О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
Кърджали, 09.03.2020
г.
Административен съд Кърджали в закрито
съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
АЙГЮЛ
ШЕФКИ
разгледа
докладваното от съдия Шефки адм.д. № 105 по описа
за 2020 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по
жалба от Фондация „Гринберг“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, чрез пълномощник, срещу Наредбата за престой и
паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на
територията на община Момчилград, приета с Решение №25/27.02.2013 г. на
Общински съвет - Момчилград. Жалбоподателят твърди, че е регистриран като
фондация, осъществяваща дейност като „организация за хора с увреждания“, по
смисъла на §1, т.12 от ДР на Закона за хората с увреждания, а на последните
организации, законът предоставил
възможност да защитават чужди права и интереси - в случая на хората с
увреждания. Сочи, че правният му интерес се обосновава от целите и предмета на
дейност на фондацията, съобразно приетото в ТР № 2/12.02.2010 г. по ТД №4/2009
г. на ВАС - ОСС. Счита, че правният му интерес от оспорването е: 1. Личен - тъй
като наличието на незаконосъобразен нормативен административен акт засягал
личния интерес на фондацията, да не допуска съществуването на незаконосъобразни
подзаконови нормативни актове, касаещи хората с увреждания, и 2. Пряк – защото
евентуалната отмяна на оспорения акт би довела до удовлетворяване на законния
му интерес от отстраняване на незаконосъобразния акт, отнасящ се до хора с
увреждания. В жалбата са навеждат
доводи за незаконосъобразност на оспорената наредба, поради допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Прави искане за отмяна на оспорената общинска наредба. Претендира деловодни разноски.
Ответникът
– Общински съвет - Момчилград, в писмено становище, представено с административната преписка,
намира жалбата за недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването.
Излага доводи и за неоснователност на жалбата.
При
извършената проверка за допустимост на жалбата, съдът намира, че за жалбоподателя
не е налице правен интерес от оспорване на Наредба за престой и паркиране на
превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията
на община Момчилград, по следните съображения:
От приложената към жалбата справка
за актуалното състояние на Фондация „Гринберг“ се
установява, че последната е регистрирана като сдружение с нестопанска цел за
осъществяване на дейност в частна полза. Вписаните в регистъра цели на
фондацията са свързани с предоставяне на правна помощ на хора с увреждания и поемане на застъпническа роля от тяхно име и в защита на техни права.
От
съдържанието на оспорената общинска наредба е видно, че с нея се уреждат
условията и редът за обособяване на местата, определени за превозните средства,
обслужващи лица с увреждания; издаването на карта за престой и паркиране на превозните
средства и правилата за използване на улеснения при паркиране, на територията
на община Момчилград.
Съгласно чл.186 от АПК, право
да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и
органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да
бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.
Според
приетото в Решение № 5/17.04.2007 г. по КД № 11/2006 г. на Конституционния съд
(КС) на РБ, интересът от оспорване на подзаконов нормативен акт следва да бъде
правомерен, личен и обоснован, като правото на оспорване на подзаконови
административни актове за гражданите и организациите възниква единствено при
засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси или
обременяване със задължения. В тази връзка, „засегнати“ по смисъла на чл. 186,
ал. 1 от АПК ще бъдат тези субекти, спрямо които административният акт има
действие, при обосноваване на правния интерес за всеки конкретен случай, като
правото на оспорване възниква в случаите, в които подзаконовият нормативен акт
засяга пряко, непосредствено и лично техни права, свободи или законни интереси,
или създава задължения за тях. От своя страна, за да е налице пряк интерес е
необходимо, с отмяната на оспорения нормативен административен акт,
непосредствено да се отстрани настъпилата или предполагаема щета от неговото изпълнение
и да е налице действително и незабавно удовлетворяване на оспорващия.
В случая,
жалбоподателят твърди засягане на личен и пряк интерес,
предвид целите на фондацията, в т.ч. и застъпническата
й роля в полза на хората с увреждания, изразяваща се вкл. и в недопускане
съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове.
Според
приетото в съдебната практика обаче, сами по себе си, посочените цели и
средствата за тяхното постигане, не пораждат автоматично и правен интерес от оспорването
на всички подзаконови административни актове, касаещи хората с увреждания, а е необходимо установяване на пряко и
непосредствено засягане на обществения интерес /в този смисъл Решение № 15418
от 13.11.2019 г. по адм. д. № 9291/2019 г. на ВАС, Определение № 5150 от 8.04.2019 г. по адм. д. № 2846/2019 г. на ВАС, Определение № 1669 от
7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 41/2019 г., Решение
№ 9659 от 13.07.2018 г. по адм. д. № 13649/2017 г. на
ВАС, Решение № 11514 от 29.07.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 14120/2017 г. и др./.
В случая, жалбоподателят не установява такова засягане. Недопускането на съществуването на незаконосъобразни
подзаконови нормативни актове е в правомощията на съответната окръжна
прокуратура, във връзка с общия надзор за законност /в т. ч. и за
законосъобразността на подзаконовите нормативни актове на общинските съвети/, осъществяван
от органите на Прокуратурата. Не се установи оспореният подзаконов
нормативен акт да препятства по някакъв начин дейността, извършвана от сдружението,
нито да засяга обществен интерес, свързан с целите на фондацията – предоставяне
на правна помощ на хора с увреждания и застъпническа
роля от тяхно име и в защита на правата им. Нещо повече, оспорената наредба
съдържа благоприятни за хората с увреждания норми, свързани с правото на
безплатно паркиране на обозначени за това места на територията на община
Момчилград, а отмяната на този нормативен акт би засегнало горния кръг лица,
респ. би било в разрез с целите на сдружението. В тази връзка съдът намира, че
не е обоснован конкретен, пряк и личен правен интерес от обжалване на наредбата,
в т.ч. и съответствие на предприетото оспорване с целите на жалбоподателя,
свързани със защита правата на хората с увреждания, като не е установено, че
отмяната на оспорения подзаконов акт би била в полза на хората с увреждания, на
територията на община Момчилград.
По
изложените съображения съдът приема, че сдружението с нестопанска цел за
осъществяване на дейност в частна полза Фондация „Гринберг“,
не обосновава правен интерес от оспорване на Наредба за престой и паркиране на
превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията
на община Момчилград, поради което подадената жалба е процесуално недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производството, следва
да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на от
Фондация „Гринберг“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу Наредба за престой и паркиране на превозни средства,
управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на община
Момчилград, приета с Решение №25/27.02.2013 г. на Общински съвет - Момчилград.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №105/2020 г. по описа на Административен
съд – Кърджали.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.