О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1248 Година 16.03.2020 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети март Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 4103 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен
отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е
редовна, а предявения с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, предмет на разглеждане
по делото след частичното му прекратяване, допустим.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба заверени
преписи от писмени документи, както и да се изиска и приложи заповедното
ч.гр.д. № 1129/2019 г. на Старозагорския районен съд.
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по
делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в
исковата му молба, и изразяват по същество в това, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу ответника,
било образувано ч.гр.д. № 1129/2019 г. на Р.. Против длъжника била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение в размер на 479.66 лева, за неплатени
далекосъобщителни услуги. Във връзка с връчването й на длъжника, при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявявал на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК,
иск за установяване на вземането по издадената заповед до размера на 126.45
лева, която сума представлявала цена на потребени и неплатени мобилни услуги. По
повод договор за мобилни услуги от 14.11.2016 г., сключен с ищеца, ответникът му
бил абонат с клиентски номер № - и титуляр по предпочетения мобилен номер -, с
избрана абонаментна програма Нонстоп 29.99 лева, с уговорен срок на действие 4
месеца, до 14.11.2018 г., като при възползване от преференциални условия на оператора,
абонатът взел мобилно устройство - на изплащане посредством 23-месечни
лизингови вноски в размер на 18.59 лева всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор. Въз основа на посочения договор, ответникът ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № -. Съгласно чл. 26 от общите
условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален договор,
заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се
издавала ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор, всеки потребител - страна по договора, бивал уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъдела издавана фактура. Неполучаването й не го освобождавало
от задължението за плащане на дължимите суми. За потребените от абоната - ответник
услуги за периода 20.11.2016 г. до 19.04.2017 г., ищецът му издал фактура № **********/20.12.2016
г. за отчетения период на потребление 20/11/2016 - 19/1272016 г., с начислена
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 36.60 лева /с
ДДС/, от които 14.99 лева /без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 29.99 лева,
лизингова вноска 18.59 лева, разговори към „Грижа за клиента” 0.02 лева. Дължимата
сума била платима в срок 04.01.2017 г., като към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; фактура № **********/20.01.2017
г. за отчетения период на потребление 20/12/2016 - 19/01/2017 г., с начислена
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 39.18 лева /с
ДДС/, от които 14.99 лева /без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 29.99 лева, временно
възстановяване на изходящия трафик 1.24 лева, лизингова вноска 18.59 лева; кратки
текстови съобщения (SMS) 0.16 лева, разговори към „Грижа за клиента” 0.02 лева,
дължимата сума била платима в срок 04.02.2017 г., към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; фактура № **********/20.02.2017
г. за отчетения период на потребление 20/01/2017 - 19/02/2017 г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 36.57 лева /с ДДС/,
от които 14.99 лева /без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 29.99 лева,
лизингова вноска 18.59 лева. Дължимата сума била платима в срок 07.03.2017 г.
Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер. Абонатът потребил и не бил платил мобилни услуги на обща стойност 112.36
лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 12/2016 г.,
за месец 01/2017 г. и за месец 02/2017 г. Към всяка от фактурите имало
приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания
номер. С кредитно известие № **********/20.03.2017 г. за извършена корекция по
дълга, била сторнирана сумата 4.50 лева /с ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена била и
дължимата лизингова вноска в размер на 18.59 лева и бил отразен незаплатения
баланс в размер на 112.36 лева, за предходните три отчетни периода, при което
задължението за плащане възлизало на 126.45 лева. Неизпълнението на абоната - ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 126.45 лева,
ангажирало договорната му отговорност по т. 11 от процесния договор за услуги,
като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, последният
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти и издал по абонатен номер № - на дата 20.04.2017 г. крайна фактура №
**********, с начислена обща сума за плащане в размер на 988.59 лева, в която
била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, в размер на 508.93 лева, както и цената, дължима се за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план, в размер на
353.21 лева, и била включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периода в размер на 126.45 лева. При сключване на
процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите
20-то число от месеца. Съгласно чл. 49 от общите условия, ищецът имал право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
обусловило правото на ищеца /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния
договор на ответника. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от
тези общи условия или в случай че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи
условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният
договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на
договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл. 20 от общите условия било
посочено, че всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика
по цени, съгласно действащата ценова листа на ищеца. Съгласно чл. 23, б)
месечният абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен
индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на мрежата и се
предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26, неполучаването
на фактура не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от общите
условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретния случай ответникът
подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал мобилен номер - и не
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените
услуги, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени били фактури и в
срок не ги бил заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе
отговорността си. Представените фактури сами по себе си не били основание за
плащане, но длъжникът - ответник сключил договор и ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената, на предоставеното устройство,
съгласно уговорения погасителен план, респ. същият бил в неизпълнение на
договора си.
След
частично прекратяване на делото с определение № 4441/02.12.2019 г., искането е
да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 126.45 лева за главница от неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
номер -, за периода от 20.11.2016 г. до 19.04.2017 г., по договор за мобилни
услуги от 14.11.2016 г., и законна лихва върху тази главница от подаване на
заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1129 описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявения иск за съществуване на процесното вземане е нормата
на чл. 422, ал. 1 ГПК.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взела
становище по предявения иск, не е претендирал самостоятелни права и възражения,
не е посочил и представил доказателства.
Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в исковата му
молба горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е
основал предявения по делото иск за съществуване на процесното вземане,
респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба
основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на това вземане, както
и неговия размер и изискуемост.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че
е не е представил по делото посочените в исковата му молба общи условия,
действащи за исковия период, нито доказателства за влизането им в сила.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за
мобилни услуги от 14.11.2016 г., заявка № *********, договор за лизинг от
14.11.2016 г., приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица
от 14.11.2016 г., декларация – съгласие от 14.11.2016 г., копие от лична карта,
фактура № **********/20.12.2016 г., ведно с общо потребление за
мобилен/фиксиран номер, фактура № **********/20.01.2017 г., ведно с общо
потребление за мобилен/фиксиран номер, фактура № **********/20.02.2017 г.,
ведно с общо потребление за мобилен/фиксиран номер, фактура №
**********/20.03.2017 г., ведно с общо потребление за мобилен/фиксиран номер и фактура
№ **********/20.04.2017 г., ведно с общо потребление за мобилен/фиксиран номер.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 1129 по описа за 2019 г. на Старозагорския
районен съд.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.05.2020 г. от 11.00 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: