№ 12400
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110107526 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 вр.с чл. 415, ал. 1 и чл.124 и сл.ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 27413/15.02.2022 г. по описа на СРС по предявен
от „Е.м. ЕООД, ЕИК: ..., представлявано от Р.И.М.Т., със седалище и адрес на управление:
гр. София, Ж.К. м.д., ул. рпк № 4-6, срещу Е. Н. Я., ЕГН: **********, гр. София, Ж.К. м. 2,
бл...., вх.5, ет.8, ап.86, със съдебен адрес: гр. София, бул. Христо Ботев № 94, ет. 3, ап.5, чрез
адвокат Ц. Д.-У., с която е предявен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл.
415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 във връзка с чл. 99 от ЗЗД за сумата от 1
249,20 лв., ведно със законна лихва от 20.10.2021г. до изплащане на вземането, договорна
лихва за периода от 28.11.2018г. до 28.10.2020 г. в размер на 371,79 лв., мораторна лихва за
периода от 28.11.2018г. до 20.10.2021 г. в размер на 317,51 лв.
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление до СРС за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника. Било образувано ч.гр.д. № 60157/2021 г., по което е
издадена заповед за изпълнение, срещу която било подадено възражение от ответника.
Твърди, че на 29.06.2015 г. между „ОББ“ АД и ответника е бил сключен договор за
потребителски кредит без обезпечение за сумата от 2490 лв. На 31.01.2018 г. бил сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „ОББ“ АД и „Е.м.“ ЕООД, като
вземането било прехвърлено на ищеца. Твърди, че ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия, като поради неизпълнение на задължението, ищецът е преминал към
принудително събиране на същото чрез снабдяване със заповед за изпълнение на парично
задължение. Твърди, че вземането не е погасено и моли съда да уважи исковата претенция и
да му присъди разноски.
Ответната страна, е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Счита иска за неоснователен. Твърди, че не е ясно как е формирана посочената
претендирана главница. Оспорва вземането като погасено по давност за претендираните
лихви и главници за посочения период. Твърди, че не е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането на ищеца. Счита, че договорът за кредит съдържа нищожни
клаузи, поради неравноправност и моли съда да извърши служебна проверка за това, както
1
и по отношение на Договора за цесия. Моли съда да отхвърли исковите претенции и да им
присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че между
„Обединена българска банка” АД и ответника е бил сключен Договор за потребителски
кредит без обезпечение на 29.06.2015 г. за сумата от 2490 лв. при лихвен процент към
момента на сключване на договора 14.72 % годишно. Годишният процент на разходите е в
размер на 19.36. Представени са и Общи условия, Договор за прехвърляне на парични
вземания от 31.01.2018 г., сключен между „ОББ“ АД и „Е.м.“ ЕООД, Приложение № 3 към
него, представляващо Потвърждение по чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия, и Анекс № 3 от
05.12.2019 г. към Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г., Анекс № 4
от 04.01.2021 г. към Договора.
В Приложение № 1 към Договора за цесия, в което е индивидуализирано вземането от
ответницата, което се прехвърля на ищеца – имена, ЕГН, номер и дата на договора за
кредит, датата на настъпилата предсрочна изискуемост, дължимите главници и лихви.
До ответницата е изпратено уведомление за извършената цесия, с който й е даден
срок за доброволно изпълнение на вземането, но същото не е получено от адресата, видно от
обратната разписка.
От изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
по процесния договор за потребителски кредит е отпусната и усвоена сумата от 2490 лв. на
30.06.2015 г. Погасените суми в полза на кредитодателя „Обединена българска банка“ АД са
в общ размер от 148.02 лв., с които са погасени главница в размер на 34.30 лв., договорна
лихва от 90.98 лв., наказателна лихва и наказателна надбавка – 0.34 лв., застраховка от 9.12
лв. и такса обслужване – 4.00 лв. Не е установена разлика от 9.28 лв. какво задължение e
покрила. В полза на ищцовото дружество няма погасени суми. Вещото лице е установило,
че размерът на неиздължената главница за периода 28.11.2018 г. до 28.10.2020 г. възлиза на
481.65 лв., а за исковия период – 832.67 лв. за същия период дължимата договорна лихва
възлиза на 498.27 лв., а на лихвата за забава е в размер на 323.40 лв., или общо – 821.67 лв.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Безспорно се установява по делото, че между праводателя на ищеца и ответника е
бил сключен договор за потребителски кредит, чийто срок за погасяване на вземането е
изтича 28.09.2024 г. Междувременно вземането е било прехвърлено с Рамков договор за
цесия между ищеца и кредитодателя „Обединена българска банка“ АД като ищцовото
дружество е изпратило Уведомително писмо за извършената цесия на ответника с
препоръчана пратка по пощата, което не е получено, нито е потърсено от ответника, видно
от приложеното копие на обратна разписка (л.47-48 от делото).
Ответникът е направил възражения за наличие на неравноправни клаузи и нищожни
такива. Видно от Договора за потребителски кредит, сключен между ответника и
„Обединена българска банка“ АД, налице е нарушение на императивната норма на чл.11, ал.
1, т. 11 от Закона за потребителския кредит, а именно – липсва приложен погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Такъв план не само не е представен по делото, но липсва и като приложение, описано в
самия договор за потребителски кредит. Това само по себе си води до недействителност на
самия договор за кредит, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. В договора има и
2
непълноти – в ал. 2 на чл. 5 от същия, не е посочена сума за общата дължима сума от
кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит; не е
посочен общият размер на месечната погасителна вноска по кредита и на месечната
застрахователна премия (чл.8, ал. 2 от Договора), както и размера на всяка месечна
анюитетна вноска (ал. 1 на чл. 8 от Договор).
Предвид изложеното, съдът счита, че между праводателя на ищеца и ответника не е
възникнало валидно правоотношение по предоставяне на потребителски кредит. Съгласно
трайната съдебна практика, при нищожност на договор за кредит, получателят дължи
връщане само на главницата, която е получил, предвид избягване на неоснователно
обогатяване на лицето. В случая се претендират само падежирали вноски, без да се
представят доказателство кои са тези падежирали вноски по договора за кредит. Исковият
период е за суми, станали изискуеми за периода от 28.10.2016 г. до 28.09.2020 г. в общ
размер на 1249.20 лв., като съгласно заключението на вещото лице за исковия период
падежиралата главница възлиза на 832.67 лв.
Преди да се разгледа възражението за погасяването на вземането по давност, следва
да се разгледа възражението за редовно извършено прехвърляне на вземането на ищеца,
наведено в отговора на исковата молба. Дали и доколко договорът за цесия, сключен между
първоначалния кредитор на ответника и ищцовото дружество е породил действие спрямо
ответника, е въпрос, който е спорен между страните. По делото има приложено уведомление
до ответника, за което обаче липсват данни да е достигнало до него.
Съдът приема, че цесията не е проявила своето действие, съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
по отношение на ответника с получаването на приложеното към исковата молба
уведомление, доколкото същото не е достигнало до длъжника преди предявяване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което същият е депозирал възражение по чл. 414 от
ГПК, че не дължи процесното вземане, тъй като длъжникът не е бил уведомен за
прехвърляне на вземането преди тази дата. Производството по реда на чл. 410 и следващите
от ГПК е едностранно до момента, в който длъжникът не получи заповед за изпълнение и
възможност да възрази срещу същата, като заповедният съд не извършва проверка дали
длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, което се декларира от
заявителя. Книжата, приложени към заявлението, не се връчват на длъжника и той не е
уведомен по никакъв начин, че дължи на нов кредитор, а видно от документите по делото,
уведомлението по чл. 99 от ГПК не е било получено от длъжника. Независимо, че се касае за
факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право, следва да се има
предвид и характера на производството по чл. 422 от ГПК, което се явява продължение на
производството по чл. 410 от ГПК и за да е породило действието си прехвърлянето на
вземането по реда на чл. 99 от ЗЗД, е следвало длъжникът да е уведомен преди момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че няма
валидно уведомяване на длъжника преди момента на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК, тъй като няма доказателства за връчване на такова уведомление на лицето преди
20.10.2021 г., когато е образувано заповедното производство. Длъжникът е възразил, че не
дължи процесното вземане още в заповедното производство, което е обуславящ факт
възникването на правото на иск в настоящото производство.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ищецът не доказва
валидно прехвърляне на вземането от кредитодателя по процесния договор за потребителски
кредит, респективно, искът се явява неоснователен и недоказан. При това положение, е
безпредметно да се разглеждат останалите възражения на ответната страна.
При този изход на спора ответната страна има право на разноски в исковото
производство в размер на 400 лв. за заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения
Договор за правна защита от 01.04.2022 г. Ищецът няма право на разноски.
По изложените мотиви Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.м. ЕООД, ЕИК: ..., представлявано от Р.И.М.Т., със
седалище и адрес на управление: гр. София, Ж.К. м.д., ул. рпк № 4-6, срещу Е. Н. Я.,
ЕГН: **********, гр. София, ЖК м. 2, бл...., вх.5, ет.8, ап.86, със съдебен адрес: гр. София,
бул. Христо Ботев № 94, ет. 3, ап.5, чрез адвокат Ц. Д.-У. положителен установителен иск
по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 във връзка с чл.
99 от ЗЗД за сумата от 1 249,20 лв. (хиляда двеста четиридесет и девет лева и двадесет
стотинки), ведно със законна лихва от 20.10.2021 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва за периода от 28.11.2018 г. до 28.10.2020 г. в размер на 371,79 лв. (триста седемдесет и
един лева и седемдесет и девет стотинки), мораторна лихва за периода от 28.11.2018 г. до
20.10.2021 г. в размер на 317,51 лв. (триста и седемнадесет лева и петдесет и една
стотинки), като неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.м. ЕООД, ЕИК: ..., представлявано от Р.И.М.Т., със седалище и адрес
на управление: гр. София, Ж.К. м.д., ул. рпк № 4-6, да заплати на Е. Н. Я., ЕГН: **********,
гр. София, ЖК м. 2, бл...., вх.5, ет.8, ап.86, сумата от 400 лв. (четиристотин лева) за разноски
в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4