Решение по дело №18844/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

№ 2768/12.06.2018 г.

гр. В.В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Гергана Найденова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 18844 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния му представител – адв. Й.Ал., срещу Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „М.” № *, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо сумата 6192 лв., от която сумата 6000 лв. /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК вместо първоначално предявения 1000 лв., частичен иск от целия в размер на 5700 лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, решетка в преден капак, емблема, предна броня, решетка в предна броня, основа предна броня, държач предна броня ляв, ляв фар, десен фар, фар за мъгла ляв, фар за мъгла десен, радиатор климатик, воден радиатор, рамка радиатори, греда под радиатори, дифузьор ел. вентилатор, ел. вентилатори, преден ляв калник, вежда преден ляв калник, преден ляв подкалник, преден ляв рог, аербег водач, аербег пасажер, арматурно табло, управление аербег, преден ляв колан, преден десен колан, заден ляв колан и заден десен колан на собствения на ищеца лек автомобил „О. З.“, с рег. № *, причинени в резултат на реализирано ПТП на 01.11.2017 г. на автомагистрала „Х.“, посока гр. Д., на км. 418.500, сумата 96 лв., представляваща заплатена сума за репатриране на автомобила, както и сумата 96 лв., представляваща заплатена сума за охраняем паркинг на автомобила за периода 01.11.2017 г. – 11.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 28.12.2017 г. ищецът Д.И.Д. твърди, че на 01.11.2017 г., около 00:10 часа, на автомагистрала „Х.”, посока гр. Д., управлявайки лек автомобил „О. З.“, с ДК № *, претърпял ПТП. Поддържа, че същото е настъпило при следните обстоятелства: на 31.10.2017 г. предприел пътуване със семейството си и друго приятелско семейство до Ит. Пътувал със семейния си автомобил. Движел се по автомагистрала „Х.“, в лявата лента за движение в посока – гр. С.. Около 00:10 часа на км. 418.500 посока гр. Девня внезапно пред автомобила изскочило диво прасе. Същото се движило от ляво надясно, като излязло непосредствено пред автомобила. Веднага задействал спирачките и се опитал да предотврати сблъсъка, но не успял. От удара автомобилът му получил сериозни увреждания. Веднага се обадил на контролните органи, които след около половин час посетили мястото на произшествието и съставили съответен протокол за ПТП. Твърди, че автомобилът не е могъл да се придвижва на собствен ход, поради което се наложило да ползва специален автомобил „П. П.“ за репатрирането му. За тази услуга заплатил сумата 96 лв. Репатрирал увредения автомобил до охраняем паркинг и го оставил там на съхранение, тъй като ако бил оставен без надзор съществувала възможност същият да бъде разграбен. За охраняемия паркинт заплатил също сумата 96 лв. Твърди, че във връзка с настъпилите увреждания извършил проучване в няколко сервиза, като установил, че сумата, необходима за възстановяването му, е в размер на 5700 лв. Посочва, че ПТП е настъпило на път, част от републиканската пътна мрежа, която съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП се управлява от ответника, който носи отговорност за стопанисване на участъка. Поддържа, че противоправното поведение на ответника се изразява в бездействие – неизпълнение на вменените му със законови норми задължения. Твърди, че в участъка, в който е настъпил инцидентът, предпазната ограда е била нарушена. Счита, че е налице причинна връзка между поведението на ответника, вследствие неизпълнението на нормативно вменените му задължения и настъпилите вреди. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Агенция „П.И.“, чрез процесуалния му представител – юрк. Л. Ч. Поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че път А2 /Автомагистрала „Хемус“/ е част от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от АПИ, както и обстоятелството, че на територията на Варненска област тази дейност се извършва чрез специализираното й звено – Областно пътно управление ***. Оспорва твърдението, че причинените имуществени вреди на ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 01.11.2017 г. – удар в диво животно, пресичащо процесния път от ляво надясно. Счита, че претендираният размер е завишен, както по отношение на уврежданията на автомобила, така и за пътната помощ. Счита за неоснователно плащането на услугите за охраняем паркинг. Оспорва механизма на ПТП и настъпилите щети по автомобила, описани в съставения протокол за ПТП. Твърди, че не следва да носи отговорност за появата на животно на пътното платно. Налице е едно „случайно деяние“, а не неизпълнение на законово задължение. Посочва, че произшествието, което е описано в протокола за ПТП е станало в близост до мостово съоръжение, разположено над автомагистралата, както и до отклонение към населеното място. Излага, че съгласно разпоредбите на Техническите правила за приложение и техническата документация за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали, издание на ГУП, 1995 г. – при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или подпорните стени, като отворът на съоръжението остава свободен, а при пътните възли мрежата се поставя от външната страна на връзките съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние най-малко 100 м от мястото на вливане на връзката във второстепенния път. Счита, че животното, което се е намирало на пътното платно, би могло да влезе именно от такива места. В условията на евентуалност твърди, че е налице висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила. Твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по чл. 30, ал. 1 ЗП. Извършени са необходимите работи за обезопасяване на движението на автомобилите. Поддържа, че има сключен договор от 15.05.2015 г. с „А.-Ч. М.“ АД с предмет: „Извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на автомагистрали „Хемус“ и „Марица“ на територията на ОПУ-В., ОПУ-Ш. и ОПУ-Х., стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП“. Посочва, че на 15.11.2015 г. е възложено на дружеството-изпълнител дейности по доставка на материали и монтаж на нова оградна мрежа с променлива дистанция на хоризонталните телове, ремонт, възстановяване на унищожена предпазна оградна мрежа. Твърди, че тези дейности са изпълнени и в процесния участък от магистралата. Поддържа, че не е налице причинна връзка между настъпилите вреди и неизправност на пътя, стопанисван от ответника. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.  

Третото лице-помагач „А.-Ч. М.“ АД поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

В проведеното на 14.05.2018 открито съдебно заседание по делото ищецът се представлява от адв. Д. П., която заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответната страна се представлява от юрк. Л. Ч., която изразява становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита в определения й от съда срок.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание иск чл. 49 ЗЗД.

По делото не е спорно, а видно и от представения протокол за ПТП № * г., на тази дата, около 00:10 часа, по АМ „Х.“, км. 418+500, посока гр. Д., е настъпило ПТП с участието на л. а. „Опел Зафира“, с рег. № *, собственост на ищеца Д.И.Д.. Като обстоятелства, причини и условия за настъпване на инцидента в протокола е посочено, че на процесното място водачът на лекия автомобил блъска внезапно излязло на АМ „Х.“ диво животно /прасе/, пресичащо от ляво надясно.

Този механизъм на настъпване на ПТП се установява и от заключението на вещото лице А.В. по изслушаната в производството основна и допълнителна автотехническа експертиза. Съгласно заключението, л. а. „О. З.“, с ДК № В 9105 РР, с водач Д.И.Д., се движи по автомагистрала „Х.“, в посока от гр. В. към гр. Д., в крайна лява лента за движение. В района на км. 418.500 внезапно пред автомобила излиза диво животно /прасе/, пресичащо платното за движение в посока от ляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Водачът на автомобила предприема аварийно спиране и удря животното. Вследствие на удара настъпват материални щети по автомобила, като за него ударът е в предната му лява част. Според вещото лице, уврежданията, които са установени при извършения оглед в предната лява част на автомобила в зоната на удара или са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли, е възможно да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП и са в причинно-следствена връзка. След претърпяното произшествие са били налице множество увреждания, които не позволяват придвижването на собствен ход на автомобила, поради което е нужно транспортирането му от мястото на произшествието със специализиран транспорт. В експертизата са посочени различни стойности, необходими за отстраняване на щетите по лекия автомобил, съобразно зададените от съда и от страните варианти. Действителната стойност на автомобила по пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е в размер на 6000 лв. Съгласно заключението, налице е тотална щета на автомобила по смисъла на чл. 390, ал. 2 ГПК, доколкото стойността на ремонта надхвърля 70 % от стойността на автомобила.

В обясненията си, дадени в проведеното на 26.03.2018 г. открито съдебно заседание по делото, вещото лице посочва, че при изготвяне на експертизата е извършил оглед на автомобила, находящ се в района на ж. к. „Вл. В.“, на платен паркинг. Посочва, че ищецът го завел до мястото, където се е случило произшествието – на магистралата, на 418 км. Заявява, че към датата на огледа за изготвяне на експертизата има един участък посока Варна-С. от лявата страна по посока на движението, преди мястото на събитието, с дължина около 700 м, където липсва мрежа и има ниска растителност – храсти, които биха позволили да преминат животни. Това е на около 100-200 м. от мястото на произшествието.

Както посочва и вещото лице, това е състоянието на пътя към датата на извършения от него оглед във връзка с изготвяне на заключението, поради което не може да се приеме, че то е било такова и към датата на настъпване на процесното ПТП. Още повече, че такъв въпрос не е бил поставян към експертизата, а обяснението е свързано със зададен въпрос в тази връзка в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите Р.Н.В. и Ив.Н. П., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК.

Съгласно показанията на Р.В., същият бил заедно с ищеца при произшествието. Движели се от гр. В.към гр. Русе, като двете им семейства били в една кола. Пътували към гр. Б. След като излезли от гр. В., между 5 и 8 км след изхода, внезапно от лявата страна излязло диво животно и последвало сблъсък. Обяснява, че се движели в лявото платно. Вследствие на удара се отворили въздушните възглавници, вдигнала се пушилка. Излезли от колата и установили, че са се блъснали в диво прасе, с дълга четина, черно. Поставили триъгълник, за да обезопасят мястото на инцидента. Минала обаче и друга кола, която също се блъснала в прасето и спряла на около 50 м след тях. След това минал още един микробус, който преместил прасето още по-напред. След това още една кола се блъснала в него. Обадили се на тел. 112 и след 30-40 минути дошли полицаи и започнали да пишат протоколи за произшествието. Те извикали кола за пътна помощ, те им казали, че от другата страна липсва ограда. Натоварили колата на пътната помощ и като се връщали установили, че от другата страна няма ограда. След няколко дни, като извършили оглед в светлата част на денонощието, видели, че има храсти, от там започва нещо като мантинела и малко преди това има дири от кола и може да се слезе в полето. Посочва, че от този участък, на около 500-600 м, няма никаква ограда, а е поле и храсти. 

Съгласно показанията на свидетеля И. П., служител в Агенция „П.И.“, автомагистрала „Х.“ попада в обсега на неговите задължения по проверка на пътищата. Спомня си за процесния инцидент. Явил се на място, като вече били вдигнали първото пострадало пътно превозно средство. Имало още две коли на мястото на произшествието. Имало разбито, в смисъл блъснато диво животно – свиня. Посочва, че лично видял животното, като по негова преценка то било над сто килограма. Огледал пътния участък за наличието на предпазна мрежа. Обяснява, че тази, която е в северното платно, в посока Варна-С., била чисто нова. В южното платно също имало такава оградна мрежа на посоченото място – ограда на бетонни колове, специализирана такава. Излага, че предпазната оградна мрежа служи за ограничаване на достъпа на животни до самата магистрала, затова се нарича още зайча ограда. Според свидетеля, предпазната мрежа не би могла да удържи такова животно /визира дивото прасе/, ако то тръгне през нея. Обяснява, че на следващия ден е извършил оглед на място и не е констатирал дупки в оградата. Посочва, че съвсем наблизо, на 18+100 км се намира пътно съоръжение – надлез за гр. И. Обяснява, че за надлезите не може да се ограничи самия път и оттам могат да се проврат животни, тъй като има прекъсване на оградата на местата, където има такива надлези. Това го налага самият характер на пътя и е невъзможно оградата да продължи по друг начин.

Съгласно приетите по делото Технически правила за приложение на огради /предпазни мрежи/ на автомагистрали, при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или подпорните стени, като отворът на съоръжението остава свободен /т. 3.2, пр. последно/.

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че процесният участък от пътя, на който е настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от ответника.

В производството е представен и договор за възлагане на обществена поръчка за извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на автомагистрали „Хемус“ и „М.“ на територията на ОПУ – Варна, ОПУ – Шумен и ОПУ-Х., стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, сключен на 15.05.2015 г. между Агенция „П.И.“ и „А.-Ч. М.“ АД. В приложения протокол от 31.10.2017г. по позиция 1007 „Охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата“, участък от км. 407+000 до км. 425+500, е отбелязано, че няма пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата, които са липсващи или повредени, от подписване на приемо-предавателния протокол от 31.03.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на тази отговорност е необходимо наличието на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /имуществени или неимуществени/; вредите да са причинени от действието, съответно бездействието на лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на тази работа; работникът, съответно служителят, да има вина за причинените вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината в случая се предполага до доказване на противното.

Всяко действие или бездействие, с което се нарушава публичноправната забрана да не се вреди другиму е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата. Отговорността за непозволено увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди другиму.

След съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, експертно заключение и гласни доказателствени средства посредством показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът приема, че в случая не е налице основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД на ответника. Не е установено твърдяното противоправно поведение от лицата, осъществяващи дейност при ответника, а именно бездействие – неизпълнение на вменените му по закон задължения да поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, съответно да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища /чл. 29 и чл. 30 ЗП/. По делото не бе установено откъде точно е излязло дивото прасе на пътя. На процесния участък, на който е настъпило произшествието е имало ограда и от двете страни – и откъм северното, и откъм южното платно, в който смисъл са показанията на свидетеля Пасков. Не е имало дупки в оградната мрежа. Според показанията на свидетеля Вичев и обясненията на вещото лице А.В., на около 100-200 м от инцидента, от другата страна на пътя, не е имало поставена ограда в продължение на 500-600 м, а само ниска растителност – храсти. В тази връзка са и предположенията, че животното е излязло на пътя именно от тези места. Логични обаче са и предположенията, че дивото прасе може да се появи на пътното платно, предвид прекъснатата предпазна мрежа при находящия се в близост надлез за гр. Игнатиево – км. 18.100, в чийто обхват попадат и визираните 500-600 м. липсваща ограда.

Ето защо съдът намира, че по делото не е установена причинната връзка между претърпените вреди и действията на лицата, изпълняващи работа при ответника. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Наличието на причинна връзка не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване в производството от страна на ищеца. Това означава, че същият следва да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ за настъпване на резултата /вредата/, тоест вредата закономерно да произтича от деянието. Действието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, когато при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила.

В разглеждания случай причинна връзка между поведението на служителите на ответното дружество и претърпените от ищеца вреди не е налице. По делото не бе проведено пълно и главно доказване, че животното се е появило на пътя именно в резултат на непоставена специализирана ограда от страна на ответника /бездействие на негови служители/. Още повече, че както обяснява и свидетеля Пасков, прасе с такива размери /около 100 кг/ не може да бъде спряно от предпазната мрежа, ако то реши да тръгне през нея. В този смисъл действително в случая може да се направи обоснован извод, че се касае за едно случайно събитие, за което не може да бъде ангажирана отговорността на ответника.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за обезщетяване на претърпените имуществени вреди е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Неоснователно в този смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху сумата в общ размер от 6192 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира такива в общ размер от 450 лв. /150 лв. – депозит вещо лице и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, които следва да му бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:   

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „М.” № 3, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо сумата 6192 лв., от която сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, решетка в преден капак, емблема, предна броня, решетка в предна броня, основа предна броня, държач предна броня ляв, ляв фар, десен фар, фар за мъгла ляв, фар за мъгла десен, радиатор климатик, воден радиатор, рамка радиатори, греда под радиатори, дифузьор ел. вентилатор, ел. вентилатори, преден ляв калник, вежда преден ляв калник, преден ляв подкалник, преден ляв рог, аербег водач, аербег пасажер, арматурно табло, управление аербег, преден ляв колан, преден десен колан, заден ляв колан и заден десен колан на собствения на ищеца лек автомобил „О.З.“, с рег. № *, причинени в резултат на реализирано ПТП на 01.11.2017 г. на автомагистрала „Хемус“, посока гр. Д., на км. 418.500, сумата 96 лв., представляваща заплатена сума за репатриране на автомобила, както и сумата 96 лв., представляваща заплатена сума за охраняем паркинг на автомобила за периода 01.11.2017 г. – 11.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „М.” № 3, сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач „А.-Ч.М.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** на страната на ответника Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „М.” № 3.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                     

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: