М О Т И В И
към присъда № 98 от 27.06.2019 година, по
н.ч.х.дело № 1844/2018 година
по описа на Старозагорския районен съд.
Предявено е
обвинение от частен характер от Я.Г. *** Загора ЕГН ********** против подсъдимият
П.Й.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, неосъждан, управител на частна фирма, ЕГН **********, за това, че
на 22.01.2018 година в град Стара Загора е нанесъл публична обида, пред повече
от две лица, на Я.Г.Я., ЕГН **********, изразяваща се в думите – „Излез бе
мишок.”, „Ей ся ти ебах майката.”, като обидата е разпространена по друг начин,
чрез заснемане и излъчване в социалната мрежа, „Фейсбук” – престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 и т.2, във връзка с чл.146 ал.1 от НК.
В
наказателното производство съдът допусна и прие за съвместно разглеждане
предявеният от Я.Г.Я. против подсъдимият П.Й.П. граждански иск за сумата от 6000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъпното деяние по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, във връзка с чл.146 ал.1 от НК.
На основание чл.60 и следващите от НПК, съдът конституира в качеството на
граждански ищец по делото, частния тъжител Я.Г.Я..
Повереника на
частния тъжител и граждански ищец адвокат Е. в съдебно заседание заявява, че
поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимият, както и
предявеният граждански иск, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен
по така повдигнатото обвинение, както и предявеният граждански иск да бъде
уважен в пълен размер. Подробни съображение за това се излагат в хода на
съдебните прения.
Подсъдимият П.Й.П.
не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан, а предявеният против него
граждански иск – отхвърлен, като неоснователен. Не дава обяснения по делото.
Защитника на подсъдимият,
адвокат Г., оспорват така повдигнатото обвинение и пледира за оправдателна
присъда, като по отношение на предявеният против подсъдимият граждански иск
взема становище, че същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Изтъква се доводи за приложението на чл.9, ал.2 от НК. Алтернативно се поддържа
искането в случай че подсъдимия бъде признат за виновен да се приложи
разпоредбата на чл.78а от НК. Подробни съображения се излагат в хода на
съдебните прения.
По делото в
подкрепа становищата на страните, се събраха гласни и писмени доказателства.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
ги поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен начин
следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Частният
тъжител Я.Я. и подсъдимият П.П. *** и се познават от няколко години, като
контактите им са били предимно чрез социалните мрежи. В периода на тяхното
познанство между двамата е възникнал конфликт на различна основа, изразяващ се
в различни мнения, изразявани във социалната мрежа „Фейсбук”.
На 22.01.2018
година, малко преди обяд, частният тъжител Я.Я. отишъл да пие кафе в заведение
„Кенди”, находящо се в град Стара Загора, ул. „Генерал Столетов” № 149,
собственост на фирма „Холидей Груп” ЕООД – град Стара Загора, с управител Радка
Видева Георгиева – майка на частния тъжител. До заведението частният тъжител се
придвижил с управлявания от него автомобил марка „Ленд Ровър”, модел „Рейндж
Ровър Спорт” с регистрационен № СТ 9301 ВН. След пристигане в района на заведението
частният тъжител Я. паркирал управлявания от него автомобил на общински
паркинг, находящ се в град Стара Загора, ул. „Христина Морфова” в
непосредствена близост до заведението. Докато си пиел кафето, към обяд на входа
на паркинга пристигнала „Пътна помощ” с натоварен изгорял автомобил. Частният
тъжител излязъл от заведението и отишъл при шофьора на „Пътната помощ” и го
попитал какво смята да прави. Шофьорът отговорил, че му е наредено от
подсъдимия П.П. да разтовари на този паркинг превозвания от „Пътната помощ”
изгорял автомобил. Частният тъжител Я. казал, че това не е редно и препречил
пътя на автомобила на „Пътната помощ” с цитирания по-горе автомобил марка „Ленд
Ровър”. При тези действия към паркинга се придвижил и подсъдимия П.П., който
още с пристигането си на място започнал да снима с телефона си, като на
практика излъчвал на живо и във социалната мрежа „Фейсбук” направения от него
видео материал. Частният тъжител се обадил на тел.112 за съдействие от органите
на реда, като на място пристигнал полицейски екип, който предупредил подсъдимия
да не оставя изгорелия автомобил на паркинга и му съставил за това протокол за
предупреждение. Въпреки наличието на органите на реда, между частния тъжител и
подсъдимия назрял конфликт, който бил продължение на конфликта, възникнал между
тях във времето. Частният тъжител Я. решил да премести колата си и да се махне
от мястото. Качил се в автомобила, стартирал двигателя и предприел маневра
движение назад. В последствие предприел маневра движение напред. По време на
извършване на тези маневри, подсъдимият се приближил до управлявания от Я.
автомобил, като започнал да нанася юмруци и ритници по лявата част на
автомобила. Подсъдимият П.П. бил в явно превъзбудено състояние. Докато траяла
тази негова агресия, той снимал с телефона си и нанесъл обида и напсувал
частния тъжител, като го нарекъл мишок. Думите, изречени от подсъдимия, били
„Излез, бе, мишок… ей ся ти ебах майката…”. Това било заснето с телефона от
подсъдимия П. и било излъчено във социалната мрежа „Фейсбук” в същото реално
време. Действията на подсъдимия били извършени пред погледа на свидетелите М.П.,
И.Л., С.Г. и Й.Й., които станали очевидци на случилото се.
По делото са
представени два броя компакт дискове, съдържащи видеоматериал от случило се на
22.01.2018 година. Във връзка с така представените дискове по делото бе
назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от експерта Г.П.. От
заключението на експертизата, обективирана в протокол № 220 от 05.04.2019
година, се установява, че въпросните два диска съдържат в себе си по един брой
видеофайл на цифров носител, като файловете са в логическа последователност,
без прекъсване от първия до последния кадър, което дава основания да се твърди,
че не са налице данни за манипулация на видеозаписа. В съдебно заседание,
проведено на 28.05.2019 година по делото, експертът категорично заяви, че
изследваните цифрови записи не са оригиналните такива и въз основа на мета
данните по тях не може да се установи от коя дата са, тъй като липсва съхранение
на датата, на която са записани. Експертът заяви, че няма как да даде отговор
дали това е копие на оригиналния файл, но несъмнено същият не е оригинал.
В последствие,
след изслушване на експертизата, в съдебно заседание съдът пристъпи по искане
на страните към възпроизвеждане на записа на двата представени по делото диска
в присъствието на свидетелите-очевидци М.П., И.Л. и С.Г.. Същите в съдебно
заседание потвърдиха, че това, което са видели на въпросния ден и чули,
отговаря на това, което възпроизвеждат и двата диска.
Така
изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели, очевидци на инцидента, М.Р.П., С.А.Г.,
И.В.Л. и Й.М.Й., от показанията на свидетелката М.И.К., както и от другите
събрани в наказателното производство доказателства. По отношение на двата
представени по делото компакт диска, съдът намира, че следва да ги изключи от
доказателствения материал, тъй като според експертизата се установи, че това не
са оригиналните записи, с дата и час от въпросния ден. Съдът намира, че следва
да формира вътрешното си убеждение при решаване на делото само въз основа на
събраните по делото гласни доказателства.
По това
обвинение подсъдимия, в съдебно заседание заяви, че не се признава за виновен,
но е не даде обяснения по делото. В тази насока съдът му разясни правата, но до
края на проведеното съдебно следствие подсъдимия не изрази желание да даде
обяснения по делото и да изложи своята позиция за случилото се. В тази насока
съдът прие, че подсъдимия се възползва от правото си да не дава обяснения по
делото. Защитника на подсъдимия – адвокат Г., в хода на съдебните прения изрази
становище, че въз основа на събраните по делото доказателства не се установило,
подзащитния му да е изричал обидите, описани в тъжбата, спрямо частния тъжител.
Защита изтъква доводи, че предвид заключението на вещото лице на
съдебно-техническата експертиза по отношение на дисковете и това, че те не са
оригиналния запис, то не следва да се имат предвид при решаване на делото. В
тази насока се изтъкват съображения, че съдът не следва да кредитира
показанията на свидетелите П., Г. и Л., тъй като те били от познатите на
частния тъжител и техните показания не били достоверни. Защита се позовава на
показанията на свидетеля Й., които изключвали правотата на показанията на
първата група свидетели – П., Г. и Л.. Това било така защото в показанията си
свидетеля Й. твърдял, че подсъдимия не бил нанесъл обиди на частния тъжител а
само е имало конфликтна ситуация във въпросния ден и час. Според защитника, клиента
му не е целял да нагруби тъжителя и да засегне честа и достойнството му.
Заснемането с телефона е било да покаже в социалните мрежи как тъжителят му
пречи да паркира изгорелия автомобил по препоръка на полицията докато тече
разследването по палежа на автомобила. Също така се изтъкват доводи, че с
поведението си частния тъжител е предизвикал конфликта и това е била една
реакция на подсъдимия в изблик на силно раздразнено състояние, от афекта на
случилото се. Ето защо следвало да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
В случая ставало въпрос за разбираема гневна реакция, предвид действията на
частния тъжител. От друга страна не се доказвало по делото по един безспорен
начин, че именно подсъдимия е разпространил във социалната мрежа заснето от въпросния
ден видео. Точно обратното имало доказателства, че лично частния тъжител е
разпространил заснетото видео във социалната мрежа. Алтернативно се излагат
доводи, че ако съдът все пак не признае тези доводи, то били налице условията
на чл.78а от НК и подсъдимия следвало да понесе административно наказателна
отговорност за извършеното. Без да се излагат конкретни доводи се моли съда да
отхвърли, като неоснователен така предявения граждански иск. В пренията си
подсъдимия, косвено потвърждава случилото се, като заявява, че е бил
предизвикан, като това било реакция, която била провокирана в него от случилото
се с него, с неговия автомобил и не било типична за него проява. В друга
ситуация не бил реагирал така.
Съдът обаче не
споделя, така изложените доводи от защитата. Безспорно се установи по делото, а
и не се спори от страните в тази насока, че на инкриминираната дата и време на
описания паркинг в град Стара Загора са били и двете страни – частния тъжител и
подсъдимия. Не се спори по делото, че между тях е имало конфликт във времето
преди настоящото деяние. Безспорно подсъдимия е бил раздразнен от случилото се
с него – запалване на личния му автомобил, няколко дена преди това. Несъмнено
частния тъжител без да е провокиран е излезнал от заведението да търси обяснения
от страна на подсъдимия за неговите действия по отношение на паркирането на
изгорелия автомобил. Тук следва да се отбележи, че в разглеждания случай е без
значение, качеството на частния тъжител Я., като общински съветник, съпоставени
с действията му да търси обяснения от подсъдимия за действията му по
преместването на изгорелия автомобил. Тези неговия действия несъмнено са довели
да изострянето на конфликта между тях и допринасяне той да бъде реализиране във
вида на приетата по делото фактическа обстановка. Независимо от действията на
частния тъжител, подсъдимия е реагирал неправомерно, като е нанесъл обидите на
пострадалия частен тъжител по начита и формата описани по-горе във фактическата
обстановка. Това се подкрепя изцяло от показанията на свидетелите очевидци М.П.,
С.Г. и И.Л.. Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели като
непротиворечиви, последователни и напълно логични. Действително и тримата
свидетели познават частния тъжител, като двама от тях /П. и Г./ са били към
онзи момент в служебни взаимоотношения с майката на частния тъжител, но съдът
намира, че при техните показания не може да се приеме наличие на зависимост и
те да бъдат изключени от доказателствения материал. Аргумент за това, е че тези
свидетели не са знаели предварително, че на този ден и час подсъдимия ще посети
паркинга пред заведението и това ще доведе до конфликта между частния тъжител и
подсъдимия. Те неволно и случайно са станали свидетели на случилото се, и при
разпита им пред съда са изложили обективно възприетото от тях, като им беше
разяснена наказателната отговорност предвидена в НК. Към настоящия момент не са
налични данни показанията на тези свидетели да са подведени към наказателна
отговорност и поради това съдът, както посочи по- горе ги приема като обективни
и достоверни. Несъмнено в тази насока от показанията свидетелката П. се
установява, че по време на конфликта подсъдимия е нанесъл обидите от
обвинението спрямо частния тъжител – „Излез бе мишок….ей ся ти ебах майката.”
Г-н Я. беше в колата си през това време. Той чу тази обида, щом аз съм го чула,
а тях ги делеше само едно стъкло.” По отношение на публикуването на клипа във
социалната мрежа свидетелката заявява: „….Знам че този видеоклип е пуснат във
„Фейсбук”, не мога да кажа точно колко време е стоял там…..Всички колеги,
клиенти на заведението са го гледали, това се обсъждаше навсякъде. Г-н Я. не
беше в много добро настроение след този случай, беше мрачен..Това което снимаше
подсъдимия П. се излъчваше директно във „Фейсбук”, което удостоверява, че той
го е качил. Конкретния случай с ритането на автомобила и псувните и обидите
беше около 10-15 минути…”. Както бе посочено по горе съдът приема показанията
на тази свидетелка-очевидец за напълно достоверни. Въз основа на тях несъмнено
се установява, че на инкриминираната дата подсъдимия с действията си е обидил
пострадалия Я., чрез изричане на описаните обиди в негово присъствие и това е
било възприето от обидения. В тази насока са и показанията на свидетеля С.Г.. И
този свидетел твърди, че подсъдимия е изрекъл обидите спрямо частния тъжител и
последния лично ги е възприел. От друга страна и този свидетел твърди, че
подсъдимия П. е записвал с телефона си случващото си и го е излъчил във
социалната мрежа „Фейсбук”. Следва да се има предвид, че това в по-голямата си
част не се отрича и от защитата, но се изтъкват доводи, че е състояние на афект
и обосновано поведение с оглед действията и на частния тъжител. Несъмнено
показанията на свидетелите П. и Г. си подкрепят и от показанията на
свидетелката Л., която също твърди, че е била очевидец на случилото се и че
лично е възприела обидите нанесени на частния тъжител, като това несъмнено е
станало в негово присъствие и е било възприето от него. И тази свидетелка
твърди, че заснетото видео е било излъчено от записващия го в реално време. Както
бе посочено по горе съдът кредитира показанията на тази първа група свидетели –
П., Г. и Л., като непротиворечиви, последователни и обективни и като такива
съдът ги възприе.
От друга
страна, съдът намира, че показанията на другата група свидетели, тези на
подсъдимия не оборват така възприетото до тук. В голямата си част показанията
на тези свидетели потвърждават възприетата от съда фактическа обстановка. Това
са показанията на свидетелите Й.Й. и М.К.. Въз основа на показанията на
свидетеля Й., съд намира за установено, че безспорно на инкриминираната дата, и
двете страни са били на мястото на конфликта. Несъмнено подсъдимия П. е викал и
крещял по адрес на частния тъжител Я., като по отношение на изречените обиди,
за този момент свидетеля, заявява че се е оттеглил, тъй като не искал да става
съпричастен да не впоследствие да бъде въвлечен в някаква интрига. Този
свидетел е виждал видеозаписа, в социалната мрежа „Фейсбук”, направен от
подсъдимия П., но твърди, че този запис е бил във профил на частния тъжител.
Това не е от значение за делото, тъй като несъмнено записа на случилото се е
направен от подсъдимия П. и това, че впоследствие е бил публикуван и от частния
тъжител, не изключва първоначалното излъчване от страна на подсъдимия в
социалната мрежа. В показанията си свидетеля Й., твърди, че: „…бях в съседното
кафене. Пиех си кафето, когато видях пред едно друго кафе, мисля, че е на
майката на Я., че отвън беше г-н Я., имаше една „Пътна помощ” и видях, че г-н Я.
и г-н П., водеха някакъв диалог, имаше някакъв спор. Тъй като познавам и
двамата, реших да отида да видя какво всъщност става. Проблемът беше, че П.
искаше да стоварят неговия автомобил на този паркинг, който разбрах, че е
общински, но г-н Я. каза, че не може да паркира там, не може да свали тази
кола, защото нямала застраховка и нещо не била движение, тъй като колата беше
изгоряла… Оттам следващият конфликт е свързан с това, за което съм тук. След
като възникна спор за това място, дойдоха полицаи, казаха, че няма никакъв
проблем той да си паркира автомобила. Следователно П. поиска да паркира на едно
друго място, да свали колата там, на самия паркинг… Тогава г-н Я. със своя
автомобил излезе от първоначалното място, където беше спрял, и всъщност излезе
един автомобил и след това г-н Я. тръгна да запушва мястото, което се освободи
пред барчето на майка му… Я. почна лека-полека да дава назад, това се случва на
няколко метра от мен. Я., давайки назад със своя автомобил, П. и това момче
леко се отместиха настрани и попаднаха от другата страна на автомобила, която
вече не е видима за мен. Тогава чух, че някой извика: „Внимавай какво правиш”,
чух няколко удара… Аз останах с впечатление, че го е бутнал с автомобила… П.
почна да вика: „Искаш да ме блъснеш, гледай къде караш”. Видях, че Я. си стои
спокойно в колата, дава леко назад, после питах П.: „Нещо стана ли, блъсна ли
те, какво стана?”, казах: „По-спокойно, нищо не е станало, щом не те е блъснал”
и в общи линии това беше, което видях от ситуацията… Аз чух П. да крещи: „Кво
прайш, бе, искаш да ме убиеш ли”, почна да вика, да кряска, точно какво е
изрекъл, какви са били словесните им комуникации, не обърнах внимание. Аз се
изтеглих в другия ъгъл, тъй като не исках да ставам съпричастен, да не би после
да ме въвлекат в някаква интрига.”. Следователно от показанията на този свидетел
изцяло се възприема описаната по-горе фактическа обстановка, а именно че на
въпросното място е възникнал конфликт между страните по делото и в този
конфликт агресията на подсъдимия П. е довела до извършеното от него и описано
по-горе престъпление. Действително свидетелят не е чул обидните реплики, но
същият, както бе посочено, твърди, че се е оттеглил на по-далечно разстояние и
не е обърнал внимание на словесните комуникации между двамата, което обаче на
практика не оборва възприетото от съда. Съдът не възприема показанията на този
свидетел в частта, където се посочва, че след намесата на полицейските органи е
било разпоредено автомобилът да бъде оставен там, тъй като доказателствата по
делото сочат на противното, както и че свидетелката Л. не е била там към
момента на спора. Напротив, дори от показанията на свидетеля Й. се установява,
че свидетелката Л. е била към момента на нанасяне на обидите на мястото, където
това е извършено. На следващо място са показанията на свидетелката К.. Въз
основа на нейните показания се установява, че същата не е била на мястото на
конфликта, но е гледала излъчения от подсъдимия П. видеоклип в социалната
мрежа: „С П.П. се познаваме от няколко години… Познавам го горе-долу добре. П.
снимаше колата, в която е г-н Я. с телефона. Гласът предполагам, че е на П. и
нямам основания да се съмнявам, че някой друг е снимал този клип. Точно тия
думи не мога да кажа дали съм ги чула”. Следователно въз основа на тези
показания се установява това, което бе възприето по-горе, а именно, че
подсъдимият П. е направил видеоклипа, излъчен в социалната мрежа, от личния си
телефон и съответно този видеоклип е бил излъчен в интернет пространството чрез
посочената социална мрежа именно от подсъдимия П.. Съдът кредитира показанията
и на двамата свидетели, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и
логични с изключение само на показанията на свидетеля Й. в частта относно
поведението на полицейските органи, както и дали свидетелката Л. е възприела
нанесените на частния тъжител обиди. В тази насока съдът ползва показанията на
тези свидетели при формиране на вътрешното си убеждение.
Предвид така
изложеното, до тук, изградено на базата на събраните по делото доказателства,
съдът намира, за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият П.П. на 22.01.2018
година е нанесъл публична обида, пред повече от две лица на Я.Г.Я., изразяваща
се в казване на думи унизителни за честа и достойнството на Я.Я., в негово присъствие
и обида е била чута от пострадалия, както и обидата е била разпространена по
друг начин, чрез заснемане и излъчване в социалната мрежа „Фейсбук”.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Изпълнителното деяние на престъплението публична обида,
разпространена по друг начин – чл.148, ал.1, т.1 и т.2, във връзка с чл.146 НК,
се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие на публично място пред повече от
две лицаи разпространяването му по съответен начин. Законът не уточнява и не
ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се
унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в
негово присъствие, пред повече от две лица, независимо от начина и формата на
казването или извършването, като това да бъде разпространено по начин, че да
стане достояние по широк кръг лица. В разглеждания случай казаното от подсъдимият
на тъжителя, в негово присъствие по своята същност е унизително за неговата
чест и достойнство.
При така установеното и прието по делото съдът
приема, че подсъдимият П.Й.П. е осъществил от обективна и субективна страна
елементите на състава на чл.148, ал.1, т.1 и т.2, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като на 22.01.2018 година в град Стара Загора е нанесъл публична обида,
пред повече от две лица, на Я.Г.Я., ЕГН **********, изразяваща се в думите –
„Излез бе мишок.”, „Ей ся ти ебах майката.”, като обидата е разпространена по
друг начин, чрез заснемане и излъчване в социалната мрежа, „Фейсбук”. От
субективна страна, деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл, с целени
и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е осъзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици, включително е съзнавал, че отправя обидите в
присъствието на частния тъжител, при това пред повече от две лица, заснемайки
това с телефона си и излъчвайки го в социална мрежа с цел това да стане достояние
на повече лица, ползващи социалната мрежа. Това е видно от последователността и
насочеността на действията на подсъдимия.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, с преследваните цели на генералната и
специалната превенция на НК.
Съгласно
принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.148, ал.1,
т.1 и т.2, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, предвижда наказание глоба от три
хиляди да десет хиляди лева и обществено порицание.
Съгласно
вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимият и
добрите характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха
по делото.
Съдът като взе
предвид това, че П.Й.П. не е осъждан за престъпление от общ характер и няма
данни да е освобождаван до сега от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, както и че от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
които да подлежат на възстановяване, и за същото се предвижда наказание друго
по леко такова, по смисъла на 78а, ал.1, буква “а” от НК, съдът на основание
чл.78а НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание “глоба” в размер на 1000 лева при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Действително
отправени са повече от една обидни квалификации по адрес на пострадалия, като
съдът намира, че това обстоятелство следва да бъде отчетено най-вече при
преценка на предявения граждански иск. Наред с това минималната глоба е напълно
достатъчна за постигане поправителния ефект и е съответна на извършеното, с
оглед на това че поведението на пострадалия донякъде е провокирало извършеното
от подсъдимия – опита да стопира деийствията на подсъдимия по паркирането на
изгорялата кола, а не директо да сезира органите на реда. В този смисъл това
наказание според съда се явава и най- справедливо.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявен е
граждански иск от пострадалия частен тъжител Я.Г.Я. срещу подсъдимият П.Й.П. за
сумата от 6000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за
причинените му с престъплението по чл.148, ал.1, т.1, т.2, във връзка с чл.146,
ал.1 от НК, неимуществени вреди. В разглеждания случай са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно
поведение, вреда, причинна връзка и вина на дееца. При определяне на размера на
обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост.
Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с установените
обстоятелства по делото. В случая на пострадалият е нанесена публична обида,
разпространена във социална мрежа и достигнала до неопределен кръг от хора, по
смисъла на чл.148, ал.1, т.1 и т.2, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, изразяваща
се в казване на думи унизителни за честа и достойнството на Я.Г.Я.. Тъжителят
се е почувствал унижен, с накърнено добро име и авторитет. Това се отразило на
неговото поведения впоследствие, което се установява от показанията на
свидетелите П., Л. и Г.. Претърпените от пострадалия негативни вреди последици
от деликта се доказват предимно от показанията на тези свидетели, възприел
реакцията на тъжителя след възприемането на обидите и в във времето след това.
Това несъмнено е дала отражения върху душевния мир на тъжителя. Следва да се
има предвид, че са изречени не една а две обиди по негов адрес. Съдът, като взе
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че за
справедливото обезщетяване в конкретния случай за нанесените обиди, на
пострадалият следва да се присъди обезщетение в размер на 1000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 22.01.2018
година, до окончателното изплащане на тази сума. В останалата част до размера
от 1000 лева до предявеният такъв от 6000 лева, така предявеният граждански иск
се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Следва да осъди подсъдимият да заплати ДТ, върху така уважената част от
гражданския иск в размер на 50 лева /най-ниската предвидена в ЗДТ в тези
случаи/. Следва да се осъди подсъдимия да заплати на частния тъжител и
направените от него разноски по делото в размер на 1147.55 лева от които 1000
лева възнаграждение за правна помощ и 147.55 лева възнаграждение на вещо лице
за изготвена по делото експертиза.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
и слабо морално-волеви задръжки.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: