ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22
гр. гр. София , 25.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Красимира П. Костова
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Емилия В. Петкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 22-ра и чл.270 от НПК.
С протоколно определение от 15.03.2021г., постановено в с.з. от същата
дата по НОХД №3298/2017г., Специализираният наказателен съд – 2-ри
състав, в производство по чл.270 ал.1 от НПК, е оставил без уважение
исканието на подсъдимия Р. В. Д. и неговия защитник (адв. Т. Ц.), за
изменение на мярката за неотклонение на Д. - от „Гаранция в пари“, в размер
на 5 000 (пет хиляди) лв., в по-лека. Първоинстанционният съдебен състав се
е мотивирал с липсата на предпоставки за изменение на така прилаганата до
момента мярка за процесуална принуда спрямо конкретния подсъдим, като е
отчел броя и степента на обществена опасност на престъпленията, в които
жалбоподателят е обвинен.
Срещу определението, в законоустановения 7-дневен срок, е постъпила
частна жалба от защитника на подс. Р.Д. – адв. Т. Ц., в която се изтъкват
съображения, че спрямо подсъдимото лице мярката за неотклонение
„Парична гаранция“ се прилага вече повече от 4 (четири) години – от
11.08.2016г. Наведени са и обстоятелства от семейно и имуществено
естество – че подзащитният му има новородено дете от брака си, който
сключил наскоро, че не може да си намери работа поради икономическата
обстановка в страната, свързана с пандемията от коронавирус и че на
1
семейството са необходими парични средства. В жалбата защитникът на подс.
Д. твърди също така и че от доказателствата по делото не би могло да се
направи обосновано предположение за осъществени от подзащитния му
престъпления, за които са му повдигнати обвинения от страна на СП, както и
че не са налице рискове от укриване или от извършване на престъпление.
Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и изменение на мярката
за неотклонение на Д. в по-лека – „Подписка“.
В изпълнение на процедурата по чл. 342 ал.2 от НПК, препис от
частната жалба е бил изпратен на Специализираната прокуратура, откъдето не
е постъпило писмено възражение.
АСНС намира жалбата за допустима, а разгледана по същество - за
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Срещу подсъдимия Р. В. Д. и още девет лица, на 09.11.2017г. в СНС е
внесен обвинителен акт от страна на Специализираната прокуратура, като
повдигнатите с него обвинения спрямо настоящия въззивен частен
жалбоподател са за престъпления по чл. 321 ал.3 т.2 вр. с ал. 2 от НК, по чл.
116 ал.1 т.6 предл 1-во и т.10 вр. с чл. 115 вр. с чл. 18 ал.1 от НК, по чл. 216
ал.5 вр. с ал.1 вр. с чл. 142 ал.2 т.8 вр. с чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 339 ал.1 от
НК. Инкриминираният период по първото обвинение (за продължено
престъпление), е посочен в акта на прокурора от м. май 2013г. до 08.06.2016г.
В проведеното на 15.03.2021г. съдебно заседание в производството по
чл. 270 ал.1 от НПК, първоинстанционният съд е приел представени от страна
на защитата писмени доказателства, даващи информация за семейния статус
на подсъдимото лице – удостоверение от 05.10.2019г. за сключен граждански
брак на подс. Д. с лице от женски пол и удостоверение от ...............г. за
раждане на детето на подсъдимия (което към настоящия момент е малолетно
– родено на .................г.). В обжалваното определение съдебният състав при
СНС правилно е преценил критериите, визирани в нормите на чл. 56 ал.3 от
НПК и на чл. 57 от НПК, като е достигнал до законосъобразния и обоснован
извод, че семейното положение и имотното състояние на подс. Р.Д. на този
етап не могат да надделеят с превес над останалите обстоятелства по чл. 56
ал.3 и с целите на мерките за неотклонение по чл. 57 от НПК.
Въззивният съд напълно споделя изводите на първостепенния в горната
2
насока.
Спрямо подсъдимия-жалбоподател, от страна на Специализираната
прокуратура, са повдигнати четири обвинения за тежки умишлени
престъпления, едно от които (това по чл. 116 ал.1 т.6 предл 1-во и т.10 вр. с
чл. 115 вр. с чл. 18 ал.1 от НК), е наказуемо с „лишаване от свобода“ от 15
(петнадесет) до 20 (двадесет) години, доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна. Съобразно нормата на чл. 63 ал.2 т.3 от НПК, опасностите
от укриване и/или от извършване на престъпление се презумират от
законодателя при хипотеза на повдигнато обвинение за престъпление,
наказуемо с повече от 10 (десет) години „лишаване от свобода“ или с по-
тежко наказание. Множеството престъпления, в които подс. Д. е обвинен,
правилно са били отчетени от първоинстанционния съдебен състав като
фактор, навеждащ на извод за все пак съществуващ риск жалбоподателят да
извърши престъпление, макар че не е осъждан до момента. За това е индиция
и продължителният период на предполагаемото му участие в процесната ОПГ
(според обвинението – повече от три години).
Според въззивния съдебен състав, въз основа на доказателствата по
делото може да се направи извод за наличие на обосновано предположение за
авторство на подс. Р.Д. в осъществяването на престъпленията, за които е
обвинен.
В този смисъл, аргументите на защитата в частната жалба се приемат от
тази съдебна инстанция за неоснователни.
От друга страна, затрудненията на подсъдимия-жалбоподател към
настоящия момент, произтичащи от семейния и имуществения му статус,
действително не могат да надделеят над обществения интерес, изискващ
спрямо него да продължи прилагането на мярката за неотклонение „Парична
гаранция“, в определения от съда размер със съдебен акт от 11.08.2016г. Тази
мярка е съобразена с обществената опасност на деянията, в които Д. е
обвинен, с личностната му степен на обществена опасност и с останалите
обстоятелства, включени в разпоредбата на чл. 56 ал.3 от НПК, а така също и
с целите на мерките за неотклонение, регламентирани в чл. 57 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.345 от НПК, Апелативният
специализиран наказателен съд, четвърти въззивен състав
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СНС, 2-ри състав, от
15.03.2021г., по НОХД №3298/2017г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4