Р Е Ш Е Н
И Е № 130
гр. Сливница, 20.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр.
Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Г.
Владимирова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 430 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
„ЯН И КО” ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Ситняково“ №23, офис 210,
представлявано от управителя Янко Ясенов Масатев, обжалва НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 – 003108 от 15.07.2019 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда Софийска област“, с което на жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата на чл. 52, ал. 1 Закона за здравословни и безопасни условия на
труд вр. чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риска „трудова
злополука“ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. В жалбата са изложени
доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление с искане да
бъде отменено. Жалбоподателят поддържа, че АУАН и НП са издадени при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква, че е нарушено правото
му на защита, тъй като са посочени данните само на един работник в дружеството,
за който се твърди, че няма сключена застраховка „трудова злополука“, а в
словесното описание на нарушението общо е посочено, че не са застраховани
работниците и служителите в дружеството. Поддържа, че АНО не е обсъдил
възможността за приложението на чл.28 ЗАНН, като не е взел предвид
обстоятелството, че на 27.05.2019 г., който първия работен ден след официалните
празници след извършване на проверката на 23.05.2019 г., дружеството
работодател е застраховало всички свои служители. Така въведените нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП са съществени
и са довели до опорочаване на административнонаказателното производство. При
тези съображения жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление.
Административнонаказващият
орган оспорва жалбата. Поддържа, че съставения АУАН и НП са правилни и
законосъобразни, издадени при спазване на всички изисквания на закона и след
задълбочена проверка на обстоятелствата, при които е било извършено
административното нарушение. При тези съображения моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (наказателно постановление № 23 – 003108 от 15.07.2019 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, акт за установяване
на административно нарушение № 23 – 003108 от 23.05.2019 г., известие за
доставяне, протокол за извършена проверка от 23.05.2019 г., пълномощно, договор
за ремонт от 07.05.2019 г., акт за
спиране от 23.05.2019 г., призовка, сведение, идентификационна карта, разчетно
– платежна ведомост, декларация, заповед № З-0025 / 08.01.2019 г., заповед № З
- 0024 / 08.01.2019 г., заповед № З – 0058/11.02.2014 г. на изпълнителния
директор на ИА ГИТ, застрахователна полица № 711519213000204 от 27.05.2019 г. и
показанията на свидетелите И.Г.И. и Ж.Г.П.), намира следното:
На 21.05.2019 г. по повод получен сигнал за настъпила трудова злополука, свидетелите
И.Г.И. - инспектор в Д ”ИТ“ Софийска област и Ж.Г.П. – главен инспектор в Д” ИТ
Софийска област”, извършили проверка на строителен обект в гр. Божурище,
Софийска област, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда, намираща се на
ъгъла на ул. „Малина“ № 19 и ул.“И. Вазов“ № 30. При пристигането си на място
проверяващите установили, че на обекта присъства управителя на дружеството,
извършващо строителни дейности, тъй като при инцидент е настъпила смъртта на
един от работниците. На място се намирали и други работници. Проверяващите
инспектори предоставили възможност на работодателя да се яви в сградата на
инспекцията на 23.05.2019 г. за приключване на проверката по документи. При извършената впоследствие в Дирекция „Инспекция по труда“
– София област документална проверка е установено, че към датата на проверката
– 21.05.2019 г., „ЯН И КО“ ЕООД в качеството си на работодател, при извършване
на СМР не е застраховал за своя сметка работещите в предприятието за риска „трудова
злополука“ лицата, в това число лицето Красимир Кирилов Трифонов, с ЕГН **********
на длъжност „общ работник“.
На 11.06.2018 г., когато
била извършена документната проверка, за констатираното нарушение бил съставен
акт за установяване на административно нарушение № 23 – 003108 от 23.05.2019 г.,
въз основа на който било издадено атакуваното НП № 23 – 003108 от 15.07.2019 г.
на Директора на “Дирекция инспекция по труда Софийска област “.
От приложената
застрахователна полица № 711519213000204 от 27.05.2019 г. е видно, че на 27.05.2019
г. „ЯН И КО“ ЕООД е сключило групова „Задължителна застраховка трудова
злополука“ по отношение на 6 лица – работници на дружеството. Посоченият
договор обаче е сключен след датата на проверката и е с покритие от 00. 00 часа
на 28.05.2019 г. до 24.00 часа на 29.05.2020 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбите на чл.52, ал.1 ЗЗБУТ вр. чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“.
