№ 6184
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110156806 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от А. А. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, .., чрез адв. Н., срещу „Сити Кеш”
ООД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Младост”, ..., представлявано от ..., чрез адв. ..., със съдебен адрес: гр. София,
ул. „..., за прогласяване на нищожността на сключен между страните Договор
за паричен заем № 916093 от 23.08.2023 г., поради наличие на пороци в същия,
а именно противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави, обективно съединени в условията на евентуалност с иск за
прогласяване на нищожността на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143,
ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, както и за връщане на платената по нищожния договор
сума в размер на 1 108 /хиляда сто и осем/ лева, представляваща недължимо
платена сума поради липса на основание, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил Договор за паричен
заем № 916093 от 23.08.2023 г. с ответника, по силата на който заемодателят
се е задължил да предостави на заемателя сума в размер на 1 700 /хиляда и
седемстотин/ лева. Налице е твърдение, че в договора е било предвидено
наличие на обезпечение на кредита, представляващо поръчителство на едно
или две физически лица или предоставяне на безусловна банкова гаранция, в
полза на ответното дружество, което обезпечение следвало да бъде
предоставено в тридневен срок от сключването на договора. Твърди, че в
процесния договор било предвидено, че в случай, че заемателят не изпълни
задължението си според установените условия и в упоменатия от ответника
срок, същият дължи на заемодателя неустойка, посочена в Приложение № 1 от
договора. Ищецът твърди, че не е представил надлежно обезпечение в срок,
поради което на същия била начислена предвидената неустойка. Заявява, че
към 15.08.2023 г., ищецът е погасил изцяло дължимата по сключения между
1
страните договор обща сума в размер на 2 808 /две хиляди осемстотин и осем/
лева.
Ищецът счита сключения между страните договор за предоставяне на
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
поради наличие на противоречие със законоустановени императивни правила,
както и на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е била спазена
предвидената в закона форма.
Твърди, че в договора за предоставяне на потребителски кредит липсва
яснота по отношение на начина на изчисляване на годишния процент на
разходите (ГПР), като е посочена единствено лихвената стойност на разходите
по кредита, в резултат на което е налице липса на елемент от същественото
съдържание на договора, в противоречие с чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл.
10а, ал. 2 и 4 ЗПК. Предвид гореизложеното, ищецът счита, че в процесния
договор е бил посочен грешен ГПР, като действителният такъв надвишава
законоустановената граница, предвидена в императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита.
Счита, че предвидената в процесния договор клауза, с която е било
уговорено между страните, че заемателят дължи на заемодателя неустойка, в
случай, че същият не предостави обезпечение за отпуснатия кредит в
тридневен срок от сключването на договора, противоречи на добрите нрави,
тъй като подобна уговорка би довела до неоснователното обогатяване на
заемодателя. В тази връзка, ищецът заявява, че посочената клауза не е
индивидуално уговорена съгласно чл. 146 ЗЗП и поради това следва да бъде
приета за нищожна. Твърди, че чрез гореописаните действия, ответното
дружество е заобиколило изискванията на ЗПК, касаещи посочването на
финансовата тежест на длъжника.
Поддържа, че определеният от заемодателя размер на възнаградителна
лихва /ГЛП/, в който се включва и начислената неустойка, е изключително
завишен и противоречащ на добрите нрави, тъй като същият надвишава
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респективно
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми, поради което
счита процесната клауза за недействителна.
Твърди, че са налице явно неизгодни условия по посочения договор с
оглед несъразмерността в стойността на насрещните престации, поради
обстоятелството, че ищецът е получил заемната сума в размер на 1 700
/хиляда и седемстотин/ лева, а впоследствие е върнал сума в размер на 2 808
/две хиляди осемстотин и осем/ лева, от което се установява, че ответното
дружество е генерирало печалба в размер на близо 50% за предоставената
услуга.
Предвид изложеното, ищецът обективира искане за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 1 108 /хиляда сто и осем/ лева,
представляваща разликата между заплатената от ищеца сума в размер на 2 808
2
/две хиляди осемстотин и осем/ лева и реално дължимата на основание чл. 23
от ЗПК с оглед евентуалното обявяване на нищожността на процесния
договор за паричен заем, сума в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева
Обективирано е искане на основание чл. 190 от ГПК за задължаване на
ответното дружество да представи в оригинал всички налични документи,
свързани със сключения между страните Договор за паричен заем № 916093
от 23.08.2023 г. и свързаните с него погасителен план, Общи условия и СЕФ,
както и справка от счетоводството във връзка с всички извършени плащания
от страна на ищеца по процесния договор.
Формулира искане за допускане изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по
делото и с представените по реда на чл. 190 ГПК от ответното дружество
документи, да отговори на подробно изложени в исковата молба въпроси.
Претендира сторените в настоящото производство разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника „Сити Кеш” ООД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост”, ..., представлявано от ..., чрез адв. ..., със съдебен
адрес: гр. София, ул. „..., с който отговор същият оспорва исковата молба като
предявена в условията на злоупотреба с права и заявява, че счита същата за
нередовна и неоснователна.
Не оспорва релевираното в исковата молба обстоятелство, че между
страните е налице сключен Договор за паричен заем № 916093 от 23.08.2023
г., по силата на който ищецът, в качеството му на заемател, е получил в заем
сумата от 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева от ответника, в качеството му на
заемодател, съобразно посочените условия в договора.
Ответникът обосновава възражението си, касаещо наличие на
злоупотреба с право, с обстоятелството, че ищецът е депозирал три напълно
идентични искови молби пред Софийски районен съд /СРС/, които касаят
различни договори за кредит, но във всяко производство се навеждат еднакви
аргументи за недействителност, с които процесуални действия ищецът цели
постигането на неправомерен резултат, а именно да увреди другата страна,
като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер.
Поради това, ответникът прави искане за съединяване на горепосочените дела
по реда на чл. 213 от ГПК в едно производство, в резултат на което да бъде
постановено едно общо решение по тях. В условията на евентуалност, в
случай, че делата не бъдат съединени и настоящото производство бъде решено
в полза на ищеца, формулира искане за неприсъждане на разноски в тежест на
ответника за повече от едно съдебно производство. С оглед установяване на
твърдяната от ответника злоупотреба с права, последният прави искане да
бъде извършена служебна справка за вида и броя на образуваните пред пред
Софийски районен съд /СРС/ съдебни производства от настоящия ищец срещу
ответното дружество, след което да бъдат приложени към делото останалите
3
искови молби на ищеца с цел доказване на идентичността между отделните
производства.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения, касаещи
съдържанието на процесния договор, както и по отношение на
недействителността на договора по смисъла на ЗПК, като твърди, че ищецът е
разполагал с 14-дневен срок, в който е могъл да упражни правото си на отказ
по реда на чл. 29 ЗПК, която информация същият е получил към момента на
сключването на процесния договор. Оспорва наведените от ищеца твърдения
за нарушение на принципа на добрите нрави, както и във връзка с
неравноправността на договорните клаузи, поради обстоятелството, че същите
са били индивидуално уговорени със заемателя и отговарят на изискванията
за добросъвестност и предвидимост на финансовото задължение. Твърди, че
ищецът е бил запознат с условията на договора към момента на неговото
сключване, като сочи, че същият е сключил общо девет договора с ответното
дружество в периода 2023 г. – 2024 г., което обстоятелство е в противоречие с
наведените в исковата молба твърдения за липса на информираност по
отношение на условията и последиците от тях, както и липса на индивидуално
договаряне на отделните клаузи.
По отношение на предявения от страна на ищеца осъдителен иск,
ответникът счита, че същият се явява неоснователен, което следва предвид
изложените неоснователни и недоказани твърдения за нищожност както на
договора в цялост, така и на отделни клаузи от него.
Релевира възражение срещу направеното от ищеца искане за
задължаване на ответника да представи справка, касаеща всички погасени
суми по договора, както и срещу искането за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза.
Формулирано е искане за присъждане на направените по делото
разноски, както и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговорите на
исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираните искания,
намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване с годни доказателства а именно
наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника във
връзка с Договор за паричен заем № 916093 от 23.08.2023 г. с посоченото в
исковата молба съдържание, както и че ищецът се явява изправна страна по
същото, както и да установи твърдените основания за нищожност на договора,
респективно договорните клаузи, предвид изложените в исковата молба
твърдения, а по отношение на осъдителния иск за връщане на даденото без
основание – наличието на предпоставките на неоснователното обогатяване
4
включително, че същият е платил на ответника исковите суми и техния
размер. В тежест на ответника е да установи всички свои правопогасяващи и
правоизключващи възражения, включително, че същият е изпълнил
задължението си да представи необходимата преддоговорна информация на
ищеца, както и че сключената сделка между страните е валидна, респ. че е
получил исковата сума на валидно правно основание.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Между страните не са налице безспорни обстоятелства, които да бъдат
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните.
С оглед разпределената доказателствена тежест между страните, съдът
намира за неоснователно формулираното в исковата молба искане на
основание чл. 190 от ГПК за задължаване на ответното дружество да
представи в оригинал всички налични документи, касаещи сключения между
страните Договор за паричен заем № 916093 от 23.08.2023 г. и свързаните с
него погасителен план, Общи условия и СЕФ, доколкото ищецът заявява, че е
страна по процесния договор за заем, поради което същият следва да
разполага с горепосочените документи, а и в негова доказателствената тежест
е да установи наличието на облигационно правоотношение с посоченото в
исковата молба съдържание, както и плащането на претендираните суми,
респ. доколкото ищецът твърди, че е извършвал плащания по процесния
договор, същият следва да разполага с поисканите документи.
В останалата си част, искането за задължаване на ответника за
предоставяне на справка от счетоводството във връзка с всички извършени
плащания от страна на ищеца по процесния договор, се явява неоснователно,
доколкото по реда на чл. 190 ГПК не е налице възможност за задължаване на
ответната страна да създава нарочни документи, в т.ч. и справки за извършени
плащания, като за установяване на постъпилите суми и действително
приложимия към процесните правоотношения размер на ГПР следва да се
допусне изслушването на поисканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза с конкретно формулирани в исковата молба въпроси.
На следващо място, съдът намира за неоснователни обективираните в
отговора на исковата молба искания за съединяване на горепосочените дела по
реда на чл. 213 от ГПК в едно производство, в резултат на което да бъде
постановено едно общо решение по тях, респективно направеното в условията
на евентуалност искане за неприсъждане на разноски в тежест на ответника за
повече от едно производство, както и искането да бъдат приложени по делото
откритите вследствие на извършена служебна проверка искови молби на
ищеца по образувани пред Софийски районен съд /СРС/ съдебни
производства, предвид обстоятелството, че в настоящия случай не са налице
законовите предпоставки, произтичащи от разпоредбата на чл. 213 от ГПК,
5
доколкото сочените съдебни производства касаят различни договорни
правоотношения, възниквали между страните в различни периоди от време,
както е посочено и в самия отговор на искова молба. Поради това съдът
намира, че не съществува процесуална пречка в един съд да има висящи
няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на
ответника и доколкото разпоредбата на чл. 213 от ГПК няма императивен
характер, то преценката на съда за наличието на предпоставки обхваща и
етапа на висящност на отделните производства, който може да бъде различен,
при което съединяването им не би било целесъобразно.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите,
приложени към исковата молба и отговора.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задача
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да отговори на
формулираните въпроси в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. . от списъка на вещите лица към СГС
за 2024 г., като вещото лице да се уведоми за експертизата и да се призове за
насроченото открито съдебно заседание след представяне на доказателства за
внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 300 лв., вносим от
ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от
получаване на определението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за задължаване
задължаване на ответника да представи в оригинал всички налични
документи, свързани със сключения между страните Договор за паричен заем
№ 916093 от 23.08.2023 г. и свързаните с него погасителен план, Общи
условия и СЕФ, както и справка от счетоводството си във връзка с всички
извършени плащания от страна на ищеца по процесния договор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за съединяване на
горепосочените дела по реда на чл. 213 от ГПК в едно производство, в
резултат на което да бъде постановено едно общо решение по тях,
респективно направеното в условията на евентуалност искане за
6
неприсъждане на разноски в тежест на ответника за повече от едно
производство, както и искането да бъдат приложени по делото откритите
вследствие на извършена служебна проверка искови молби на ищеца по
образувани пред Софийски районен съд /СРС/ съдебни производства.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията
си в исковата молба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор и доказателствата към него.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.04.2025 г. от 09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, а
вещото лице след внесен депозит, заедно с препис от настоящото
определение.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7