РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Ихтиман, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20211840200584 по описа за 2021 година
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
АЛ. ИВ. Г. ЕГН ********** от с. С., обл. Перник, ул. „. № . е обжалвал електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 5218792 на ОДМВР София с който на основание чл.
182, ал. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 600,00 лв.
Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като не е извършено административно
нарушение.
Въззиваемата страна не изпраща представител, в писмено становище оспорва
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за
установено следното:
На 13.03.2021г. около 15,23 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо
дата, час и скорост на движение, е заснет на автомагистрала Тракия, 46+200 километър,
посока гр. Пловдив, лек автомобил “Фиат Стило“ с рег. № РК 5611 ВН, който се движел със
скорост от 110 км/ч.. Скоростта на движение е отчетена от системата, като за
констатираното нарушение е направен снимков материал, на който е заснет
регистрационния номер и моторното превозно средство, с което е извършено превишението
на скоростта.
За констатираното нарушение е издаден електронен фиш за налагане на глоба №
5218792 срещу собственика на автомобила, в който е отбелязано, че наказуемата скорост е
106 км/ч, като на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 600,00 лева за
установеното превишение на скоростта с 36 км/ч.
1
От представеното удостоверение № 17.09.5126/07.09.2017 г. на Българския институт
по метрология се установява, че системата за видеоконтрол е одобрен тип средство за
измерване, а съгласно протокол за проверка № 63-С-ИСИС/28.09.2020 г. техническото
средство е преминало проверка и е съответно с одобрения тип средство за измерване.
По преписката е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство от 13.03.2021 г., съгласно който то е било монтирано на км 46 + 200 на АМ
„Тракия“, на 500 м след пътен знак, въвеждащ ограничение от 70 км/ч.
Представена е Заповед № РД-11-246/11.04.2017 г. на ръководителя на АПИ, изменена
със Заповед № РД-11-1328/22.12.2020 г. и схема на знаковото стопанство за пътния участък
45+200 км до 46+266 км от АМ „Тракия“, в който е въведено ограничението на скоростта от
70 км/ч.
Съгласно приложения по делото електронен фиш № 3300304 от 05.01.2020 г., в сила
от 14.08.2020 г. А.Г. е бил санкциониран на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, като му е
била наложена глоба в размер на 50 лева.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът намира, че при издаването на електронния фиш е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Действително, в хипотезите на чл.189, ал.4 ЗДвП, законодателят е предвидил
облекчена процедура за наказване на определена категория нарушения, включително чрез
въвеждането на стандартизираната бланка на електронен фиш. Доколкото последния
замества както АУАН и НП, то отразеното в него съдържание следва да отговаря на
определени минимални стандарти, свързани с ясно и пълно формулиране на фактически и
правни рамки на предявеното с него административно обвинение и съответствие между тях.
В случая жалбоподателят е санкциониран за това, че повторно е управлявал МПС с
превишена скорост, като на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
600 лева. Съгласно цитираната разпоредба , когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал.
3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер.
Съдът намира, че при издавеното на оспорения електронен фиш не са спазени всички
изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно съдържанието на същия. Действително
атакувания акт формално съдържа задължителните реквизити, изброени изрично и
изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
В издадения електронен фиш обаче не е посочена към коя от хипотезите на чл. 182
ЗДвП е отнесено деянието на жалбоподателя, което представлява съществена непълнота в
даденото описание на извършеното. Във фиша отговорността на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП, която както бе посочено, предвижда по-тежка
санкция за допуснати превишения на скоростта за движение, когато са извършени повторно,
като размерът на санкцията не е определен, а определяем, тъй като се поставя в зависимост
от санкцията по основния състав.
В настоящия случай отсъства съответната привръзка, която да укаже коя е
приложимата към извършеното деяние санкционна разпоредба по чл.182, ал. 1-3 ЗДвП,
2
която диференцира наказанието в съответствие с мястото на извършване на деянието, вида
на превозното средство и превозвания товар, и границите на надвишаване на максимално
допустимата скорост на движение. Непосочването на нарушените законови разпоредби
винаги води до неяснота във формулираното обвинение, което от своя страна ограничава
правото на защита на нарушителя и препятства възможността на съда да извърши преценка
за правилното приложение на материалния закон. Отсъствието на съответната привръзка,
съотнесена към повторността, не позволява на съда и да наложи съответно наказание по
основния състав на чл. 182, ал. 2 ЗДвП, доколкото не е допустимо за пръв път в хода на
съдебното производство да бъде посочвано основанието за ангажиране на отговорността на
нарушителя.
Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен, поради
което следва да бъде отменен.
В съответствие с чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, включващи изплатено адвокатско
възнаграждение, което видно от приложения договор за правна защита и съдействие възлиза
на 300 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5218792, с който на
АЛ. ИВ. Г. ЕГН ********** от с. С. обл. П., ул. „..“ № . на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 600,00 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР- СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ НА АЛ. ИВ. Г. ЕГН **********
от с. Студена, обл. Перник, ул. „.“ № . сумата от 300,00 лв. /триста лева/ разноски в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3