При извършената служебна проверка за правилното приложение на материалния закон съдът счита, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по ЗЗБУТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ „Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет“. По делото по безспорен начин се установи, че работниците на „ЯН И КО“ ЕООД са извършвали СМР в процесния обект, като естеството на извършваната работа е обуславяло наличието на опасност за живота и здравето им. В случая дори се е стигнало до трудова злополука с един от работниците, в резултат на която той е починал, което е показателно за съществуващите опасности за работещите в предприятието.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, приета от МС, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. На основание параграф единствен от Заключителната разпоредба на Постановление № 24 на МС от 06.02.2016 г. със Заповед № РД-01-879 от 22.10.2018 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2019 г., издадена от министъра на труда и социалната икономика, е определен коефициент на трудов травматизъм по дейности за 2019 г. Основната дейност на дружеството работодател касае строително ремонтни работи. В този смисъл основната и спомагателните дейности на дружеството попадат в класификацията на икономическите дейности (КИД - 2008) под номер 43.34 („Специализирани строителни дейности“). Съгласно горепосочената Заповед № РД-01-879 от 22.10.2018 г. за 2019 г. е определен среден коефициент на трудов травматизъм за страната от 0. 65, докато в т. 12 от Заповедта за „специализирани строителни дейности“ (код 43 от К. 2008) е определен коефициент на трудов травматизъм за 2019 г. в размер на 1. 41. При това положение е видно, че за основната дейност на „ЯН И КО“ ЕООД, свързана със строително ремонтни и монтажни дейности с код 43 от КИД - 2008, е определен коефициент на трудов травматизъм за 2019 г. от 1. 41, който е над средния за страната от 0. 65. Същевременно работникът Красимир Кирилов Трифонов, видно от приложените по делото разчетно – платежна ведомост и саморъчно попълнена от същия декларация от 21.05.2019 г., към датата на проверката е изпълнявал длъжността „общ работник“ и съгласно код 96220001 по НКПД, поради което работата му е била свързана с осъществяване на дейност, при която съществува опасност за живота и здравето му. С оглед на това и дружеството жалбоподател е следвало да застрахова своите работници за риска „трудова злополука“ съгласно изискванията на чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. Към момента на извършване на проверката и настъпване на трудовата злополука с друг работник – 21.05.2019 г., дружеството не е имало сключена валидна застраховка, която да покрива риска „трудова злополука“. Такава е била сключена след извършване на проверката от Д „ИТ“ – София област - застрахователна полица № 711519213000204 от 27.05.2019 г. с действие на договора от 00.00 часа на 28.05.2019 г. до 24. 00 часа на 27.05.2020 г. С оглед на това по безспорен начин се установява, че към датата на проверката дружеството-жалбоподател не е застраховало лицата, извършващи строително-монтажни работи на обекта, за риска „трудова злополука“, с което е осъществило административно нарушение по чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 83 ЗАНН е предвидена административнонаказателна отговорност на юридическите лица, като вината при осъществяване на съответното административно нарушение е обективна, безвиновна такава. С оглед на това е безпредметно да се обсъжда субективната съставомерност на извършеното нарушение.
Обобщавайки всичко гореизложено, съдът счита, че осъщественото бездействие от „ЯН И КО“ ЕООД се субсумира от състава на нормата на чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ. Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие - неизпълнение на задължение от страна на работодателя, вменено му със закон.
От разпита на свидетелите
И. и П. се установява по един несъмнен и категоричен начин фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление, което налага извод за доказаност на
административнонаказателното обвинение по отношение обсъденото горе нарушение.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са
логични, кореспондират помежду си, съдържат сведения относно конкретните
обстоятелства във връзка с настъпилата трудова злополука и се подкрепят и от писмените доказателства по
делото.
Като основание за ангажиране на отговорността на дружеството-жалбоподател, АНО е посочил разпоредбите на чл. 416, ал.5 във вр. чл.413, ал.2 КТ за нарушение на чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
От анализа на събраните и
проверени от съда доказателства се налага извода за доказаност на
административнонаказателното обвинение по отношение обсъденото нарушение.
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от материално и териториално компетентни орани, отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. АУАН е съставен от оправомощено лице по смисъла на чл. 416, ал.1 КТ. Съгласно визираната разпоредба - нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Именно такъв орган е актосъставителят И.И. - на длъжност инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област. Разпоредбата на закона пряко делегира правомощия на актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от когото и да било. Видно от заповед с № З - 0024 / 08.01.2019 г.на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ на служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ е възложена териториална компетентност на контролната дейност в обекти на контрол на територията на община Божурище - Софийска област, под чиято териториална компетентност попада обектът на „ЯН И КО“ ЕООД. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Атакуваното НП е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област, който е компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал.5 КТ - Директор на дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област, упълномощен от Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ съгласно Заповед № З-0058/11.02.2014 г.
Съдът констатира, че при
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са допуснати нарушения на
сроковете по чл.
34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Предявените факти, за
които на жалбоподателя е наложено наказание, съставляват административно
нарушение и наказващият орган при спазване на закона е издал наказателното
постановление за реализиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството жалбоподател.
Нарушението на визираното
специално законодателство - задълженията на работодателя за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд е санкционирано в чл.
413, ал.2 КТ, където е предвидена имуществена санкция за юридическите лица
в размер от 1500 до 15 000 лв. В конкретния случай административнонаказващият
орган е определил санкцията на дружеството-жалбоподател в размер от 2 000 лева.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява „маловажен“ случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ, доколкото независимо, че същото е отстранено веднага след установяването му, са настъпили вреди за един от незастрахованите работници, който е претърпял трудова злополука на датата на извършване на проверката. В този смисъл не е налице втората от кумулативно изискуемите предпоставки съгласно нормата на чл. 415в, ал. 1 КТ, за да се приеме, че процесният случай е маловажен.
Съдът намира, че при
определяне размера на имуществената
санкция наказващия орган е определил наказанието, като не се е съобразил с тежестта на нарушението и
критериите, посочени в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Съдът счита, че така
определеното наказание е несправедливо и не съответства на извършеното
нарушение. За да достигне до този извод съдът взе предвид обстоятелството, че
нарушението е отстранено веднага след установяването му. Ето защо настоящия
съдебен състав счита, че наложеното административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 000 лева не съответства на тежестта на нарушението. С
оглед на изложеното съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде
изменено, като на жалбоподателя се наложи административно наказание
„имуществена санкция” в минималния размер, а именно 1 500 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23 – 003108 от 15.07.2019 г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, с което на „ЯН И
КО” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Ситняково“ №23, офис 210, представлявано от управителя Янко Ясенов Масатев, за
нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 Закона за здравословни и безопасни
условия на труд вр. чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риска „трудова
злополука“ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „имуществена
санкция” от 2 000 (две хиляди) лева на
1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: