РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.01.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен
състав, в публичното заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ВГД
№ 14395 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20241616 от 02.11.2020 г., постановено по
ГД № 8650 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 178 с-в, на основание чл. 213 от КЗ (отм.) ЗК „Л.И.“
АД е осъдено да заплати на „З.Б.В.И.Г.“ АД сумата от 221,01 лв., представляваща
регресна претенция, останала неизплатена във връзка с щета № 110212121200074 за
възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № 110112729326 по застраховка „Карго“, ведно със законната лихва върху
главницата от 17.02.2016 г., сумата от 23,99 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 28.10.2014 г. до 16.02.2016 г., като искът за главницата е
отхвърлен за разликата над уважения размер от 221,01 лв. до пълния предявен
размер от 1105,94 лв., както и искът за забава над уважения размер от 23,99 лв.
до пълния предявен размер от 146,76 лв. ПървоИ.танционният съд се е произнесъл
и по дължимостта на разноските на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението на СРС е обжалвано от ищеца ЗК „Л.И.“ АД в частта, с която предявените
искове са отхвърлени. Въззивникът поддържа, че решението на първоИ.танционния
съд е неправилно, поради нарушение на материалния и допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
количеството роли хартия, предадено за бракуване, е било 1762 кг, тъй като не
му е била разпределена доказателствена тежест и не му било указано от първоИ.танционния
съд, че за този факт не сочи доказателства. Излагат се доводи за процесуални
нарушени на СРС, извършени във връзка с доклада по делото. Сочи се, че
решението е неправилно и поради нарушение на материалния закон – Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). По-конкретно, неправилен е извода на районния съд,
че процесният застрахователен договор покрива едИ.твено вредите от липса или
повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на
търговската му дейност. Твърди се в тази връзка, че обезщетението по
Конвенцията обхваща стойността на товара и платената превозна цена, т. е.
платеното навло. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна И.танция за
отмяна на обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което исковата
претенция да бъде уважена в цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД, с който се изразява
становище за нейната неоснователност. В тази връзка моли решението на първата И.танция
да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Решението на първоИ.танционния съд е влязло в сила в
частта, с която на основание чл. 213 от КЗ (отм.) ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да
заплати на „З.Б.В.И.Г.“ АД сумата от 221,01 лв., представляваща регресна
претенция, останала неизплатена във връзка с щета № 110212121200074 за
възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № 110112729326 по застраховка „Карго“, ведно със законната лихва върху
главницата от 17.02.2016 г., сумата от 23,99 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 28.10.2014 г. до 16.02.2016 г., като необжалвано в срок от
ответника.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоИ.танционния
съд, от процесуално леги-тимирано лице и при наличието на правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е отчасти основателна,
респективно обжалваното решение е частично неправилно, по следните съображения:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи, като може да при-ложи и императивна норма в
хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация
на исковете.
В мотивите първоИ.танционният съд е възпроизвел
фактическата обстановка. Процесното първоИ.танционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е до-пуснато и нарушение на императивни правни
норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен
съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща
към мотивите на първоИ.танционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.
По правилността на решението в обжалваната част:
ПървоИ.танционният съд е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание по чл. 213 КЗ (отм.) и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 213 КЗ (отм.) предвижда
суброгационното право на застрахователя по имуществена застраховка, изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е
платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на
застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена
застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“.
Договор за
застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката
отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени
от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по
превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките и е вид договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от
възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от
неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат
предварително определени. Поради това в т. 10. 2 от Раздел II на Приложение № 1
„Видове застраховки“ към Кодекса за застраховането (отм.) застраховката „Гражданска
отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша“ е посочена като
подвид на застраховката „Гражданска отговорност“.
Основателността на исковата претенция по чл. 213, ал.
1 от КЗ (отм.) е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните
предпоставки (юридически факти): валидно застрахователно правоотношение към
датата на застрахователното събитие по имуществената застраховка; настъпване на
застрахователно събитие – пълна или частична загуба и/или повреда на
застрахования товар по време на превоз, причинено от трето лице – превозвач, за
който има сключена валидна застраховка „Отговорност на превозвача на товари по
шосе“ при ответника; възникване на гражданската отговорност за третото лице -
превозвач (неизпълнение на договора за превоз, причинени от същото вреди,
причинно - следствена връзка между неизпълнението и причинените вреди); плащане
на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по
имуществената застраховка. При установяване на тези факти, в тежест на ответника
при условията на пълно и главно доказване е да установи положителния факт на
плащането.
По делото е безспорно, а и от събраните доказателства
се установява следното: между получателя на превозвания товар и ищеца по време
на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Карго“ за застраховане
на товари по време на превоз с включена клауза „Пълно покритие“; между
ответника и превозвача на процесния товар при настъпване на застрахователното събитие
е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Отговорност на превозвача“; между получателя на товара и превозвача е било
налице правоотношение по договор за превоз на 21 рула вестникарска хартия; по
време на превоза 5 рула с общо тегло 5190 кг са увредени; във връзка с
настъпилото застрахователно събитие ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение на получателя на товара в размер на 3546,71 лв.; ищецът е предявил
за плащане на ответника сумата от 3571,71 лв., състояща се от 3379,21 лв.
застрахователно обезщетение, 25 лв. ликвидационни разходи и 167,50 лв. аварийна
такса; ответникът е заплатил на ищеца част от предявената от последния сума, а
именно сумата в размер на 2465,77 лв.
Спорните въпроси, въведени като предмет на въззивното
производство, се отнасят до това в какъв размер е основателна исковата
претенция, респ. какво е количеството увредена хартия и включва ли се в
отговорността на превозвача, респ. в тази на ответника навлото за увредения
товар.
От представения авариен протокол № 434, издаден от „Е.“
ООД на 19.11.2012 г., неоспорен от ищеца, се установява, че рула с № 84505517,
84505514, 84503721, 84503716 и 84505512 с общо тегло 5190 кг са увредени, като
теглото на увредената хартия, която не може да се ползва по предназначение,
възлиза на 1512,15 кг. Констатациите са извършени на 15.11.2012 г. в
присъствието на представители на получателя на товара, на водача на камиона и
съставителя на протокола.
От представения Протокол № 6 от 29.11.2012 г. комисия,
в състав от трима служители на получателя на товара на основание цитирания
авариен протокол са взели решение 1762,00 кг от вестникарската хартия от
посочените рула да бъде бракувана и предадена на вторични суровини, а с
Протокол № 7 от същата дата останалите 3428,00 кг да бъде предадена за преформатиране.
В тях не са посочени съображения за взетите решения, съставени са едностранно
от служители на получателя на товара, съдържат изрично изявление, че се
основават на цитирания авариен протокол, същите представляват частни
свидетелстващи документи и се ползват едИ.твено с обвързваща съда формална
доказателствена сила, т. е. съставляват доказателство едИ.твено, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги
подписали (по арг. от чл. 180 от ГПК). По изложените съображения и при липса на
други ангажирани от ищеца доказателства в тази насока въззивният съд приема, че
не е проведено пълно и главно доказване на факта, че увредената хартия е в
размер на 1762,00 кг, като приема за релевантна стойност, отразената в
аварийния протокол – 1512,15 кг.
В тази връзка следва да се посочи, че на ищеца е
разпределена доказателствена тежест съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като същият не е възразил срещу изготвения по делото доклад. В
разглеждания случай, ищецът е представил доказателства, но те в крайна сметка
са се оказали негодни и/или недостатъчни за установяване твърденията в исковата
молба относно действителния размер на увредената хартия, респ. същият не попада
в хипотезата на чл. 146, ал. 2 от ГПК и съдът не е бил длъжен да дава указания
в този смисъл. Ето защо и релевираните в тази връзка оплаквания се явяват неоснователни.
Процесните облигационни отношения, възникнали по
силата на сключения между получателя на това и превозвача договор за превоз, се
уреждат от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR), наричана за краткост в настоящото изложение „Конвенцията“. Съгласно § 1,
т. 1 от Конвенцията същата се прилага задължително за всеки договор за
автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото
на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето ѝ,
така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които
поне една е договаряща. Следователно, когато са налице условията за нейното
прилагане, отношенията между страните по договора за международен автомобилен
превоз на стоки се уреждат задължително от Конвенцията, като страните не
разполагат с възможност да уговарят други клаузи в противоречие с разпоредбите
на конвенцията.
В тази връзка когато обект на застраховането са стоки,
за превоза на които се прилагат правилата на Конвенцията, отговорността на
застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача“ е обусловена от отговорността
на превозвача по Конвенцията (в този смисъл в Решение № 47 от 30.07.2019 г. по
т. д. № 1502/2018 г., ВКС, I ТО).
Договорната отговорност на превозвача е уредена в
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Конвенцията. Според нея превозвачът е
отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането ѝ за превоз до този на доставянето ѝ, както и за
забавата при доставянето ѝ. Съгласно разпоредбата на чл. 25, вр. чл. 23,
ал. 1, 2 и 4 от Конвенцията, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или
частична повреда, което се изчислява според стойността на стоката на мястото и
по времето, когато е била приета за превоз, а освен това се връщат изцяло и
превозната цена, митническите сборове и другите разноски по превоза на стоката
в случай на цялостна липса и пропорционално, когато има частична липса. Именно
превозната цена по договора за превоз или възнаграждението, което следва да се
заплати на превозвача за извършения от него превоз, се дефинира като навло.
След като превозвача отговаря по Конвенцията и за навло, за него ще отговаря и
застрахователят по застраховката „Отговорност на превозвача“, в случая ответното
дружество.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебна
техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което въззивният съд цени
като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява, че стойността на навлото в разглеждания случай, съответстваща на
увредения товар, възлиза на 913,44 лв.
Съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) дължими са и
обичайните разноски за определяне на обезщетението, в които влиза и платената
такса за съставянето на авариен протокол, който документ трябва да бъде
представен на застрахователя по застраховка „отговорност на превозвача“ при
предявяване на претенцията към него, т. е. таксата за авариен протокол представлява
обичайна разноска при имуществената застраховка „Карго“, която в случая възлиза
на 167,50 лв. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 25,00 лв. за
ликвидационни разноски.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебна
техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което въззивният съд цени
като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява следното. Стойността на засегнатите пет рула вестникарска хартия,
ако не бяха увредени, е равна на 0,7334 лв./кг по 5190 кг или 3806,53 лв. Тази
стойност следва да се редуцира с получените срещу бракуване и предаване за
преформатиране суми от получателя на товара. Сумата, която следва да бъде получена
от бракуване на увредената хартия (1512,15 кг. по 0,08 лв./кг) е 120,97 лв., сумата,
която следва да се получи от предаване на останалата хартия от увредените рула
(5190 кг – 1512,15 кг = 3677,85 кг) за преформатиране е равна на 0,35 лв./кг
или общо в размер на 1287,25 лв. (3677,85 кг по 0,35 лв./кг). При това
положение застрахованото лице е имало право на обезщетение за увредения товар в
размер на 2398,31 лв. (3806,53 лв. - 120,97
лв. - 1287,25 лв. = 2398,31 лв.). Към тази сума следва да се прибави стойността
на навлото в размер на 913,44 лв., таксата за съставяне на авариен протокол в
размер на 167,50 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. (2398,31
лв. + 913,44 лв. + 167,50 лв. + 25,00 лв. = 3504,25 лв.) и от получения сбор да
бъде извадена вече платената от ответника сума в размер на 2465,77 лв.
С оглед изложеното искът по чл. 213 от КЗ (отм.) се
явява основателен за сумата от 1038,48 лв.
По отношение на иска с правно основание по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва се
предпоставя от наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.
Доколкото въззивният съд приема, че претенцията по главния иск е основателна за
сумата от 1038,48 лв. и че ответникът е изпаднал в забава считано от 28.10.2014
г., на основание чл. 162 от ГПК и посредством използване на лихвен калкулатор,
определя обезщетението за забавено изпълнение за периода от 28.10.2014 г. до
16.02.2016 г. в размер на 137,82 лв.
При това положение обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която искът по чл. 213 от КЗ (отм.) е отхвърлен за
разликата над 221,01 лв. до размера на сумата от 1038,48 лв., и в частта, с
която искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 23,99 лв. до
размера на сумата от 137,82 лв.
По отношение
на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на ищецът следва да се присъдят разноски в размер на още
671,31 лв. за производството пред първата И.танция. Ищецът претендира и доказва
разноски, сторени във въззивното производството в размер на 410,65 лв., от
които 360,65 лв. за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и 50,00 лв. за държавна
такса, от които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да му се присъдят
385,61 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК, тъй като цената на
предявените искове е под 20000,00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 20241616 от 02.11.2020 г., постановено по
ГД № 8650 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, II ГО, 178 с-в, в
частта, с която са отхвърлени предявените от „ЗЕАД „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „********срещу „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 213 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 221,01 лв. до размера
на сумата от 1038,48 лв., представляваща
регресна претенция, останала неизплатена във връзка с щета № 110212121200074 за
възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № 110112729326 по застраховка „Карго“, и за разликата над 23,99 лв. до
размера на сумата от 137,82 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 28.10.2014 г. до 16.02.2016 г., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на „ЗЕАД „Б.В.И.Г.““
ЕАД, ЕИК ******** на основание чл. 213 от КЗ (отм.) сумата от 817,47 лв.,
представляваща разликата над сумата от 221,01 лв. до размера на сумата от
1038,48 лв., представляваща регресна претенция, останала неизплатена във връзка
с щета № 110212121200074 за възстановяване на изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № 110112729326 по застраховка „Карго“,
ведно със законната лихва върху главницата от 17.02.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 113,83
лв., представляваща разликата над 23,99 лв. до размера на сумата от 137,82 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 28.10.2014 г. до 16.02.2016
г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20241616 от 02.11.2020 г., постановено по
ГД № 8650 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, II ГО, 178 с-в в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на „ЗЕАД „Б.В.И.Г.““
ЕАД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в размер на още 671,31 лв. за производството
пред първата И.танция и сумата от 385,61 лв. за разноски, сторени във
въззивното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.