Решение по дело №13198/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1565
Дата: 12 март 2018 г. (в сила от 26 ноември 2018 г.)
Съдия: Таня Калоянова Орешарова
Дело: 20171100513198
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 12.03.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-г въззивен състав, в открито съдебно заседание на  дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                                                                         САВА ШИШЕНКОВ

 

при секретаря  А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова в.гр.д. № 13198 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С  решение № 159874 от 30.06.2017г., постановено по гр.д.№74233/2016г. на Софийския районен съд, ГО, 58-ми състав е признато за незаконно, на осн. чл. чл. 344 ал.1 т.1 вр. чл. 325 ал.1 т.12 от КТ  прекратяването на трудовия договор по предявения иск от  ищцата М.И.Б. срещу И.А.ПО Р.И А. /ИАРА/ и  е отменена заповед №46/14.10.2016 г. на Изпълнителния директор на агенцията. Възстановена е на основание чл. 344 ал. 1 т.2 от КТ  ищцата М.И.Б. на заеманата длъжност „Главен специалист административно обслужване“ в отдел „Рибарство и контрол“- Западна България гр. София, ГДРК, в И.А.ПО Р.И А.. Осъдена е на основание чл.344, ал.3, вр. чл. 225 ал.1 от КТ, И.А.ПО Р.И А. да заплати на  М.И.Б. обезщетение за оставане без работа, в периода от 17.10.2016-17.04.2017г. в размер на 4200 лв., със законната лихва от 19.12.2016г. Осъдена е на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, ИАРА да заплати на М.И.Б.  разноски за адвокатска защита в размер на 1320 лв. Осъдена е на основание  чл. 78 ал.6 от ГПК , И.А.ПО Р.И А. ЕИК по Булстат ******* гр. Б. бул. **************да заплати по сметка на Софийски районен съд, държавна такса в размер на 328 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба  от ИАРА, чрез юрк. Чакърова, в която са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от СРС решение, с искане да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което  се отхвърлят изцяло предявените искове. Излага, че  първоинстанционният съд не е  обсъдил поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до погрешни прави изводи. Посочва, че с оглед на многобройната съдебна практика за законосъобразността на уволнението по чл.325, ал.1,т.12 от КТ е достатъчно да е налице условието съответната длъжност, заемана по трудовото  правоотношение, с административен акт на компетентния за това орган или с нормативен акт да е определена за заемане от държавен служител, като съдът не може да упражнява контрол върху преценката на административния орган за трансформация на длъжността, защото е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Смята, че изпълнителния директор на ИАРА е изменил длъжностното  щатно разписание, като е трансформирал длъжността, заемана от ищцата от експертна длъжност със спомагателни функции в експертна длъжност с аналитични и контролни функции и която изисква за заемането на новата длъжност от държавен служител по служебно правоотношение, съгласно изискванията та НПКДА. Посочва, че съдът не е обсъдил представените по делото длъжностни характеристики за двете длъжности и съответно не е съобразил идентичността между функции на двете длъжности. Също така неправилно първоинстанционният съд е констатирал, че работодателят не може за една и съща длъжност да остави едни служители по трудово правоотношение, а други да трансформира длъжността за заемане по служебно правоотношение, като не е съобразил, че решението на работодателят е само за една  щатна бройка от длъжността да бъде заета от държавен служител и което е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на контрол и в какъвто смисъл е и практика на ВКС. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на въззивника поддържа жалбата, претендира за юрисконсултско възнаграждение и за разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък. Представена е писмена защита по делото.

Въззиваемата страна М.И.Б., чрез своя пълномощник по делото адв. А. в отговор на въззивната жалба и в съдебно заседание пред въззивния съд оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение по съображения в писмения отговор. Претендира за разноските за въззивна инстанция.

Софийският градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство, и при така очертания от жалбата предмет, приема следното:

Предявени са искове от ищцата М.И.Б. срещу И.А.ПО Р.И А. по чл. 344 ал.1 т.1 вр. чл. 325 ал.1 т.12 от КТ - за отмяна на заповед № 46/14.10.2016 г. на изпълнителния директор на ИАРА за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ - за възстановяване на длъжността „главен специалист административно обслужване“, по чл. 344 ал.1 т.3, вр. 225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа от  4200 лв. за периода от 17.10.2016-17.04.2016г., със законната лихва от 19.12.2016 г.

В исковата молба ищцата излага, че е работила по трудов договор на длъжност „главен специалист РК“, считано от 06.03.2013г. с място на работа Сектор „Рибарство и контрол“- София в Риболовен център „Рибарство и контрол- Централна България“ Главна дирекция Рибарство и контрол и с допълнително споразумение №171/11.11.2013 г., към трудов договор №26/04.03.2013г., считано от 11.11.2013г. длъжностното наименование на изпълняваната длъжност е променено на „Главен специалист административно обслужване“, с място на работа отдел „Рибарство и контрол- Централна България, Главна дирекция „Рибарство и контрол“ /ГДРК/. Посочва, че с допълнително споразумение №111/20.05.2015 г., считано от 21.05.2015 г. мястото на работа е променено на Отдел Рибарство и контрол- Западна България- гр. София, ГДРК. Със заповед №46/14.10.2016год. е прекратено трудовото й правоотношение, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител и на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ, считано от 17.10.2016год. и на която дата  й е връчена процесната заповед. Излага  подробни доводи, че в конкретния случай работодателят не е имал право да извърши трансформация  именно на длъжността на ищцата от такава, за заемане по трудово правоотношение, в длъжност заемана по служебно правоотношение и след като към момента на прекратяване на договора има 27 служители на длъжност „Главен специалист административно обслужване“ по трудово правоотношение. Същите продължават да престират труд по трудово правоотношение и единствено длъжността на ищцата е трансформирана за заемане по служебно правоотношение. Налице е злоупотреба с право с трансформацията на длъжността като работодателят прикрива съкращаване в щата, което е друго основание за прекратяване на договора, като при съкращаване в щата работодателят е следвало да извърши подбор и с процесната заповед е заобиколена императивната норма на чл. 329 от КТ. Също така излага доводи, че прекратяването на трудовия договор е в противоречие с действащия класификатор на длъжностите в администрацията, приет с ПМС 129/26.06.2012 г., Дв. 49/29.06.2012 г., като по силата на постановлението и чл.1, ал.1, т.6 от Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, длъжността „главен специалист“ се заема винаги по трудово правоотношение, а не по служебно. За работодателят е липсвала законова възможност да прекрати договора на основание чл. 325 ал.1 т.12 от КТ и при определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение следва да се вземе решение от работодателя преди уволнението на ищцата и новото длъжностно разписание следва да е в сила преди 17.10.2016 г.- датата на прекратяване на договора и също така следва конкретната длъжност да е определена за заемане от държавен служител, а не една щатна бройка от нея. В случая злоупотребата с право се изразява в това, че не се цели от работодателя оптимизиране и нова организация на работния процес и решението за трансформация не е взето по обективни причини, а по субективни, като се прекрати трудовото правоотношение с ищцата след като само нейната щатна бройка от длъжността е определена за  изпълнение от държавен служител, а останалите пет щатни бройки на същата длъжност са останали  да са заети по трудово правоотношение.

Ответникът  И.А.ПО Р.и А. оспорва предявените искове, като в отговора на исковата молба посочва, че със заповед РД №277/16.09.2016 г. на изпълнителния директор се нарежда да се направи промяна в длъжностното разписание, която се изразява в трансформация на длъжности, една от която е длъжността на ищцата 1 щатна бройка „Главен специалист АО“, в отдел „Рибарство и контрол- Западна България- гр. София към ГД „Рибарство и контрол, която е трансформирана в длъжност Младши експерт-1 щ.бройка по служебно правоотношение. Посочва, че длъжностното и поименното разписание са утвърдени със заповед РД№ 278/16.09.2016г. и щатното разписание е в сила от 16.09.2016 г., и поименното разписание е в сила от 18.10.2016 г., като в отдел Рибарство и контрол- Западна България гр. София към ГД Рибарство и контрол фигурират вече 2 щатни бройки „младши експерт“ и 5 щатни бройки „главен специалист АО“. В предходното длъжностно и поименно разписание, в сила съответно на 09.08.2016 г. и 14.09.2016 г. за длъжността „младши експерт“ е определена само 1 щатна бройка, а за длъжността „главен специалист АО“ са определени 6 щатни бройки и с така направените промени не се променя числения състав на отдел Рибарство и контрол Западна България. Излага, че при сравняване на длъжностните характеристики на „младши специалист“ с трудовите функции по трудово правоотношение се налага изводът, че работодателят е осъществил трансформация на длъжността като са запазени основните трудови функции /функции по обслужване и осигуряване работата на началника на отдела, техническа обработка на постъпващата в отдела информация, осъществяване на координация между отдела и другите структури на работодателя, подготвяне на документи, свързани с организацията на работата на отдела, обобщаване на месечната информация и изготвяне на месечни и периодични отчети- като цяло деловодна дейност и няма същностна разлика и по тази причина не е налице основание за прекратяване на договора, по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ, предл.2, твърдяно от ищцата. Излага доводи, че е без значение за законосъобразността на уволнението фактът, че съответната трансформация на длъжността не е извършена в цялост за конкретната длъжност, а само за една щатна бройка, тъй като работодателят разполага с правото да прецени колко и кои от щатните бройки, при съобразяване на Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2 ал.2 от ЗДСл да се заемат по служебно правоотношение.

За да уважи предявените искове, първоинстационният съд е приел, че за заеманата от ищцата длъжност „Главен специалист административно обслужване“, към  момента на прекратяване на трудовия  й договор е предвидено, съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията да се заема по трудово правоотношение и с оглед  и на длъжностната й характеристика, с която са й възложени по-скоро спомагателни функции, поради което е приел, че не са били налице предпоставки за трансформиране на длъжността й в длъжност за заемане по служебно правоотношение и по което

  При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК и същото е правилно, като с оглед изричната възможност за това с оглед на чл.272 ГПК препраща изцяло към мотивите на първоинстанционното решение.

Не се оспорва по делото, че ищцата М.И.Б. е изпълнявала длъжността „Главен специалист административно обслужване“, с място на работа отдел „Рибарство и контрол- Западна България, София, в Главна дирекция „Рибарство и контрол“ и  тази длъжност в същия отдел и дирекция са изпълнявали още петима служители по трудово правоотношение/ общо 6 щатни бройки/, като само трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със оспорваната заповед №46/14.10.2016год., връчена на 17.10.2016год. поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител-чл.325, ал.1, т.12 от КТ. Независимо, че работодателят се позовава за предприемане на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата със заповед №РД-277/16.08.2016год. на изпълнителния директор на ИАРА, където в раздел ІІІ, т. 5 е посочено, че в Главна дирекция „Рибарство и контрол“, длъжността Главен специалист АО- 1 щатна бройка по трудово правоотношение в отдел Рибарство и контрол-Западна България-гр.София да бъде трансформирана в длъжност младши експерт-1 щ.бройка по служебно правоотношение в същия отдел и дирекция не се установява, че тази трансформация и от там наличието на уволнителното основание по чл.325, ал.1,т.12 от КТ се отнася именно до щатната бройка, заемана от ищцата. Към момента на издадената заповед са били налице шест щатни бройки за длъжността Главен специалист АО в същия отдел и дирекция, заети от  служители по трудово правоотношение. Едва с оспорената заповед от 14.10.2016год. и в последствие с новото поименното щатно разписание в сила от 18.10.2016год. се установява, че това е щатната бройка на ищцата и след като нейното име липсва в поименното щатно разписание, като формално това би могъл да бъде и всеки един от останалите петима служители в списъка. В този смисъл  използваното и  посочено  основание за прекратяване на трудовия договор при съществуващата възможност  това да се отнася до  всеки един от  останалите служители на длъжност главен специалист АО, при целта на работодателят да останат само 5  щатни бройки от тази длъжност от съществуващите 6, но  щатните бройки за длъжността „младши експерт“ от една  да станат две и за които вече се изисква изпълнение на длъжността по служебно правоотношение, при запазване общия брой на служителите  води до  избягване необходимостта това да бъде извършено по реда на съкращаване на щата, извършване на подбор между служителите, заемащи еднаква длъжност, което налага извод и за злоупотреба с право на работодателя при използваното по отношение на ищцата основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Злоупотребата с право е и  упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение, противопоставяне на духа и буквата на закона. В тази връзка позоваването на съдебна практика- решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК, включително и Решение №184/22.06.2016 год., постановено по гр.дело №868/2016год., ІV ГО с участие на същия работодател ИАРА е постановено при друга фактическа обстановка след като е трансформирана  единствената бройка за длъжността „главен специалист АО“ в отдел „Рибарство и контрол“, гр.Враца и не е налице аналогичен правен спор.

           

            С разпоредбата на чл.325, ал.1,т.12 КТ законодателят предоставя правото на работодателя с едностранно изявление без предизвестие да прекрати трудовото правоотношение с работника, чиято длъжност е определена за заемане от държавен служител, като в случая не се установява именно това обстоятелство да се отнася до  заеманата от ищцата щатна бройка на длъжността „главен специалист АО“, която е заемала по трудово правоотношение. Поради което като незаконосъобразно прекратяването на трудовия договор на ищцата подлежи на отмяна, както и следва да се уважат исковете за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на работодателя да заплати обезщетение за оставане без работа за периода 17.10.2016год.-17.04.2017год. в размер на 4 200лв. със законната лихва от подаване на исковата молба.         

Предвид това, че  крайните правни изводи на настоящата съдебна инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото  не се дължат разноски на въззивника, а на въззиваемата страна, с оглед на чл.78, ал.3 се дължат  направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 960лв. за въззивна инстанция и което с оглед на чл.  и чл. от НМРАВ не се явява прекомерно.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение №159874 от 30.06.2017г. на СРС, 58-ми състав, постановено по гр.д.№74233/2016г. по описа на СРС.

           ОСЪЖДА И.А.ПО Р.И А., ЕИК *******, гр. Б., бул.“**************да заплати на М.И.Б., с ЕГН **********,*** партер, чрез адв. А. сумата от 960лв.- разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

            Решението  може да се обжалва с касационна жалба  пред ВКС в едномесечен срок от  съобщаването му и връчване на препис от същото.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                         2.