Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.04.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 38 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба вх. № 251/10.01.2022г.
на „Стоун Бред“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Владимир
Димитров Майстора“ № ***, представлявано от Н Д П , чрез адвокат С.Д., против
задължително предписание, дадено на основание чл.120 от Закона за управление на
отпадъците, обективирано в Констативен протокол № 014769 от 07.12.2021г., съставен
от Р А – главен експерт към Регионална инспекция по околната среда и водите гр.
Варна.
С жалбата са наведени доводи за нищожност и незаконосъобразност
на даденото задължително предписание. Твърди се, че процесният административен
акт е издаден от лице, което не притежава материална компетентност за даване на
оспорените предписания, както и че същият е издаден при неспазване на
установената форма и в противоречие с приложимите и относими материалноправни
разпоредби. Иска се акта да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът оспорва жалбата, като счита
дадените предписания за законосъобразни.
Административен съд-Варна, след като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК и доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната
съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 07.12.2021г. от Р А – главен експерт в РИОСВ –
Варна е извършена проверка в обект за продажба на хлебни и сладкарски изделия,
находящ се в гр. Варна, ул.“Бъкстон“ № 14, стопанисван от „Стоун бред“ ЕООД.
При проверката е констатирано, че на мястото на продажба се използват хартиени
пликове, картонени кутии и пластмасови кутии с капак и хартиени чаши за
напитки. С оглед констатациите от проверката, проверяващият е счел, че
дружеството е лице, което пуска на пазара продукти, след употребата на които се
образува масово разпространени отпадъци, поради което на основание чл.59, ал.1
от Закона за управление на отпадъците дължи продуктова такса. Резултатите от проверката
са обективирани в Констативен протокол № 014769 от 07.12.2021г., като на
основание чл.120 от ЗУО са дадени следните предписания: В РИОСВ – Варна да се
представят месечни справки-декларации по Приложение № 15 от Наредба за
определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за периода от
01.10.2020г. до 30.11.2021г.; Да се представи договор с организации по
оползотворяване на отпадъците от опаковки; Да се представят следните счетоводни
документи за периода от 01.01.2020г. до 30.11.2021г.: фактури за закупени
опаковки /копия/, дневници за покупки по ДДС, платежни нареждания за платена
продуктова такса и/или платежни нареждания за платени възнаграждения на
организация по оползотворяване, справка за вида и теглото на използваните в
дейността опаковки с положен подпис и печат на управителя.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от
надлежна страна-адресат на задължително предписание, срещу подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност акт и в законоустановения срок.
С оспорения констативен протокол на жалбоподателя е
дадено задължително предписание по реда на чл.120 от ЗУО, а именно
представянето на документи.
По своята същност задължителното предписание е указване
на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за
отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от
компетентните административни органи дейност. Следователно предписанието
изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него
срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно
поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда,
констативният протокол е индивидуален административен акт. С оглед на това
констативният протокол подлежи на съдебен контрол по реда на АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Задължителното предписание, обективирано в процесния протокол
е дадено на основание чл.120 от ЗУО.
Според посочената разпоредба при извършване на проверките контролните органи по
чл.119, ал.1 съставят констативни протоколи. При констатирани нарушения
контролните органи дават задължително предписание в констативния протокол с
определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на
административни нарушения. Контролните органи по чл.119, ал.1 от ЗУО са
контролните органи по чл.112-115, чл.117 и чл.118, които извършват проверки по
документи и/или проверки на място съобразно своята компетентност. В настоящия
случай проверката е извършена от длъжностно лице – главен експерт в
РИОСВ-Варна, което е дало и задължителното предписание.
По делото е приложена Заповед № 124/29.06.2020г.,
издадена от директора на РИОСВ – Варна, с която на основание чл.6, ал.1, т.1 и
т.7 от Правилника за устройство и дейността на регионалните инспекции по околна
среда и водите, във връзка с чл.113, ал.3 от ЗУО и чл.37, ал.1, б.“б“ от Закона
за административните нарушения и наказания и контрола регламентиран в чл.113,
ал.1, т.1 и г.2, чл.113, ал.2, чл.113а, чл.114, чл.116, ал.2, т.1 и т.2, чл.117
и чл.118 от ЗУО са оправомощени длъжностни лица от Дирекция „Контрол на
околната среда“, отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ със
съответните права по реда на ЗУО. Наред с оправомощаването съобразно т.І.1. от
заповедта на длъжностни лица /главен, старши и младши експерт/ да дава
задължителни предписания по прилагане на ЗУО и подзаконовите нормативни актове
по чл.113, ал.3 от ЗУО, чл.120, във връзка с чл.119, ал.7 от ЗУО, ответника-Р А
е оправомощена да упражнява контрол по чл.114, т.1 от ЗУО и да съставя актове за
установяване на административни нарушения по чл.147, ал.1 и чл.149 от ЗУО.
Съобразно представената длъжностна характеристика, преките задължения на
ответника включват осъществяването на контрол, съставянето на предупредителни и
констативни протоколи, даването на предписания със срокове и отговорници и
контролиране на тяхното изпълнение.
Задължителното предписание е дадено на основание
чл.120 от ЗУО, която разпоредба визира контролните органи по чл.112-115, чл.117
и чл.118, във връзка с чл.119, ал.1. Главен експерт Р А има качество на
оправомощено от директора на РИОСВ-Варна длъжностно лице, което може да
упражнява превантивен, текуш и последващ контрол за прилагане на разпоредбите
на ЗУО. С оглед на това задължителното предписание е постановено от лице, което
разполага с материална компетентност да дава предписания по реда на чл.120 от
ЗУО, т.е постановено е от компетентен орган. В тази връзка изложените в жалбата
оплаквания се явяват неоснователни.
В случая оспореното предписание е издадено на
основание чл.120 от ЗУО, според който при констатирани нарушения контролните
органи дават задължително предписание в констативния протокол с определен срок
за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на
административни нарушения. Не е спорно по делото, че при извършване на
проверката, на длъжностното лице не са били представени документите, за които е
дадено и предписанието. Именно поради това с оспореното предписание на
жалбоподателя се вменява задължение да представи документи във връзка с
извършената проверка. Съобразно разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗУО контролните
органи по чл.112-115, 117 и 118 извършват проверки по документи и/или проверки
на място съобразно своята компетентност. Съгласно ал.5, т.2 на същата разпоредба,
длъжностното лице осъществяващо проверката на място, има право да изисква
представянето на документите, които съгласно нормативните изисквания трябва да
се намират в мястото на проверката, а съгласно ал.6 ако при проверката на място
бъде констатирана липса на документи, удостоверяващи спазването на установените
изисквания, на проверяваното лице се определя 7-дневен срок за представянето
им. В случая при така установената и описана фактическа обстановка, установеното
по време на проверката попада в хипотезите на чл.119 от ЗУО, по отношение на което
директорът на РИОСВ-Варна е упълномощил
длъжностни лица да упражняват превантивен, текущ и последващ контрол, съгласно
Заповед № 124/29.06.2020г., респ. даване на задължителни предписания по
прилагането на ЗУО и подзаконовите нормативни актове по чл.120, във вр. с
чл.119, ал.7 от ЗУО /т.І.1. от заповедта/. Издаденото задължително предписание
е съобразено със законовите разпоредби, като при издаването му не е допуснато
нарушение на материалния закон, поради което подадената от „Стоун Бред“ ЕООД
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стоун Бред“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Владимир Димитров Майстора“ № ***,
представлявано от Н Д П , против задължително предписание, дадено на основание
чл.120 от Закона за управление на отпадъците, обективирано в Констативен
протокол № 014769 от 07.12.2021г., съставен от Р А – главен експерт към Регионална
инспекция по околната среда и водите гр.Варна.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: