Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
Гр.Каварна
09.11.2015г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Каварненският
районен съд в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и петнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
разгледа
докладваното от съдията Гр.д.№ 551/2012год. по описа на КРС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
подадена искова молба от П.Д.П. *** ЕГН **********
срещу Е.И.Й. ЕГН ********** и Т.Й.С. ЕГН **********,***-ви.
Предявен е иск с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността.
В обстоятелствената част
на исковата молба ищеца излага,че страните в настоящото производство са
съсобственици на дворно място от 490 кв.м.,представляващо ПИ с идентификатор ***,находящ
се в ***.В този поземлен имот има изградена двуетажна,двуфамилна
жилищна сграда,с идентификатор ***.* с два самостоятелни входа:за първи
етаж-находящ се в югоизточната част на сградата,а за втория етаж-самостоятелен
вход,находящ се в северната част на сградата,представляващ самостоятелна стълбищна клетка до втория етаж с изградена в същата баня с
тоалетна,които са неразделна част от втория жилищен етаж.От тази двуетажна,двуфамилна жилищна сграда ,ответниците са собственици на
първия жилищен етаж,а ищеца е собственик на втория жилищен етаж.Към втория етаж
има изградена пристройка,като отделно от съществуващата самостоятелна стълбищна клетка за втория етаж,има изградено и външно
стълбище.Ищеца излага в исковата молба,че непосредствено след като придобил по
силата на нот.акт вписан в СлВп
*** собствеността върху втория жилищен етаж,ответниците неправомерно са
установили фактическа власт върху самостоятелната стълбищна
клетка за втория жилищен етаж.Ищеца твърди в исковата молба,че многократно е
уведомявал ответниците,че неправомерно го лишават от собствеността на тази част
от собствения му жилищен имот и е отправял покана към тях да му предадат
владението върху самостоятелната стълбищна клетка към
втори жилищен етаж и изградената баня с тоалетна в нея,но те отказват да сторят
това.
Моли съда да бъдат
призовани на съд с ответниците- Е.И.Й. ЕГН ********** и Т.Й.С. ЕГН **********,***-ви
и след като Съдът се убеди в основателността на твърдяното
от ищеца,да постанови решение по силата на което да бъдат осъдени ответниците
да му предадат собствеността и владението върху самостоятелен вход към II-ри
жилищен етаж,разположен в северната част на двуетажната жилищна
сграда,неразделна част от него и представляващ стълбищна
клетка с изградена в нея баня с тоалетна,като бъдат осъдени да му заплатят и
сторените по делото разноски,съобразно представените в тази насока
доказателства.С исковата молба ищецът представя описаните в нея писмени
доказателства,моли да му бъдат допуснати гласни доказателства при режим на
водене-да бъдат допуснати до разпит двама свидетели относно установяване на твърдяните в исковата молба факти.Направил е искане за
допускане и назначаване на СТЕ с поставената в т.2 на доказателствените искания
към исковата молба задача.По делото са допуснати и назначени две експертизи
–втората от която извърши оценка на процесния недвижими имот,изготвена от
вещото лице-инж.Д.М..По първата и допълнителна СТЕ за вещо лице е назначена М.Х..
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответниците Е.И.Й. ЕГН ********** и Т.Й.С. ЕГН **********,***-ви подават
писмен отговор.Оспорват изцяло основателността и допустимостта на предявения
иск.Основанията им за това са следните:Считат,че предявения иск е
недопустим,тъй като предмет на иска по чл.108 от ЗС,може да бъде само
имот,който е нанесен като самостоятелна единица в кадастралната карта,а в
случая за процесния имот не е представена схема на имота-извлечение от
кадастралната карта.В отговора се изтъква още,че стълбищната
клетка която претендира ищеца е загубила своето предназначение като такава,след
като бившия собственик на етажа е зазидал стълбите и на тяхно място е
изградил-баня и тоалетна на втори етаж при извършено преустройство и пристройка
на втори етаж.В отговора ответниците оспорват твърдението на ищеца,че са
установили неправомерно фактическа власт върху процесната стълбищна
клетка с изградените в нея баня и тоалетна на първи етаж,която според ищеца
била негова собственост след като закупил от баща си втори етаж от сградата
през 2008г.Оспорват твърдението на ищеца,че са го лишили от собствеността на
тази част от собствения му жилищен етаж,тъй като първи жилищен етаж е
собственост на ответниците.С оглед на изложеното в отговора,както и на
доказателствата които представят и на тези които ще се съберат въз основа на
доказателствените искания,молят съда да отхвърли предявения иск,като им бъдат присъдени всички
разноски по водене на делото,вкл.адвокатско възнаграждение.Към отговора
ответниците представят писмени
доказателства,депозират искания по доказателствата.
По направено от страна на
защитата на ответниците възражение,че липсва кадастрална схема на първия
жилищен етаж,на ищеца е издадено съдебно удостоверение,въз основа на което да
се снабди с такава от Агенцията по кадастър-гр.Добрич,с кадастрална схема с
идентификатор на имота на първия жилищен етаж.
Въз основа на така
издаденото удостоверение е последвал отговор от страна на АГКК гр.Добрич,че
такава не може да бъде издадена,тъй като процесния имот не е нанесен в КК на
гр.Каварна.По повод на обжалването на отказа на АГКК гр.Добрич за изменението
на КК на гр.Каварна,в Административен съд гр.Добрич е образувано адм.д.№ 548/2014г.С Решение № 173/15.12.2014г. по АД №
548/2014г. по описа на Административен съд-Добрич е потвърден отказа на АГКК
гр.Добрич.Горепосоченото решение на Административен съд гр.Добрич е обжалвано
от П.Д.П. пред Върховния Административен съд.С Решение № 2857/16.03.2015г.
Върховният Административен съд отменя Решението на АС-Добричи
връща административната преписка на АГКК гр.Добрич за произнасяне по искането
за изменение и допълване на КК на гр.Каварна.
След извършено
допълнително уточняване с оторизирания специалист,АГКК издава необходимите
документи-проекто-схеми на цялата жилищна сграда,а
така също на първи жилищен етаж и на втория жилищен етаж,със съответните
идентификатори.Писмо изх.№ 20-535-16.09.2015г. с приложените проекто-схеми и скици са депозирани от защитата на ищеца в
с.з. на 09.10.2015г.,неоспорени от защитата на
ответниците и приети и приобщени като писмени доказателства по делото.
След преценката на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и с оглед становищата на
страните,съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касае се до двуетажна
жилищна сграда с обособени самостоятелно две жилища-това на първия
етаж,собственост на ответниците и това на втория жилищен етаж,собственост
първоначално на родителите на ищеца,а в последствие с разпоредителна сделка
вторият жилищен етаж е прехвърлен на ищеца от родителите му.
Безспорно установено е,че
към момента на построяване на двуетажната жилищна сграда и закупуването и-първи
етаж от ответниците с *** на БРС и на втория етаж от праводателите
на ищеца с *** също на БРС жилищната сграда е била с два отделни самостоятелни
входа-за първия етаж-от южната страна на сградата,за втория етаж-от северната
страна на сградата/със съществуващия построен коридор от 9.10 кв.м.-входа е с
разположение в северозападната част на първия етаж.Именно от този самостоятелен
вход се е осъществявал достъпа до втория жилищен етаж.
Ищецът е станал
собственик на втория жилищен етаж по силата на договор за покупко-продажба,обективиран в нот.акт *** на
Служба по вписванията –гр.Каварна.
Безспорно установено е по
делото,че праводателите на ищеца-неговите родители Д.
и Г.П. са извършили по установения законов ред и със съгласието на
собствениците на първия жилищен етаж,пристрояване на своя собствен втори
жилищен етаж,като за достъп към пристройката са изградили самостоятелно външно
стълбище,също в северозападната част на общата сграда,като съществуващия
самостоятелен вход към втори жилищен етаж е бил затворен с изливане на плоча
върху отвора към втория етаж и изграждане на баня,тоалетна и входно антре към
помещенията на етажа.
По допуснатата и
назначена СТЕ,вещото лице М.Х. е представила две технически експертизи-първата
в с.з. на 05.04.2013г.,а втората-в с.з. на 25.04.2014г.Двете експертизи са
приети от съда и приобщени към доказателствения материал.
В представената за
съдебно заседание проведено на
05.04.2013г. СТЕ,вещото лице е констатирало,че стълбищната
клетка в основната жилищна сграда е зазидана,като на първо ниво е премахнато
стълбището и на негово място е изградено складово помещение.На второ ниво са изградени
баня с тоалетна и коридор.В пристроената част на второ ниво са обособени
кухня,коридор,входно антре и стълбище за таванския етаж.Това твърдение на в.л. Х.
се опровергава от инж.К. в писмо до АГКК гр.Добрич от 10.09.2015г.,прието като
доказателство в с.з. на 09.10.2015г.В писмото инж.К. твърди коренно различна
ситуация:”До таванското помещение на старата част на сградата се е достигало
посредством подвижна стълба,през капандурата,разположена в частта от покрива
върху сградата с идентификатор ***.”Впоследствие,видно от цитираното писмо тази
капандура е премахната.От друга извадка от писмото на инж.К. до Началника на
СГКК гр.Добрич се установява:”…че изграденото външно стълбище обслужва само
втория жилищен етаж и таванско помещение,което е част от пристройката и няма
връзка с таванското помещение,чиято собственост е и на двамата собственици”.
Ето защо настоящия
съдебен състав счита,че констатацията на вещото лице М.Х. е невярна,оборена
от цитираното писмо на инж.К.,а така
също и от изготвения от него проект и заключението на вещото лице в тази част
не следва да се кредитира,освен това заключението няма обвързваща и
задължителна сила за съда,особено когато се установяват факти,които са в противоречие
с констатациите на вещото лице.В т.2 и т.3 в заключението си вещото лице М.Х.
сочи,че в първоначалния вид на жилището,достъпът до втория жилищен етаж се е
осъществявал посредством стълбище,което към настоящия момент не съществува.По
т.4 вещото лице дава заключение,че не съществува стълбищна
клетка от първия към втория етаж.
По мнение на настоящия
съдебен състав тази констатация също е невярна и не следва да се приема,тъй
като се твърди от една страна,че стълбищна клетка не
съществува,а от друга страна видно и от другото заключение,на мястото на тази стълбищна клетка ответниците са обособили складово
помещение.Алогично ще бъде да се приеме,че стълбищната
клетка не съществува,тъй като за да не съществува,то тя трябва да бъде съборена
изцяло.Видно от заключението,на първо ниво от стълбищната
клетка е премахната стълбата само на първо ниво,т.е. на първия етаж,но ако тази
стълбищна клетка би била съборена,това би нарушило цялостта на сградата и довела до нейното срутване.
Ето защо тази констатация
не отговаря на фактическото положение и не се кредитира от настоящия съдебен
състав,поради което и въз основа на нея не могат да се извеждат правни
изводи,че стълбищната клетка не съществува.
Съществуването на стълбищната клетка безспорно се доказва и от показанията на
двете групи свидетели,а също така и от оценъчната експертиза,извършена от
инж.Д.М.,подкрепена и със снимков материал.
От тази експертиза се
установява също,че към северната фасада на общата сграда е извършено
пристрояване на първия етаж с площ от 23.80 кв.м.,състоящо се от
коридор,санитарен възел и складово помещение.От заключението обаче не става
ясно от кого е извършено това пристрояване.За да се установи фактическото
положение относно тази пристройка с площ от 23.80 кв.м. и състояща се от
коридор,санитарен възел и складово помещение,следва да се преценят и обсъдят и
останалите доказателства по делото извън представената техтническа
експертиза.Относно този обект са представени схеми към депозираните СТЕ.Върхе тези схеми те са нанесени както следва: баня от 3.57
кв.м.,склад от 5.40 кв.м.,коридор 9.10 кв.м.,оцветени в жълт цвят.
Исковата претенция на
ищеца е досежно банята на първия етаж от 3.57 кв.м. и
коридор от 9.10 кв.м. с вход от западната страна на сградата и стълбищната клетка/преустроена като склад/.
При покупко-продажбата на
основната сграда през 1993г. съответно с нотариален акт № 109 и № 110 не е
отразена сделка досежно тази пристройка с описаните
обекти в нея.
За да се установи
фактическата обстановка във връзка с тези обекти,следва да се вземат
предвид и останалите доказателства по
делото.В тази насока най-правдоподобна информация относно тях дават показанията
на разпитаните свидетели.
От свидетелските
показания се установява,че на първия етаж от двуетажната сграда има баня с тоалетна.Видно от представеното
заключение,баня на първия етаж е именно тази,оцветена в жълт цвят от схемата с
площ от 3,47 кв.м..Друга баня не е костатирано да има
изградена към общата двуетажна сграда.Разпитаните свидетели бяха удинодушни,че до изливане/зазидване
на стълбищната клутка на
втория етаж/,тази баня с тоалетна се е ползвала заедно от етажните собственици.
Този факт опровергава
становището на вещото лице за допълнително изграждане на пристройката.Тя към
момента на закупуване на двата етажа от основната сграда е съществувала.
Налице е и друго правно
релевантно за изхода на правния спор обстоятелство-откъде се е осъществявал
достъпа до общата баня и тоалетна от собствениците на първия етаж.
С оглед на събраните по
делото доказателства,до зазидване на стълбищната клетка на второ ниво,единствения достъп до
помещенията на първия жилищен етаж се е осъществявал единствено от
самостоятелния вход за този етаж в южната част на сградата.Входа към стълбищната клетка/склада от 6.97 кв.м. от нея е избит допълнително
от собствениците на първия етаж,без съгласието на ищеца.
До момента на
изграждането на този вход,видно от приложената схема вещото лице Х. достъпът до
банята и тоалетната се е осъществявал единствено през коридора от 9,10 кв.м. с
вход от западната страна на сградата.През този вход и коридор се е осъществявал
единствено и достъпа до втория жилищен етаж.Банята няма вход от северната си
страна.
Въз основа на така
приетата за установена фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Ревандикационния иск е вещен иск,собственически
иск,предоставен на разположение на невладеещият
собственик срещу владеещият без правно основание несобственик.
При иск по чл.108 от ЗС е
необходимо да се докаже:1/ че ищецът е собственик на вещта,предмет на иска; 2/
че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3/ че ответникът
владее или държи вещта без основание.Не е ли налице някоя от посочените три
предпоставки,искът не може да бъде
уважен /Р 2419-60- І г.о./
От изложеното в
предходния абзац следва,че обект на ревандикация може
да бъде само вещ,която съществува реално в пространството.Следователно вещ
която по някаква причина е погинала или е унищожена,или е съществено повредена
до такава степен,че е на практика неизползваема не би могла да се третира като
годен обект на исковата претенция по чл.108 от ЗС.Искът по чл.108 от ЗС съдържа
в предметния си обхват и установителен иск за собственост,който предполага
даване на разрешение по един спор,при който всяка от страните предявява правата
си върху имота,с оглед определяне на това кой е неговият собственик.
Страните в настоящото
производство са съсобственици на дворно място от 490 кв.м.,представляващо ПИ с
идентификатор ***,находящ се в ***.В този поземлен имот има изградена
двуетажна,двуфамилна жилищна сграда,с идентификатор ***.*
с два самостоятелни входа:за първи етаж-находящ се в югоизточната част на
сградата,а за втория етаж-самостоятелен вход,находящ се в северната част на
сградата,представляващ самостоятелна стълбищна клетка
до втория етаж с изградена в същата баня с тоалетна,които са неразделна част от
втория жилищен етаж.От тази двуетажна,двуфамилна
жилищна сграда ,ответниците са собственици на първия жилищен етаж,а ищеца е
собственик на втория жилищен етаж.Към втория етаж има изградена пристройка,като
отделно от съществуващата самостоятелна стълбищна
клетка за втория етаж,има изградено и външно стълбище.Ищеца излага в исковата
молба,че непосредствено след като придобил по силата на нот.акт
вписан в СлВп *** собствеността върху втория жилищен
етаж,ответниците неправомерно са установили фактическа власт върху
самостоятелната стълбищна клетка за втория жилищен
етаж.Ответниците не са оспорили факта,че упражняват фактическа власт върху
процесните имоти.
Относно банята от 3.47
кв.м. и коридор от 9.10 кв.м.,оцветени в жълт цвят на схемата на в.л.Х.,представена
в с.з. на 25.04.2014г.,безспорно следва да се приеме,че за ответниците достъпът
до общо ползваната баня с тоалетна се е осъществявал единствено през описания
коридор от 9.10 кв.м. в жълт цвят,с вход от западната страна на сградата.
След като безспорно се
установи от показанията на разпитаните свидетели,че е било налице общо ползване
на банята с тоалетната и коридора с вход от западната страна,налага се правнообоснования и законосъобразен извод,че банята с
тоалетната от 3,47 кв.м. и коридора от 9.10 кв.м. с вход от западната страна са
съсобствени на етажните собственици.Този извод се
налага и от безспорно установеното по делото-съсобственост на дворното
място,върху което е изградена сградата.
Изхождайки от основния
принцип в правото,че собственикът на земята е собственик и на всичко построено
върху нея,несъмнено изводът за наличие то на съсобственост върху обектите
предмет на спора се явява правилен и законосъобразен.
В случая след като е
налице съсобственост върху тези два обекта,то исковата претенция на ищеца
относно тези два обекта от пристройката се явява основателна и доказана до
размера на ½ идеална част и до този
размер следва да бъде уважена.Този извод се подкрепя от разрешенията
дадени в правната теория и съдебната практика.Изключването на един съсобственик
от владението на общата вещ и установяване на владение от другия съсобственик е
основание за предявяване на иск по чл.108 от ЗС от отстранения съсобственик.Той
не би могъл да иска обаче предаване на цялата вещ,тъй като правото му е
ограничено по отношение на другия съсобственик.Тогава искът ще има за предмет
само неговата идеална част.
Що се касае до стълбищната клетка/понастоящем превърната в склад/,то
исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.
Що се отнася до
представения констативен нотариален *** в същия подобна пристройка не е
описана,напротив сочи се,че Е.Й. е собственик на пристройка,описана подробно в нот.акт ***
Безспорно се
установява,че липсва подробно описание на този обект в констативния нотариален
акт,няма представена кадастрална схема по нот.дело от
която да е виден идентификатора на този имот.Констативния нотариален ***
независимо,че е представен от ответниците с депозирания писмен отговор на
исковата молба и е приет като доказателство,в никакъв случай въз основа на него
не следва да се извеждат правни изводи в посока чие е правото на
собственост.Тук следва да се подчертае,че липсват доказателства за съгласие от
съсобственика на дворното място за изграждане на пристройка,а щом такова
съгласие липсва,отново нещата се свеждат до принципа: собственик на мястото е
собственик и на всичко построено върху него,т. налице е съсобственост.
От представената за с.з.
проведено на 05.04.2013г. техническа експертиза изготвена от вещото лице М.Х.
вярно е отразено обстоятелството,че в сегашния си вид не може да се осъществи
вътрешна връзка между първия и втория етаж предвид изливането на плоча и
изграждане на описаните помещения върху нея.Това отново сочи несъмнено за
съществуването на процесната стълбищна клетка.
От представените от
вещото лице схеми по тази експертиза процесната стълбищна
клетка е обозначена като склад с площ от 6.97 кв.м.,а в цитираната пристройка
към северната фасада на жилищната сграда към първия етаж е видно,че има
изградена баня с тоалетна от 3.47 кв.м.,склад с площ от 6.97 кв.м.,,от които
банята и тоалетната са съсобствени,с оглед на
изложеното по-горе,а склада е изключителна собственост на ищеца.Що се касае до
коридора-именно през него се е осъществявал достъпа до стълбищната
клетка преди зазиждането и на ІІ жилищен етаж.Той също е съсобствен предвид
безспорно установеното за общото ползване от етажните собственици.
Във втората експертиза представена
в с.з. на 25.04.2014г. безспорно е установено,че към момента стълбищната клетка на първо ниво се използва като склад,а
на второ ниво за баня с тоалетна и коридор.Тази констатация безспорно оборва
предходната констатация относно несъществуването на стълбищната клетка.
От представената към тази
техническа експертиза схема на първия
етаж е видно,че стълбищната клетка е обозначена като
склад с площ от 6.97кв.м. и е видно,че понастоящем от стая с площ 14.98 кв.м. е
избит допълнително вход към този склад от ответниците.По делото не бяха
ангажирани доказателства за избиването на този вход да е дадено съгласие от
страна на ищеца и това обстоятелство в никакъв случай не може да се приеме като
индиция,че ответниците с избиването на входа са
станали собственици на склада/бивша стълбищна
клетка/.
Относно коридора по тази
схема от 9.10 кв.м.,през него се е осъществявал достъпа до стълбищната
клетка.Видно е,че входа към него в западната част не е зазидан,той съществува.
Именно след представяне
на двете експертизи,придружени със съответните схеми,настоящия съдебен състав
прие допълнителната конкретизация на исковата претенция-именно,че се претендира
собствеността върху бившата стълбищна клетка/сега
склад/ и като неразделна част осигуряваща достъп до нея-коридора от 9.10 кв.м.
и банята с тоалетна.
Относно показанията на
разпитаните две групи свидетели:
Въз основа на
свидетелските показания отново безспорно се установи,че сградата е с два
отделни входа,кой къде е разположен и че единствения достъп до втория жилищен етаж
се е осъществявал от ищеца, а преди това и от неговите праводатели,именно
през спорните части от имота.
В съдебно заседание на
25.04.2014г. от страна на ответниците са разпитани свидетелите Я.Г.Д. и С.И.Д.Що
се отнася до показанията на първия свидетел установено е,че той е съпруг на
племенница на ответницата,което дава основание за извода,че е в близки
родствени връзки и като такъв е заинтересован от изхода на спора.Освен това
ценени на база събраните по делото писмени доказателства и от разпита на
втората свидетелка на ответниците и от разпита на свидетелите на ищеца,то
неговите показания коренно се различават от показанията на останалите трима
свидетели,единия от които от страна на ответниците,поради което настоящия
съдебен състав не дава вяра на показанията на св.Я.Д.
Видно от показанията на
св.Св.Д.,стълбата към втория етаж е зазидана,преди ремонта банята и тоалетната
са ползвани,както от първия етаж,така и от втория етаж.
По същественото в нейните
показания е следното обстоятелство:”..Чувала съм,че ищецът П. имал претенции
към имота на първия етаж-баня,тоалетна,коридор,складово помещение.П. искаше да
изхвърля багажа на Е. и на Т..Имали са нещо като склад на първия етаж.Говоря за
това,което е първото помещение на първия етаж.Не съм виждала ищеца П. на първия
етаж.Чувала съм,че страните имат разпределение за ползване на дворното място”.
Относно претенциите на
ищеца към ответниците за предаване на собствеността и владението върху процесните
имоти,следва да бъдат обсъдени и показанията на свидетелите-М.П. Г. и С.А.А..Настоящия
съдебен състав намира показанията на свидетелите М.П. и С.А. за безпристрастни
и обективни,дадени на база лични наблюдения и възприятия,няма индиция за тяхната заинтересованост,поради което следва да
бъдат кредитирани,още повече,че правно релевантен за изхода на правния спор
факт-предявяването на претенция от страна на ищеца към ответниците за право на
собственост върху процесните имоти и
смущаване на фактическата им власт,се потвърждава и от показанията на единия
свидетел на ответната страна-св.Св.Д..
Безспорно се установи от
показанията на ищцовите свидетели,че спорът за
процесните имоти не е от вчера,този спор е бил налице и от страна на неговите праводатели,впоследствие е оспорвана тази собственост и от
ищеца непрекъснато в продължение на години.
С оглед на горепосочените
доказателства в никакъв случай не може да се извежда правнообоснован
извод,че ответниците са придобили процесния имот по давност.Безспорно се
установи по делото,че те не са владели имота продължително и необезпокоявано от
никого.
Обстоятелството,че
неправомерно са отстранили ищеца от процесните имоти,избиването на вход към
складовото помещение,извършено без съгласието на ищеца,поставянето на катинар
към входа,не ги прави собственици.Гореизложените факти сочат единствено на
неправомерно отстраняване,довело до дългогодишни спорове.В настоящия процес се
събраха безспорни доказателства,че ищецът е предявявал претенции към
ответниците към процесните имоти години наред,с което е смущавал тяхната
фактическа власт.
По отношение на
възраженията предявени от страна на защитата на ответниците:
В няколко съдебни
заседания,включително и в това на 09.10.2015г.,защитата направи възражения,че с
постигане уреждане на въпроса за начин на ползване на дворното място,входът бил
затворен и не можело да се осъщестява достъп до
въпросната стълбищна клетка.
Според настоящия съдебен
състав,въпросът за начина на ползване на дворното място е ирелевантен
относно настоящия спор.Не е без значение и факта,че няма изградена ограда към
момента,която да затвори входа към коридора от западната страна на сградата.
На следващо място
направено е и възражение,че спорните имоти не са нанесени като самостоятелни
обекти на кадастралната схема.
Съдът намира това
възражение за неоснователно,по следните съображения:
Ищеца,чрез процесуалния
си представител представи в съдебно заседание схема проект на първи етаж-и конкретизира отново исковата си претенция,че
спорните обекти са именно в имот с идентификатор № ***.**.Що се касае до
нанасянето на спорните обекти в тази схема,следва да се има предвид следното:
Ноторно известен факт е,че АГКК гр.Добрич
издава схема с идентификатор на самия етаж от двуетажна жилищна
сграда.Самостоятелните обекти не се нанасят.Именно с допускането и
назначаването на СТЕ,с представеното заключение е извършена пълна
характеристика на спорното право.
Следва се има предвид
приетото в с.з. на 09.10.2015г. писмено доказателство изх.№
20-53535/16.09.2015г.
Скиците проект на сграда
с идентификатор ***.**. и схеми проекти на самостоятелните обекти в
нея,разположени на първия и втория етаж,са изработени във връзка с
удостоверение изх.№ 643/08.04.2013г. на КРС и въз основа на приложения към
заявление вх.№ 01-194028/19.08.2014г. проект на инж.Х.К. за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Каварна,за да послужат по
гр.дело № 551/2012г. по описа на КРС.
Изрично АГКК гр.Добрич е
посочила,че след решаване на спора по съдебен ред и получаване на влязло в сила
решение по горецитираното гр.дело,непълнотите и
грешките ще бъдат отстранени в КККР съгласно разпоредбите на чл.54 ал.2 и ал.4
от ЗКИР,като при необходимост проектът ще се коригира/допълни/ в зависимост от
съдебното решение.
Това несъмнено и по
безспорен начин налага извода,че отразяването на спорния имот като
самостоятелен обект ще бъде извършено в зависимост от постановения съдебен акт.
С оглед на всичко
гореизложено,настоящия съдебен състав счита,че следва да бъде уважена изцяло
исковата претенция относно стълбищна
клетка,преустроена понастоящем като складово помещение с площ от 6,97 кв.м.о,а
по отношение на банята с тоалетна с площ от 3,47 кв.м. и коридор от 9.10 кв.м.
с вход от западната страна,с оглед установената съсобственост,исковата
претенция се явява основателна и доказана до размера на ½ ид.част и до този размер следва да бъде уважена.
По отношение на
претенциите за разноски:
Съобразно с решението по
делото,като се има предвид и представените от процесуалните представители на
ищеца и ответниците,списък на разноските по чл.80 от ГПК и на основание чл.78
ал.1 и ал.3 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 2/3 части от
направените от него разноски,които са в общо размер на 1500,74 лева,а именно
сумата от 1000,49 лева,а в полза на ответниците следва да бъде присъдена 1/3
част от направените от тях съдебни разноски в общ размер на 650лв.,а именно
сумата от 216,66 лева.
След служебна компенсация
на насрещните вземания за разноски,в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 783,83 лева.
Мотивиран така,съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответниците Е.И.Й. ЕГН ********** и Т.Й.С. ЕГН ********** ***-ви,че
П.Д.П. ЕГН ********** с адрес *** е собственик на: стълбищна
клетка преустроена понастоящем като
складово помещение с площ от 6,97 кв.м.,част от самостоятелен идентификатор № ***.*.*.
в двуетажна,двуфамилна жилищна сграда с идентификатор
***.*,находяща се в*** и ОСЪЖДА Е.И.Й. ЕГН ********** и Т.Й.С. ЕГН ********** ***-ви
да отстъпят собствеността и предадат на П.Д.П. ЕГН ********** с адрес ***
владението върху стълбищна клетка преустроена понастоящем като складово
помещение с площ от 6,97 кв.м.,част от самостоятелен идентификатор № ***.1.1. в
двуетажна,двуфамилна жилищна сграда с идентификатор ***.1,находяща
се в ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответниците Е.И.Й. ЕГН ********** и Т.Й.С. ЕГН ********** ***-ви,че
П.Д.П. ЕГН ********** с адрес *** е собственик на : ½ идеална част от
баня с тоалетна с площ от 3,47 кв.м. и ½ идеална част от коридор с площ
от 9.10 кв.м.,които представляват част от самостоятелен идентификатор № ***.1.1.
в двуетажна,двуфамилна жилищна сграда с идентификатор
***.1,находяща се в *** и ОСЪЖДА Е.И.Й. ЕГН ********** и Т.Й.С. ЕГН ********** ***-ви
да отстъпят собствеността и предадат на П.Д.П. ЕГН ********** с адрес ***
владението върху ½ идеална част от баня с тоалетна с площ от 3,47 кв.м.
и ½ идеална част от коридор с площ от 9.10 кв.м.,представляващи част от
самостоятелен идентификатор № ***.*.*. в двуетажна,двуфамилна
жилищна сграда с идентификатор ***.1,находяща се в ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения ревандикационен иск с правно сонование
чл.108 от ЗС за разликата над ½ идеална част от баня с тоалетна с площ
от 3,47 кв.м. и за разликата над ½ идеална част от коридор с площ от
9.10 кв.м.,представляващи част от самостоятелен идентификатор № ***.*.*. в
двуетажна,двуфамилна жилищна сграда с идентификатор ***.*,находяща
се в ***,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.И.Й. ЕГН **********
и Т.Й.С. ЕГН ********** ***-ви да заплатят на
П.Д.П. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 783,83/седемстотин осемдесет
и три лева и осемдесет и три стотинки/лева-съдебно-деловодни разноски по
компенсация.
Решението подлежи на обжалване
пред Добрички Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: