Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 10 юли 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 11.06.2020 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А.П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 7 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 срещу
Ц.Н.М. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че между „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК
********* и ответника Ц.М. съществува валидно облигационно отношение въз основа
на договор за кредит „Бяла карта” с №
466779/10.05.2016 г и общи условия на „Интеркарт Файнанс“ АД с ЕИК ********* за
издаване и използване на кредитна карта „Бяла Карта”, представляващи неразделна
част от договора, в изпълнение на които „Аксес Файнанс“ ООД е предоставил на ответника банков кредит под формата
на револвиращ кредитен лимит в размер на 700,00 лева. С анекс от 10.05.2016 г.
към договора за кредит „Бяла карта” страните са уговорили да бъде
увеличен размерът на кредитния лимит на 900,00 лв. В рамките на утвърдения кредитен лимит, по време на действие на договора
и съгласно условията, предвидени в него и в Общите условия ответникът е ползвал
сумата 900,00 лв. чрез кредитната си карта, като непогасената главница е 891,38
лв. Заедно
с подписването на договора за кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя
платежен инструмент-кредитна карта Access
Finans/iCardCard/Visa, издадена от „Интеркарт Файненс“ АД, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода на
картата, като кредитополучателя можел да усвои максималния размер на кредита
веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит.
Страните подписали и приложение № 1 към договора за кредит-общи условия за ползване на международната платежна карта, които съдържали и тарифа за
дължимите такси за ползване на горепосочената кредитна карта. Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от сключения договор за кредит, върху
усвоения размер кредитополучателя дължал договорна лихва в размер на 0,12 % на
ден, като на посоченото основание на длъжника е начислена договорна лихва в размер
на 200,14 лв. за периода от 28.05.2016 г. до 06.10.2018 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от договора за кредит в случай, че
кредитополучателя не погаси текущото си задължение за съответния месец (минимална погасителна вноска), същият
следвало да представи обезпечение по чл. 16 от договора, като при неизпълнение
на основание чл. 21 от договора кредитополучателят дължал неустойка в размер на
10 % от усвоената и непогасена главница. Съгласно чл. 22, ал. 4 от договора при
забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от
договора кредотополучателя дължал разходи за събиране на вземанията в размер на
2,50 лв. за всеки ден, като на това основание на ответника са начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в
размер на 8,00 лв. В разпоредбата на 21, ал. 1 от договора било предвидено, че
ако кредитополучателят изпадне в забава за плащане на минимална погасителна
вноска с повече от 10 дни, кредитодателят има право да обяви за предсрочно
изискуемо цялото задължение по договора. Съгласно приложение № 1 от 26.06.2019
г. към рамков договор от 11.11.2016 г. за прехвърляне на вземания ищецът
изкупил задълженията на ответника Ц.М. по процесния договор за кредит към
първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД.
Със заявлението по чл. 410 от ГПК ищецът е навел твърдения, че ответникът е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора на
06.10.2018 г., както и че ответникът е уведомен за извършената цесия по реда и
условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Поради неизпълнението на ответника, на
13.11.2019 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за
горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 4616/2019 г. на Врачански
районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед № 2792 от 15.11.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради
което е предявен настоящия иск.
Искането към съда е да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата 891,38 лева-главница по договор за
кредит „Бяла карта” с № 466779/10.05.2016 г.; сумата 200,14 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 28.05.2016 г. до 06.10.2018 г.;
сумата 8,00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението по чл. 21, ал. 5 от договора; сумата 73,28 лева, представляваща
мораторна лихва върху главното задължение за периода от 07.10.2018 г. до
08.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 2792 от 15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4616/2019 г. на Врачански районен съд. Отправя искане към съда уведомлението за
прехвърляне на вземането (цесията) по горепосочения договор да бъде връчено на
ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. Претендира
разноски както по исковото, така и по заповедното производство.
С влязло в сила определение от 07.02.2020 г. по делото
съдът на основание чл. 232 от ГПК, поради оттеглянe на иска, е прекратил производството
по делото в частта по отношение на предявения
акцесорен установителен иск за разходи и такси за извънсъдебно събиране в
размер на 8,00 лв.
Предявените обективно кумулативно
съединени искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.
1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответникът
Ц.Н.М., чрез пълномощника си адв. М.Д., е
подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани по следните съображения: заявителят не
е изпълнил задължението си, вменено му с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК да уведоми
надлежно длъжника преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК, че упражнява
правото си да обяви задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми,
съответно дори към момента на подаването на исковата молба кредиторът не е
надлежно упражнил правото си по чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции да обяви предсрочна изискуемост, както и не е уведомил редовно длъжника
за сключването на процесния договор за цесия.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 4616/2019 г. на
Врачанския районен съд ответникът е подал
възражение по чл. 414 от ГПК, с което е оспорил дължимостта на претендираните с
исковата молба суми, като не е навел конкретни правопогасителни и
правоизключващи доводи.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е договор за кредит „Бяла карта“ от 10.05.2016 г. между третото по делото лице
„Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК ********* и ответника, видно от който ответникът Ц.Н.М.
е получил от „Аксес Файнанс“ ООД револвиращ кредит в максимален размер на 700,00
лева. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от договора и приложение № 1 към него кредитодателя
предоставя на кредитополучателя платежен инструмент № 466779, като с подписване
на договора кредитополучателят е удостоверил получаването му. Съгласно чл. 3,
ал. 2 от договора за кредит кредитополучателят е поел задължение да върне
предоставения му кредит, като заплаща до всяко второ число на месеца текущото
си задължение, дължимо за предходния месец. В чл. 3 ал. 3 от договора е дадено
определение на понятието „текущо задължение“, а именно сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 1-во и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена
главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху горните две суми върху усвоения размер
на кредита, като годишния лихвен процент на
заема е в размер на 43,2 %, а дневния лихвен процент върху усвоения размер на
кредита е 0,12 % (чл. 4, ал. 1, т. 2); неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи
за събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че при
непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят, в
3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи да
заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задължението му в срока по чл. 15, ал. 1, както и да представи
лично обезпечение чрез поръчител, който да отговаря на изискванията на чл. 16,
ал. 1, т. 1-т. 5 от договора. Съгласно чл. 16, ал. 4 от договора задължението
за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай
на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 15 от
договора ответникът е учредил в полза на кредитора и залог върху вземанията си
за трудово възнаграждание от работодателя Драматично-куклен театър гр. Враца.
Неизпълнението на задължението за предоставяне на
допълнително обезпечение в тридневен срок от датата, следваща падежа на текущото
задължение, е основание за начисляване на неустойка в размер на 10 % от
усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
съответния месец, като неустойката се
начислява за всеки отделен случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение (чл. 21). При забава в плащанията, ответникът дължи
лихва за забава за всеки ден просрочие (чл. 22, ал. 4), като и разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. на ден до заплащане
на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, т.е. 15 % от максималния кредит лимит. Според чл. 22, ал. 1 от договора в случай, че
кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е парично
задължение по договора за кредит с повече от 10 дни или не е заплатил минимум
15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца,
кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по договора за
предсрочно изискуемо по някой от начините, уредени в чл. 28 от договора. Според
чл. 28 всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се
считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адреса за
кореспонденция, изпратени по факс и електронна поща, посочени от страните по
договора. Кредитодателят може да изпраща съобщения на кредитополучателя и на
личния му акаунт, както и да го уведомява на посочената в договора интернет
страница.
С анекс от 22.06.2017 г. е изменен договора за кредит от
10.05.2016 г. само в частта относно кредитния лимит, като същият е променен от
700,00 лева на 900,00 лева.
Видно от рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 11.11.2016 г. „Аксес Файнанс“ ООД-продавач и ищецът
по делото “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД-купувач са постигнали съгласие продавачът да прехвърли на купувача свои ликвидни и станали
изискуеми вземания, ведно с привилегиите и другите принадлежности, включително
изтекли лихви, произхождащи от договори за заем или за потребителски кредити
„Бяла карта“,
сключени от продавача с физически лица, като тези вземания ще се индивидуализират в приложение № 1 към този договор, което ще бъде съставяно на хартиен носител, подписано и
подпечатано от двете страни. Договорено е още, че при спазване условията на този договор
ще се прехвърлят периодично и други вземания, които ще бъдат индивидуализирани от страните в съотвеното приложение № 1 със съответната нова дата, като с
неговото съставяне, подписване и подпечатване
то става неразделна част от договора. Към всяко отделно приложение № 1 се
съставя анекс, в който страните договарят покупната цена на конкретните
вземания, прехвърлени със съответното приложение.
По делото е представено приложение № 1 от 10.02.2017г. към
горепосочения рамков договор, което съдържа конкретни данни за процесното
вземане на „Аксес Файнанс“ ООД към ответника, което е цедирано на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
Представено е и пълномощно, с което по силата на § 4, т.
4.5 от рамковия договор за прехвърляне на задължения, цедентът упълномощава
цесионера да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от негово име всички
длъжници, чийто вземания са цедирани с договора за продажба от 11.11.2016 г.,
за извършеното прехвърляне на техните задължения.
По делото не е представено нарочно уведомление, предхождащо
подаването на исковата молба, с което да се уведомява ответника за извършеното
прехвърляне на задължението му по процесния договор.
Към исковата молба обаче
е приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което процесуалния
представител на ищеца по делото уведомява ответника Ц.М. за извършената цесия
по реда на чл. 131 от ГПК.
От правна страна.
Въпреки че по делото не са
представени доказателства ищецът
да е уведомил надлежно ответника за извършената
цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответникът следва да се счита за редовно
уведомен за цесията поради следното:
Съгласно
трайната практика на съдилищата, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г.
на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг.
дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I
т.о. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на кредитор
по отношение на ответника.
От представените с исковата молба
доказателства безспорно се установява наличието на облигационно правоотношение
между страните въз основа на договор за кредит и анекс към него.
Уговореният в
договора годишен процент на разходите не надвишава определения в чл. 19, ал. 4
от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) пределен размер.
Ответникът не е оспорил изрично
размера на процесните вземания, при съобразяване на извършените операции с
кредитната карта, но е навел твърдения, че на ответника не е обявявана
предсрочната изискуемост на процесните задължения.
Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните
задължения се претендират въз основа на настъпила предсрочна изискуемост, която
се твърди да е била обявена на длъжника на 06.10.2018 г.
По
делото на са представени доказателства предсрочната изискуемост да е доведена
до знанието на длъжника, а още по-малко да му е обявена съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на Върховния касационен
съд, а именно: „В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем
и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.“, като тези изисквания са
приложими и към договорите за кредит, сключени с небанкови финансови
институции.
Твърдението, че предсрочната изискуемост е обявена чрез
кратко текстово съобщение на посочен от ответника телефонен номер (стр. 66-70
от делото) е несъстоятелно и недоказано.
Същевременно обаче е настъпил крайният падеж
на вземанията. Съгласно задължителната съдебна практика-Тълкувателно решение № 8/2017
от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд,
допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК. ВКС излага в мотивите на решението,
че дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното
вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не
може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло
искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение
на вече падежиралите вноски. В цитираното тълкувателно решение ВКС е разяснил, че предсрочната изискуемост на
вземането по договор за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание – договора за
кредит. По тези съображения ВКС е приел, че позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда
на чл.
422, ал. 1 от ГПК. Правното
основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и
на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната
изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка
претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността
на кредитора да иска изпълнение на задължението. В тълкувателното решение се
сочи, че поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по
отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само
спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с
настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението,
предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в
последващото производство по чл.
422, ал. 1 ГПК не може да се
разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.
Следователно, след като всички вноски по процесния
договор са падежирали – някои преди подаване на заявлението, а останалите – след
това, ответникът дължи връщане на заетата сума. Претенцията за неплатена
главница се явява основателна и следва да бъде уважена. Неплатената част от
това вземане е 891,38 лв., за която сума искът за главница следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва от 13.11.2019 г.
Следва да бъде уважен и искът за сумата 200,14 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 28.05.2016 г. до 06.10.2018 г.,
както и искът за сумата 73,28 лева, представляваща мораторна лихва върху
главното задължение за периода от 07.10.2018 г. до 08.11.2019 г.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на
сторените разноски, както следва: по заповедното
производство сумата 75,00 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Юрисконсултското възнаграждение
на ищцовото дружество по исковото производство съдът определя на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1
от НЗПП в размер на 100,00 лв.
По исковото производство ищецът
е направил разноски в размер на 225,00 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, които също му се следват.
За ответника не възниква право на разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 от ГПК, че Ц.Н.М. с ЕГН ********** ***
дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 сумата 891,38 лева-главница по договор за
кредит „Бяла карта” с № 466779/10.05.2016 г.; сумата 200,14 лева, представляваща договорна лихва за периода от
28.05.2016 г. до 06.10.2018 г.; сумата 73,28
лева, представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода
от 07.10.2018 г. до 08.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №
2792 от 15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 4616/2019 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ц.Н.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 сумата 75,00 лева – направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство – ч. гр. дело № 4616/2019 г. на Врачански районен съд, както и сумата 225,00 лева – направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 7/2020 г. на Врачански районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: