№ 152
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20221001000782 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 475/26.07.2022год. , подадена от „Bинков „ ЕООД гр.
София чрез неговия особен представител адвокат М. А. от САК срещу решение №
822/06.07.2022год. , постановено по търг. дело № 839/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с
което на основание чл. 155, т. 3 ТЗ е прекратено търговското дружество „Винков „ ЕООД , същото
е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 80
лв. – държавна такса за съдебното производство и сумата от 300 лв. - разноски за съдебното
производство, както и е постановено след влизането му в сила препис от решението да се изпрати
на Агенцията по вписванията за вписване прекратяването на „Bинков „ ЕООД, откриване на
производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор на дружеството.
Жалбоподателят счита решението за недопустимо и неправилно.
Твърди ,че решението е недопустимо ,тъй като е постановено по недопустим иск. Счита ,че
към момента на подаване на исковата молба от Прокуратурата на Р България дружеството вече е
било прекратено поради настъпилата смърт на едноличния собственик на капитала на търговското
дружество ,тоест прекратяването е настъпило по силата на закона ,поради което целеният с
предявяването на иска по чл. 155, т.3 от ТЗ резултат е вече настъпил ,респ. предявяването му е
лишено от правен интерес. В случая била приложима императивната разпоредба на чл. 157, ал.1 от
ТЗ,съгласно която дружеството,в което капитала се притежава от едно физическо лице,се
прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или ако наследниците не поискат да
продължат дейността. Смъртта на едноличния собственик на капитала на „ Винков „ ЕООД била
настъпила на 20.08.2020год. и с оглед изричното заявеното нежелание от страна на наследниците
му да продължат дейността на дружеството, поради което със смъртта на едноличния собственик
дружеството е прекратено и повторното му прекратяване било недопустимо.Възможността
прокуратурата на иска прекратяване на търговското дружеството била законово призната в
конкретни хипотези ,но не и в хипотезата на чл.157, ал.1 от ТЗ,поради липсата на изрично
препращане в чл.155 т.3 от ТЗ. Наличието на такава възможност не се следвало и от разпореждаба
1
на чл.154, ал.1 от ТЗ,тъй като предвидените в ТЗ случаи за прекратяване на търговското дружество
с ограничена отговорност с решение на съда не визират тези по чл.155 от ТЗ.
По изложените съображение жалбоподателят прави искане за обезсилване на обжалваното
решение и прекратяване на производството по делото по предявения от Прокуратурата на Р
България недопустим иск по чл.155 ,т.3 от ТЗ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Софийска градска прокуратура (ищец в
производството) не е подала отговор.
В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят „Bинков „ ЕООД чрез адв.
А. от САК поддържа жалбата си . Адв. А. претендира да й бъде заплатено адвокатско
възнаграждение като особен представител на „ Винков „ ЕООД във въззивното производство.
Апелативна прокуратура-София , чрез представителя си- прокурор С. , изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение
като валидно,правилно и законосъобразно.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Софийска
градска прокуратура, с която е предявен иск срещу „Bинков „ ЕООД с правно основание чл. 155,
ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството-ответник поради липсата на вписан управител в
продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба се твърди, че в Софийска градска прокуратура била постъпила молба от И.
В. С., с която прокуратурата била уведомена ,че управителят на „ Винков „ ЕООД бил починал и
че повече от три месеца дружеството било без вписан управител. От приложените към молбата
документи и от направените справки в ТРРЮЛНЦ било констатирано ,че управителят на „
Винков „ ЕООД бил починал на 20.08.2020год. ,че наследниците му не желаят да продължат
дейността на дружеството и че повече от три месеца дружеството няма вписан управител. Предвид
гореизложеното било прието ,че е налице основанието на чл.155, т.3 от ТЗ за прекратяване и
ликвидация на дружеството , поради което е отправено към СГС искане на основание чл. 155 ,т.3
от ТЗ да бъде постановено решение, с което да се открие производство по прекратяване и
ликвидация на „ Винков „ ЕООД.
С Определение № 1624/16.05.2022год. и на основание чл.29, ал.2 от ГПК адв. М. А. е
назначена за особен представител на „Винков „ ООД , която в подаден писмен отговор излага
доводи за недопустимост на предявения иск и прави искане за прекратяване на образуваното въз
основа на нея производство.Поддържа , че иска е недопустим , тъй като със смъртта на
едноличния собственик и управител на „Bинков „ ЕООД – В. И. В. и предвид разпоредбата на чл.
157, ал. 1 ТЗ, дружеството следвало да бъде счетено за прекратено по силата на закона и тъй като
целената правна промяна била вече настъпила, то за ищеца липсвал правен интерес от
предявяване и поддържане на иска.
Апелативен съд –София , в настоящият си съдебен състав, намира така предявения иск с
правно основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за процесуално допустим и правилно е бил разгледан по
същество от първоинстанционния съд, с оглед на което решението се явява допустимо.
Неоснователно се явява горепосоченото възражение по въззивната жалба за недопустимост
на иска.
Искът по чл. 155, т. 3 ТЗ е конститутивен и правната последица от него – прекратяване на
търговското дружество настъпва по силата на съдебното решение, което е основание за вписването
в търговския регистър на това прекратяване и за започване на производство по ликвидация на
дружеството. В хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ правото да подаде заявление за вписване на тези
обстоятелства принадлежи единствено на наследниците на починалия едноличен собственик на
капитала на основание чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 157, ал. 1 ТЗ. При липса на данни лицата,
които имат правен интерес от това да са поискали установяване на настъпило прекратяване на
дружеството, респ. вписване на това обстоятелство по партидата на дружеството повече от три
месеца след настъпване на смъртта на едноличния собственик, прокурорът, като надлежно
2
легитимирано от закона лице има правен интерес да предяви иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ.
В този смисъл е и определение № 302/28.06.2018 г., постановено по търг. дело № 1280/2018
г. по описа на I-во т. о. на ВКС.
Следва и да се отбележи, че дружеството се прекратява на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ само
ако в устава му не е предвидено друго и ако наследниците не заявят продължаване на дейността на
същото. Това означава, че прекратяването не настъпва безусловно при осъществяване на факта на
смъртта на едноличния собственик на капитала, а е необходимо да бъде проверено дали са налице
и допълнителните условия за това. Когато наследниците на едноличния собственик на капитала
заявят за вписване това обстоятелство същите на практика удостоверяват, че няма да продължат
дейността на търговеца. Във всички останали случаи обаче тази проверка може да бъде направена
само в един исков процес, в който прокурорът ще следва да установи, че посочените допълнителни
условия са настъпили и ако съдът уважи иска, решението служебно ще бъде изпратено на Агенция
по вписванията за вписване на прекратяването и откриване на производство по ликвидация.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че при всички други случаи, когато се
прекратява дружество без това да става по решение на неговия върховен орган, прекратяването
настъпва по силата на съдебно решение или е следствие на такова решение (чл. 70, чл. 154, ал. 1, т.
4 и 5, чл. 155, чл. 252, ал. 1, т. 4 и 6 ТЗ, чл. 517, ал. 2-4 ГПК).
От значение е и това, че прокурорът не е сред лицата, които са легитимирани от закона да
заявят вписване на обстоятелства в търговския регистър, а разширяването на служебната
констатация на длъжностното лице по регистрацията, че такова прекратяване е настъпило само на
база нормативно уреденото му задължение да назначи служебно ликвидатор на дружеството е
неоправдано с оглед правната сигурност.
Освен допустимо,решението е и правилно.
От събраните по делото писмени доказателства (препис-извлечение от акт за смърт от
20.08.2020год. и удостоверение за наследници от 10.06.2021год. , и при справка в търговския
регистър по партидата на „Bинков „ ЕООД гр. София се установява, че едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството е В. И. В. , който е починал на 20.08.2020год. и е оставил за
свои законни наследници: И. В. С. –баща .И към момента на подаване на исковата молба, и към
момента на устните състезания, включително и пред въззивния съд, не е вписан друг управител на
ответното дружество.
С разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е уредена хипотеза на прекратяване на дружество с
ограничена отговорност с решение на съда, сезиран с конститутивен иск на прокурора, когато в
продължение на три месеца то е останало без вписан управител. Предпоставките за уважаване на
иска са две: 1) липсата на вписан в търговския регистър управител на дружеството, която следва да
е налице към момента на устните състезания и 2) тази липса да е продължила поне 3 месеца, които
предпоставки в настоящия случай са налице, тъй като се установи, че едноличният собственик и
управител на „Bинков “ ЕООД, гр. София е починал на 20.08.2020год. и както към датата на
депозиране на исковата молба – 10.05.2022год. , така и към момента на даване ход на устните
състезания не само пред първоинстанционния съд, но и пред въззивния, дружеството продължава
да няма вписан управител, т. е. за период много над три месеца, а същевременно по делото няма
данни, включително и при справка в търговския регистър по партидата на „Bинков „ ЕООД, гр.
София за подавани заявления от наследника на починалия едноличен собственик на капитала за
продължаване дейността на дружеството.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира ,че предявеният от СГП иск по чл.
155, т.3 от ТЗ е основателен и доказан , до който извод е достигнал и първоинстанционния съд в
обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт. Поради съвпадане крайните изводи на двете
съдебни инстанции за основателност на предявения иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, на основание чл. 271,
ал. 1 ГПК обжалваното решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Адв. М. А. е надлежно назначена за особен представител на „ Винков „ ЕООД в
първоинстанционното производство , което определя наличието на представителна й власт до
края на съдебното производство във всички съдебни инстанции. Възнаграждението на особения
представител се дължи за всяка съдебна инстанция, поради което на адв. А. следва да се определи
такова за въззивната инстанция в размер на 300 лева,платими от бюджетните суми на съда . Този
размер на адвокатското възнаграждение е съответен на предвиденото в чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба
3
1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата му в случая
редакция /преди изм. и доп. , обнародвано в ДВ бр.88/04.11.2022год./ и е съобразен с приложимата
към процесния случай разпоредба на чл.47, ал.6 от ГПК.
В случая въззивната жалба е подадена от адв. А. като особен представител на
жалбоподателя- „Винков „ ЕООД. Особеният представител не упражнява свои процесуални права ,
а тези на страната , която представлява, поради което не е длъжен за заплащане на държавната
такса по обжалване на първоинстанционния съдебен акт. С оглед посоченото в т.7 от
Тълкувателно решение № 6/12год. от 06.11.2013год. по тълкувателно дело № 6/12год. на ОСГТК
на ВКС, дължимата се държавна такса по чл.19 от Тарифата за държавните такси ,които събират
съдилищата по ГПК следва да бъде присъдена с настоящото решение, тъй като не е внесена
предварително, а с оглед изхода по спора следва да се възложи на дружеството-жалбоподател.
Предвид изхода от спора на същото следва да се възложи и определеното за заплащане от
бюджетните суми на съда адвокатско възнаграждение на назначения му особен представител.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 822/06.07.2022год. , постановено по търг. дело № 839/2022
г. по описа на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивната инстанция за адв. М. А. А. от САК - назначена
за особен представител на ответника по иска „ Винков „ ЕООД в размер на 300 лева, платими от
бюджетните суми на съда .
ОСЪЖДА „ Винков „ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление :
гр.София ,район Искър ж.к.Дружба 2,бл. 302,вх Б, ет.6, ап. 18 да заплати по сметка на
Апелативен съд-София сумата от 40 лева , представляваща дължаща се държавна такса за
въззивно обжалване и сумата от 300 лева , платено от бюджетните суми на съда адвокатско
възнаграждение на назначения му във въззивното производство особен представител .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4