Решение по дело №135/2018 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, 08.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, осми първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И.

 

при участието на секретаря Даниела Ангелова и прокурор Марчева, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 135 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 336 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на В.К.А. *** за поставяне под пълно запрещение на ответника В.Б.А. на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са в граждански брак от 1991 г. Твърди се, че ответникът не могъл да понесе смъртта на баща си и се разболял тежко като диагнозата му била „шизофренна психоза – параноидна форма”. Впоследствие състоянието му напълно се влошило и бил пратен на лечение в ДПБ – Карлуково, откогато е непрекъснато по болниците, и към  момента на подаване на исковата молба се намира в ДПБ – Карлуково. Сочи се, че поведението на ответника в къщи клони към склерозно, тъй като задоволява физиологичните се нужди където спи. Разбил дюшамето в къщата, стените, правел пожари. Нямал реална представа за стойността на парите, поради което често бил обект на недобросъвестни манипулации. Захвърлял дрехите си по улици и контейнери, изнасял вещи от къщи. От 2005 г. ответникът е с първа група инвалидност – пожизнено. С течение на времето настъпили изменения в личността му – поведенчески отклонения, неспокойствие, безсъние, патологичен страх от смъртта. Ищцата твърди, че понастоящем ответникът не е в състояние да се грижи сам за своите работи. Сочи, че се страхува да не бъде подведен да се разпореди с недвижимите имоти, които е наследил от родителите си, и да остави нея и детето им на улицата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор.

В хода на производството на ответника е назначен особен представител при условията на чл. 29, ал. 2 от ГПК.

В хода по същество ищцата чрез назначения й по реда на ЗПП процесуален представител, поддържа искането си за поставяне на ответника под пълно запрещение.

Особеният представител на ответника отправя искане за постановяване на решение, което да е в защита на правата и интересите му.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура заявява становище за основателност на предявения иск предвид установените от събраните по делото доказателства предпоставки за поставяне на ответника под пълно запрещение.

При преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Ищцата и ответника са съпрузи, което се установява от представеното удостоверение за граждански брак № 039488/24.04.1991 г. на ОНС, община К..

С експертно решение на ТЕЛК № 514/09.09.2005 г. към „ОДПЗС – София област” ЕООД ответникът е преосвидетелстван като му е определена трайно намалена работоспособност  91 %, с пожизнен срок с дата на инвалидизиране 23.07.1991 г., поради общо заболяване – шизофрения – параноидна форма. В мотивите на експертното решение е посочено, че е налице често обостряща се шизофренна психоза с непрекъснат ход и устойчив дефицит и епизоди на психомоторна възбуда с нелепо и агресивно поведение, налагащи множество хоспитализации.

При разпита му пред съда ответникът показа, че разбира голяма част от зададените му въпроси и даде сравнително адекватни отговори относно мястото, където се намира, местоживеенето си, семейното си и социално положение, лекарствата, които взима и други елементарни въпроси от битово естество. Същият се държеше неспокойно и превъзбудено и многократно отправяше молби да бъде пуснат при жената и детето си. Заяви, че е излежал присъдата си, че ще „слушка” и утре ще го изпишат. За съдебното заседание ответникът бе доведен от служители на ДПБ Карлуково, където същият е бил настанен за задължително лечение със съдебно решение.

Според показанията на св. В. И., тя познава ответника от дете и е била свидетел как се влошава здравословното му състояния през годините. Ответникът още от юношеска възраст страдал от шизофрения. Не можел да се грижи сам за себе си и ищцата се грижела за него. Просел пари от хората, преди време изпочупил радиаторите и ги дал на вторични суровини. Бил податлив на влияние. Комуникацията с него била като с дете.

 Според заключението на съдебно психиатричната експертиза, извършена след личен преглед на ответника, събраните по делото доказателства и медицинската документация от психиатричното заведение, същият страда от параноидна шизофрения с чести обостряния и изрзена промяна на личността. Поради заболяването си той не е в състояние да се грижи за себе си, да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. В обстоятелствената част на заключението подробно са изложени констатации относно историята на заболяването на освидетелствания – същото датира от 1988 г. и през годините многократно е бил хоспитализиран по разпореждане на съответните органи. Въпреки провежданите терапии заболяването му довело до устойчив дефицит. През последните години поради чести обостряния на заболяването с неадекватно и на моменти агресивно поведение ответникът почти непрекъснато е на задължително лечение в ДПБ Карлуково.  При прегледа на ответника експертът е установил, че същият е вътрешно непрегнат, в ясно съзнание, ориентиран задоволително, при установен словесен контакт не е информативен, напълно некритичен към заболяването и поведението си, емоционално-паратимен, волево-парабуличен, мисловен процес-паралогичен, с параноидни налудности, отрича възприятно-представни разстройства, с памет и интелект – болезнено затормозени, с устойчив дефицит.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - молбата за поставяне на ответника под пълно запрещение изхожда от съпругата, която е активно легитимирана  с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен.

         Съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗЛС, под пълно запрещение се поставя лице, което поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи. Следователно, за да допусне поставянето под такова запрещение, съдът следва да установи, от една страна, че са налице медицинските данни за това /т. нар. медицински критерий/, а именно, че лицето страда от душевна болест или слабоумие, и от друга страна, че то не е в състояние съзнава смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи - /т. нар. юридически критерий/.

  От приетото заключение на съдебно психиатричната експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, задълбочено и детайлно аргументирано, се установява, е ответникът страда от душевна болест /параноидна шизофрения с чести обостряния и изразена промяна на личността/, следователно -  налице е медицинският критерий по чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.

Налице е и втората предпоставка, а именно ответникът не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Този извод се налага от категоричното заключение на съдебно психиатричната експертиза, че поради заболяването му ответникът не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Описаното в заключението състояние на ответника и направения въз основа на това извод за невъзможност същият да се грижи сам за себе си се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства. Предвид установената невъзможност на ответника да се грижи сам за своите работи поради здравословното му състояние, съдът намира, че са налице основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС за поставянето му под пълно запрещение, което е необходимо, за да се охранят в пълна степен неговите интереси.

 

 

Воден от горното, съдът

 

                                             Р Е Ш И :

 

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ В.Б.А. с ЕГН: **********,***,  на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество при община К., обл. Софийска  за учредяване на настойничество.

                                              

 

СЪДИЯ: