Р Е Ш Е Н
И Е
№...................../.....................2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 14381 по описа на РС-Варна
за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *** против А.Ф.Я., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: 1./
1000.00 лева – главница по договор за кредит от
разстояние от 09.08.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
09.09.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението;
2./ 937.00 лева – наказателна лихва върху главницата по
същия договор за кредит, начислена за периода от 08.11.2016 г. до 22.11.2018 г. и 3./ 227.50 лева – такса експресно разглеждане по същия договор за
кредит, които суми са прехвърлени на ищеца от кредитодателя „*ф.“ ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 09.08.2016 г. между ответницата и „*ф.“ ЕООД бил сключен договор за кредит „от разстояние“, по
реда на чл.6 ЗПФУР, като за самото сключване, начин и форма сочи, че било чрез
интернет страницата на „*ф.“ ЕООД, където ответницата
направила регистрация и отправила заявка за отпускане на кредит. По така
сключения договор за кредит ищецът предоставил кредитна сума от 700.00 лева на 09.08.2016 г. чрез превод по сметка в „Е.“. При сключването на договора за кредит
по горния ред на 09.08.2016 г. още
ответницата била заявила и допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане
на кандидатурата. Заради нея обаче и заради превода на
сумата в деня на договора било уговорено, заплащането на допълнителна такса от
227.50 лева.
Впоследствие на 23.08.2016 г. и на 26.08.2016 г. ответницата била заявила
искане за допълнителен кредит, съответно от още 240.00 лева и още 60.00 лева, които суми също ѝ били отпуснати и
преведени в тези дни по сметка в „Е.“. Твърди, че тези
следващи искания и разрешения за кредитни суми били част от първоначалния
договор. Тъй като крайният падеж на задължението за връщане на всички получени в заем суми от
ответницата бил датата 07.11.2016 г. и тъй като до този момент са били платени
доброволно само 120.00 лева, които според ищеца погасили част от наказателната
лихва, се претендира и такава в исковите размер и период, както и пълния размер
на главницата и на таксата за експресно разглеждане.
С договор за цесия от 23.11.2018 г. началният кредитор продал на ищеца своите
горепосочени вземания по договора за кредит с ответницата, уведомяване за което
се претендира с връчване на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не
е депозирал писмен отговор.
В проведеното
открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен
материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
От ищеца
по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за паричен кредит № *** от 09.08.2016 г., сключен между „*ф.“
ЕООД и А.Ф.Я.. От договора се
установява, че кредитодателят е предоставил в заем на ответницата сумата в
размер на 700.00 лева. Констатира се още, че страните са уговорили
кредитополучателят да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на
заетата сума в размер на уговорената възнаградителна лихва, както и такса за
експресно разглеждане, като общата сума за връщане е 888.99 лева при ГПР 49.6%
и лихвен процент 40.98 %. Срокът на кредита е уговорен за 30 дни, като крайният
падеж на договора е 08.09.2016 г. Видно от чл. 8 от ОУ към договора страните са
уговорили, че ответницата има право допълнително да кандидатства за суми преди
да е върнала първоначално отпуснатия кредит от 700.00 лева, до достигане на
кредитния лимит, който е уговорен в размер от 1000.00 лева. Констатира се още
от ОУ, че страните са договорили при забава ответницата да заплаща наказателна
лихва, която се формира като надбавка в размер на законната лихва /10%/ прибавена
към договорения лихвен процент.
От
представените писмени документи /л. 23 и л. 24/ се установява, че на 23.08.2016
г. праводателят на ищеца е отпуснал допълнителен кредит в размер от 240.00
лева, а на 26.08.2016 г. – 60.00 лева.
По
делото са представени и преводни нареждания за кредитен превод, от които по
несъмнен начин се констатира, че на 09.08.2016 г. „*ф.“ ЕООД е превел по сметка
на ответницата сумата в размер от 700.00 лева, а на 23.08.2016 г. – 240.00 лева
и 60.00 лева – на 26.08.2016 г.
Приет е Договор
за продажба и прехвърляне на вземания № *** г., сключен между „*ф.“ ЕООД като цедент и „К.Б.“ ЕООД като цесионер /л. 7 и следв./, както и Приложение
№ 1 към процесния договор за цедиране на задължения, в който са описани
конкретните прехвърлени вземания, като на л. 10 фигурира ответницата А.Ф.Я.. От
представеното потвърждение /л. 12/ се установява, че цедентът е потвърдил
извършеното частно правоприемство, а от представеното пълномощно /л. 28/, че
овластява цесионера да доведе до знанието на ответника за новия кредитор.
С уведомление
изх. № 7044/23.11.2018 г., е отправено изявление до ответницата, че вземането
към нея е закупено от дружеството – ищец. Уведомлението е изпратено на адреса на
ответницата, посочен в договора, като съобщението се е върнало с отбелязване в
разписката, че адресатът не е потърсил пратката.
От
заключението на вещите лица по назначената комплексна Съдебно-счетоводна и
Съдебно-компютърнотехническа експертиза се установява, че ответницата се е
регистрирала на интернет страницата на „*ф.“ ЕООД и е създала профил. От същия
профил е направила заявка за сключване на договор за кредит № ***, като между
страните са сключени общо шест договора за кредит. Констатира се още, че на
ответницата е предоставена преддоговорна информация, като същата при попълване
на заявката за кредит е заявила, че ще се ползва от услугата „експресно
разглеждане на кандидатурата“. Установява се още, че главницата по процесния
кредит възлиза на 1000.00 лева, като сумата е отпусната на 3 пъти - първо
700.00 лева на 10.08.2016 г. и след това по 240.00 лева на 23.08.2016 г. и
60.00 лева на 26.08.2016 г. в резултат на направените още две допълнителни
заявки за отпускане на парични средства. Констатира се, че при сключване на
процесния договор ответницата е попълнила в регистрационната платформа личните
си данни от своята лична карта. Данните са проверени от служител на
кредитодателя по служебен път, като от профила на ответницата е натиснат бутонът
„подпиши“. Установява се от експертното заключение още, че ответницата към
настоящия момент е погасила само 120.00 лева по кредита с плащане сторено на
13.03.2017 г., която сума е послужила за погасяване на част от начислената
наказателна лихва.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на
ответницата, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на
пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените
искове по чл. 240, ал. 1, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД: 1./ учреденото облигационно правоотношение; 2./ изправността на своя
праводател – предоставянето
на кредитната главница в полза на кредитополучателя; 3./ изпадането в забава на
длъжника; 4./ настъпването на изискуемостта на неплатените задължения; 5./
размера на предявените
граждански притезания.
Следва също да докаже сключването на валиден договор за цесия
с предмет исковите вземания, за който договор длъжникът е редовно уведомен.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на
горното – че е погасил задълженията си по договора. В тежест на ответника е и да
докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правопогасяващи възражения.
От представения
договор за кредит № *** по
несъмнен начин се установява, че между ответницата и праводателя на ищеца е учредена облигационна връзка по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне
на финансова услуга от разстояние с предмет претендираната
главница. Изпълнението на договорното
задължение от страна на кредитодателя се установява по несъмнен начин както от
ангажираните писмени доказателства – платежните нареждания, така и от
експертното заключение, което съдът кредитира като компетентно изготвено,
обективно и пълно. Видно от приобщената
доказателствена съвкупност ответникът на три части е получил по банков път
сумата в общ размер от 1000.00 лева.
Видно от договора за кредит,
крайният срок за връщане на заетата сума е бил на 08.09.2016 г., като след тази
дата вземането за главница е станало изискуемо и ответницата е изпаднала в
забава, доколкото при срочните задължения не е необходимо нарочна покана за
изпълнение, имайки предвид, че срокът „кани“ длъжника.
Макар в срока по чл. 131 от ГПК да не е постъпил
отговор на исковата молба, то съдът, на основание чл. 7, ал.
3 от ГПК, следва служебно да прецени съответствието на всички
допълнителни уговорки, които не представляват основен предмет на договора, със
законовите изисквания и добрите
нрави, доколкото ответникът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. За разлика от другите договорни задължения, възникнали
на основа на договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически
състав, може да се оспори само с възражение, основано на нов факт /основание по чл. 26 и сл. ЗЗД/, адекватната защита на правата на
потребителите изисква от съда да изясни въпроса относно валидност на уговорки,
създаващи задължения за потребителя, дори и да не бъде направено възражение от
длъжника. В този смисъл е наложилата се съдебна практика, възлагаща на
съда да обяви на страните значението на обстоятелствата, предвидени в
съответните императивни правила, независимо, че нито една от спорещите страни
не ги е въвела като факти в своя защита /Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/2014 г., I т.о. на ВКС,
Решение № 124
от 11.07.2016 г.
по гр. д. № 6220/2015 г. на ВКС, I г. о./.
Тази служебна активност е израз на вложения смисъл в общоевропейския стандарт
на закрилата на потребител, изяснен и в практиката на СЕС /решения по дела
С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00/.
Типични случаи
пораждащи съмнение за нарушени права на потребителя се свързват със
задължението за събиране на такси за непоискани услуги /за усвояване или
управление на кредита/ и позволяващи промени в разходите за кредитиране без
предварително оповестени критерии. Такива в конкретния
случай са установени. Видно от съдържанието на учредената облигационна
връзка /л. 24/ ищецът е начислил сумата в размер от 227.50 лева, представляваща
„такса експресно разглеждане“. От ОУ се констатира, че тази такса се дължи за
допълнителна, но незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за
експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която
гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за
отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредита при сроковете и
условията в ОУ.
Престацията
по експресно разглеждане на документи, за която се претендира процесната такса,
се
изчерпва с приоритетно разглеждане и изплащане на разрешения кредит преди
искания на останалите клиенти, при принципно общо задължение на този доставчик
да отпусне кредита след довършване на писмената форма на договаряне по подписан
от клиента договор, съставен и предложен от самия доставчик на
финансова услуга за подписване след първоначалното отправено от
клиента искане. В случая естеството на така уговорената
допълнителна услуга налага тя да е предоставена още преди окончателното
сключване на договора, тъй като е предназначена да осигури именно приоритетно
одобрение на кандидата. Съдът констатира, че уговорената като предоставена на кредитополучателя престация изключва квалификацията ѝ като допълнително благо, за
което е обосновано насрещно възнаграждение и то в размер над уговореното
възнаграждение за същинската престация – ползване на заети парични средства за
определен период от време. Отделно, така посочената услуга
/експресно разглеждане на документи/ не гарантира каквото и да е
право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е
обусловено от насрещна воля на доставчика. Отделно от това
самото овъзмездяване на участник в преговорен процес за срочно довършване на
преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне на
договорен кредит не може да се приеме за справедливо икономически обосновано
договаряне при сравняване на позитивните интереси на насрещните страни. Каквито и да са
извънредните действия на кредитора, пораждащи допълнително разходи за
приоритетно обслужване те не биха могли да надхвърлят така драстично присъщите
за основното кредитиране разходи за да има конкретен интерес, който да може да се компенсира с отделна
такса. Налага
се краен извод, че претендираната такса се свежда до средство за
съществено увеличаване на цената на основното кредитиране, като по същество
предлагането им като предимство от доставчика води до икономически резултат
идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на
потребителя като лихвен процент и разходи по кредита.
Систематичното
тълкуване на чл. 10а, чл. 19 ал. 3 и чл. 21
ал. 1 от ЗПК налагат извод за
ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит да
договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат
и други плащания като допълнителни такси, но икономическото им основание не
може да се обособи като предмет на специфична услуга,
предоставяна на потребителя. Уговарянето на такса, дължима за необосновани предимства,
събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага
квалифицирането на таксата за „експресно разглеждане“ от
процесния договор като средство за заобикаляне на законови
забрани.
Ето защо крайният извод на съда е,
че договорът в тази част е нищожен на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, което
налага отхвърлянето на иска касателно сумата в размер от 227.50 лева,
представляваща „такса експресно разглеждане“.
Отделно, кредитът се олихвява освен
с фиксиран договорен лихвен процент /40.98%/, и с наказателна лихва в случай на неточно изпълнение във времево отношение,
която се формира като надбавка в размер на законната лихва /10%/ прибавена към
договорения лихвен процент. Съдът счита, че претенцията
за наказателна лихва за забавено изпълнение, произтичащата от договора за кредит, в размер на 937.00 лева,
дължима за периода от 08.11.2016 г. до 22.11.2018 г. пряко противоречи на чл. 33, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗПК, доколкото видно от начина ѝ на формиране - чл. 13.2. от процесния договор,
размерът ѝ е почти четири пъти по-голям от размера на законната лихва,
определен по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД.
Ето защо, съдът счита клаузата, уреждаща вземането за наказателна лихва,
за нищожна поради противоречие със закона – в частност с чл. 33, ал. 2 от ЗПК, което
обуславя отхвърлянето на иска досежно сумата в размер от 937.00 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 08.11.2016 г. до 22.11.2018 г.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав приема, че е налице валидно учредено облигационно
правоотношение въз основа Договор за
кредит № *** от 09.08.2016 г. с предмет отпускане на паричен заем от разстояние в общ размер на 1000.00 лева. От експертното заключение се
констатира, че ответницата е погасила доброволно сумата в размер от 120.00
лева, която обаче е послужила за погасяване на част от претенцията за
наказателна лихва. Доколкото вземанията за наказателна лихва произтичат от
нищожна клауза, то тази сума следва да послужи за погасяване на част от
главното вземане.
Ето защо, съдът счита, че вземането
на ищеца е основателно до размера от 880.00 лева, представляваща главница по
договора за кредит, като за горницата до предявения размер от 1000.00 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
По несъмнен начин се констатира по
делото и извършената въз основа на договора за цесия транслативна сукцесия
между първоначалния кредитор и ищеца, за което обстоятелство ответникът е
надлежно уведомен с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложеното
към него, изхождащо от цедента, уведомление за цесия, което следва да се отчете
от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят сторените
разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, чийто общ размер
възлиза на 263.60 лева, от които: 40.00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правна помощ в размер на 100.00 лева, имайки предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаната
правна помощ и съдействие от процесуалния представител на ищцовото дружество;
60.98 лева – държавна такса и 162.62 лева – депозит за вещи лица по комплексната
СКТСчЕ.
Ответникът в настоящото производство
не е обективирал искане за присъждане на разноски, като не е удостоверил и
извършването на такива във връзка със защита на неговия интерес.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, А.Ф.Я., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** сумата в размер от 880.00
лева – невърната главница по договор за кредит № *** от 09.08.2016 г., сключен
между ответника и „*ф.“ ЕООД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.09.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, която
сума е прехвърлена на ищеца от кредитодателя „*ф.“ ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** против
А.Ф.Я., ЕГН **********, с адрес: *** обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1, чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: 120.00 лева, представляваща горницата над уважения
размер от 880.00 лева до претендирания размер от 1000.00 лева – невърната
главница по договор за кредит № *** от 09.08.2016 г., сключен между ответницата
и „*ф.“ ЕООД; 937.00 лева – наказателна лихва за забава върху главницата по същия договор за кредит,
начислена за периода от 08.11.2016 г. до 22.11.2018 г. и
227.50 лева – такса експресно разглеждане по същия
договор за кредит, които суми са прехвърлени на ищеца от кредитодателя „*ф.“ ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Ф.Я., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата в
общ размер на 263.60 лева, от които:
40.00 лева – юрисконсултско възнаграждение; 60.98 лева – държавна такса и
162.62 лева – депозит за вещи лица по СКТСчЕ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: