Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. К., 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд първи наказателен състав,
на двадесет и девети юни две
хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Маргарита Тянчева
като
разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 642 по
описа за 2020 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281-000937 от 17.09.2020
г. на Началник Група към ОД на МВР- П., РУ- К., на П.Д.П., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба
в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, за
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като
незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи и прави искания.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Депозира писмено становище, в което излага доводи за незаконосъобразно,
необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление и
пледира за отмяната му.
Органът, издал наказателното постановление, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище по делото излага доводи
за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели
полицейски служител Г. като актосъставител и Ш.- Ц. като очевидец на деянията,
както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 20-0281-000937
от 17.09.2020 г., разписка за връчването му, АУАН бл. № 998430 от 22.08.2020
г., протокол за ПТП № 1737898 от 22.08.2020 г., уведомително писмо, наказателно
постановление № 20-0281-000938/17.09.2020 г., АУАН бл.№ 998429/22.08.2020 г.,
възражение срещу АУАН от П.Д., писмени обяснения, справка за собственост,
справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-825/19.07.2019
г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019
г.,справка от РУ- К., съдът намира за установено следното:
С АУАН от 22.08.2020 г., мл.
автоконтрольор при РУ- К. приел, че жалбоподателят П. е осъществил нарушение на
разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като на 29.05.2020 г., в с. Р., на
ул. „Б.Б.“ управлявал личния си лек автомобил марка „Ф.П.“ с рег. № *****и като
участник в ПТП с лек автомобил марка „Т.***“ с рег. № ****не спрял, за да
установи, какви са последиците от произшествието, а го напуснал в неизвестна
посока без да уведоми компетентните служби на МВР.
Срещу констатациите в така съставения
АУАН жалбоподателят собственоръчно вписал възражения, че не е напускал
местопроизшествието, тъй като живее там, а го е напуснал другия участник в ПТП.
В законоустановения тридневен срок
депозира и писмени възражения срещу
съставения АУАН, в които вписал, че другия водач е напуснал местото на
произшествието.
В депозираните по- късно, на 01.06.2020
г. писмени обяснения, жалбоподателят заявил, че не е усетил удар между двете
превозни средства, а при извършения оглед от служител на КАТ било установено
само много леки следи от боя.
На 17.09.2020
г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с
което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на
извършването му, индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя П. било
наложено административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба
в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, за
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на 21.09.2020
г., а жалбата срещу него депозирана на 28.09.2020 г.
Съгласно протокол за ПТП № 1737898 от 22.08.20 г. се
установява, че на 29.05.2020 г. в с. Р., П. обл., между лек автомобил марка „Т.***“
с рег. № ****, управляван от М.Ш.- Ц. и лек автомобил марка „Ф.П.“ с рег. № *****с
водач П.П. настъпило ПТП със следния механизъм: Водачът на „Т.***“ при движение
по ул. „Б.Б.“ в с. Р. с посока от юг на север, поради наличие на препятствие в
нейната лента навлязла в лентата за насрещно движение и се удрят с насрещно
движещия се лек автомобил „Ф.П.“, след което последния автомобил напуснал
местопроизшествието. По лек автомобил „Т.***“ били констатирани видими щети по
заден ляв калник и задна броня, а по лек
автомобил „Ф.П.“- върху преден ляв калник и ляво странично огледало. Двамата
участници в произшествието подписали така съставения протокол без възражения.
Съгласно приложените по делото преписи от наказателно
постановление № 20-0281-000938/17.09.2020 г., АУАН бл. № 998429/22.08.2020 г.
се установява, че по отношение на М.Ш.- Ц. е съставен АУАН и издадено
наказателно постановление за нарушение на чл.44 ал.2 от ЗДвП, извършено на
29.05.2020 г. в с. Р., като ѝ е наложено наказание на осн. чл.179 ал.2
вр. ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв.
Събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се
в показанията на свидетелите Г.- мл. автоконтрольор, който е взел отношение по
процесното ПТП и М.Ш.- Ц.- като водач на лек автомобил марка „Т.***“ с рег. № ****,
участвал в процесното ПТП, съдът кредитира изцяло като вътрешно непротиворечиви
и без противоречие с останалия доказателствен материал по делото,
последователни и пряко относими към предмета му на доказване.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира атакуваното наказателно постановление за законосъобразно и правилно. При
съставяне на процесния АУАН и атакуваното наказателно постановление са спазени
всички изисквания относно задължителното им съдържание, съобразно чл.42 и чл.57
ал.1 от ЗАНН. Съдът не констатира при съставянето им да са допуснати нарушения
от категорията на съществените, които да са нарушили правото на защита на
жалбоподателя. АУАН и наказателното постановление са издадени в
законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН. Връчването на наказателното
постановление около една година след издаването му не се явява порок от
процесуална и материална страна, доколкото не са изтекли към датата на връчване
преклузивните давностни срокове, изключващи изпълнение на наказанието.
Събраните по делото гласни доказателства- показанията
на свидетелите Г. и Ш.- Ц., както и приложените писмени доказателства по делото
установят безспорно, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек
автомобил, между който и друго МПС е настъпило ПТП с причинени материални щети,
след което е напуснал произшествието без да спре и установи последиците от
него, с което е осъществил нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Така установените по делото обстоятелства не се
оспорват от страна на жалбоподателя, като същият осъществявайки правото си на
защита твърди, че процесното ПТП станало пред дома му. Видно от писмените
доказателства по делото произшествието се е случило на ул. „Б.Б.“ в с. Р., а
жалбоподателят живее на ул. „Б. в същото село, т.е. местата са с различни
административни адреси. Освен това, от показанията на св. Ш.- Ц. се установява,
че действително П. ***, близо до местопроизшествието, но не и на самото място
на ПТП, като автомобилът му е бил установен паркиран именно на ул. „Б. пред
дома му. Т.е. П. е напуснал мястото на произшествието.
Правилно деятелността на жалбоподателя е съотнесена
към разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно която „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието“.
Административно- наказващият орган, определяйки вида и
размера на административното наказание, е приложил относимата към нарушени ето
санкционна норма на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, съгласно която “Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.,
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие“, като е определил наказание в
предвиденият минимален размер, а именно
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месеца. Съдът намира така определените по вид и размер наказания за съобразени
с обществената опасност на деянията и личността на жалбоподателят.
По изложените по- горе мотиви съдът прие, че
атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281-000937 от 17.09.2020
г. на Началник Група към ОД на МВР- П., РУ- К., с което на П.Д.П., ЕГН **********
*** е наложено административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП-
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен
съд- П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: