Р
Е Ш Е Н И Е
№ 158
гр.
Сливница 13 март 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи
състав, в публичното заседание, проведено на десети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при
секретаря Мария Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 723 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
ПОMMM /ППП СОФИЯ/ към „БДЖ-Пътнически превози”
ЕООД, представлявано от инж.А.В.А.– Директор на ППП-София и пълономощник на
Управителя на „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД е предявил срещу Д.Х.С. иск, с
който моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да му
заплати, в качеството му на работодател, нанесената му вреда на стойност
525,00лв., представляваща стойността на едно месечно трудово възнаграждение за
длъжността на ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са твърди, че ответникът е
работник на длъжност „охранител” в звено за самоохрана към ПППСофия, с
работодател директора на ППП София и с работно място Вагонно депо Н., ***
Твърди се , че на 07.06.2018г. в ППП София постъпва докладна №93-03-92/07.06.2018г.от
В.Ж.– началник „Звено самоохрана”, според който на 02.06.2018г., около 10,00ч.,
бил уведомен че склад № 1, находящ се във Вагонно депо /ВД/ Н. е разбит и е
извършена кражба на 2 бр.макари с навит електропроводник – голяма и малка, като
на голямата макара са били навити 750 м., а на малката макара не е установено
колко метра. Твърди, че след направено разследванена случая било установено, че
на 01.06.2018г., срещу 02.06.2018г. е взломена вратата на склада, като преди
това е елиминирана сигналната сирена на склада. За времето от 19,00ч. на
01.06.2018г. до 07,00ч. на 02.06.2018г., по утвърден график за работа на
дежурство във ВД Н. е бил Д.Х.С., в група заедно с още девет свои колеги, на
длъжност „охранител”. Твърди, че ответникът не е извършвал периодични обходи на
територията на депото, с което е допуснал кражбата от склада и е предал
дежурството без да докладва за нередности. Твърди се, че с писмо №
93-03-92/14.06.2018г., работодателят, е поискал писмени обяснения от ответника,
които той дал на 16.06.2018г.. Твърди, че със заповед № 362/05.06.2018г. на
директора на ППП София е назначена Комисия да извърши проверка и състави
протокол за извършената кражба и установи размера на нанесената вреда на ППП
София. Съставен е Констативен протокол от 11.06.2018г. от комисията, според
който причинената вреда на работодателя е на обща стойност 12 433,94лв.
без ДДС. Ищецат твърди в исковата си молба, че ответникът е нарушил основни
функции за длъжността, вписани в длъжностната характеристика : „осъществява
дейност по опазванена имуществото в обекти на територията на ВД Н.” и „Носи
отговорност за допуснати кражби в охраняваните обекти и допуснати имуществени
вредиот направилно изпълнение на задълженията”, поради което счита че сладва да бъде ангажирана имуществената
отговорност на ответника по чл.208, т.1 КТ. Твърди, че на 06.07.2018г. на
ответника е връчена заповед №Д-168/04.07.2018г. за налагане на ограничена
имуществена отговорност в размер на 525,00лв., представляващо едно месечно
трудово възнаграждение, на основание чл.203, ал.1 КТ, издадена и подписана от
инж. П.М., който считано от дата 03.07.2018г. е упълномощен да изпълнява
длъжността Директор ППП София и работодател, с изрично дадено му пълномощно от
управителя на „БДЖ-ПП” ЕООД с рег.№2311, издадено от нотариус А.М.на
03.07.2018г. Заповдта е връчена на ответника на 06.07.2018г., а именно в
едномесечен срок от откриване на настъпилата вреда за работодателя. Твърди, че
в законния едномесечен срок , съгласно чл.210, ал.3 КТ, ответникът е възразил
срещу заповедта за наложената му
имуществена санкция. Ищецът представя писмени доказателства. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, Д.Х.С., в подадения по реда и в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, оспорва предявените искове. Излага
подробни съображения. Не представя
писмени доказателства, прави
доказателствени искания. Не спори ,
че е в трудовоправно отношение с ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори , че страните са били в трудовоправни
отношения , че ответникът работи при ищцовото дружество на длъжност „охранител”
в звено за самоохрана с работно място ВП Н.. Не се спори, че на посочената дата
и в посоченото време – 19,00ч. на 01.06.2018г. до 07,00ч. на 02.06.2018г.,
ответникът е бил на работа.
Съгласно утвърден график, ответникът е бил на
работа на длъжност „охранител” в „Звено за самоохрана”, с работно място ВП Н.
за времето от 19,00ч. на 01.06.2018г. до 07,00ч. на 02.06.2018г.
На 07.06.2018г. в ППП София постъпва доклад
№93-03-92/07.06.2018г. от В.Ж.– началник „Звено самоохрана”, според който на
02.06.2018г., около 10,00ч., бил уведомен че склад № 1, находящ се във Вагонно
депо /ВД/ Н. е разбит и е извършена кражба на 2 бр. макари с навит електропроводник
– голяма и малка, като на голямата макара са били навити 750 м., а на малката
макара не е установено колко метра. Твърди, че след направено разследванена
случая било установено, че на 01.06.2018г., срещу 02.06.2018г. е взломена
вратата на склада, като преди това е елиминирана сигналната сирена на склада.
Със заповед № 362/05.06.2018г. на директора на ППП
София е назначена Комисия да извърши проверка в склад №1 и състави протокол за
извършената кражба и установи размера на нанесената вреда на ППП София.
Комисията съставя констативен протокол от 11.06.2018г., според който са
констатирани липси в склад №1 са на обща стойност 12 433,94лв. без
ДДС(магистрален ел.провод 1х185м2 183м на стойност 8 235,00лв. и
13/18 жилен магистравен кабел 388м на стойност 4 198,94лв.). На
15.06.2018г., ответникът е получил писмо от Директора на ППП София да даде в
тридневен срок писмени обяснения във
връзка с образувано срещу него дисциплинарно производство за това че на 01
срещу 02.06.2018г. от склад №1, находящ се в ВД”Н.”, чрез взломяване на
врататае извършена кражба на 2 бр.макари с навит меден ел. проводник, голяма и
малка( на голямата 570метра, малката не се знае точно), в последствие част от
проводника (309 метра) е намерен в района на депото. Посочено е, че ответникът
по време на дежурството си е следвало да извършва периодични обходи на
територията, което явно не било станало, т.к. сдал дежурството без да докладва
за произшествия. Посоченото представлявало нарушение на трудовата дисциплина
съгласно чл.187, ал.1,т.3 КТ- „неизпълнение на възложената работа”. Писмото е получено от ответника на
15.06.2018г. срещу подпис и на 16.06.2018г., ответникът е депозирал
собственоръчните си писмени обяснения. Със заповед №Д-168/04.07.2018г. за
налагане на ограничена имуществена отговорност в размер на 525,00лв.,
представляващо едно месечно трудово възнаграждение, на основание чл.203, ал.1 КТ, издадена и подписана от инж. П.М., който считано от дата 03.07.2018г. е
упълномощен да изпълнява длъжността Директор ППП София и работодател, с изрично
дадено му пълномощно от управителя на „БДЖ-ПП” ЕООД с рег.№2311, издадено от
нотариус А.М.на 03.07.2018г. Заповедта е връчена на ответника на 06.07.2018г.
На 18.07.2018г., ответникът е изложил писмено възражение срещу заповед
№Д-163/04.07.2018г. От представеният фиш за заплата е видно, че трудовото
възнаграждение на ответника за м.юни 2018г. е 525 лв.
В хода на съдебното дирене са изслушани
свидетелските показания на В.Б.А.и И.А.В., от които се установява, че са
работили нощна смяна на 01-02.06.2018г., като старши на смяната бил И.А.В..
Свидтелестват, че камерите на склад №1 не работели от доста време. Ответникът,
бил разпределен от страшия на смяната, св. И.А.В. заедно с Л.С.да извършват
обход на коловози 6,7 и 8-ми, в които имало дислоцирани вагони и не е било в
задълженията му да извършва обход на склад №1. Свидтелестват, че охраняваната
територия е 350 дка. Свидетелстват, че по време на процесното дежурство не е
установено произшествие нито се е включвала сирената, която да индикира за
отворена врата и би следвало да се включи. Свидтелестват , че се е случвало да
се установяват нарушения, като в такъв случай, те уведомяват началник смяната,
а той началниците, като обикновено идва полиция, правят оглед.
При горните факти съдът прие следното от правна
страна.
Въз основа на твърденията на ищеца, наведени в
исковата молба, съдът намира, че е предявен иск по чл. 210 ал. 3 от КТ за
реализиране на имуществена отговорност на работника-ответник.
Съгласно чл. 210 от КТ в случаите на ограничена
имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя
основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Съгласно чл.
210 ал. 3 от КТ, ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването
на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността,
работодателят може да предяви срещу него иск пред съда.
От доказателствата по делото е видно, че е издадена
Заповед №Д-168/04.07.2018г. за налагане на ограничена имуществена отговорност в
размер на 525,00лв., представляващо едно месечно трудово възнаграждение, на
основание чл.203, ал.1 КТ, издадена и подписана от инж. П.М., който считано от
дата 03.07.2018г.е упълномощен да изпълнява длъжността Директор ППП София и
работодател, с която работодателят е задължил ответника да заплати 525,00лв.,
представляващо едно месечно трудово възнаграждение. Заповедта е връчена на
работника на 06.07.2018г.
На 18.07.2018г., ответникът е изложил писмено
възражение срещу заповед №Д-168/04.07.2018г. На посоченото възражение ищецът
основава правния си интерес от иска.
Въз основа на изложеното съдът намира, че е спазена
процедурата по чл. 210 от ГПК, поради което е допустимо предявяване на иска по
чл. 210 ал. 3 от КТ.
Съгласно чл. 203, ал.1 от КТ работникът или служителят
отговаря имуществено съобразно
правилата на тази глава за вредата,
която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения. Размерът на отговорността е уреден в чл. 206, ал. 1 и
2 КТ – тя е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение.
За да възникне отговорност на работника или служителя
е необходимо за работодателя да е настъпила имуществена вреда, налична към датата на реализиране на
отговорността, т.е. към датата на издаване на заповедта, с която се реализира
тя. Материална или имуществена вреда е тази, която засяга материалните интереси
на увредения – неговите имуществени права. Това може да стане по два начина -
претърпени загуби или пропуснати ползи. Аксиома още от Кодекса на труда от 1951
г. възприета в цялостната практика на ВС и ВКС е, че работникът или служителят
отговаря само за претърпяната от работодателя загуба (която се състои в
намаляване на наличното му имущество), но не и пропуснатата полза (изразяваща
се в осуетяване на реално съществуваща възможност за увеличаване на
имуществото). Размерът на вредата се определя към деня на настъпването й, а ако
той не може да се установи – към деня на откриването й.
Видно от представените писмени доказателства, не може
да се установи по безспорен начин, че констатираните липси от склад №1 са в
следствие „кражба” извършена по време на дежурството на ответника - 01 срещу
02.06.2018г. Този си извод съда извежда от отразеното в представените
доказателства. От една страна се твърди, че Началника на „Звено за самоохрана”,
В.Ж.е уведомен на 02.06.2018г. , че склад №1 е ” разбит и е извършена кражба на
голямо количество ел.проводник” и че е „взломена вратата на склада”. Самият
доклад до директора на ППП София е от 07.06.2018г., като е неизяснен въпроса –
кой е уведомил началника и какви действия са предприети в периода от
02.06.2018г. до 07.06.2018г. и защо не са информирани органите на МВР.
Заповедта на директора ППП София с която нарежда сформирането на комисия, която
да установи липсите в склад №1 е издадена на 05.06.2018г. и в същата е
посочено, че самият склад № 1 има МОЛ (материално отговорно лице), включено в
комисията и в същата е посочено че кражбата е извършена на 01.06.2018г.
Неизяснен е въпроса кой и кога е информирал директора за да издаде тази заповед
, два дни преди доклада от началника на „Звено самоохрана”. Липсват обяснения
от посоченото МОЛ на склада №1 и не се споменава за „взломяване” на вратата на
склад №1. За да издаде процесната заповед
№Д-161/04.07.2018г., работодателят се е обосновал с доклада на началника
„Звено самоохрана”. Не са представени доказателства, при условие, че камерата
при склад №1 , било ли е възможно да бъде констатирано от ответника
„взломяването” на вратата. Видно от представения график, на смяна са били десет
човека, като не са представени доказателства относно разстановка на постовете,
поради което остана недоказано и твърдението, че ответникът е нарушил основни
функции за длъжността, вписани в длъжностната му характеристика. Още по-голямо
недоумение буди и установеното в представените писмени доказателства, че „в
района на депото са са намерени и върнати в склада 370м от проводника”, който е
бил „откраднат” от склад №1.
Предвид изложеното съдът намира, че остана недоказан
по изискуемия начин противоправното поведение на ответникапри или по повод
изпълнение на трудовите му задължения на
в процесния период , довело до настъпването на твърдяната вреда, което
от своя страна води до недоказаност на предявеният иск.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
При този изход на спора, с
оглед разпоредбата на 78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от
ответника разноски . Претендира се заплащането на адвокатско
възнаграждение. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна
правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от
съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният
това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА, като не се нуждае от
доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените
предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от
ответника адвокатското възнаграждение в размер на 300лева, определено по реда
на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в този
смисъл Определение от 19.02.2015г. на ВКС по ч.д.№1451/2014г.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПОMMM /ППП СОФИЯ/ към „БДЖ-Пътнически превози”
ЕООД, представлявано от инж.А.В.А.– Директор на ППП-София и пълономощник на
Управителя на „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД срещу Д.Х.С., ЕГН ********** иск за заплащане сумата 525,00лева, съставляваща размера на ограничената имуществено отговорност,
определена по правилата на чл.206, ал.1 КТ и чл.20 НСОРЗ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.08.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ПОMMM /ППП СОФИЯ/ към „БДЖ-Пътнически
превози” ЕООД, представлявано от инж.А.В.А.– Директор на ППП-София и
пълономощник на Управителя на „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД да
заплати на адв. Н.И.А. – АК-Кюстендил за
осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата адвокатска
защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в размер на 300лева (триста
лева).
Решението може да се обжалва от страните пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :