№ 9779
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20251110101239 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „*************“ ЕАД срещу Е. Д.
П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни
искове за следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ************, с абон. № 87258, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20685/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, а
именно: 3 799.95 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.
05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.04.2024 г. до изплащане на
вземането; 492.31 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 19.03.2024 г.; 75.46 лв.
– цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023
г., ведно със законната лихва от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането; 15.38 лв. –
мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице договорно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответника в качеството
му на собственик, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период
топлинна енергия за имота, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „**********“ ЕООД по
реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Оспорва наличието на договорна връзка с ищеца при
1
твърдения, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот, като изтъква, че
представените нотариални актове и молба-декларация за откриване на партида са
неотносими към исковия период. Оспорва влизането на ищцовите общи условия в сила. Не
оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота през исковия период и нейната цена.
Оспорва иска за лихва за забава върху главницата за цената на доставената топлинна
енергия, възразявайки, че разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от общите условия е неприложима,
защото предполага длъжникът да изпадне в забава преди издаването на изравнителната
сметка и на общата фактура. Възразява, че ищецът не е материалноправно легитимиран да
получи цената на услугата дялово разпределение, тъй като услугата е извършена от друго
дружество. Оспорва съществуването на договор между ищеца и „**********“ ЕООД, по
силата на който последното да е извършвало дяловото разпределение за процесния имот.
Оспорва дължимостта на лихва за забава върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение поради това, че не е изпаднал в забава, защото не е получил покана. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца „**********“ ЕООД изразява становище, че
дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните изисквания, а
предявените искове са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20685/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са
допустими като предявени в законоустановения срок, в предметните и субективни предели
на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на подадено в срок
възражение срещу заповедта.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на договорно правоотношение е договорът. Този начин на
облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия
предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза
на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се
касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на
топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал.
2
1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост
или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие.
В случая от неоспорения от ответника Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
183, том ХХХХ, дело № 7864/1993 г. на нотариус при СНС, се установява, че Е. Д. П. е
придобила собствеността върху процесния имот на 13.04.1993 г. Ответникът не твърди и не
доказва да се е разпоредил с правото си на собственост върху процесния имот преди или по
време на исковия период, поради което съдът приема за установено, че именно той е бил
негов собственик през целия период.
Нещо повече – от писменото доказателство на л. 20 – 21, неоспорено от ответника, се
изяснява, че той е подал до ищцовото дружество на 14.03.2014 г. заявление-декларация за
промяна на партидата за имота на негово име. Съдът намира, че се касае за отправено от
ответника до „*************“ ЕАД предложение за сключване на писмен договор, което
очевидно е прието, щом самият ищец представя заявлението-декларация по делото и щом
съобщенията към фактури и изравнителните сметки са издадени на името на ответника.
Следователно доказано е сключването на нарочен писмен договор между „*************“
ЕАД и ответника за доставка на топлинна енергия в процесния имот, като не е установено
впоследствие друго лице да е сключило нарочен договор с ищеца или да е станало клиент по
реда на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, придобивайки право на собственост или вещно право на ползване
върху имота.
Възникналото между страните и съществувало през исковия период облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ************, с абон. № 87258, съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от
общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „*************“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР. С Определение № 13543/21.03.2025 г. е съобщено на страните, че на
съда е служебно известно публикуването им в един централен и в един местен
всекидневник, както и тяхното съдържание.
С Определение № 13543/21.03.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда
проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявена за безспорна и
ненуждаеща се от доказване реалната доставка на топлинна енергия в имота през процесния
период, чиято цена възлиза на претендираната сума, както и липсата на плащане от
ответника.
Всичко гореизложено обосновава извод, че искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е доказан по основание и размер.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
3
„в“ ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 05.04.12024 г., поради което погасени по давност биха били вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 05.04.2021 г., но такива
не са включени в исковия период.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на цената на доставената в имота му
топлинна енергия.
Следователно искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е изцяло
основателен, като върху главницата ответникът дължи и законната лихва, считано от
05.04.2024 г. до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг в претендирания размер. По
отношение на забавата в плащането му съдът намира следното: Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. Именно тази разпоредба следва да намери приложение в случая предвид
клаузите в приложимите общи условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок. Предвид изложеното изпадането в забава в случая не е обвързано с
получаването на покана. В случая ответникът е изпаднал в забава в плащането на главното
задължение предвид липсата на извършени плащания в уговорения срок. Началото на
забавата е 15.09.2022 г. за главницата за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. и 15.09.2023
г. – за главницата за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г., тъй като съобщенията към
4
фактури са съответно от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г. Размера на дължимата мораторна лихва
за периода от 15.09.2022 г. до 19.03.2024 г. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта
на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на 499.90 лв., което
надвишава претендирания от ищеца размер на това вземане. Следователно искът за
мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия следва да бъде уважен
изцяло.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. Установява се от представените от третото лице
– помагач писмени доказателства, че през исковия период дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвано от
„**********“ ЕООД. За ответника е възникнало задължението за заплащане на стойността
на извършената по отношение на неговия имот услуга, като таксата се дължи именно на
ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от общите условия, която не обвързва
дължимостта й с наличието или липсата на валиден договор между ищеца и фирмата за
дялово разпределение, нито с извършването на плащане от „*************“ ЕАД към
„**********“ ЕООД. Поради това съдът намира иска за цената на услугата дялово
разпределение за доказан по основание. По делото е обявено за безспорно, че цената на
услугата възлиза на претендираната сума. Възражението на ответника за изтекла
погасителна давност е неоснователно по съображенията, изложени във връзка с другата
главница. Следователно искът е изцяло основателен, като върху тази главница се дължи и
законната лихва, считано от 05.04.2024 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на
задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана за
заплащането й. От това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу него за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
Независимо от отхвърлянето на единия иск съдът намира, че на ищеца се дължат
всички сторени от него разноски за исковото и заповедното производства, защото
отхвърлената част от исковете от математическа гледна точка е пренебрежимо малка /под 1
% от тяхната цена/, респ. на ответника не се дължат разноски.
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски за заповедното
производство в общ размер на 137.66 лв., както следва: 87.66 лв. – държавна такса, и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, и разноски за исковото производство в общ размер на
187.66 лв., както следва: 87.66 лв. – държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
Е. Д. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***********, дължи на „*************“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ************, следните
суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с
абон. № 87258, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 20685/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 3 799.95 лв. – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането; 492.31 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 19.03.2024 г.; 75.46 лв. – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 15.38 лв. – мораторна лихва за периода от
16.07.2021 г. до 19.03.2024 г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Е. Д. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***********, да заплати
на „*************“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
************, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 187.66 лв. – разноски за
исковото производство, и сумата от 137.66 лв. – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „**********“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6