Присъда по дело №5294/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ по н.a.х.д. № 5294/2023г., СРС, НО, 8-ми състав

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение на М. О. Т. за
това, че 08.08.2021г., в гр. София, извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
– крещяла на висок глас, блъскала по входната врата на апартамент, опитала се
да удари с ръка С. Г. А. и нанесла множество удари по лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „******“ с рег. № ********, престъпление по чл. 325 ал.1
НК и за това, че на 08.08.2021г. в гр. София, повредила противозаконно
чужда движима вещ – лек автомобил марка „*********“, модел „******“ с
рег. № ******** , собственост на С. Г. А. като причинила следните щети :
изкривила регистрационен номер на стойност 10 лв., счупила задна чистачка
на стойност 30 лв., причинила деформации по предна дясна врата на стойност
150 лв., счупила дясно странично огледало на стойност 65 лв., счупила ляво
странично огледало на стойност 65 лв., всичко на обща стойност 320 лв.,
престъпление по чл. 216 ал.1 НК.
В хода на производството С. А. е конституирана като частен обвинител.
Подсъдимата М. О. Томова не дава обяснения по повдигнатите й
обвинения.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението като иска от
съда да признае подсъдимата за виновна и да й наложи съответно наказание
пробация за престъплението по чл. 325 ал.1 НК и лишаване от свобода, чието
изтърпяване да бъде отложено за престъплението по чл. 216 ал.1 НК.
Повереникът на частния обвинител – адв. А. поддържа обвинението и
иска от съда да признае подсъдимата за виновна. Счита, че доказателствената
съвкупност очертава реализиране на всяко едно от посегателствата от
подсъдимата. В тази насока иска съдът да кредитира показанията на
свидетелите и заключението на изготвената по делото СОцЕ. По отношение на
наказанието счита, че същото следва да бъде определено около средния
размер, въпреки че подсъдимата е неосъждана.
Защитникът на подсъдимата - адв. Р. акцентира върху липсата на
доказателства, установяващи факти от които да се установи субективната
страна на деянието. Твърди, че в процесната хипотеза е налице личен мотив,
който изключва хулиганските действия. Иска то съда да приеме, че случилото
се не е на публично място и не очертава реализиране на престъплението по чл.
325 НК. По отношение на друго престъпление иска от съда да приеме, че
липсват доказателства, сочещи съпричастност на М. Томова към реализиране
на елементите от изпълнителното деяние.
В тази насока иска от съда да постанови оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
1

страна:
М. О. Томова е родена на 24.04.2000г. в гр. София, българка, български
гражданин, неосъждана, със средно образование, неомъжена, работеща.
Свидетелите С. А. и А. А. / майка и син/, живеели на адрес в гр. С.
**************. Свидетелката С. А. била собственик на лек автомобил
„********“ с ДК № ************.
Подсъдимата и свидетелите са познавали, били съседи.
На 08.08.2021г. св. А. А. разхождал в близост да блока, в който живее,
домашно куче. Същото правела и подсъдимата М. Т.. Между двамата
възникнал лек словесен спор по повод на действия на кучетата.
Свидетелят А. А. се прибрал в дома си.
Неговата майка – св. С. А. се прибрала същата вечер около 22:00-23:00ч.
от вилата на семейството. След преведен кратък разговор с тях тя влязла в
санитарното помещение на апартамента.
По това време на врата на жилището започнало да се звъни. Свидетелят
А. А. отворил вратата и видял, че пред нея стои подсъдимата М. Томова. Тя
поискала от свидетеля да повика майка си, за да разговаря с нея, но
свидетелят А. А. отказал, посочвайки й, че е пълнолетен и, че тя също е
пълнолетна и следва да се разберат. Подсъдимата настояла да разговаря с
майката на свидетеля, но той отказал да я повика и затворил вратата.
Последвали неколкократни позвънявания и удари по входната врата.
Свидетелката С. А. чула звука от ударите и отворила вратата. Последвал
словесен конфликт между двете, повод за който били кучетата. Словесните
реплики били съпроводени с ръкомахане от подсъдимата Томова, нанесен удар
по челото, поради което свидетелката А. избутала подсъдимата до стената.
След това свидетелката С. А. казала на съпруга си да повика полиция.
Подсъдимата продължила да тропа по вратата.
На място дошъл полицейски екип. В присъствието на служителите
словесния конфликт между двете продължил, те били предупредени да
спазват обществения ред, като им били съставени и протоколи за
предупреждение.
Междувременно св. Б. Петков видял от терасата на жилището, в което
живее, в близост до моторно превозно средство две момчета и момиче. Чул
викове и шум от чупене, било тъмно. Видял, че момичето е облечено с тъмни
дрехи. Подал сигнал до 112 за извършване на действия по превозно средство.
На място пристигнал полицейски екип – свидетелите Л. А. и К. М.. На тях бил
подаден сигнал, че едно момиче и две момчета чупят превозно средство. Те
установили Б. П., който бил подател на сигнала. Свидетелят П. казал на
полицейските служители, че момиче и две момчета са изпочупили лек
автомобил и, че по-рано на място е идвал друг екип и същите са провели
разговор с тези лица. После посочил, че по облеклото и силуета смята, че
2

момичето е подсъдимата Томова.
На място бил извършен оглед на превозното средство, съставен бил и
протокол за оглед.
На 09.08.2021г. е образувано досъдебно производство за престъпление
по чл. 216 ал.1 НК.
На 09.02.2023г. на М. О. Томова е връчено последното постановление за
привличане в качеството на обвиняем, като й е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК и по чл. 216 ал.1 НК.
В хода на производството са разпитани свидетели и назначена СОцЕ,
приобщени са писмени доказателства.
На 27.11.2021г. е образувано н.о.х.д. № 16196/21г. по описа на СРС, НО,
8-ми състав, въз основа на внесен в съда обвинителен акт, с който М. О.
Томова е предадена на съд по повдигнатите й две обвинения.
С разпореждане на съдия-докладчик от 23.11.2021г. делото е насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.03.2022г..
С определение на съда от 11.05.2022г. съдът е прекратил съдебното
производство и върнал делото на СРП поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
С определение на СГС, НО, 2-ри въззивен състав определението на СРС
е потвърдено.
На 21.04.2023г. е образувано н.о.х.д. № 5294/23г. по описа на СРС, НО,
8-ми състав, след внасяне в съда на обвинителен акт, с който М. О. Томова е
предадена на съд по повдигнатите й обвинения за извършени престъпления по
чл. 325 ал.1 НК и по чл. 216 ал.1 НК.
С разпореждане на съдия-докладчик делото е насрочено в открито
съдебно заседание.
Подсъдимата М. О. Томова е неосъждана, работеща, с добри
характеристични данни.
Така изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства : показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели А. А. и С. А., ведно с приобщените показания, дадени в хода на
досъдебното производство / л.18 д. пр./ - частично, показанията на
свидетелите Л. А. и К. М., дадени в хода на съдебното следствие и
приобщените такива от д. пр. / л. 15 и л.16 д. пр./, показанията на св. Б. П.,
дадени в хода на съдебното следствие и приобщените такива от д. пр. л. 17 –
частично; заключение на изготвена по делото СОцЕ, писмени доказателства –
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протокол за
предупреждение – 3 бр., свидетелство за съдимост.
Следва да се отчете, че доказателствената съвкупност в своята основна
компонентна част е единна и непротиворечива по отношение на конкретни
3

факти, изграждащи събитийната подреденост. Показанията на свидетелите,
съставляващи гласните доказателствени средства могат условно, изцяло с цел
да онагледят механизма на анализ и оценка, да бъдат разделени на три групи.
Първата група включва показанията на разпитаните свидетели А. А. и С. А.,
втората група включваща показанията на свидетелите Л. А. и К. Мирков и
третата, очертана от разказаното от св. Б. П.. Тази схематична разделеност на
източника не е обусловена от отдаване приоритено значение на нито едно от
доказателствените средства, а предопределена от обективни признаци,
очертани от самия източник – моментът и мястото, на което се е намирал
всеки един от свидетелите, превръщащи го в непосредствен очевидец на
конкретни факти и обстоятелства и такъв, даващ косвени сведения по
отношение на факти, интерпретирани пред свидетелите.
За да приеме съдът наличие на достоверност на изведеното от всяка една
от групите, показанията бяха подложени на вътрешен самостоятелен анализ и
съпоставка с останалите гласни доказателствени средства и приобщени
писмени доказателства по делото, обективни данни – заключение на СОцЕ.
Изведеното от първата група свидетели инкорпорира в своята
съдържателна част разказа на свидетелите А. А. и С. А. взели непосредствено
участие в настъпването на събитийната подреденост. Следва ясно да се
разграничи вътрешната логическа и времева разкъсаност на показанията,
съдържаща щрихованост на някои обстоятелства, досежно които дават
сведение и ясна назованост на други такива. Този облик на източника, не е
обусловен от обективни фактори, очертаващи разказаното, а от базисните
характеристики на източника. Свидетелят А. А. е точен, детайлен, прецизен
по отношение на фактите, предхождащи инцидента, както и спрямо онези
обстоятелства, касаещи моментът на преустановяване на разговора с
подсъдимата Т.. Той смислово единно и хронологично подредено, при
приобщеност на показанията от досъдебното производство, описва разговора с
нея пред блока, както и възприетото звънене на входната врата, присъствие на
подсъдимата Т. пред нея, респективно изречените реплики от двамата,
касаещи желанието на подсъдимата да разговаря не с него, а с негов родител.
В изведената конструкция на описаните събития свидетелят е прецизен и
последователен при точно въвеждане както на възприето звънене, така и на
съдържание на реплики негови и на подсъдимата. В нито един етап от
показанията му не се съдържа сведение за ескалиране на словесния конфликт
и физически действия на подсъдимата в този момент. Свидетелят А. А. ясно
сочи да се чука, тропа на вратата, звъни на същата, назовава и словесното
съдържание на разговора им - повикай майка си, респективно неговия отказ.
В тази смислова насоченост са показанията му, оставащи неподкрепени от
друго доказателствено средство събрано в процеса, доколкото по делото
липсват доказателства очертаващи присъствие, респективно възприятие на
случилото се в този момент от трето лице. Досежно изведеното съдът му се
довери.
Показанията на св. С. А. съдържат сюжетна подреденост, очертаваща
4

собственото й поведение към този момент като възприето звънене по
входната врата и влизането й в санитарно помещение на жилището. Тъй като
описаното от свидетелите в тази част е подкрепено и взаимно еднопластово,
неразколебано от други доказателства, събрани в производството съдът се
довери на свидетелите и по отношение на тези факти и прие, че съставлява
достоверно интерпретиране на събитийната подреденост.
В последващия разказ на свидетеля А. А. се съдържа въвеждане на
факти, намиращи различна интерпретация в основната си компонента, от
разказано от св. С. А.. Противоречието в посоченото от свидетелите може и
следва да се обясни с базисната характеристика на източника, доколкото
същият представлява субективната възможност на лицето да възприеме,
запамети и възпроизведе в условията на разпит конкретни факти и
обстоятелства. И докато в показанията на св. А. се описва конкретно волево
действие на подсъдимата Томова спрямо св. С. А. като посягане към нея,
довело до избутване на подсъдимата до стената в опит да се защити , то
този момент е интерпретиран в разказа на св. С. А. като удар по челото довел
до предприето от нея избутване на подсъдимата до стената. Разказът на св.
С. А. е отчетливо съдържателен, ясно сочещ в този момент тя да е била пред
входната врата, отваряйки същата поради последвало звънене и тропане на
вратата от подсъдимата. Нещо повече, същата сочи да е затворила входната
врата и поискала от съпруга си – неустановено по делото лице да повика
полицейски екип. В разказа на св. А. А. тази събитийна конструкция е описана
по друг начин - като опит за удар. Следва да се отчете, че въведеното
разминаване в посоченото изисква анализ на доказателствената съвкупност в
цялост. При тази оценъчна дейност се откроява въведеното от св. С. А.
обстоятелства – замахване към нея за удар, като настъпило в един последващ
момент – трети за събитийната подреденост в присъствието на дошли по
сигнала полицейски служители. В този аспект, доколкото разказаното от нея
сочи тя да е била пред входната врата с подсъдимата, съдът прие че следва да
са довери на описаното от нея и прие, че показанията на св. А. А. отразяват
обърканост и липса на конкретна хронологична връзка на събитията досежно
този етап от случилото.
При детайлен прочит на показанията на свидетелите С. А. и А. А. и
синхронично съпоставяне на хронологията на сюжетната подреденост на
описаното от тези свидетели ясно се онагледява етапност и времева
последователност на събитията, покриваща в себе си различни обективни
факти, касаещи действията на подсъдимата и тези на всеки един от
свидетелите. Еднопластово открояващото се в разказа им обстоятелство и то с
нужната степен на стабилност и яснота е фактът всеки един от свидетелите да
разказа за това, което се е случило пред него с негово участие и това на
подсъдимата пред входната врата, без присъствието на друго лице, както и
факта словесните реплики и действията да са имали своя облик и при
пристигането на полицейските служители. В този етап от разказа им е
изведеното от свидетелката С. А. действие на подсъдимата – опит за удар.
5

Съдът кредитира разказаното от свидетелите Л. А. и К. М. – изграждащо
втората група свидетелски показания. Тук следва да се отчете , че посоченото
съставлява косвено доказателствено средство, доколкото то интерпретира
това, което е било сведено пред свидетелите от конкретните лица и доколкото
всяко едно от тях е решило, че следва да възпроизведе. Съществена
характеристика на посоченото от свидетелите е еднозначното и синхронично
описание на конкретно обстоятелство – да са установили на място пред блока
св. Б. П. и същият да им е посочил, че две момчета и момиче са чупили лек
автомобил посочен от свидетеля. В този аспект съдът прие, че изведеното е
достоверната интерпретация на събитията.
Същетвено значение за установяване фактите, касаещи сюжетната рамка
имат показанията на св. Б. П., съставляващи третата група свидетелски
показания. Изведеното от него съдът подложи на детайлен вътрешен анализ и
съпоставка с останалите доказателствени средства. Изграждащата
характеристика на тези показания съставлява вътрешната им противоречивост
и диаметрална противоположност. В показанията в хода на съдебното
следствие свидетелят ясно и категорично заявява да не е видял нищо да се
чупи по лекия автомобил, да не е видял лицата на намиращите се в близост
момиче и момчета, да не разпознава лицата, тъй като е било тъмно, но да е чул
шум от чупене и викове, поради което да е и подал сигнал. В изведеното и
приобщено чрез прочитане на показанията от досъдебното производство
свидетелят сочи по различен начин случилото се, като въвежда ясно сведение
да е видял действия – чупене, изкривяване на задна табела на превозното
средство, ритане с крак на ляво странично огледало , крещене от момичето.
Същевременно в разказа си на досъдебното производство свидетелят е
посочил, че единствено дрехите - тъни дрехи, може да индивидуализира и, че
именно те са били индикация при посочване на подсъдимата на място на
полицейските служители. В нито един друг съдържателен компонент от
разказа си свидетелят не сочи да е видял подсъдимата да извършва конкретни
действия спрямо превозното средство. Тук следва да се отчете, че неговите
показания намират противостоене в разказаното от полицейските служители,
посочили пред тях св. П. да е назовал момиче и две момчета като лица,
извършващи действията. Тази пропускливост и нестабилност на разказаното
от св. П. съдът не прие за преодоляна посредством прочита на показанията от
досъдебната фаза, доколкото именно в тази съдържателна рамка се откроява
противовес и с изведеното от полицейските служители. Нещо повече ясно
следва да се отчете, че в нито един етап от описание на възприетото
свидетелят не сочи да е видял подсъдимата да извършва конкретни действия.
Ясно и открояващо се е изведеното от него обстоятелство да е възприел
силуети, дрехи като цвят и те да са били индикацията му. При косвеност на
характера на доказателствените средства, изводимите обстоятелства могат и
следва да очертаят факт, само ако тази косвеност е верига от еднонасочени,
еднопластови изводи по отношение на конкретното обстоятелство. В
процесната хипотеза липсва такава единна верига от еднопластово насочени
6

източници, които да очертават един единствен извод, досежно настъпването
на конкретен факт. Именно противоречието на посоченото от свидетеля пред
св. Л. А. и К. М. е това, което разколебава редом с вътрешната несигурност на
разказаното, извода от свеждащото се от неговите показания.
При тази качествена стойност на доказателственото средство съдът
прие, че не може да се довери на св. П. и от изведеното то него да установи
кое е лицето извършило инкриминираното действие върху процесното
превозно средство. По делото липсват други доказателства, които да носят
информация за изследвания факт и които да могат да бъдат обекта на анализ и
преценка.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото СОцЕ, тъй като
то е пълно точно и ясно даващо отговор на поставените въпроси, изготвено от
специалист в съответната област, от която установи стойността на щетите
върху процесния лек автомобил. Вида на тези щети съдът установи от
следващото се от писменото доказателство по делото – протокол за оглед.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото – свидетелство за
съдимост, протоколи за предупреждение. От тях установи съответно
подсъдимата М. Т. да е неосъждана и на посочената в протоколите датата
въведените лица да са били предупредени от полицейски служители, досежно
поведението им.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимата М. О. Т. с деянието си не е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и по
чл.216 ал.1 НК.
От обективна страна престъпното посегателство, субсумиращо състава
на чл.325 ал.1 от НК следва да онагледява извършване на непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото. Действията следва да са в разрез с установените обществени
отношения и правен ред, като с поведението си следва деецът да е проявил не
само незачитане на личността, честта и достойнството на свидетелите, но и
грубо нарушаване и обществения ред и изразяване неуважение към
обществото.
Нужно е постъпката да е с такъв капацитет и негативна насоченост, че
да е в пряк разрез с възприетите морални устои и етични постулати в
обществото като неимоверно сочат грубо и недопустимо накърняване,
проявено в една престъпно укорима, съдържаща качествено негативни
признаци проява.
Следователно деянието може и да е непристойно, може да е проява,
която да накърнява общестевния ред, но същата трябва да е стакава степен на
завишена общестевна укоримост и качествен интензитет на отрицателно
въздействие, че да е общестевноопасна. Именно това отграничава
7

престъпното деяниепо смисъл на чл.325 от НК от непристойната проява по
смисъла на УБДХ. И двете прояви, когато се анализира принципно
поведението на подсъдимото лице /може да са едновременно непристойни, да
въздействат отрицателно върху изначално възприетите за допустими в
обеществото морлни и етични порядки/, но не винаги ще съставляват
престъпно посегателство, щом изначално степентта на отрицателно
въздийствие не е от висотата да онагледи престпно деяние. В този смисъл е от
значение характерът на конкертната порява и начинът, по който тя засяга или
уврежда общестевните отношения, защитени от правото. След като и
непристойната порява по смисъла на УБДХ и престъпното посегателство по
смисъла на чл.325 от НК сочат на съзнателно волево поведение, способно да
засегне общоприетото морално допустимо поведение, то неизмоврено за да се
раграничат проявите следва да се установи качественото засягане или
въздействие върху конкретните общестевни отношения, засегнати от
инкриминираната проява.
Преди обаче да се извърши описаната преценка за съставомерността на
деянието е от значение да се установи от доказателствената съвкупност
конкретната проява, извършена от подсъдимата и проявата инкриминирана от
прокуратурата в повдигнатото й обвинение. Изготвения обвинителен акт в
своята цялост – обстоятелствена част и диспозитив въвежда като волево
поведение – деяние- на подсъдимата Томова конкретни действия : крещене на
висок глас, блъскане по входна врата, опит за удар с ръка на св. С. А. и
множество удари по лек автомобил. Доказателствената рамка в
производството очерта с нужната степен на стабилност в светлината на
описаната от прокуратурата фактология, без да се разширява инкриминирания
диапазон от факти, че подсъдимата М. Т. е звъняла, отправила реплики в
разговор със св. А. , търсейки майка му и последващ разговор със св. А., без
да отчита диапазон на крещене. Тук ясно следва да се отчете, че словесната
рамка „крещене“ използвана от прокуратурата в повдигнатото обвинение в
своята същност е оценка, а не съставлява упоменаване на реплика, доколкото
следва да окачестви сила на тона, но не и съдържанието на изреченото. И
доколкото свидетелите се разпитват за факти, а не за оценка на факти, подобна
доказаност на инкриминираното в производството не е постигната.
По-насетне прокуратурата е очертала блъскане по входната врата, което
доказателствената рамка онагледи като „тропане“. Само по себе си така
установеното действие не е годно да онагледи в своя съдържателен облик
наличие на престъпна проява, очертаваща изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 325 ал.1 НК, доколкото не е извършено на публично
място, при грубо незачитане на обществено установените правила за
поведение. Отделното анализиране на компонентите от обвинението е
обусловено от самата структура на обвинението, доколкото то не е очертало в
съвкупност и хронологична верига случилото се, при все че тази събитийна
подреденост е установено по делото, а съдът не може да разширява
фактическия диапазон на обвинението.
8

По отношение на инкриминираното действие – опит да удари с ръка с.
А., доказателствената съвкупност очерта нанасяне на удар и последвало
веднага след това действие от св. А. – избутване на подсъдимата до стената.
Тук следва да се отчете отново невъзможността на съда да разширява,
обхваща други последващи събития, макар и установени в хода на
производството, които не са били вплетени в обстоятелствената рамка на
обвинението по начин съпътстван от диспозитива на същото. И тъй като
прокуратурата описала този опит за удар с ръка като действие настъпило
преди идването на полицейския екип, а доказателствата по делото очертаха
друга фактология – той да е настъпил пред полицейските служители, съдът
следва да ограничи анализа и въвеждането на установените факти към
правната норма, само на тези които прокуратурата е инкриминирала и по
начина по който е инкриминирала същите със съответното описание. В
процесната хипотеза е инкриминирала и описала опит за удар, който не е
реализиран към момента, възприет от обвинението.
Тук обаче съдът счита за нужно да посочи, че дори и включване на
описаното действие в инкриминираните такива, очертаващи престъпно
посегателство, ясно следва да се отчете липсата на установена конкретна
субективна страна на деянието. За нея се съди от обективните факти,
установени в производството. И тъй като рамката на фактологията очертава
присъствието на две лица – подсъдимата и св. А. пред жилището й в разгара
на възникнал словесен конфликт между тях по повод но собствените им
кучета при отчитане на несъмнено установени конкретни едно след друго
взаимно насочени едно към друго действия – удар – изблъскване , съдът прие
че същите очертават наличието на намерение на подсъдимата насочено
спрямо личността на свидетелката А., последвано и от такова насочено
спрямо нея действие, което не е извършено с цел да засегне и въздейства
отрицателно върху обществените отношения, закриляни от правната норма на
чл. 325 ал.1 НК.
Доколкото опитът за удар е осъществен публично, в присъствието на
полицейски служители същия би могъл да бъде поставен на плоскостта на
анализа /дали покрива признаците на престъпно посегателство или
непристойна проява/, но досежно него прокуратурата не е въвела обхватна
обстоятелствена рамка, описвайки го по съответния начин, а е отразила да е
опит за удар при съвсем различни условия от тези установени по делото.
По отношение на инкриминираните действия като част от обвинението
по чл. 325 ал.1 НК и такива, субсумиращи състав на престъпление по чл. 216
ал.1 НК - изкривила регистрационен номер, счупила задна чистачка,
причинила деформации по предна дясна врата, счупила дясно странично
огледало, счупила ляво странично огледало - съдът следва да посочи, че
доказателствената съвкупност не установи по категоричен начин или чрез
верига от косвени доказателства именно подсъдимата М. О. Томова да е
лицето извършило същите.
9

При този извод на съда обсъждане на субективна страна на деянието е
лишено от правна логика.

При този изход на делото и на основание чл. 190 от НПК направените
по делото разноски са за сметка на Държавата.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

10

Номер на акта:	548
Дата:	8 октомври 2024 г. (в сила от 8 октомври 2024 г.)
Съдия:	Силвия Георгиева Цепова

Дело:	20231110205294
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 април 2023 г.

Присъда по дело №5294/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите