№ 144
Гр. Пловдив, 28.01.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2396
по описа за 2021 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано
е по жалба на Д.А.А.,ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. К.Б. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1970/28.06.2021 год., издадена от Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“-гр.София
По
подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да
бъде отменен оспорения административен акт изцяло като неправилен и
незаконосъобразен.Поддържа се,че заповедта е издадена при неправилно приложение
на закона,при съществени процесуални нарушения,а така също и в противоречие с
целта на закона.Оспорва се описаната в акта фактическа обстановка,както и че с
процесния автомобил е бил осъществен международен превоз на пътници,без да е
налице лиценз на общността.Твърди се също,че в заповедта не е посочен конкретен
срок на ПАМ,за който същата се прилага ,не са изложени мотиви в тази насока и
горното се явява нарушение на чл.59,ал.2,т.4 от АПК.Поддържа се,че при индивидуализацията на нарушителя е
допуснато съществено процесуално нарушение,изразяващо се в непосочване на ЕГН
на същия.
Ответникът
– Директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация"
/РД"АА"/– гр. София, не изпраща представител в съдебно заседание. В
придружителното писмо, с което жалбата е изпратена до съда, предлага ЗППАМ да
бъде потвърдена като сочи, че при издаването й са съобразени процесуалните и
материалните правила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в случай, че надвишава предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатски възнаграждения.
По
допустимостта на жалбата.
Предмет
на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1970/28.06.2021 год., издадена от Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-гр.София,с която на основание
чл.107,ал.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/,във връзка с чл.106а
,ал.1,т.1 ,буква „а“ и т.4,буква „б“ от същия закон са наложените следните
принудителни административни мерки:
1.по
чл.106а,ал.1,т.1,буква „а“ от ЗАвтП-временно спиране от движение,чрез сваляне и
отнемане на предна регистрационна табела на лек автомобил „Мерцедес Спринтер с
рег.№ ***от категория М1 и ремарке за лек автомобил “ Хумбаур Леминс 3000“ с
рег. № ***от категория О2 и двете собственост на А.О.А.,с адрес:г*** до
отстраняване на нарушението,но за не повече от 12 месеца;
2.по
чл.106а,ал.1,т.4,буква“б“-временно отнемане на свидетелството за управление на Д.А.А.-до
отстраняване на нарушението ,но за не повече от една година.
От
фактическа страна се установява,че на 26.06.2021г. при извършване на проверка
за спазване на разпоредбите на ЗАвтП,ЗДвП и издадените въз основа на тях
подзаконови нормативни актове,служители при РД“АА“-гр.София са установили,че Д.А.А.
около 13:35 часа в района на ГКПП „Калотина“ ,посока РБългария,управлява състав
от ППС с лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ***от категория М1 и ремарке
за лек автомобил “ Хумбаур Леминс 3000“ с рег. № ***от категория О2 и двете
собственост на А.О.А.,с адрес:г***,като извършва международен превоз на пътници
по маршрут от Република Германия за РБългария.Горното е установено от снето и
саморъчно написано сведение от З.А.Г.,че е заплатила 20 евро на водача А..Прието
е,че водачът А. извършва превоз на пътници,без л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег.№
***да е включен към лиценз за международен автомобилен превоз на пътници/лиценз
на общността/.
Жалбата
в частта й, насочена срещу приложената ПАМ по т. 1 от заповедта - временно
спиране от движение на МПС, е процесуално недопустима.
По
делото не е спорно, че процесният автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ***от
категория М1 и ремарке за лек автомобил “ Хумбаур Леминс 3000“ с рег. № ***от
категория О2 са собственост на А.О.А.,с адрес: ***
Именно
последният е лицето, притежаващо активната процесуална легитимация да оспорва
ПАМ "временно спиране от движение на МПС", тъй като мярката засяга
неговото право като собственик да полза вещта по предназначение.
Жалбоподателят, независимо от изричното му упоменаване като адресат на
заповедта и наложените с нея ПАМ, няма правен интерес да оспорва акта в тази му
част, доколкото ПАМ по т. 1 от заповедта не засяга пряко негови права и законни
интереси и не му вменява определени задължения. За жалбоподателя липсва правен
интерес от оспорване на заповедта в частта на наложената ПАМ по т. 1, поради
което жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати.
В
останалата й част, касаеща оспорването на наложената ПАМ – временно отнемане на
СУМПС, жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, пряко
засегнато от действието на акта и при наличие на правен интерес от оспорване, е
допустима.
Разгледана
по същество ,жалбата в тази част е основателна по следните съображения.
Във
връзка с установеното и изложено по-горе в настоящото решение от фактическа
страна,служителите при РД „АА“-гр.София към ИА“АА“ са съставили АУАН серия
А-2020№288157 от 26.06.2021г.
Последвало
е издаването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1970/28.06.2021 год., издадена от Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“-гр.София.
В
съдебно заседание,по искане на процесуалния представител на жалбоподателя ,е изслушан като свидетел С.О.К.,който в деня
на проверката е пътувал заедно с жалбоподателя от Германия за
България.Свидетелят заявява,че е съсед и
приятел на Д.А. ,като последният
за пътуването не му е взел пари.Жената,която е пътувала заедно с тях е дала 20
евро на Д. за кафе и цигари,но не за билет.Самата жена е питала митничаря какво
да пише.
При така установените факти се налагат и следните правни
изводи.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1970/28.06.2021 год., на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-гр.София е издадена от материално и териториално компетентния
орган. Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвтП
принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" /ИА"АА"/ или упълномощени от него длъжностни
лица. Процесната заповед е издадена от Директор на РД "АА" – София,като
относно компетентността на органа са представени следните заповеди: Заповед № РД - 01-43/23.01.2020 год.;
Заповед № РД-01-42/23.01.2020 год. и Заповед № 589/31.01.2020 год.
Заповедта е обективирана в изискуемата от закона писмена
форма, но по отношение на разглежданата ПАМ не съдържа разпоредителна част, в
която се определя срока на изпълнение на мярката.
В диспозитива на заповедта относно принудителната мярка,
наложена на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. Б от ЗАП – временно отнемане на
СУ МПС, липсва срок, за който се налага мярката. Посочената като основание
разпоредба предвижда, че при установяване на извършван обществен превоз на
пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността, за
преустановяване на административното нарушение се прилага принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година. Административният орган има задължение да посочи срока
на действие на ПАМ, като този срок следва и да бъде конкретизиран и мотивиран с
оглед на посочения в закона. В случая ,в разпоредителната част на оспорената
заповед ,липсва посочен срок, като такъв няма и в мотивите на същата. Административният орган
е следвало да определи срок и то независимо дали в правната норма такъв е
посочен фиксирано или в рамките на период. При налагането на ПАМ, без да бъде
определен срока й на действие, се създава неяснота, водеща до
незаконосъобразност на акта, което е и основание за неговата отмяна. Следва да
се има предвид, че посоченият срок в диспозитива на заповедта касае единствено
другата принудителна административна мярка – временно спиране от движение,
която не е предмет на разглеждане, а освен това двете ПАМ имат самостоятелен
характер, който е и с оглед на вече посоченото относно това спрямо кого се прилага
съответната мярка. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага
принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на
чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Неопределеният срок безспорно създава правна
несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй като
страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока, който е
определен в закона, но остава неясен в случая и като такъв може да породи
спорове относно изтичането му.
Установената липса на посочен срок за действие на наложената
ПАМ, сочи, че е нарушена формата на оспорения акт, поради което и на основание
чл. 146, т. 2 от АПК оспорваната заповед в посочената й част се явява
незаконосъобразна,поради което същата следва да бъде отменена.
Относно доводите,че непосочването на ЕГН на нарушителя води
до съществено процесуално нарушение, съдът намира,че същите са изцяло
неоснователни.В самия АУАН,към който препраща оспорената заповед , е посочено
ЕГН на нарушителя и няма никакво съмнение кой е той.
За пълнота на изложението,следва да се посочи,че съдът не
споделя доводите на жалбоподателя,че не е бил осъществил обществен превоз на
пътници.Установява се от сведението,дадено от една от пътничките в лекия
автомобил,че е дала 20 евро на шофьора ,но не е получила билет.Съдът не
кредитира показанията на свидетеля на жалбоподателя,че всъщност тези пари са
били за кафе и цигари.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, в приложимата му редакция,
в сила от 7.07.2020 г., "обществен превоз" е превозът, извършван за
чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с
моторно превозно средство, като по силата на §. 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП, в
приложима редакция на нормата, "превоз на пътници" е дейност на лице,
което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно
средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.
Анализът на посочените разпоредби сочи, че за да е обществен
превозът, следва да се извършва за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага.
В конкретния случай не е спорно, че процесното пътно превозно
средство, с което е осъществен превозът, е от категорията М1 и не е собственост
на жалбоподателя. Видно от представените по делото писмени доказателства, в
хода на административното производство са били снети писмени сведения от пътничка
в автомобила, в които тя посочва конкретно, че е заплатила определена цена за
превоза ,т. е. налице е превоз срещу заплащане. Предвид
горното, се налага извод, че в случая е осъществен обществен превоз на пътници и
правилно е пристъпено към прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
"б" от ЗАвтП.
Липсват убедителни доказателства за противното ,още повече,че
е осъществен такъв превоз и то при
лица,които нямат родствена или друга връзка и при един дълъг маршрут Германия-България .
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК и чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Д.А.А.,ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. К.Б. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1970/28.06.2021 год., издадена от Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“-гр.София в частта и относно приложената ПАМ по чл.
106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗАвП и
ПРЕКРАТЯВА в тази му част производството по адм д.№ 2396/2021г.
по описа на Административен съд-Пловдив .
ОТМЕНЯ по
жалба на Д.А.А.,ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. К.Б. ***, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1970/28.06.2021 год.,
издадена от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-гр.София в частта относно приложената ПАМ по
чл.106,а,ал.1,т.4,буква „б“ от ЗАвтП- временно
отнемане на свидетелството за управление на Д.А.А.-до отстраняване на
нарушението ,но за не повече от една година.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му в прекратителната му част, с характер на
определение и в 14-дневен срок от съобщаването му в останалата му част.
СЪДИЯ: