Р Е Ш Е Н И Е
№
град Р у с е, 01. 03.
2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, втори
наказателен състав, в публично
заседание на 15.01.2018 год, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при секретаря В. ЦВЕТКОВА,
разгледа докладваното от съдията АНД N1136
по описа за 2017год. на Русенски районен съд
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „МОНТЮПЕ”
ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от Франк Люк Рене Гате, френски гражданин, против
наказателно постановление № 19/03.05.2017 г. на и.д. Директор на РИОСВ – гр. Русе, с което за
нарушение на чл.125 ал.1, т.2 от ЗООС, на основание чл.164 ал.1 от ЗООС, на
дружеството е налаожено административно наказание „имуществена санкция” от
300 000лв. Моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Русенска районна прокуратура не взема становище
по жалбата.
Представителят на РИОСВ - гр.Русе поддържа наказателното постановление като правилно
и законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна:
Наказаното дружество „Монтюпе“ ЕООД
има качеството на оператор на
„Инсталация за претопяване, включително леене на алуминий“, попадаща в т.2,5
“б“ от Приложение № 4 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и във
връзка с производствена си дейност притежавало Комплексно разрешително № 105-
Н1/06.02.2012г., издадено от Изпълнителния Директор на Изпълнителната агенция
по околната среда. Дружеството стопанисва завод за производство на автомобилни компоненти от
алуминиева сплав, разположен в Източната промишлена зона на гр.Русе, на
територията на „Индустриален парк“.
На 08.11.2016год., около 7.45ч, на
дежурния телефон на РИОСВ, граждани
сигнализирали последната, че в кв.”Възраждане” в гр.Русе се усеща неприятна
миризма на изгорял бакелит. Служители на инспекцията, между които св.М. се
отправили към квартала, но не усетили органолептично наличие на миризма.
Продължили обхода със служебния автомобил и когато стигнали на разстояние близо
около 500м от площадката на завода, стопанисван от „Монтюпе“ ЕООД усетили,
характерната за производството на последното, миризма доста интензивно.
Забелязали на покрива на завода „отворен капак”, поради което решили да влязат
и направят проверка. Когато се качили на покрива на производствено хале № 3
установили, че 2 броя димни люкове на комбинираните димни и вентилационни клапи
са широко отворени и от там лъха специфичната миризма. За констатираното бил
съставен КП №ХМ 19/08.11.16год., с дадени предписания „незабавно да се затворят
капаците на двата куба”, както :…и да се нитоват, с цел ограничаване
възможността да се отварят”.
Съгласно Протокол от 19.12.2012год. за
установяване на годносгга за ползване на строеж, в съответствие с чл. 297 от „Наредба
№ 15/28.07.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране,
изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за производство, пренос и
разпределение на топлинна енергия”, въздухообменът на Хале № 3 следвало да се
осъществява чрез естествена вентилация (аерация), която да осигурява
четирикратен въздухообмен. За приток на въздух по западната стена на Хале № 3 били
монтирани 220 броя фасадни клапи, които се управлявли синхронно с димните
люкове от самостоятелна пневматична централа. Димните люкове били разположени на
покрива на Хале № 3, с размери 1500/1000 мм. На покрива били разположени 27
броя комбинирани /димни и вентилационни/ клапи, представляващи куб с четири страни,
които са вентилационните клапи, и капак, който е димен люк. Входните врати също
били предвидени за приток на въздух, съгласно посочения Протокол.
При направения от св.Х. М. и св.И. П. оглед на покривното пространство на Хале
№ 3 било констатирано, че иминно 2 броя от наличните 27 броя димни люкове, били
напълно отворени. Всички вентилационни клапи - 108 бр. били занитовани в изпълнение на Заповед №
372/12.09.2016 г. на директора на РИОСВ- Русе, за разлика от димните люкове,
които били предназначени за противопожарно обезопасяване и не поподали в обхвата
на посочената Заповед.
Именно до отворените 2 броя димни люкове, св.Х. М. и св.И. П. установили
органолептично, миризма на „изгорял бакелит", характерана за
производствената дейност на „Монтюпе" ЕООД. Същата се отделяла в
атмосферния въздух съвместно с топлината от вътрешноста на производствено хале
№ 3. Огледът на производствената площадка установил, че южните и западните
производствени врати на хале № 3 били напълно отворени, което осигурявало
естествената вентилация (аерация). Двамата свидетели преценили, че при отворени
димни люкове се причинява неорганизирано изпускане в атмосферния въздух на
необхванати и непречистени емисии от технологичния процес. Било установено също, че в хале № 3 били разположени
изпускащи устройства № 26 и № 27, свързани с аспирационните системи и
пречиствателните съоръжения на каруселни устройства №7 и №8, съгласно
Комплексно разрешително № 105-Н1/2012 г.
Длъжностните лица преценили, че констатираното изпускане на вредни вещества
в атмосферния въздух се е осъществило не посредством описаните в Условие 9.2
изпускащи устройства, а в нарушение на Условие 9.3.1/ „Всички емисии на вредни вещества от инсталациите по Условие 2 да се
изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани
в условие 9.2."/ - през двата броя димни люкове.
На 10.11.2016г. бил съставен АУАН от св. Х.М. против „Монтюпе„ЕООД, за
нарушение чл.125 ал.1, т.2, вр.чл.164 ал.1 от ЗООС, връчен на генералния директор на дружеството, който
вписал бланкетно несъгласие с констатациите в него. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН от дружеството
постъпило възражение срещу АУАН, изразяващи се в липса на доказателства.
Въз основа на така съставения АУАН
Директорът на РИОСВ гр. Русе издал
обжалваното наказателно постановление, с което на горепосоченото основание, дружеството
било санкционирано с „имуществена
санкция“, в размер на 300 000 лв., затова, че не изрълнило условие 9.3.1 от
КР № 105- Н1/06.02.2012г.: „Всички емисии на вредни вещества от
инсталациите по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през
изпускащите устройства, описани в условие 9.2."
Със заповед № 4-95-00-657/01.11.2016г.
Областният управител на Русенска област сформирал работна група от седем члена,
между които и проф.В. Б. и проф.Др. Я., последният разпитан в съдебно заседание
в качеството на свидетел, със задача да се извърши обследване на производствените
цехове на „Монтюпе“ ЕООД, да се извърши
оглед на функционалните мощности, да се запознаят с технологичните процеси и
изпусканите емисии вредни вещества. В изпълнение на заповедта работната група
посетила производствените цехове на „Монтюпе“
ЕООД. За установеното бил изготвен и Доклад, приложен по преписката,
съдържащ констатациии и препоръки.
Съдът, след като взе предвид доводите на
жалбоподателя, показанията наразпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
и приложените писмени доказателства и доказателствени средства по преписката, прави следните изводи:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА:
Основният въпрос по настоящото дело е
свързан с това, дали на 08.11.2016год. „Монтюпе“ ЕООД е
изпускало в атмосферния въздух емисии от вредни вещества и ако изпускало, същото неорганизирано ли е било или е
осъществено през изпускащите устройства, описани в условие 9.2 от КР №
105-Н1/06.02.2016 г.
Уличаващи доказателства, обосноваващи
нарушението се съдържат в показанията на актосъставителя – св.М.. Последният
заявява, че лично и непосредствено е наблюдавал неорганизирано изпускане – „…качихме
се на покрива на Хале 3 и там установихме, че два капака на димните люкове бяха
широко отворени….от тях лъха миризма…” Свидетелят добавя, че миризмата е на
„изгорял бакелит“, която за него безусловно е характерна и специфична за
производствената дейност на дружество, като в близост до него няма предприятие,
което да отделя такава специфична миризма, свързана с процеса на леене на
алуминий, явяващ се предмет на дейност на наказаното дружество. Съдът дава вяра
на показанията на посочения свидетел, тъй като същите са логични,
последователни и не са изолирани, а се подкрепят от другите събрани по делото
доказателства. Освен това съдът отчита и професионалната квалификация на
свидетеля, наложила мнагократни посещения в дружеството, което навежда на
извода, че е добре запознат в детайли с производствените процеси на „Монтюпе“
ЕООД, включително с характерните за тях миризми. Кореспондиращи на предходните
показания са тези, дадени от св.И. П., присъствал заедно със св.М. на
установяване на нарушението. Същият потвърждава, че „…противопожарните капаците
били отворени….и от там излизал топъл въздух от производственото хале….със
специфична миризма ….на бакелит”. Показанията на св.Л. А. не съдържат
релевантни към предмета на доказване факти. Същият свидетелства за процедурата
по съставяне на акта, при която съдът констатира спазени разпоредби на ЗАНН.
Св.Я. не е очевидец на извършеното
нарушение, но бил включен в работната група, изследваща дейността на
дружеството, посетил същото на 02.11.2016год. и предвид професионалната му компетентност,
показанията му изясняват факта доколко наказаното дружество е източник на
миризма, характерна за фенолформалдехидните смоли, придобила гражданственост
като „миризма на изгорял бакелит”. Същият заявява, че я „усетил още на
паркинга”. Твърди, че в „Хале №3 няма система за засмукване на въздух, а имаше
за нагнетяване, което предполага, че нищо от халето не излиза извън него, но с
оглед технологичния процес това води до натрупване на вещества вътре в него,
след като същите не се засмукват и не са включени във вентилационната система”. Т.е. потвърждават се гласните доказателства
съдържащи се в показанията на горепосочените свидетели, че миризмата на „изгорял бакелит“ може да се
получи вследствие производството на „Монтюпе“ ЕООД. Именно в тази връзка той и
неговия колега дават препоръки в изготвения доклад, да се обособи/изгради херметизирано помещение/, в което да се съхраняват готовите „сърца“, с
цел предотвратяване на отделянето на фенол и формалдехид след получаването им.
Все в тази връзка се предлага и вкарването на транспортната лента в тунел, тъй
като и топлият пясък предполага отделяне на тези вещества. Изводът, че в
дейността на дружеството има производства, които водят до отделяне на
посочените вредни вещества, освен в показанията на св. Я. се установява и от самото
заявление за издаване на комплексното разрешително, в допълнително заявление за
издаване на комплексно разрешително на „Монтюпе“ ЕООД, в доклад за ОВОС и
Искане за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. От
посочените документи се изяснява, че фенолът, формалдехидът и различните амини
са вредни вещества, вкл. и в какво се изразява вредното им въздействие върху
здравето на хората, производствената и химичната обусловеност на процесите на
отделянето и начините за предотвратяване на неорганизираното им отделяне в
атмосферата на гр.Русе.
Оправдателни доказателства се съдържат
в показанията на св.Е. А., мениджър в „Монтюпе“ ЕООД, придружил св.М. и св.П. по време на проверката им на 08.11.2016год.
Същият не отрича, че две от капандурите на противопожарната система били
отворени, но твърди, че „….от тях не са излизали емисии с миризма”. Съдът не
дава вяра на показанията му, тъй като същите противоречат на горепосочените гласни
доказателства, както и защото са дадени от лице, намиращо се в ТПО с наказаното
дружество, при това на подчинение. Не
без значение е и обстоятелството, че св.А. подписал без възражение изготвения
КП №ХМ 19/08.11.2016год., отразяващ констатациите за отворини „две
вентилационни клапи, …..от които в атмосферния въздух се изпуска емисия от
работното помещение”. Към същият порядък гласни доказателства съдът причислява
и тези, съдържащи се в показанията на св.Н. К.. Акцентът в показанията на
последния е поставен върху това, че „ нито едно измерване не е направено, нито
едно вещество, което би могло да бъде замърсител на въздуха или не е
замърсител, но източник на миризма, не е установявано с технически
средства…” В този аспект е и едно от
възраженията на адв.Б., с което определя
наказателното постановление за необосновано. В тази връзка съдът отбелязва, че отговорността
на „Монтюпе“ ЕООД е ангажирана не заради
емитиране на вредни вещества във въздуха или евентуално превишаване на
установените в КР допустими концентрации, а заради неорганизираното им
изпускане, вменено като условие 9.3.1 от КР № 105- Н1/06.02.2012г. Писмените и
гласни доказателства еднопосочно установяват, че в резултат на производствената
дейност на дрлужеството се отделят емисии с вредни вещества, някои от които
са със специфична неприятна миризма. За
наличието на последното сочи и заявлението и от допълнително заявление за
издаване на КР, от самото КР, от Искане за преценяване на необходимостта от
ОВОС и доклад за ОВОС. Именно защото производствената дейност е свързана с
отделяне на вредни вещества към наказаното
дружество се поставят множество изисквания чрез издаване на КР и чрез извършване на ОВОС.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя
за невъзможност да има движение на въздушни маси в посока отвътре навън в Хале
3, освен през регламентираните изпускателни устройства, предвид характера и
особеностите на аспирационната и вентилационна уредба. Същото се опровергава от
показанията на св.М. и св.П., които твърдят, че в момента на проверката са били
отворени всичките шест врати на хале №3 и два от капаците на димните люкове на
покрива, през които се наблюдавало и усещало органолептично неорганизирано
изпускане на емисии. Последното се доказва и от извършеното изследване на
аспирационните и вентилационни системи в завода, което допуска минимално
изтичане на въздух от халетата при ситуация на отворени врати и прозорци,
какъвто е бил процесният случай.
Предвид гореизложено съдът преценява,
че дружеството, в процеса на производствената си дейност, на 08.11.2016год.
отделяло неорганизирано емисии през 2бр. димни люкове на комбинираните димни и
вентилационни клапи на хале № 3, вместо през изпускащите устройства, описаните
в условие 9,2 от КР, с което не изпълнило
задължението си по чл. 125 ал.1 т.2 от ЗООС, поради което правилно е ангажирана
отговорността му по чл.164 ал.1 от ЗООС.
Съдът констатира, че е налице
редовност на атакуваното НП, както и на всички предхождащи го административни
актове, които са годни да породят съответните правни последици.
Съдът констатира, че при определяне на размера на
наказанието наказващият орган е
съобразил изискванията на чл.27 ал.1 и 2 ЗАНН. Като отчита тежестта на деянието, обстоятелството, че спрямо дружеството има влезли в сила още пет наказателни постановления / № 68/2014г., № 49/2015г.,№ И-11-38201/2015г., № 7/2016г., № 51/29.09.2016 г всички издадени от РИОСВ – Русе/ съдът
преценява, че дружеството системно нарушава екологичното законодателство и
наложените предходни наказания не са постигнали целите по чл.12 от ЗАНН. От друга страна действията на „Монтюпе“ ЕООД, свързани с подобряване и усъвършенстване на производствения процес, с цел предотвратяване на нови
нарушения са зачетени от Наказващия орган, който ориентирал правилно
наказанието към средата, поради което наложената
санкция от 300 000лв. е обоснована по размер.
Това налага
наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19/03.05.2017 г. на и.д. Директор на РИОСВ – гр.
Русе, с което за нарушение на чл.125 ал.1, т.2 от ЗООС, на основание чл.164
ал.1 от ЗООС, на „МОНТЮПЕ” ЕООД,
ЕИК:*********, представлявано от Франк Люк Рене Гате, е наложена имуществена санкция
в размер на 300 000лв. /триста хиляди лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................