Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 10.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
48 по описа на съда за 2010 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от „БКС-Н.“ АД искова
молба за признаване за установено, че е собственик на имот пл. № 1690, нанесен
в к.л. 226 по неодобрения кадастрален план на гр. С., м. „ОСЗ Сгуроотвала“,
който имот съгласно решение № 120 от протокол № 24/22.03.2001 г. на СОС попада
в кв. 3 и е част от УПИ І, отреден за озеленяване, при граници: изток – улица
север – скат, запад – цистерни, юг – улица.
Ищецът твърди, че с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 70/14.04.2003 г. на нотариус рег. № 350 на НК бил признат за
собственик на недвижим имот, включен в капитала му, представляващ поземлен имот
с площ от 5 917 кв.м., находящ се в гр. С., район „Подуене“, заснет от ОП
„Софийски кадастър“ през 1985 г. и 1988 г. като имот с пл. № 1690, нанесен в
к.л. 226 по неодобрения кадастрален план на гр. С., м. „ОСЗ С.“ част от кв. 3 и
от УПИ І, отреден за озеленяване. Имотът бил включен в капитала на „БКС-Н.“ АД.
В меморандум, изготвен във връзка с приватизацията на дружеството в капитала му
бил заведен имот, индивидуализиран като „І-площадка Асфалтова база“, ж.к. „*************
разположена в промишлена зона на гр. С., представляваща имот пл. № 46 и № 1559
с площ от 58 485 кв.м. За имота имало съставен акт за държавна собственост
от 1987 г., според който теренът бил с площ от 160 000 кв.м. Според
издадената от ОП „Софийски кадастър“ скица от 02.08.1998 г. графично измерената
площ на имота била 85 340 кв.м. и отразявала ситуацията по кадастрален
план № 204 и 226, на база на замервания през 1985 г. и 1988 г. и действащата
регулация. Според скицата теренът на пл. № 46 бил 8 940 кв.м., на този на
имот пл. № 1559 – 76 400 кв.м. В полза на държавно дружество „Е.“ ЕООД бил
актуван терен от 26 855 кв.м. Към момента на приватизацията – 18.01.2002
г. площта на асфалтовата база и варовото бетонно стопанство била 58 485
кв.м.
Продавачът представил като доказателство за собственост
АДС от 1987 г. за земя с площ от 160 000 кв.м. и АДС № 468/25.04.1996 г.,
с която е деактувана част от процесния терен от 26 855 кв.м. в полза на „Е.“
ЕООД. След сключване на договор за продажба на акции, представляващи 75% от
капитала на „БКС-Н.“ ЕАД ищецът предприел процедура по снабдяване с нотариални
актове на заведената в капитала на дружеството земя, индивидуализирана в
меморандума като „І-площадка-Асфалтова база“ с площ от 58 485 кв.м. В тази
квадратура бил включен и поземлен имот от 5 917 кв.м., находящ се в гр. С.,
СО, район „Подуене“, заснет през 1985 г. и 1988 г. като имот с пл. № 1690, к.л.
226 по неодобрения кадастрален план на гр. С., м. „ОСЗ Сгуроотвала“. Ищецът
подал молба до СО, район „Подуене“ за попълване на кадастралната основа на
подробния устройствен план с поземлен имот с площ от 5 917 кв.м. като имот
пл. № 1690. Към молбата е приложен нотариален акт № 70/14.04.2003 г. От СО,
район „Подуене“ уведомили ищеца, че в процеса на нанасяне на имот пл. № 1690 се
установило, че същият се застъпвал с имот 1844-собственост на други лица.
След извършена проверка ищецът установил, че в полза на
ответниците в настоящото производство било постановено решение по адм.д. №
3997/1999 г. по описа на СГС, ІІІ „ж“ отд., с което било отменен отказа на
кмета на СО за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 634, кв. 68, „*********“
като незаконосъобразен и отменил отчуждаването на недвижими имот, находящ се в
гр. С., м. „*********“, стар, кв. 68-нов, представляващ пл. № 634, извършено
със заповед № 423/08.05.1954 г. на МКСБ по отношение на ответниците до размера
на наследствената им квота. Ищецът не бил страна в това производство, а
отмененото отчуждаване било незаконосъобразно, тъй като се застъпвало с имот,
собственост на ищеца. Освен това, в решението на СГС не била посочена площта на
възстановения на ответниците имот. В скицата-копие от неодобрения кадастрален
план на гр. С. в обхвата на площта на имот с пл. № 46 и пл. № 1559 попадали площи
от стари имоти, заснети в кадастрални листове № 224 и 226. Срещу стар имот пл.
№ 634 нямало записани данни за собственици, а квадратурата била 1 160 кв.м.
Отчуждаването на имота на ответниците било отменено за
имот пл. № 634, без посочена отчуждена площ и граници и реално била отписана
площ от 6 770 кв.м., надвишаваща почти шест пъти квадратурата на имота от
1 160 кв.м., съгласно графични данни. Постановеното в производството по
чл. 4 от ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС вр. чл. 33 от ЗАП (отм.) решение било непротивопоставимо
на ищеца. По така изложените съображения моли съдът да постанови решение, с
което да признае ищеца за собственик на основание включване в капитала на
дружеството на поземлен имот с площ от 5 917 кв.м., находящ се в гр. С.,
район „Подуяне“, заснет от ОП „Софийски кадастър“ през 1985 г. и 1988 г. като
имот с пл. № 1690, нанесен в к.л. 226 по неодобрения кадастрален план на гр. С.,
м. „ОСЗ Сгуроотвала“ част от кв. 3 и от УПИ І, отреден за озеленяване съгласно
решение № 120 от протокол № 24/22.03.2001 г. на СОС.
От ответниците З.А.С. и З.И.М. е постъпил отговор, в
който предявеният от ищеца иск е оспорен. Твърдят, че по време на влизане на
решението, с което е отменено отчуждаването в сила всички земи са били общинска
собственост, чрез общински дружества, сред които и „БКС-Н.“ ЕАД, със 100%
общинско участие. Последващата приватизация на дружеството чрез продажба на
част от акциите и снабдяване на приватизираното дружество с нотариални актове
за собственост не могли да се противопоставят на ответниците.
Ответникът В.М.М.-К. оспорва правото на собственост на
ищеца, тъй като в АДС № 11526/1987 г. липсвало описание на имота по площ и
граници и основание за издаването му. Актуализираният меморандум не
представлявал доказателство за правото на собственост и не легитимирал ищеца
като собственик. Имот пл. № 1690 попадал извън очертанията на имоти пл. №№ 46 и
1559 по неодобрения кадастрален план на гр. С.. Границите на имот № 1690 били
различни от посочените в исковата молба.
Ответникът В.Г.Д. оспорва иска с твърдения, че
констативният нотариален акт не създава права за ищеца и не може да го
легитимира като собственик на процесния имот.
Ответницата С.Х.Д. оспорва активната легитимация на ищеца,
тъй като имотът не бил включен в капитала на дружеството, а актуализираният
меморандум бил изготвен през 2001 г., след влизане на решението по адм.д. №
3997/99 г. на СГС, АО, ІІІ „ж“ състав, страна по което бил праводателят на
ищеца – Столична община. Към датата на включването в капитала на ищеца имотът
вече не бил общинска собственост, тъй като собствеността върху него била възстановена.
Съдът, след като
прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК приема за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно АДС № 11526/25.11.1987 г. на Коларовски НС – гр.
С. терен с обща площ от 160 000 кв.м., както и административни сгради и
навеси са били предоставени за оперативно управление на РОП „БКС“ при
Коларовски район.
В т. 5.1. от актуализиран Меморандум на „БКС Н.“ ЕАД на
СОАП от 17.09.2001 г. е отбелязано, че площадка „Асфалтова база“, ж.к. „О.-*********“
е разположена в промишлената зона на гр. С., имот пл. №№ 46 и 1559, при
граници: север – жп линия, запад – Владайската река, на изток и юг – частни
имоти. В скицата от ОП „Софийски кадастър“ от 02.08.1998 г. е записана графично
измерена площ от 85 340 кв.м. и отразява ситуацията по кадастрален план №
204 и 226 на база замервания през 1985 г. и 1988 г. и действащата регулация.
Според скицата терена на имот пл. № 46 е 8 940 кв.м., а на имот пл. № 1559
– 76 400 кв.м. През 1996 г. СО, район „Подуяне“ е актувала част от терена
– 26 855 кв.м. в полза на „Е.“ ЕООД и е издаден АДС № 4867/25.04.1996 г.
Към 17.09.2001 г. е прието, че асфалтовата база и варо-бетоновото стопанство са
с обща площ от 58 485 кв.м.
На 14.04.2003 г. е съставен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 170, с който нотариус рег. № 350 на НК е признал „БКС-Н.“
АД за собственик на основание включване в капитала на дружеството на поземлен
имот с площ от 5 917 кв.м., находящ се в гр. С., СО, район „Подуяне“,
заснет от ОП „Софийски кадастър“ през 1985 г. и 1988 г. като имот с пл. № 1690,
нанесен в к.л. № 226 по неодобрения кадастрален план на гр. С., м. „ОСЗ
Сгуроотвала“, който имот съгласно решение № 120 от протокол № 24/22.03.2001 г.
на СОС попада в кв. 3 и е част от УПИ І, отреден за озеленяване, при граници:
изток – улица, север – скат, запад – цистерни, юг – улица.
От СО, район „Подуяне“ е изпратено писмо до изпълнителния
директор на „Б.Н.“ АД, в което е уведомен, че в процеса на нанасяне на имот пл.
№ 1690 е установено, че е налице застъпване с имот пл. № 1844 – собственост на
други лица и че споровете за материално право се отстраняват след разрешаване
на спора по съдебен ред.
С решение от 08.05.2001 г. по адм.д. № 3997/1999 г. по
описа на СГС, АО, ІІІ „ж“ състав е отменен отказа на кмета на СО за отмяна на
отчуждаването на имот пл. № 634, кв. 68, м. „*********“ като незаконосъобразен
и е отменено отчуждаването на недвижим имот, находящ се в гр. С., м. „*********“,
стар, кв. 68-нов, представляващ пл. № 634, извършено със заповед №
423/08.05.1954 г. на МКСБ по отношение на Х. П.Д., Л. П.Д., П.Б.М., З.И.М., И.Г.Д.,
В.Г.Д., Т.Т.Р., Б.С.Д., З.А.С., М. А.К., А. Г.Х., Х.А.Х., до размера на
наследствените им права. Решението е влязло в сила на 18.06.2001 г.
Съгласно списък на лицата, чиито имоти се отчуждават за
сгуробетона ТЕЦ Сталин, находящи се в района на кв. М., при граници: Владайска
река, жп Линия и шосе за Ч., под т. 151 фигурира имот 634 с площ от 6770 кв.м.
на наследници на Х. Д..
Със заповед № РД-57-213/23.08.2007 г. на кмета на СО и
въз основа на решение от 08.05.2001 г. по адм.д. № 3997/1999 г. по описа на СГС
е наредено отписване от актовите книги за общинска собственост имот пл. № 634,
к.л. № 204, 226 от кадастралния план, изработен през 1948 г., с площ от
6 770 кв.м.
Със заповед № РД-09-246/02.07.2008 г. кметът на район
„Подуяне“ е оттеглил своя заповед № РД-09-156/23.04.2008 г., с която е одобрено
попълването на кадастралната основа на подробния устройствен план на м. „ОСЗ
Сгуроотвала“ с поземлен имот пл. № 1844 като незаконосъобразна и е спряна
процедурата по нанасянето на имот пл. ) 1844 по отношение на „Б.Н.“ АД и наследниците на Х. Д. А. до
решаване на спора по съдебен ред.
С решение от 24.04.2009 г. по адм.д. № 4648/2008 г. по
описа на АССГ заповедта от 02.07.2008 г. е отменена.
По делото е приета в цялост конкурсна документация на
СОАП за продажба на 75% от капитала на „БКС-Н.“ ЕАД.
Изслушани са първоначална и повторна съдебно-технически
експертизи за статута на имоти пл. №№ 46 и 1559 от к.л. № 204 и 226 и пл. №
634.
Първоначалната съдебно-техническа експертиза е заключила,
че по кадастрални планове от 1956 г. имот пл. № 634 попада с 1/5 част в к.л.
204, а с 4/5 части – в к.л. 226. Квадратура на имота не е посочена и не е
открита разписна книга за този период. На кадастралните планове от 1971 г. на
к.л. 204 попада имот 46, а на к.л. 226 – имот 1559. Върху имот пл. № 46
попадали нов имот пл. № 1789, а върху имот пл. № 1559 – други нови имоти, сред
които имот с пл. № 1690. За имотите 46 и 1559 също не са били записани площ и
собственост в разписната книга. За новите имоти, посочени в таблица приложение
№ 1 към експертизата са посочени собственици, по дадена информация устно от
служител в отдел на ГИС.
Имот пл. № 1844, кв. 3 не е нанесен на действащия
кадастрален план и данни за него в регистъра липсвали. Имот пл. № 1690, кв. 3
бил нанесен н действащия кадастрален план в северната част и попадал върху стар
имот пл. № 1559 с площ от 5 919 кв.м., като по данни от регистъра бил
собственост на „Б.Н.“ АД. При нанасянето на к.л. 204 и 226 вещото лице С. е
установило, че стар имот пл. № 634 попада частично върху нов имот 1690 по
действащия кадастрален план в северозападната му част.
Имоти пл. №№ 46 и 1559 били нанесени в действащия
регулационен план, като впоследствие са задраскани и са нанесени новите
планоснимачни номера на имоти, попадащи върху тях и нанесени на регулационния
план. Имоти пл. №№ 1690 и 1844, кв. 3 не били нанесени върху действащия
регулационен план.
При проследяване на хронологията за имоти №№ 46 и 1559 е
установено, че след отчуждителната процедура съгласно заповед № 423/08.05.1954
г. на МКСБ, в кадастрални планове от 1971 г., действащи и към момента и
регулационен план на м. „*********“, одобрен със заповед №
РД-50-09-386/22.12.1988 г., имотите попадат в к.л. 204 и 226.
Допълнителната съдебно-техническа експертиза е заключила,
че имот № 46, нанесен в създадения през 1971 г. кадастрален план, е с площ от
9 000 кв.м., а имот пл. № 1559 – с площ от 75 700 кв.м. И двата имота са
били нанесени като елементи на неодобрен кадастрален план. Одобреният със
заповед № РД-50-09-386/22.12.1988 г. регулационен план не е влязъл в сила и
имотите са отбелязани като такИ.извън регулация в информационния меморандум. Поради
това одобреният с решение № 120 по протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС
регулационен план е първи за имоти пл. №№ 46 и 1559. Съгласно приложения 1 и 2
към експертизата, представляващи съответно копие-извадка от оригинала на
регулационния план и заповедта за одобряването му, имоти №№ 46 и 1559 са с площ
от 9 031 кв.м. и 75 694 кв.м., с посочени в тях отреждания. След 2002
г. в кадастралната основа на регулационния план имоти пл. №№ 46 и 1559 са
заличени и са попълнени с имоти, сред които имот 1690 не попада. На приложение
№ 3 границите и номерата на новообразуваните имоти са показани с черен цвят, а
бившите имоти 46 и 1559 – със зелен цвят. Вещото лице е установило, че съгласно
цифрова база данни на кадастралния план, поддържана до влизане в сила на
кадастралната карта на район „Подуяне“през април 2016 г. „Б.Н.“ АД е собственик
на имот пл. № 1689 с площ от 1736 кв.м., част от бивш имот пл. № 1559 въз
основа на нотариален акт № 164 от 14.04.2003 г., на имот пл. № 1690 с площ от
5 920 кв.м., извън границите на бившите имоти 46 и 1559 въз основа на
нотариален акт № 164/14.04.2003 г. и на имот пл. № 1876 с площ от 9 140
кв.м. (също находящ се извън границите на бившите имоти пл. №№ 46 и 1559) въз
основа на нотариален акт № 131/29.12.2009 г.
Площта на имот пл. № 634 съгласно отчуждителна преписка е
с площ от 6 770 кв.м., а съгласно комбинирана скица на ОП „Софийски
кадастър“ от 29.05.1998 г. – 6 950 кв.м. По изчисления от цифровия модел
на стария кадастрален план площта на имота е 6 950 кв.м. В югоизточния
край на имота, попадащ в к.л. 226 е нанесена сграда с площ от 31.5 кв.м. Между
имоти с пл. №№ 634 по стар кадастрален план и 1690 по неодобрен кадастрален
план на район „********* – ІІч.“ е установено застъпване от 1 447 кв.м. и
в тази част не са изградени стопански постройки или други строежи.
Останалите доказателства съдът не обсъжда като неотносими
към спора по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Материално-правната си легитимация ищецът „БКС-Н.“ АД извежда
от съставен нотариален акт № 170, том І, рег. № 1254, дело № 62/2003 г. на
нотариус рег. № 350 на НК. Според него имотът, с площ от 5 917 кв.м.,
находящ се в гр. С., СО, район „Подуяне“, заснет от ОП „Софийски кадастър“ през
1985 г. и 1988 г. е с пл. № 1690, нанесен в к.л. 226 по неодобрения кадастрален
план на гр. С., м. „ОСЗ Сгуроотвала“. Съгласно решение № 120 от протокол №
24/30.03.2001 г. на СОС поземленият имот попада в кв. 3 и е част от УПИ І,
отреден за озеленяване, при граници: изток – улица, север – скат, запад –
цистерни и юг – улица. Нотариусът е признал ищеца в настоящото производство за
собственик на основание включването на имота в капитала на търговското
дружество и въз основа на представени писмени доказателства.
Съгласно дадените в ТР №
11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС задължителни
указания, нотариалният акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не
се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, а при оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна. Правният извод на нотариуса досежно принадлежността на
правото се счита за
верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, поради което нотариалният
акт по чл. 587 от ГПК (чл. 483 от ГПК (отм.), удостоверяващ принадлежността на
правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен
интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се
изразява в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на
акта, в опровеграване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание, в доказване, че признатото право се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаване на акта. Процесуалният способ за защитата на
оспорващия удостовереното с нотариалния акт право на ищеца може да се проведе
не само чрез предявяване на инцидентен установителен или насрещен иск, но е
чрез възражение.
В случая ответниците са
възразили, че правото на собственост върху процесния имот не принадлежи на
ищеца, тъй като им е възстановен с влязло в сила съдебно решение, с което е отменено
отчуждаването на недвижим имот, находящ се в гр. С., м. „*********“, стар, кв.
68-нов, представляващ пл. № 634, извършено със заповед № 423/08.05.1954 г. на
МКСБ.
От значение за разрешаване на
правния спор е установяване на идентичност на претендирания от „Б.Н.“ АД имот с
този, по отношение на който ответниците заявяват права, изключващи тези на
ищеца.
Въз основа на повторната
съдебно-техническа експертиза по делото, която съдът кредитира като компетентно
дадена, мотивирана и изготвена въз основа на пълно и последователно изследване
на кадастралния и регулационен статут на сочения от ищеца като негов имот пл. №
1690 и имот пл. № 634, по отношение на който е отменено отчуждаването в полза
на ответниците съдът намира, че претендираният от ищеца имот не е негова
собственост. Както в исковата молба, така и в актуализирания меморандум,
изготвен за целите на приватизационната процедура се сочи, че имот пл. № 1690 е
новообразуван и част от имот, първоначално с площ от 160 000 кв.м.,
съгласно АДС № 11526/25.11.1986 г., от които 8 940 кв.м. в имот пл. № 46,
а 76 400 кв.м. – в имот 1559. Не се спори и че след „изваждане“ от
активите на площ от този имот в размер на 26 855 кв.м. и актуването й в
полза на „Е.“ ЕООД, асфалтовата база и варо-бетоновото стопанство са с площ от
58 485 кв.м. и с този размер теренът е заведен в капитала и баланса на
дружеството. Претендираният от ищеца имот обаче не попада нито в имот пл. № 46,
нито е част от имот пл. № 1559. Съгласно заключението на повторната
съдебно-техническа експертиза, съгласно цифрова база данни на кадастралния план
имот пл. № 1690 с площ от 5 920 кв.м. е записан като собственост на „Б.Н.“
АД, но този имот е изцяло извън границите на бившите имоти пл. №№ 46 и 1559.
Това се установява по категоричен начин и от скицата приложение № 3 към
заключението на повторната техническа експертиза. По тези съображения съдът
намира, че неустановената в настоящото производство идентичност на процесния
имот с този, за който ищецът се легитимира със съставен в негова полза
констативен нотариален акт води до извод за неоснователност на ищцовата
претенция.
На следващо място, дори и да се
приеме, че имот пл. № 1690 е собственост на ищеца на основание включването му в
капитала на дружеството, независимо дали представлява част от имоти №№ 46 и
1559, ответниците противопоставят свои права, произтичащи от решение, с което
отчуждаването на имота е отменено. Към настоящия момент частта на застъпването от
1 447 кв.м. не е заета от изградени стопански постройки или други строежи,
поради което да е налице пречка за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 634.
Собственическите права на ответниците изключват заявените
в исковата молба права на ищеца, което води до извод за неоснователност на
предявения собственически иск.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БКС-Н.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу З.А.С., Т.М.К., Н.М.К.,
З.И.М., В.Г.Д., И. Г.Д., С.П.М.-К., Ю.М.П., Т.Т.Р., Б.С.Д., Х.А.Х., В.М.М. и С.Х.Д.
иск за признаване за установено, че е собственик на имот пл. № 1690, нанесен в
к.л. 226 по неодобрения кадастрален план на гр. С., м. „ОСЗ Сгуроотвала“, който
имот съгласно решение № 120 от протокол № 24/22.03.2001 г. на СОС попада в кв.
3 и е част от УПИ І, отреден за озеленяване, при граници: изток – улица север –
скат, запад – цистерни, юг – улица.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: