НОХД № 540/16г. МОТИВИ :
Подсъдимият Д.А.Г. *** е обвинен в това, че
на 14.04.2016г. в с.****, обл.Монтана, след предварителен сговор с Г.Б. ***, и
използване на МП–лек автомобил, марка „Опел”, модел „Астра”, с рег.№ М 75 60
АМ, негова собственост, отнел от владението на С.Е.Б. ***, движими вещи–2бр.кошери
с пчелни семейства, на обща стойност 380лв, без негово знание и съгласие, с
намерение противозаконно да и присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5
във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Подсъдимият Г.Б. *** това, че на
14.04.2016г. в с.*****, обл.Монтана, в условията на опасен рецидив и след
предварителен сговор с Д.А.Г. ***, и използване на МПС–лек автомобил, марка
„Опел”, модел „Астра”, с рег.№ М 75 60 АМ, негова собственост, отнел от
владението на С.Е.Б. ***, движими вещи на обща стойност 380лв, без негово
знание и съгласие, с намерение противозаконно да и присвои–престъпление по
чл.196, ал1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и 5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Производството е разгледано по общия ред.
Представителят
на ЛРП в с.з. поддържа обвинението по отношение на двамата подсъдими, което
намира за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Предлага на съда да постанови осъдителна
присъда, с която да ги признае за виновни, като на подс.Д.Г. наложи наказание
от „Осем месеца лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно, а на
подс.Г.Г. наказание от „Три години лишаване от свобода”, което да бъде
изтърпяно ефективно при строг режим на изтърпяване.
Подсъдимият Д.Г. се явява лично в с.з. и с договорен
защитник адв.Н.Л. от МАК, като се признава за виновен в извършване на
престъплението за което е предаден на съд, като твърди че същото е извършено от
него сам, а не с участието на другият подсъдим. Неговият защитник моли съда да
приеме, че подзащитния му е извършил престъпление по чл.197, т.3 от НК, тъй
като е възстановил доброволно отнетите вещи, поради което следва да му наложи
наказание „Пробация” или наказание „лишаване от свобода” в минимален размер,
чието изпълнение бъде отложено с изпитателен срок от Три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Г.Г. се явява лично в с.з. и с
договорен защитник адв.Р.Б. от МАК. Не се признава за виновен в извършване на
престъплението за което е предаден на съд. Неговият защитник пледира за
оправдателна присъда, тъй като не са събрани безспорни доказателства за
участието на подзащитният му в престъпното деяние.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
По
делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск, няма конституирани
граждански ищци и частни обвинители.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното :
Свидетелят С.Е.Б. *** двор на свой
познат е разположил и се грижи за пчелни кошери, които посещава периодично. За
извършената му кражба на 2бр. кошери с пчелни семейства бил уведомен от
органите на МВР.
Подсъдимите се познават, намират се в
роднинска връзки и живеят в едно и също населено място. И двамата са
безработни, като през м.април 2016г. подс.Д.Г. очаквал жената с която живее на
семейни начала да роди, поради което се нуждаел от парични средства. На 14.04.2016г.
подс.Д.Г. предложил на подс.Г.Г. да извършат кражба на два от кошерите на св.Б.,
които да закарат с неговият лек автомобил и продадат на човек от с.Смоляновци,
обл.Монтана, с който имал уговорка.За тази цел сутринта подс.Д.Г. отишъл до
въпросното място и с помощта на тиксо залепил вратичките на два от кошерите, за
да не излетят пчелите. По-късно същият ден, след като завалял дъжд се върнал
заедно с подс.Г.Г. и двамата натоварили на задната седалка в купето на личния
автомобил на първият подсъдим два от пчелните кошери, които покрили, за да не
се виждат, след което се отправили към с.Смоляновци, обл.Монтана.
По пътя автомобила на подсъдимите, който
се намирал на входа на с.Буковец бил проверен от полицейските служители М.М. и П.П.,
които обхождали района на ПУ гр.Брусарци. Тъй като служители на МВР се усъмнили
в обяснението дадено от подсъдимите, че пчелните кошери са намерени в изоставен
двор в с.Сливата, те им разпоредили да ги придружат до ПУ гр.Брусарци, където
били предадени на св.Б.К., а той от своя страна на св.Е.И., който обслужва
района на с.Сливата. От проведеното събеседване св.И. разбрал, че подсъдимите
са взели въпросните кошери от имот в с.Сливата, обл.Монтана, в който кошери бил
разположил именно св.С.Б., както и че подс.Г.Г. бил помолен от подс.Д.Г. да му
помогне в транспортирането на кошерите до с.Смоляновци, обл.Монтана където
същите трябвало да бъдат продадени.
Съгласно
заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-оценителна
експертиза О.С., което съдът приема изцяло като дадено обективно и
безпристрастно общата стойност на вещите отнети от владението на С.Е.Б. ***,
възлиза на 380лв, при минимална работна заплата към момента на деянието в
размер на 420лв.
Горното
се установява от фактическа страна от събраните в хода на ДП № 249/16г. по
описа на РУ гр.Лом, писмени
доказателства, както следва: Докладна записка на л.5; Протокол за оглед на местопроизшествие и албум
с фотоснимки на л. 6-13; Протокол за доброволно предаване на л.24, Разписка на
л.25; Справка в Централна база данни КАТ на л.26;Справка за съдимост на л. 31,
32, 38-41; както и служебно изисканите от съда актуални справки за съдимост
рег. № 183 и 184/23.02.2017г., както и от показанията на разпитаните в с.з.
свидетели С.Е.Б., Б.К.Б., Е.В.И., М.М.М., П.Б.П., Д. Г. И. и Г.И.Г., които
съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани както помежду
си, така и с част от обясненията на подс.Д.Г..
Съдът
дава вяра на обясненията на подс.Д.Г., с изключение на тази им част, в която
последният твърди, че е извършил сам кражбата, без участието на другия
подсъдим, тъй като в тази им част те
противоречат на останалите събрани по делото гласни доказателства. От момента на
извършване на проверката до приключване на ДП позицията и на двамата подсъдими
е била, че и двамата са вземи участие в кражбата. След образуване на съдебното
производство тя се променя, с оглед желанието за оневиняване на подс.Г.Г.,
който е с обременено съдебно минало. В случая съдът не би могъл да коментира
дадените обяснения в хода на извършената полицейска проверка, които бяха
подробно анализирани от защитниците на подсъдимите, тъй като те нямат никаква
процесуална стойност.
Съдът не
дава вяра на обясненията на подс.Г.Г., тъй като последните в случая
представляват само негово защитно средство, звучат изолирано от останалият
прието от съда доказателствен материал по делото и се подкрепят само от обясненията на подс.Д.Г..
Видно от приложената по делото справка
за съдимост подс.Д.А.Г. е реабилитиран по право за наложените му две наказания
по НОХД № 59/11г. и НОХД № 925/11г., двете по описа на ЛРС, които е извършил в
условията на реална съвкупност, тъй като при условията на чл.25 във вр. с чл.23
от НК му е определено едно общо наказание „Четири месеца лишаване от свобода”,
чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от Три години, считано от
влизане на присъдата в сила 03.12.2012г. и в изпитателния срок Г. не е извършил
друго престъпление, което да налага да изтърпи отложеното му наказание.
Престъплението предмет на настоящето производство е извършено от Г. на
14.04.2016г. или след изтичане на три годишния изпитателен срок.
Видно от приложената по делото справка
за съдимост подс.Г.Г. е осъждан с 8бр.присъди, като последното му наложено
наказание е по НОХД № 59/1г. по описа на РС гр.Лом, в сила от 08.12.2011г., по
което за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1-во
и 2-ро във вр. с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, извършено на 20.10.2010г. му
е наложено наказание от „Шест месеца лишаване от свобода”, при строг режим. Г.
е изтърпял наказанието за времето от 27.12.2011г. до 27.06.2012г. когато е
освободен от затвора по изтърпяване.
Съдът намира, че от обективна и
субективна страна всеки един от подсъдимите е извършил следното престъпление :
- подс.Д.А.Г. по чл.195, ал.1, т.4 и
5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, а именно на 14.04.2016г. в с.******,
обл.Монтана, след предварителен сговор с Г.Б. ***, и използване на МПС–лек
автомобил, марка „Опел”, модел „Астра”, с рег.№ М 75 60 АМ, негова собственост,
отнел от владението на С.Е.Б. ***, движими вещи– 2бр.кошери с пчелни семейства,
на обща стойност 380лв, без негово знание и съгласие, с намерение
противозаконно да и присвои.
- подс.Г.Б.Г. по чл.196, ал1, т.2
във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и 5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, а именно на 14.04.2016г. в с.******,
обл.Монтана, в условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с Д.А.Г.
***, и използване на МПС–лек автомобил, марка „Опел”, модел „Астра”, с рег.№ М
75 60 АМ, негова собственост, отнел от владението на С.Е.Б. ***, движими вещи
на обща стойност 380лв, без негово знание и съгласие, с намерение
противозаконно да и присвои.
Извършеното престъпление представлява
„кражба”, която се квалифицира като извършена след предварителен сговор между
подсъдимите и като е използвано МПС–лек автомобил, марка „Опел”, модел „Астра”,
с рег.№ М 75 60 АМ, собственост на подс.Д.Г.. За подс.Г.Г. престъплението се
квалифицира, като извършено в условията на „опасен рецидив”, след като е
осъждан с влязла в сила присъда на ефективно наказание „лишаване от свобода”, и
от изтърпяването му не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК пет годишен
срок.
От субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасният характер на
деянието, неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на
вредоносния резултат.
Съдът не споделя становището на
защитника на подс.Д.Г. – адв.Л., че последният е осъществил състава на
престъплението по чл.197, т.3 от НК, тъй като именно цитираната в с.з. практика
на ВКС има предвид възстановяването на отнетите вещи или тяхната равностойност
да е станала без намесата на органите на МВР. В случая това не е така, тъй като
разкриването на кражбата, и възстановяването впоследствие на отнетите вещи е
станало по инициатива на полицейските служители, които в изпълнение на
служебните си задължения са спрели за проверка управляваният от подсъдимите
автомобил, в който са се намирали вещите предмет на престъплението.
При определяне на наказанието на подсъдимите, съдът
съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.195, ал.1 от НК –
„От една до десет години лишаване от свобода” за подс.Д.Г. и в нормата на
чл.196, ал.1, т.2 от НК – „От три до петнадесет години лишаване от свобода”, както
и смегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с чистото съдебно
минало и направените самопризнания от
страна на подс.Д.Г., стойността на отнетите вещи, която е под установеният в
страната размер на минималната работна заплата, както и обстоятелството, че
отнетите вещи са върнати на техният собственик. С оглед индивидуализиране
наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, мотивите и подбудите за извършването му, както
и неговата личност.
Съобразявайки всички изисквания на закона
съдът определи и наложи наказанието на подс.Д.Г. при условията на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, под установеният минимален размер в правната норма за това
престъпление, при наличие на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства,
а именно „ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
Съдът намира, че целите на наказанието по
отношение на подс.Г. ще бъдат постигнати и без откъсването му от обичайната му
семейна и социална среда на живот, и тъй като няма законови пречки за приложение
на института на „условното осъждане” на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” с изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
По
отношение на подс.Г.Г., съдът също определи наказанието при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК под установения минимален размер, имайки в предвид сравнително
ниската стойност на вещите предмет на престъплението, както и обстоятелството,
че имуществените вреди са възстановени, макар и след намесата на органите на
МВР, и спазвайки принципа, че наложеното наказание следва да бъде справедливо и
да съответства на обществената опасност на деянието и дееца. В случая
съществува законова пречка за приложение института на „условното осъждане”, с
оглед на предходните ефективно наложени наказания „лишаване от свобода” и
липсата на реабилитация за тях. Така наложеното наказание подс.Г. следва да
изтърпи ефективно при първоначален строг режим на осн. чл.57, ал.1, т.2 б.”б”
от ЗИНЗС.
Така наложените наказания на всеки един от подсъдимите,
съдът намира, че са от вид и размер да постигнат целите на наказанието визирани
в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимите, като ги превъзпитат
занапред да спазват законите в страната и установеният правов ред, така и по
отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и
предупредително.
На осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди всеки
един от подсъдимите да заплати по сметка на МВР гр.София, всеки един от тях
своята част от направените по делото разноски в хода на ДП размер на 24,15лв
/двадесет и четири лева и петнадесет стотинки/, а по сметка на ВСС гр.София
направените в хода на съдебното производство такива – по 10лв /десет лева/,
както и по 5лв държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :