Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-84 29.11.2019г.
гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия, втори въззивен състав
На седемнадесети септември
2019 година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 520 по описа
за 2015 година,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
ГПК (отм) на основание § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК Обн., ДВ, бр. 59/2007г. – в
сила от 01.03.2008г., предвид обстоятелството, че исковата молба е предявена на
20.07.2007г.
С Решение № 9 от
13.01.2015г., постановено по гр. дело № 3078/2007г. по описа на Районен съд –
Бургас са осъдени О.Х., А.И. Г., Е.А. Г. и Д. Г. да предадат на всеки един от
ищците по делото – И. (Д.) П., Х. (Х.) П., Р.Ю., Н.М., М. М. – Б.Х., Д.М., Р.А.,
И.Ж.Г., А.С. и на Р.Я.Х.-Н. определени идeални части от два недвижими имота, представляващи –
поземлен имот с идентификатор 07079.610.86 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас с площ от 250 кв.м., представляващ бивш
УПИ № 1558 в кв. 73 по плана на Централна градска част – гр. Бургас, с
административен адрес ***, заедно с построените в този имот двуетажна масивна
сграда с изба с идентификатор 07079.610.86.1, със застроена площ по
кадастралната карта 102 кв.м. (110 кв.м. по акт за одържавяване), с
предназначение „Административна, делова сграда“, сграда с идентификатор
07079.610.86.2 със застроена площ от 8 кв.м., построена на един етаж, с предназначение
„Друг вид сграда за обитаване“ и сграда с идентификатор 07079.610.86.3 със
застроена площ от 22 кв.м., построена на един етаж, с предназначение „жилищна
еднофамилна сграда“ и поземлен имот с идентификатор 07079.610.84 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас с площ от 520 кв.м.
(площ по Акт за одържавяване и по предходните кадастрални планове на гр. Бургас
– 500 кв.м.), представляващ бивш УПИ № 1560 в кв. 73 по плана на Централна
градска част – гр. Бургас, с административен адрес ***, заедно с построената в
този имот двуетажна масивна сграда с изба с идентификатор 07079.610.84.1, със
застроена площ по кадастрална карта 285 кв.м. (251 кв.м. по акт за
одържавяване), с предназначение „Друг вид обществена сграда“.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от А. Г., Д. Г. и Е. Г. – ответници в
първоинстанционното производство чрез процесуалния им представител адвокат Вълканова,
с която претендират да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него
да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде
отхвърлена ищцовата претенция. В жалбата се посочва, че първоинстанционното
решение е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочва
се, че по делото не са събрани доказателства за първичното придобивно основание
– необходима предпоставка за успешно провеждане на иск с правно основание чл.
108 от ЗС. В депозираната въззивна жалба се сочи, че от събраните доказателства
не може да се направи извод за това кои са наследниците на И.П., респективно –
и на Р. П., а оттам и на претендираните от ищците квоти. Посочва се, че са
неправилни изводите на съда, за това, че в полза на въззивниците не е изтекла
придобивна давност, тъй като по делото са събрани доказателства, видно от които
въззивниците са своили процесните имоти, без да ги държат за другиму, отричат
се каквито и да било родствени връзки с ищците, като се твърди, че те са деца
на друга (първа) съпруга на И.П., която е носила същите имена. В жалбата се
твърди, че са неправилни изводите на съда и по отношение на поканата за
приемане на наследството, оставено от И.П., тъй като към момента на откриване
на наследството, оставено от И.П. (във връзка с реституцията през 1992г.)
ищците са били с неизвестен адрес и при спазване на законовите изисквания на
чл. 51 от ЗН не са заявили в указания от съда срок дали приемат или не
наследството, поради което и са загубили правото си да приемат наследството,
включително и по отношение на процесните имоти.
Следва да се отбележи, че Окръжен
съд – Бургас с протоколно определение от 03.07.2018г., постановено по гр. дело
№ 520/2015г. по описа на БОС е отхвърлил като недопустимо искането на О. (К.) Х.
да се присъедини към подадената въззивна жалба от ответниците и това
определение на съда е потвърдено с Определение № 290/31.08.2018г., постановено
по частно гр. дело № 247/2018г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
В хода на въззивното производство
е починал А. Г. – ответник в първоинстанционното производство, който е оставил
за свои законни наследници другите двама участници в производството в качеството
им на въззивници – Е. Г. и Д. Г., поради което не се е наложило конституирането
и на други наследници на починалото лице.
В съдебно заседание
въззивниците чрез своя процесуален представител поддържат депозираната въззивна
жалба и считат, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Ответната страна по
въззивната жалба – ищците в първоинстанционното производство чрез своите
процесуални представители оспорват жалбата и считат, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено. В съдебно заседание изразяват становище чрез
своите процесуални представители, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено. Не представят доказателства въпреки дадената изрична възможност от
страна на съда за ангажиране на допълнителни писмени доказателства.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск от И. Д.П., Х.П.,
Р.Ю., Н.М., М. М. – Б.Х., Д.М., Р.А., А. Ж.Г., И.Ж.Г., А.С. и Р.Я.Х.-Н. против А.И.
Г., Д. Г., Е.А. Г. и О.Х., с който ищците претендират да бъдат осъдени
ответниците да им предадат владението на два недвижими имоти, представляващи
двуетажна масивна жилищна сграда с изба, застроена на 110 кв.м., заедно с
дворно място, цялото застроена и незастроено с площ от 250 кв.м.,
представляващо урегулиран поземлен имот № 1558 в кв. 73 по плана на ЦГЧ – гр.
Бургас (обозначено по действащия към 20.07.2007г. устройствен план като УПИ
ІХ-1558 в кв. 73 – бивш парцел ХІІІ в бивш кв. 66 по плана на гр. Бургас, ул.
„Ф.” № *) и двуетажна масивна сграда, застроена на 251 кв.м., заедно с дворно
място, цялото застроено и незастроено с площ от 500 кв.м., представляващо
урегулиран поземлен имот № 1560 в кв. 73 по плана на ЦГЧ Бургас (обозначено по
действащия към 20.07.2007г. устройствен план като УПИ ХІ-1560 в кв. 73 – бивш
парцел ХІІ в бивш кв. 66 по плана на гр. Бургас, ул. „Л.” № *), при идеални
части за всеки един от ищците, посочени изрично в исковата молба. В исковата
молба се посочва, че претендираните недвижими имоти са били одържавени на
основание ЗОЕГПНС, както следва – с Акт за държавна собственост № 737 от
01.07.1950г. са одържавени 6/11 ид.ч. от имота в гр. Бургас, ул. „Ф.” № * и с
Акт за държавна собственост № 738 от 12.11.1949г. са одържавени 6/11 ид.ч. от
имота в гр. Бургас, ул. „Л.” № *, като останалите 5/11 ид.ч. от двата описани
недвижими имота никога не са били одържавявани и съгласно Постановление № 226
от 11.11.1992г. във връзка с Постановление № 52 от 15.03.1993г. на Министерския
съвет на Република България относно недвижимите имоти бивша собственост на
иностраннни лица принадлежат на наследниците на И.П.. По делото се твърди, че
по искане на ищците са деактувани одържавените от техните наследодатели идеални
части, но към момента на исковата молба целите два имота се държат само от
наследниците на един от синовете на И. Я. П., а именно – Е. И.П., които са
ответниците по предявения иск. В исковата молба се твърди, че всички ищци са
наследници на починалия общ на страните наследодател – И.П. който от своя
страна е притежавал недвижими имоти в гр. Бургас. Впоследствие – с Определение
от 07.10.2009г., постановено в открито съдебно заседание, постановено по гр.
дело № 3078/2007г. по описа на Районен съд – Бургас е прието уточнение на
предявения иск, направено с нарочна молба от 13.07.2009г.
По отношение на
допустимостта на постановеното първоинстанционно решение, настоящата инстанция
съобрази следното:
Съдът констатира, че по
отношение на двама от ищците – И.Д. и А.С. са налице данни, които сочат, че са
починали, като И.Д. (видно от представения по делото Смъртен акт – лист – 136
от въззивното производство и преведен на лист 153 от въззивното производство) е
починал на 09.07.2010г. – в хода на първоинстанционното производство, а А.С. (с
име на майката – М. и име на бащата – М.) е починал на 13.03.2019г. – в хода на
въззивното производство. По отношение на починалия ищец И.Д., съдът е изпратил
две съдебни поръчки с искане от страна на Р. И.да предостави данни за наследниците
на починалото лице с цел да бъдат конституирани по делото, но на същите не е отговорено
с конкретни данни. По отношение на починалия ищец – А.С. – по делото не са
представени каквито и да било данни кои са неговите наследници, не са представени
и данни, от които да е видно, че са предприети действия, за да се снабдят
неговите наследници с Наследствена заповед във връзка с неговото наследство
(това обстоятелство би могло да се осъществи напред във времето без да може да
се контролира от компетентността на настоящия съд), поради което и настоящата
инстанция намира, че за тези двама починали ищци е невъзможно по делото да
бъдат установени техните наследници с цел да бъдат конституирани в
производството още повече – в рамките на разумния срок за разглеждане на
делото. При това положение, съдът намира, че производството по делото по
отношение на тези двама ищци следва да бъде прекратено, а постановеното по
отношение на тях първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено и
производството по предявените искове от тяхна страна следва да се прекрати.
По отношение на
направеното от въззивниците възражение относно собственоствеността на имота,
съдът съобрази следното:
По делото е представено копие
от Писмо, отправено до Председателя на Комисията по отчуждаването на едрата
градска покрита недвижима собственост, от която е видно, че от Справка от
емлячните регистри е установено, че на името на И. Я. П. има записан следния
недвижим покрит и непокрит имот – къща, находяща се на ул. „Ф.“ *, със
застроена площ от 110 кв.м. и незастроена площ от 139 кв.м. – общо 249 кв.м.,
както и къща на ул. „Л.“ и ул. „П. К.“ № *със застроена площ от 250 кв.м. и
незастроена площ от 250 кв.м. – общо 500 кв.м.
По делото е представено
Решение № 737 от 18.11.1948г., постановено от Бургаската комисия по чл. 11 от
ЗОЕГПНС, от което е видно, че се отчуждават в полза на Държавата следните,
принадлежащи на Ж. А. Г. и В.Ж.Г. имоти – 1/11 ид.ч. от къща, находяща се в гр.
Бургас, ул. „Ф.” № *и 1/11 ид.ч. от къща, находяща се в гр. Бургас, ул. „Л.” №
*.
По делото е представено
Решение № 737 от 26.10.1948г., постановено от Бургаската комисия по чл. 11 от
ЗОЕГПНС, от което е видно, че се отчуждават в полза на Държавата следните,
принадлежащи на Ж.И.П. имоти – 1/11 ид.ч. от къща, находяща се в гр. Бургас,
ул. „Ф.” и 1/11 ид.ч. от къща, находяща се в гр. Бургас, ул. „Л.”.
По делото е представено
Решение № 737 от 24.09.1948г., постановено от Бургаската комисия по чл. 11 от
ЗОЕГПНС, от което е видно, че се отчуждават в полза на Държавата следните,
принадлежащи на Б. Н. К. имоти – 1/11 ид.ч. от къща, находяща се в гр. Бургас, ул.
„Ф.” № *и 1/11 ид.ч. от къща, находяща се в гр. Бургас, ул. „Л.” № *.
По делото е представено
Решение № 737 от 19.08.1948г., постановено от Бургаската комисия по чл. 11 от
ЗОЕГПНС, от което е видно, че се отчуждават в полза на Държавата следните,
принадлежащи на И. М. А. имоти – 1/11 ид.ч. от къща, находяща се в гр. Бургас, ул.
„Ф.” № *и 1/11 ид.ч. от къща, находяща се в гр. Бургас, ул. „Л.” № *.
По делото е представено
Решение № 737 от 29.10.1948г., постановено от Бургаската комисия по чл. 11 от
ЗОЕГПНС, от което е видно, че се отчуждават в полза на Държавата следните,
принадлежащи на С. Я. Х. имоти – 1/22 ид.ч. от къща, находяща се в гр. Бургас, ул.
„Ф.” № *и 1/22 ид.ч. от къща, находяща се в гр. Бургас, ул. „Л.” № *.
По делото е представено
Решение № 1098 от 17.06.1997г., постановено по гр. дело № 542/1995г. по описа
на Районен съд – Бургас, с *** да предаде владението и ползването на К. Е. П. (О.Х.),
А.И. Г., Е. А. Г. и Д. Б. (последните трима наследници на Р. Е. П. – М. Г.) –
всички граждани на Р. И.– като част от наследниците на И. Я. П. върху следните
недвижими имоти – имот в гр. Бургас, ул. „Ф.” № *, представляващ двуетажна
масивна сграда с изба, застроена на 110 кв.м. и дворно място с площ от 139
кв.м. – общо застроено и незастроено от 249 кв.м., обрзуващо парцел ХІІІ в кв.
66 по плана на града и имот на ул. „Л.” № * и ул. „Г. К.” № *, представляващ
двуетажна масивна сграда, застроена върху 251 кв.м., ведно с дворно място от
250 кв.м., застроено и незастроено от 501 кв.м., образуващо парцел ХІІ в кв. 66
по плана на града, които имоти се държат от ответната Община без правно
основание.
С
оглед практиката на ВКС на РБ, изразена в Решение № 315 от 30.11.2011г.,
постановено по гр. дело № 370/2011г. по описа на ВКС на РБ за легитимацията на
правото на възстановяване на собствеността е без значение наличието или липсата
на документ за собственост, а е достатъчно да се установи, че одържавяването е
извършено от лицето, претендиращо възстановяване на собствеността, респективно
– негов наследодател или праводател. Когато обаче това лице предяви иск за
собственост, основан на реституцията и възникне спор за притежания правото на
собственост към момента на одържавяване на имота, то в исковия процес следва да
бъде доказано притежанието на собствеността към този момент, което може да
стане както с констативен нотариален акт, издаден при условията на чл. 9 от
ЗВСОНИ, така и с установяването на други доказателствени факти, от които може
да се направи безспорен извод за собствеността.
Мотивиран от изложеното,
съдът намира, че по делото не е представен документ, обективиращ основание за
придобиване на собствеността, но е проведено косвено доказване на правото на
собственост на лицето, от което имота е отчужден. Видно от представеното копие
от Писмо, отправено до Председателя на Комисията по отчуждаването на едрата
градска покрита недвижима собственост процесните два недвижими имота са били
записани на името на И. Я. П. в емлячните регистри, имотите са подробно описани
и справката, която е направена е от Началник на финансов отдел, тоест – от
лице, за което няма данни да е свързано по някакъв начин с посочения собственик
на имота, а напротив касае се за лице, което е удостоверило информацията в
документа вследствие на изпълнение на свои задължения, поради което и съдът
намира, че същото удостоверява съдържащата се в него информация. Останалите представени
решения по делото, постановени от Бургаската комисия на основание чл. 11 от
ЗОЕГПНС потвърждават установените обстоятелства с Писмото, отправено до Председателя
на Комисията по отчуждаването на едрата градска покрита недвижима собственост,
тъй като по делото е безспорно, че посоченият като собственик на имотите – И. Я.
П. е починал на 26.12.1940г. и към момента на отчуждаването на имотите през
1948г. това е ставало от неговите законни наследници и именно поради тази
причина от децата на И. Я. П. са отчуждавани съответните, притежавани от тях идеални
части в зависимост от техните наследствени квоти.
Мотивиран от изложеното,
съдът намира, че при съпоставката на посочените косвени доказателствени факти
би могъл да се направи единствено възможния и налагащ се извод, че И. Я. П. е
притежавал собствеността на двата недвижими имота – къща, находяща се на ул.
„Ф.“ *, със застроена площ от 110 кв.м. и незастроена площ от 139 кв.м. – общо
249 кв.м., както и къща на ул. „Л.“ и ул. „П. К.“ № *със застроена площ от 250
кв.м. и незастроена площ от 250 кв.м. – общо 500 кв.м. към момента на
одържавяване на имота, и възражението на въззивниците в този смисъл е
неоснователно.
По делото е представено
Удостоверение с изх. № 96-00-636 от 09.02.2000г., изд. от Областен Управител на
област с административен център – гр. Бургас, от което е видно, че на
наследниците на И. Я. П. са деактувани и предадени на правоимащите съответните
5/11 ид.ч. от двуетажна масивна сграда с изба, застроена на 110 кв.м. и 5/11
ид.ч. от дворното място, цялото застроено и незастроено от 250 кв.м.,
образуващо парцел 9-1558 в кв. 73 (бивш парцел 13 в кв. 66) по плана на гр.
Бургас, ул. „Ф.” № * и 5/11 ид.ч. от масивна двуетажна сграда, застроена на 251
кв.м., заедно с 5/11 ид.ч. от дворното място, цялото застроено и незастроено от
500 кв.м., образуващо парцел 11-1560 в кв. 73 (бивш парцел 13 в кв. 66) по
плана на гр. Бургас, ул. „Л.” № *. Изрично в представеното по делото удостоверение
е посочено, че останалите 6/11 ид.ч. от двата имота не са били одържавени и са
собственост също на наследниците на И. Я. П..
Следва да се отбележи по
делото, че страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се
установява, че предвидените в чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността
върху одържавени недвижими имоти, а именно – имотите са отчуждени по Закона за
отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, били са
собственост на Държавата и са съществували рЕ.но до размерите, в които са
отчуждени.
По отношение на
направеното възражение относно обстоятелството, че не може да се направи извод
за това кои са наследниците на И.П., респективно – и на Р. П., а оттам и на
претендираните от ищците квоти, съдът съобрази следното:
По делото е представено
Удостоверение от месец юли – 1948г., изд. от Бургаско градско общинско
управление, от което е видно, че след смъртта на И. Я. П., б.ж. на гр. Бургас,
починал на ***1940г. са останали неговите законни наследници – Р. И.П.
– негова съпруга на *г., С. И.П. – дъщеря (по мъж – Р. А.),
Б. И. Я. П. – син, В. И. Я. П. - дъщеря (по мъж – Ж.Г.), Л. И. Я. П. – дъщеря
(по мъж – Б. М.), Е. И. Я. П. – син, Б. И. Я. П. – дъщеря (по мъж – Н. К.), М. И. Я. П. (по
мъж – М. С.), Ж.И. Я. П., Р.И. Я. П. – дъщеря (по мъж – М. А.), която от своя
страна е починала и е оставила за свои законни наследници – С. – дъщеря и Ж. –
син. Следва изрично да се отбележи, че в самото удостоверение е отразено
обстоятелството, че удостоверението се издава въз основа на направени справки
по семейните книги при общината.
По делото е представено и
копие от Завещание на А. П. от 30.12.1956г., от което е видно, че той е завещал
своето имущество на Р. (М.) П., за която изрично посочва, че е дъщеря на
неговия брат – Е. П., както и е завещал своето имущество на К. (О.) Х., за
която също изрично посочва, че е дъщеря на неговия брат – Е. П.. В завещанието
изрично е посочено, че докато неговата майка – Р. П. е жива, изпълнителят на
завещанието следва да се грижи за нея. В завещанието се посочват и всички братя
и сестри на завещателя – А. П., а именно –
Е. П. – негов брат, В.Г. – негова сестра, М. С. – негова сестра, С. А. –
негова сестра, Л. М.– негова сестра, Ж.П. – негов брат, Б. К.– негова сестра, Б.
П. – негов брат – починал и Р. А. – негова сестра – починала.
Представено е и Завещание от
05.01.1969г., изготвено от Е. П., от което е видно, че той е завещал своето
имущество на своята съпруга на име – Р. П. (по баща П.).
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид представените писмени доказателства, настоящата инстанция
намира, че към момента на своята смърт на 26.12.1940г. И. Я. П. е оставил като
свои наследници своята преживяла съпруга – Р. И. Я. П. и своите ** деца. По делото безспорно се установява и
обстоятелството, че освен посочените свои деца в цитираното Удостоверение от
месец юли – 1948г., изд. от Бургаско градско общинско управление И. Я. П. и Р. И.
Я. П. са имали и още един син, който не е включен в това удостоверение, а
именно – А. И.П., като това обстоятелство се потвърждава от представеното по
делото Удостоверение за раждане от ***г***, от което е видно, че като родители
на А. И.П. (роден ***г.) са вписани И. Я. П. и Р. Е. (лист 776 от първоинстанционното производство) и от
представените по делото Удостоверения за идентичност на лице с различни имена (лист
771 и лист 766 от първоинстанционното производство). Това обстоятелство се
потвърждава и от представеното по делото копие от Завещание на А. П. от
30.12.1956г., в което изключително подробно са описани родствените връзки на
лицето с неговите останали роднини – негови братя и сестри, поради което и
съдът намира, че тези обстоятелства са установени безспорно по делото.
Мотивиран от изложеното и
както бе посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че следва да бъде
кредитирано представеното по делото Удостоверение за наследници от 1948г., тъй
като изрично е вписано, че същото е издадено въз основа на семейните книги при
Община Бургас, не е съставено въз основа на данни от някои от наследниците на И.
Я. П. (каквото е например представеното от ответниците Удостоверение да
наследници № 1282 от 26.05.1994г., изд. от Община Бургас въз основа на Молба-декларация,
подписана от А.С. – лист 537 от първоинстанционното производство), поради което
и съдът намира, че същото удостоверява изложените в него факти относно
наследниците на И. Я. П..
При това положение,
настоящата инстанция намира, че И. Я. П. е починал 26.12.1940г. и е оставил за
свои законни наследници – Р. И. Я. П. – негова съпруга, С. И. Я. П. – негова
дъщеря (по мъж Р. А.), Б. И. Я. П. – негов син, В.И. Я. П. – негова дъщеря (по
мъж Ж.Г.), Л. И. Я. П. – негова дъщеря (по мъж Б. М.), Е. И. Я. П. – негов син,
Бл И. Я. П. – негова дъщеря (по мъж Н. К.), М. И. Я. П. – негова дъщеря (по мъж
М. С.), Ж.И. Я. П. – негов син, Р.И. Я. П. – негова дъщеря – починала към
1948г. – (по мъж М. А.) и А. П. – негов син.
Мотивиран от изложеното, съдът
приема, че към момента на откриване на наследството на И. Я. П. негови
наследници са били неговата преживяла съпруга – Р. П. и неговите десет деца –
общо единадесет наследници и всеки един от тях е придобил от по 1/11 ид.ч. от
своя наследодател. Това обстоятелство се потвърждава и от представените Решения
за отчуждаване от по 1/11 ид.ч. от недвижимите имоти, находящи се в гр. Бургас
от наследниците на И.П., както и от неговата преживяла съпруга – Р. П. е отчуждена
1/11 ид.ч. от процесните имоти.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид и всички представени по делото писмени доказателства, настоящата
инстанция намира, че ищците И.Д. и Х.П. са наследници на своя баща – Ж.И.П. -
внуци на общия на страните наследодател И. Я. П. (видно от представените
доказателства на лист 35).
Ищцата Р.Ю. е дъщеря на
съпругата на Ж.И.П. – Р. П., като Ж.И.П. е син на общия на страните
наследодател И. Я. П. (видно от представеното доказателство на лист 58).
Ищците Н.М., М. М. и Д.М. са
наследници – внуци и правнуци на М. П. (по мъж М. С.) – дъщеря на общия на
страните наследодател – М. П. (по мъж М. С.) (видно от представените
доказателства на лист 46, както и на лист от 49 до 57).
Ищцата Р.А. е наследник на своя
съпруг – И. М. А., който от своя страна е син на Р.И.П. (по мъж М. А.) (видно
от представеното доказателство на лист 62).
Ищците А. Ж.Г. и И.Ж.Г. са
синове на дъщеря на И. Я. П. – В.П. (по мъж Г.) – починала на 19.12.2001г.,
които са внуци на общия на страните наследодател И. Я. П. (видно от
представеното доказателство на лист 40).
Ищецът А.С. е син на М. П.
(по мъж С.) и същевременно внук на общия на страните наследодател – И. Я. П.
(видно от представеното доказателство на лист 37).
Ищцата Р.Я.Х.-Н. е дъщеря на С.
М. Х. и внучка на Р.И.П. (по мъж М. А.) – дъщеря на общия на страните
наследодател – И.П. (видно от представените доказателства на лист 32 и лист 33).
Ответниците по делото – Д. Г.
и Е. Г. са наследници на Р. (М.) Г., която от своя страна е дъщеря на Е. П. –
син на общия на страните наследодател – И. Я. П.О. (К.) Х. е дъщеря на Е. П. (сестра
на М. (Р.) Г. и внучка на общия на страните наследодател – И. Я. П.)(видно от
представените доказателства на лист 537, лист 543 и лист 546).
Мотивиран от изложеното,
съдът намира, че е неоснователно възражението на въззивниците, че ищците не са
наследници на И. Я. П.. По делото не се установява по какъвто и да е начин
общия на страните наследодател – И. Я. П. да е имал съпруга освен посочената в
представеното по делото Удостоверение за наследници от 1948г., поради което и
съдът намира, че остава недоказано възражение на въззивниците, че И. Я. П. е
имал съпруга (преди съпругата му Р. П.), която да е носила имена еднакви с
имената на неговата втора съпруга – Р. П..
Действително по делото се
установява, че Р. П. и И. Я. П. са родители на Е. П. (Удостоверение за раждане
– лист 772), на М. И.П. (Удостоверение за раждане – лист 774), А. И.П.
(Удостоверение за раждане – лист 776) и на В.И.П. (Удостоверение за раждане –
лист 778). По делото няма данни за произхода от страна на тяхната майка на
останалите наследници на И. Я. П., поради което и не може да се направи
категоричен извод, че останалите наследници на И. Я. П. не са деца и на Р. П.
или са деца от негова първа съпруга, тъй като по делото няма индиция, че той е
имал и друга съпруга преди Р. П.. По делото обаче безспорно се установява, че
произхода за останалите наследници от страна на техния баща – И. Я. П. се
установява по категоричен. Безспорно е и обстоятелството, че правото на
собственост по отношение на двата процесни недвижими имота е съществувало в
патримониума на И. Я. П. и всъщност значимия факт по делото е обстоятелството
дали ищците са наследници именно на И. Я. П. (тъй като те наследяват неговото
имущество), а не дали са наследници на съпругата на И. Я. П. – Р. П.. По делото
няма твърдения, че процесните имоти са били притежание на съпругата на И. Я. П.
- Р. П. или на негова първа съпруга. Следва изрично да се отбележи, че
ответниците по предявения иск единствено въвеждат твърдения, че И. Я. П. е имал
и първа съпруга, която е притежавала еднакви имена с тези на втората му съпруга
– Р. П., но по делото не са представени доказателства, които да подкрепят
направените твърдения и възражения от страна на ответниците по делото. Дори и
да се приеме, че част от наследниците на И. Я. П. са негови деца от първа
съпруга на И.П., то изводите относно наследяването на тези лица на И.П.,
включително и техните наследствени квоти не се променят, тъй като предмет на
изследване е именно наследството на техния баща и те черпят правата си по
отношение на недвижимите имоти, наследявайки именно своя баща – И. Я. П., а не
черпят наследствените си и собственически права по отношение на недвижимите
имоти от своята майка. В потвърждение на изложеното е и обстоятелството, че
1/11 ид.ч. от процесните недвижими имоти е отчуждена включително и от
преживялата съпруга на И. Я. П. – Р. П., което свидетелства за факта, че
имотите са отчуждени от нея именно като наследник на своя съпруг, а не като от
лице, придобило собствеността на лично основание.
Не се установяват и
твърденията на въззивниците, че съпругата на И. Я. П. – Р. П. е завещала цялото
свое имущество на единия от своите синове, а именно – Е. П.. По делото е
представено Завещание (лист 550), от което е видно, че изрично в завещанието е
вписано, че Р. П. завещава една трета от своето имущество на своя син – Е. П..
Този факт не се оспорва от ищците по делото и претенциите им са съобразени с
направеното завещателно разпореждане от страна на Р. П., като това
обстоятелство е съобразено и от страна на първоинстанционния съд при определяне
на квотите в съсобствеността на страните по делото.
По отношение на
направеното възражение, че ищците са загубили правото си да приемат
наследството от И.П., съдът намира следното:
По делото е представено копие
от Държавен вестник – бр. 10 от 02.02.1996г. (лист 539), от който е видно, че
на В. И.П., М. И.П., С. И.П., Л. И.П., Ж.И.П., Б. И.П., Б. И.П. и Р.И.П. е
даден тримесечен срок да заявят дали приемат или се отказват от наследството на
И. Я. П., открито на 26.12.1994г. Следва да се отбележи, че видно от
представените по делото Удостоверения за наследници, както и завещателни
разпореждания към датата на публикуване на цитираната обява лицата не са били
живи, за да се направят изводи за последиците, че никой от призованите лица не
се е явил в съда, за да направи изявление за приемане или съответно – за отказ
от наследството на И. Я. П..
От друга страна – по делото
безспорно се установява, че отчуждаването на конкретни идеални части от
недвижимите имоти е ставало именно от наследниците на И. Я. П., поради което и
следва да се приеме, че същите са приели наследството на своя наследодател още
към момента на неговата смърт – тосет – към момента на откриването му, поради
което и настоящата инстанция намира, че и това възражение на въззивниците в
производството е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на
направеното възражение относно изтекла в полза на въззивниците придобивна давност,
съдът намира следното:
На основание чл. 5, ал. 2 от
Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази
разпоредба в сила. Безспорно е, че цитираната разпоредба е приета и обнародвана
с ДВ, бр. 107 от 18.11.1997г. – тоест – същата е влязла в сила на 22.11.1997г.,
поради което и следва да се приеме, че именно от тази дата е първият възможен
начален момент, от който би могла да започне да тече давност за ответниците по
делото.
По делото са представени
единствено редица Договори за наем от 01.08.2009г. – сключени за срок от една
година, от които е видно, че ответниците по делото – О.Х., А. Г., Е. и Д. са
сключвали договори за наем, по силата на които са отдавали под наем конкретни
помещения от процесните недвижими имоти. По делото не са представени каквито и
да е други доказателства, които да сочат за осъществявано владение от страна на
ответниците по делото.
На
основание чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
На основание чл.
69, ал. 1 от ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго.
С оглед приетото в
Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г., постановено по тълкувателно дело №
1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи
като своя. Владението по чл. 68 от ЗС се характеризира с два основни признака –
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен – намерение да се държи
вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 от ЗС владелецът държи
вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима
законна презумпция. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на
владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично
състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективният признак на
владението – намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг
установен факт – обективния признак на владението – упражняване на фактическа
власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички
лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е
доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и
предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции,
доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори.
В цитираното
решение се приема, че владението е факт, а не право и като фактическо състояние
за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на
правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява
фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението му. С
цитираното решение се приема, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си.
С Решение № 41 от
26.02.2016г., постановено по гр. дело № 4951/2015г. по описа на ВКС на РБ по
реда на чл. 290 от ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е
допуснато по въпроса за необходимостта да се демонстрира промяна в намерението
за своене на имота спрямо собственика при наличие на основание за упражняване
на фактическа власт към момента на установяването й. С цитираното решение е
прието, че въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на основание
за допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на презумпцията по
чл. 69 от ЗС в хипотеза, при която е налице основание за упражняване на
фактическата власт върху недвижим имот към момента на установяването й, и
необходимостта да се демонстрира промяна в намерението, с което тази фактическа
власт се упражнява спрямо собственика. По така поставения въпрос, ВКС на РБ
приема, че ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт
върху недвижим имот към момента на установяването й (допускане от собственика),
презумпцията на чл. 69 от ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че
упражняваната фактическа власт представлява владение, упражняващото фактическа
власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на
имота. Ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето
лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по
смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС – налице е основание вещта да се държи не за
себе си, а за другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт
във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в
намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на
собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост
фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Това
разрешение следва да намери приложение и в отношенията между лицето, което е
придобило право на собственост върху вещта по силата на прехвърлителна сделка и
лицето, което поддържа, че е установило самостоятелна фактическа власт върху
имота с намерение за своене след сключването на сделката по волята на
прехвърлителя, както и ако помежду им съществува уговорка за ползването. В този
смисъл е и Решение № 12/19.02.2014г., постановено по гр. дело № 1840/2013г. по
описа на ВКС на РБ, в което е прието, че в хипотеза, при която фактическата
власт върху недвижим имот е придобита на правно основание (сключен договор за
заем за послужване по чл. 243 от ЗЗД) и липсва уведомяване на собственика за
промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно
владение, презумпцията по чл. 69 от ЗС не намира приложение. В своето решение,
цитирано по-горе, ВКС на РБ приема, че презумпцията по чл. 69 от ЗС намира
приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си.
Както бе посочено
по-горе по делото е установено, че към датата на влизане в сила на чл. 5, ал. 2
от ЗВСОНИ имотът е съсобствен между всички страни по делото и дори и да се
приеме, че само ответниците са посещавали имота и са го отдавали под наем на
трети лица, то те са имали качеството на държатели по отношение на останалите
части на имота, които са били собственост на останалите съсобственици. За да се
приеме впоследствие, че упражняваната фактическа власт представлява владение,
то е следвало да се демонстрира промяна в намерението спрямо собствениците на
имота. За да се трансформира така установената фактическа власт във владение,
упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което
държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се
придобие по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за
своене следва да бъде упражнявана явно.
По делото не се
доказва по никакъв начин манифестирането на промяна в намерението на
ответниците по делото да превърнат своето държане на имота във владение. Както
бе посочено по-горе - за да промени държането във владение, държателят трябва
да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която открито да
демонстрира спрямо собственика, а по делото не са представени доказателства в
тази насока.
Мотивиран от
изложеното, БОС намира, че от представените по делото доказателства не може да
се направи извод, че ответниците по делото са променили своето намерение да
държат двата недвижими имота. От друга страна – както бе посочено по-горе –
първият възможен начален момент, от който ответниците са могли да владеят
имота, така че да противопоставят своето владение на останалите собственици
това е датата на влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ - 22.11.1997г., а предявеният иск е предявен
на дата – 20.07.2007г., тоест – не е изтекъл десетгодишен срок, за да се
приеме, че е изтекъл изсикуемия период от време, през който те са владяли явно,
спокойно и необезпокоявано имота и са могли да го придобият на основание
изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Мотивиран от изложеното,
съдът намира, че и това възражение на ответната страна е неоснователно.
По отношение на определените
квоти в съсобствеността на страните, съдът намира, че същите са правилно
определени от страна на първоинстанционния съд при съобразяване на всички
завещателни разпореждания и удостоверения за наследници, които са представени
по делото. Следва да се отбележи и обстоятелството, че съдът определяйки
квотите, така, както са отразени в диспозитива на съдебното решение не е
постановил нещо различно от поисканото, тъй като всеки един от знаменателите на
определените от съда квоти в съсобствеността е кратен на знаменателя в идЕ.ните
части, които са поискани от страна на ищците – 1408 и не е налице разминаване
или присъждане на нещо, различно от поисканото.
Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция намира, че на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК (отм.)
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено по отношение на двама от
ищците поради съображения изложени по-горе и да бъде оставено в сила в
останалата му част.
По делото няма данни
ответната страна по въззивната жалба да са направили разноски във въззивното
производство, поради което и съдът намира, че същите не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, Окръжен
съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 9 от 13.01.2015г., постановено по гр. дело №
3078/2007г. по описа на Районен съд – Бургас по отношение на ищците – И.Д.П. –
гражданин на И., притежаващ лична карта – ***, издадена в Република И., с
известен по делото адрес – И., Р. – г., ул. „Г.“ № *, роден – ***г. и починал
на 28.11.2016г., както и по отношение на ищеца А.С. – гражданин на Р. И.с личен
идентификационен номер ****, роден на ***г. и починал на ****.2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
отношение на предявения иск от И.Д.П. – гражданин на И., притежаващ лична карта
– ***, издадена в Република И., с известен по делото адрес – И., Р. – г., ул. „Г.“
№ * против А.И. Г., Д. Г., Е.А. Г. и О.Х., с който се претендира да бъде
осъдена О.Х. да му предаде 24/1408 ид.ч., А. Г. да му предаде 12/1408 ид.ч., Е.
Г. да му предаде 6/1408 ид.ч. и Д. Г. да му предаде 6/1408 ид.ч. от недвижим
имот, представляващ земя и сгради, находящ се в гр. Бургас, ул. „К. Ф.“ № *,
както и от недвижим имот, представляващ земя и сгради, находящ се в гр. Бургас,
ул. „Л.“ № * О.Х. да му
предаде 24/1408 ид.ч., А. Г. да му предаде 12/1408 ид.ч., Е. Г. да му предаде
6/1408 ид.ч. и Д. Г. да му предаде 6/1408 ид.ч.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на предявения иск
от А.С. – гражданин на Р. И.с личен идентификационен номер **** против А.И. Г.,
Д. Г., Е.А. Г. и О.Х., с който се претендира да бъде осъдена О.Х. да му предаде
64/22 ид.ч., А. Г. да му предаде 32/1408 ид.ч., Е. Г. да му предаде 16/1408
ид.ч. и Д. Г. да му предаде 16/1408 ид.ч. от недвижим имот, представляващ земя
и сгради, находящ се в гр. Бургас, ул. „К. Ф.“ № *, както и от недвижим имот,
представляващ земя и сгради, находящ се в гр. Бургас, ул. „Л.“ № * О.Х. да му
предаде 64/22 ид.ч., А. Г. да му предаде 32/1408 ид.ч., Е. Г. да му предаде
16/1408 ид.ч. и Д. Г. да му предаде 16/1408 ид.ч.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9 от 13.01.2015г., постановено по гр. дело
№ 3078/2007г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата му част.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати
на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.