№ 156
гр. С.З., 04.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500014 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК
№ ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от
законните си представители С.Н.Н. и Ц.Г.С. – управители, чрез юрк.Р.И.
против разпореждане № 4108 от 07.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
5412/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 80.60 лева непогасено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 25.05.2020г. до 25.11.2020г..
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на
разпореждането в обжалваната му част, поради постановяването му при
неправилно приложение на разпоредбите на заповедното производство и при
превишаване на правомощията на съда.
Излага подробни съображения в жалбата си, цитира съдебната практика
и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови
издаването на заповед за изпълнение за всички претендирани със заявлението
суми.
Претендира присъждането на направените разноски по делото - 15,00
лв. за платена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
„П.к.Б.“ ЕООД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу И.Г. Ф. от гр. С.З. за сумата от 1151,18
лв., от които 568,51 лв. - главница; 80,60 лв. - договорно възнаграждение за
периода от 25.05.2020 г. до 25.11.2020г.; 394,74 лв. – неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и законната
1
лихва в размер на 107.33лв.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 12.10.2018 г. между
длъжника И.Г. Ф. и „П.к.Б.“ ЕООД - гр.С., като страните са подписали и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на
което длъжникът дължал възнаграждение, което ставало изискуемо с
подписването му.
Страните се съгласили възнаграждението за пакета от допълнителни
услуги да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и
добавено към месечните вноски за погасяване на самия кредит, като
неплатеното възнаграждение било в размер на 394,74 лв.
Длъжникът не изпълнил задължението си по договора, като направил 17
погасителни вноски и изпаднал в забава, поради което кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем на 25.11.2020 г.
Във връзка със забавеното изпълнение на длъжника, кредиторът
направил допълнителни разходи за извънсъдебното събиране на вземането,
определени в тарифа за Таксите на „П.к.Б.“ ЕООД - гр.С..
С обжалваната част на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в
частта, с която ,,П.к.Б.“ ЕООД - гр.С. е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 80.60 лева непогасено договорно
възнаграждение за периода от 25.05.2020г. до 25.11.2020г.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да
има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и
да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република
България – чл.411, ал.2 от ГПК.
Относно въпросът за претендираната сума от 80.60 лева - непогасено
договорно възнаграждение, същата е заявена от жалбоподателя надлежно с
процесното заявление, като е уточнен и периода от 25.05.2020 год. до
25.11.2020 год. – датата на обявяването на предсрочната изискуемост на
вземането. На първо място съдът не е изложил ясни и конкретни мотиви,
защо приема, че тази претенция на жалбоподателя следва да се отхвърли. От
2
друга страна въззивният съд намира, че същата сума се дължи на общо
основание като акцесорно задължение към неплатената главница.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане като краен резултат е частично правилно, поради което следва
да бъде и частично отменено в частта му за сумата от 80.60 лева,
представляваща непогасено договорно възнаграждение, което е дължимо на
общо основание.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ отчасти разпореждане № 4108 от 07.12.2021 г., постановено
по ч. гр. д. № 5412/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта
му, в която е отхвърлено заявлението на ,,П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си
представители С.Н.Н. и Ц.Г.С. – управители за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.Г. Ф., ЕГН ********** от гр. С.З.; ул.
„******* за претендираната сума от 80.60 лева непогасено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 25.05.2020 год. до 25.12.2020 год. –
датата на обявяването на предсрочната изискуемост на вземането, като
неправилно и незаконосъобразно в тази му част и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПОРЕЖДА ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в полза ,,П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си
представители С.Н.Н. и Ц.Г.С. – управители срещу И.Г. Ф., ЕГН **********
от гр. С.З.; ул. „******* за претендираната сума от 80.60 лева непогасено
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.05.2020 год. до
25.12.2020 год. – датата на обявяването на предсрочната изискуемост на
вземането.
ВРЪЩА делото на РС-С.З. за фактическото издаване на горепосочената
ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4