№ 257
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110212538 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „Иван Михайлов 62“ ЕООД, с ЕИК:
*********, срещу Наказателно постановление (НП) № 42-0001878/26.07.2021
г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
София, с което на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтПр) на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда
лева) лв. за извършено нарушение на чл. 10, § 2 от Регламент (ЕС) 561/06 г.
В подадената жалба се твърди, че на първо място, не е посочен актът с
който директора на РД АА е упълномощен да издава наказателни
постановления. На второ място се сочи, че на дружеството не е предложено
да сключи споразумение, а също така, че е налице разминаване между датите,
посочени в констативния протокол и тази посочена в АУАН като дата на
извършване на нарушението. Жалбоподателят счита, че не са посочени
достатъчно пълно и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не изпраща
представител.
Въззиваемата страна - директора на РД „АА“ София, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на Заповед № Рд-12-1386 от 29.06.2021 г. на директора на РД
„АА“ на дружеството-жалбоподател била назначена комплексна проверка,
която следвало да се извърши по документи в Регионална дирекция
„Автомобила администрация“ за времето от 29.06.2021 г. до 30.06.2021 г.
Същата следвало да се извърши от свидетеля И. С. на длъжност „инспектор“ в
РД „АА“ и колегата му Д. Ст. - отново на длъжност „инспектор“ в РД „АА“ и
да обхваща периода от 01.07.2020 г. до 15.06.2021 г. В хода на проверката на
дружеството-жалбоподател било изпратено известие с рег. № 81-00-56-942 от
16.06.2021 г., съгласно което дружеството следвало да представи на
компетентните длъжностни лица от РД „АА“ определени документи. При
представянето на документите и в хода на проверката след направен анализ
на данните от дигиталните тахографи и картите на водачите на ППС, вписани
в лиценза на дружеството, служителите на РД „АА“ установили, че са налице
множество нарушения на Регламент (ЕС) 561/06 г., от където направили
извод, че дружеството-превозвач не е извършвало редовни проверки за
осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85м Глава II на
Регламент (ЕС) 561/06 г.
Във връзка с констатираното нарушение свидетелят С. съставил на
дружеството АУАН Серия А-2020 № 292086 от 29.06.2021 г. Същият бил
съставен в присъствието на един свидетел и в присъствието на представител
на дружеството- жалбоподател, който получил екземпляр от същия срещу
подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили възражения.
На база на съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 42-0001878/26.07.2021 г. от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ София, с което на основание чл.
104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 (хиляда лева) лв. за извършено нарушение на чл.
10, § 2 от Регламент (ЕС) 561/06 г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното следствие И. С.
(актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл.
283 от НПК заверени копия на: известие с № 81-00-56-942 от 16.06.2021 г.;
Заповед № РД-12-1386 от 29.06.2021 г.; извадки от системата на РД „АА“;
покана за явяване в РД „АА“; Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
Заповед № 589 от 31.01.2020 г. на ИД на РД „АА“ ведно с длъжностна
характеристика.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на
свидетеля С. и прецени, че са пълни, последователни и логични, без
2
вътрешни противоречия, като в тях актосъставителя излага своите преки и
непосредствени възприятия относно извършването на проверката,
констатираното неизпълнение на задължение и съставянето на АУАН за
нарушението, т. е. показанията на същия се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП намира, че същите са съставени от оправомощени длъжностни лица,
в кръга на компетенциите им. Това е така, защото относно актосъставителя
правомощието му е определено в чл. 92, ал. 2 от ЗАвтПр, а относно
административно-наказващия орган, същия черпи правата от заповедта за
компетентност № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. В тази връзка, настоящата
съдебна инстанция намира, че възражението на представителя на
дружеството-жалбоподател относно непосочване в НП на акта, с които
директора на РД „АА“ е оправомощен да издава наказателни постановления
се явява неоснователно. Действително, в наказателното постановление не е
посочена цитираната по-горе заповед, но това по никакъв начин не е
ограничило правото на защита на санкционираното лице и в този смисъл не се
явява съществено нарушение на процесуалните правила. Директорът на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ се явява компетентно
длъжностно лице.
Съгласно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както АУАН, така и
НП следва задължително да съдържат описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които същото е извършено. В настоящия случай в
съдържанието на АУАН и НП е направен единствено извода, че дружеството-
превозвач не е изпълнило задължението си да организира работата на
водачите си по такъв начин, че да са в състояние да спазват изискванията на
Регламент (ЕИО) № 3821/85м Глава II на Регламент (ЕС) 561/06 г., свързани с
автомобилния транспорт. Никъде в наказателното постановление не е
посочено какво точно е извършил или е пропуснал да извърши
3
жалбоподателя. Посочено е единствено, че са констатирани множество
нарушения към проверявания период, като не е уточнено какви са тези
нарушения, от кого са извършени и дали същите се намират в пряка връзка с
действия или бездействия на дружеството-превозвач.
Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите
осигуряват упражняването на правото на защита на санционираното лице и
осигуряват възможността на съда да прецени дали правилно е приложен както
материалния, така и процесуалния закон. Непосочването им по ясен и
категоричен начин винаги представлява съществено нарушение на
процесуалните правила. Това е така, тъй като санкционираното лице е лишено
от възможността да организира защитата си. В случая наказателното
постановление е издадено при липса на яснота от кои конкретни действия или
бездействия на превозвача се прави извода, че последният не е извършвал
редовни проверки за спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85м Глава II на
Регламент (ЕС) 561/06 г., като в тази насока липсват, както фактически
твърдения, така и доказателства за противоправно поведение от страна на
превозвача. Отделно от това, съдът намира, че по делото не се събраха
каквито и да било доказателства за противоправно поведение, за което да
може да се ангажира отговорността на дружеството-жалбоподател.
Горното е самостоятелно основание за цялостна отмяна на
атакуваното НП, но за пълнота на изложението си съдът ще изложи
съображения и относно материално - правната законосъобразност и
обоснованост на обжалвания административен акт.
На следващо място, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ на основание чл. 104, ал.
1 от Закона за автомобилните превози. Нормата предвижда отговорност на
„Превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време
и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници
и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с
имуществена санкция 1000 лв.“. Съдът намира, че никъде в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не е
посочено, че дружеството в качеството му на превозвач не е осигурило
спазване на работното време и почивките на водачите, за да може за
действията му респ. бездействията му да може да му се наложи наказание
именно по този текст. Единственото, което е посочено в обстоятелствената
част на наказателно постановление е че „превозвачът не е извършвал редовни
проверки за осигуряване по спазването на Регл. № 3821/85м Глава II на Регл.
(ЕС) 561/2006 г.“. Съдът намира, че това несъответствие е създало
допълнителна неяснота за санкционираното лице за какво именно поведение
е наказано същото.
Предвид гореизложените съществени процесуалния нарушения,
настоящата съдебна инстанция намира, че наказателното постановление
подлежи на отмяна, доколкото са допуснати нарушения, които са ограничили
4
правото на защита на санкционираното лице.
При този изход на процеса следва да бъде уважена претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 - върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. По
делото е представен Договор за правна защита и съдействие (пълномощно) (л.
7 от делото) за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500,00 лева. С оглед направено искане от въззиваемата страна по чл. 63д, ал. 2
от ЗАНН и с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, следва
да се присъдят разноски в размер на 400,00 лева.
По изложените по-горе съображения настоящата съдебна инстанция
намира жалбата от дружеството-жалбоподател за основателна, поради което и
на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2, и чл. 63д, ал. 1 и 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 42-0001878/ 26.07.2021
г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
София, с което на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтПр) на „Иван Михайлов 62“ ЕООД, ЕИК: *********, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1
000 (хиляда лева) лв. за извършено нарушение на чл. 10, § 2 от Регламент
(ЕС) 561/06 г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ ДА
ЗАПЛАТИ на „Иван Михайлов 62“ ЕООД, ЕИК:*********, сумата от 400 /
5
четиристотин/ лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6