НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 03.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
17555/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Производството е образувано по предявен от В.Д.К., ЕГН ********** с адрес *** срещу П.С. С., ЕГН ********** с адрес ***
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуване вземане срещу
ответника в размер на сумата от 3500лева,
представляваща дължима
главница по договор за заем от 01.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване заповед за изпълнение- 02.07.2019г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5112/03.07.2019г. по
ч.гр.д. № 10318/2019г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: Между страните на 01.09.2014г.
е бил сключен договор за заем, по който ищцата като заемател
предоставила на ответника в собственост паричната сума от 3500лева. Връщането й
било уговорено да стане в срок до шест месеца от получаването й. На падежа на
задължението, плащане от ответника не последвало, вкл. и въпреки многократните
покани до него. Предвид неизпълнението на задължението на ответника да върне
предоставената му в заем парична сума, за събиране на вземането си, ищцата
инициирала заповедно производство, по което била издадена заповед за
изпълнение. Заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
което обосновава и правния й интерес от така избраната форма на защита.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника.
Първото по делото заседание
е проведено на 27.01.2020г., като редовно призован ответникът не се е явил, не
е представляван и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и
за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД, ищецът е
ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Анализът
им обосновава категоричен извод за наличие на валидно възникнало заемно
правоотношение между страните на 01.09.2014г., по което ищцата е изпълнила
задължението си по чл.1 като е предала на ответника сумата от 3500лева.
Твърдения, респ. ангажирани доказателства за връщане на сумата по делото няма.
А този факт е подлежал на доказване от ответника. Ответникът при проявената
пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността
на исковата претенция в първото редовно проведено по делото о.с.з., реално не е
оспорил тези твърдения, респ. не е ангажирал доказателства за изпълнение на
насрещните си задължения по договора за заем.
Предвид горното, преценени
в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за вероятната
основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.
По тези съображения,
съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този
ред.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива в
настоящото производство са в размер на 270лв., от които 200лева адв. възнаграждение и 70лева допълнителна ДТ.
Съобразно т.12 ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от
него разноски в заповедното производство в общ размер на 270лева, от които 70лева
платена ДТ и 200лева адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца В.Д.К., ЕГН **********
с адрес *** съществува
вземане срещу ответника П.С. С., ЕГН ********** с адрес *** в размер на сумата от 3500лева, представляваща дължима главница по договор за
заем от 01.09.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение- 02.07.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 5112/03.07.2019г. по ч.гр.д. № 10318/2019г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА П.С. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.К., ЕГН ********** сумата от 270лева,
представляваща направени в исковото производство съдебно- деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.С. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.К., ЕГН ********** сумата от 270лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 10318/2019г. по описа на
ВРС, 33 състав, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239,
ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ при РС- Варна: