Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260155/ 02.11.2021 година град Хасково
В
И М Е Т О НА Н А
НАРОДА
Хасковският районен съд,Втори наказателен състав
на двадесети седми септември две хиляди
двадесет и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Даниела Николова
секретар:Ваня Кирева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№361 по описа за 2021 година
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на „Сакса“ ООД, гр..Долна
баня, представлявано от Атанас Груев Димов против
Наказателно постановление /НП/ № КГ -2341/10.07.2020г. на Председател на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в
размер на 10 000 лв. на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ. Недоволен от така
наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което обжалва НП, като незаконосъобразно,неправилно и необосновано ,както
и издадено при съществени противоречия с административно
производствените правила и материалноправните норми. Излагат се твърдения за допуснати нарушения при осъществяване на
нормативно регламентираната процедура в
чл. 18 -чл.21 от Наредбата за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол / НИКТГУРН/. Жалбоподателят твърди, че пробите не били взети и
транспортирани, съобразно изискванията на БДС EN ISO 3170, което водело
до недостоверност на изпитванията. Във връзка с
изложеното се иска от съда да отмени изцяло атакуваното НП.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково,
дружеството - жалбоподател,
редовно призовано се представлява от упълномощен представител адв.В. Г. ,който
заявява че поддържа жалбата и моли за отмяна
на НП.Претендира и за разноски по делото .
Ответникът по
жалбата - Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата .
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията на страните
приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.02.2020 г. била
извършена проверка
в бензиностанция и газстанция в гр.
Хасково, бул. „Освобождение
“ №55 , стопанисвана от
дружеството -жалбоподател
"Сакса" ООД, гр.Долна баня,
с ЕИК **********. Проверката се извършила от свидетелите Е.Д.Д. и Д.В.И. и двете на длъжност „инспектор“
в Главна дирекция „Контрол на качеството
на течните горива“ към ДАМТН и в присъствието на А.А. – управител в търговския обект . В хода проверката
била взета контролна и арбитражна проба от течно
гориво –автомобилен
бензин А-95Н от бензиноколонка №4, с Протокол за проверка и вземане на проба от
течно гориво № Хс-014/226.02.2020 г. Протоколът е подписан от служителите на ДАМТН и от управителя на обекта – св. А.А. . Освен това
протокола е подпечатан и с печат на жалбоподателя
съгласно изискванията на НИКТГУРНТК. При
проверката е установено, че горивото доставено в количество 3 028 литра
с експедиционна бележка
№036112/22.02.2020г. се
предоставят на пазара с Декларация за съответствие № 1532/13.01.2020г. издадена
от "Сакса " ООД. По отношение начина и реда на
вземане на пробите не бил вписани и направени възражения от страна на
управителя на обекта за допуснати нередности. След
изпитване на контролната проба в стационарната изпитвателна
лаборатория към ДАМГН - ГД ККТГ, гр.
София, ж.к. „Младост“, кв. „Полигона“, ул. „Петър Мутафчиев“ №2, сертификат за
акредитация на БСА рег. №35 – ЛИ/26.11.2018г., валиден до 30.09.2020г., е
издаден Протокол от изпитване № С-0061-1/28.02.2020г. На основание изготвения
протокол от изпитване в горната лаборатория е извършена експертиза и е изготвен
Констативен протокол № КП-0095/28.02.2020г. за съответствие на течното гориво с
изискванията за качества. Съгласно този протокол получените резултати от
изпитването на течното гориво- автомобилен бензин А-95Н , били
следните: по показател „дистилационни характеристики-
край на кипене „:
- полученият резултат от изпитването е 215.3
градуса при норма максимум 210.0 градуса
.Налице е отклонение с 5.3 градуса над
минимално допустимата стойност.
Във връзка с горното е
прието заключението, че разпространяваното от "Сакса" ООД на
стопанисваната от дружеството бензиностанция, течното гориво – автомобилен бензин А-95Н по изпитаните показатели и получените резултати не съответства на изискванията в Приложение № 1 от Наредба
за изискванията за качеството
на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол.
Протоколът
от изпитването и констативния протокол на основание чл.22, ал.8 от НИКТГУРНТК са връчени на "Сакса" ООД, с известие за
доставяне на 19.03.2020г. , с писмо изх. № 84-01-166/28.02.2020 г. "Сакса" ЕООД е оспорило резултатите от изпитването на контролните проби на основание чл.
22. ал. 9 от НИКТГУРНК, поради което и въз основа на постъпило искане
вх.№46-12-60-117 /07.04.2020 г. е била задействана арбитражна процедура .В резултат на проведената
арбитражна процедура е издаден протокол от изпитване №03-05.06.2020/05.06.2020
г. на Агенция Митници,ЦМУ,Централна митническа лаборатория ,Сертификат за
акредитация рег.№276ЛИ/26.11.2018г. валиден до 26.11.2022 г.,издаден от ИА
БСА.Въз основа на издадения протокол от изпитване е изготвена Експертиза
№Еа-012/08.06.2020г.,съгласно която течното гориво –автомобилен бензин А 95Н не
съответства на изискванията за качество по чл.6 т.1 от Приложение №1 от НИКТГУРНК по показател „дистилационни характеристики- край на кипене „.Полученият
резултат от изпитването е 218 градуса при норма максимум 210 градуса или
отклонение с 8 градуса над максимално допустимата стойност . С писмо- покана № 84-00-58 /10.04.2020г. и известие за доставяне от 21.04.2020
г. управителят на дружеството е поканен да се яви
за съставяне и връчване на АУАН. На 22.05.2020 г. бил
съставен АУАН за горното нарушение, а именно за това,
че на 26.02.2020 г. в
бензиностанция и газстанция ,находящи се в гр. Хасково, бул. „Освобождение
“ №55 „Сакса" ООД разпространява, течно гориво –автомобилен
бензин А95 , което не съответства на установените изискванията за качество. Нарушението е квалифицирано
по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6, т. 1 на Приложение № 1 от НИКТГУРНТК. АУАН е съставен в присъствието и връчен на упълномощено лице А.Г.А. ,което не е направило възражения по акта. В
АУАН изрично е
вписано , че е съставен на основание
чл.40, ал.1
и ал. 4 от ЗАНН, и на основание Констативен
протокол за съответствие с изискванията за качество № КП -0095/28.02.2020 г. на ГД „ККТГ". Въз основа на акта
за административно нарушение е издадено процесното Наказателно постановление. В него нарушението е описано текстово, както и в АУАН. В НП за
нарушени от жалбоподателя са посочени - чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка
с чл.6, т. 1 от Приложение № 1
от НИКТГУРНТК. За
горното нарушение с НП на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ.
По делото, наред с
представените и приетите като доказателства документи, приложени към административнонаказателната
преписка и представени от жалбоподателя , бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите
Е.Д.Д. и Д.В.И. и двете на длъжност „инспектор“ в Главна дирекция „Контрол на качеството
на течните горива“ към ДАМТН и на св.А.А. и С.И. – служители на проверяваното
дружество и присъствали при извършване на проверката и вземането на пробите
от автомобилния бензин . Свидетелите Д. и И.
поддържат описаното в протокола за проверка и
вземане на проби ,впоследствие възпроизведено в АУАН и НП, като
подробно описват процедурата по вземане на пробите ,съгласно изискванията
на НИКТГУРНТК.
Посочват, че съдовете за били
предварително
промити с около 200 мл. от горивото,
като за целта
и за самото вземане на пробите
е използван удължител/ накрайник, какъвто се изисква от
чл. 18 от
Наредбата.
Освен това съдовете с пробите, общо шест на
брой за еднократна употреба били запълнени с по 800 милилитра гориво,след което затворени ,проверени за херметичност
,етикирани , пломбирани и поставени в хладилна чанта . Показанията на свидетелите
Е.Д.Д. и Д.В.И. съдът кредитира
изцяло като еднопосочни, непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по делото.
Свидетелите А.А.
и С.И. дават показания, че при вземането на
пробите от бензиноколонката с автомобилен бензин А 95 контролните органи използвали ПВЦ тръбичка
,наливали
съдовете с горивото ,но ги оставили отворени прави над половин час .Според двамата
свидетели едва след като приключили с пробонабирането от
всички течни горива затворили съдовете с автомобилен бензин , пломбирали ги ,като ги оставили в хладилната
чанта но прави, а не обърнати
надолу. В тази им част съдът не кредитира показанията
на тези свидетели,
тъй като и те не са констатирали лично дали съдовете
са охладени или не. Нещо
повече и двамата свидетели са служители
на дружество, срещу което е издадено атакуваното НП и според съда показанията на тези свидетели
са дадени „Про кауза“ с оглед
служебната си зависимост от дружеството. Наред с това показанията им остават изолирани от показанията
на другите двама свидетели и от писмените доказателства
по делото и най-вече от Протокол за
проверка и вземане на проба от
течно гориво № Хс-014/26.02.2020 г. , който е
подписан от св.
А.А. ,
подпечатан е с печат на жалбоподателя
съгласно изискванията на НИКТГУРНТК .
По искане на жалбоподателя в хода на съдебното производство бе назначена и изслушано заключение на съдебно-химическа експертиза с вещо лице Д.П. –Н. . Последната отговаря на въпросите кога, защо и при какви условия може да се получи констатираното несъответствие в показателя "Дестилационни характеристики-край на кипене" (°С)" . В тази връзка експерта е посочил, че Стандарт БДС EN ISO 3170 и Стандарт БДС EN 14275 сочат правилата за ръчно вземане на проби, като изискват съдовете с пробите от бензин и други лесно летливи съединения да се транспортират и съхраняват охладени, в обърнато положение на съда, с цел да се предотврати загубата на леки фракции през затварящото устройство, което се отразява на получения резултат за край на кипене на пробата.Според експерта допуснатите пропуски при вземане и съхранение на пробата влияят върху установените в лабораториите резултати за край на кипене,а неспазването на чл.21 от НИКТГУРНТК води до загуба на леки фракции, което по- късно се отразява на получения резултат при лабораторните тестове, вкл. на показател "Дестилационни характеристики".Ако по време на вземане на пробата, нейното транспортиране и съхранение се допусне изпарение на леките фракции, дестилационните характеристики се променят. При допуснато изпарение на бензина от момента на наливане на пробата в съдовете и до постъпването им в лабораторията за изпитване краят на кипене се повишава. Този ефект се получава по две причини. На първо място, променя се фракционния състав на горивото, защото първо се изпаряват най-леките въглеводороди, тяхното наличие в горивото намалява (намалява процентното съдържание) за сметка на тежко кипящите при по-високи температури въглеводороди. В резултат се получава по-тежко по фракционен състав гориво и съответно отчетената температура за край на кипене ще бъде по-висока.На второ място, допуснато изпарение означава, че е налице контакт на горивото с кислорода на въздуха. При контакт с кислород, както и при наличие на пряка слънчева светлина, част от въглеводородите в горивото полимеризират, което води до образуване на полимерни съединения с по-висока температура на кипене от индивидуалните въглеводороди, а това повишава края на кипене. В ежедневния живот това явление се наблюдава при естественото стареене на бензина. От приложените по делото материали било видно , че в акредитирана лаборатория не е проведено изпитване по показател "Октаново число",което давало отговор на въпроса какъв вид е изследваният бензин. Дестилацията в лабораториите, които са анализирали продукта, е приключвала по- късно: при остатък 1,3 %(V/V) в решаващата арбитражна Централна митническа лаборатория, при норма максимум 2 %(V/V). Провеждането на дестилацията до този нисък процент за остатък от дестилация, води до повишаване на температурата за край на кипене на горивото и би могло да се получава едно, макар и незначително отклонение от изискванията за качество. В случай, че дестилацията се води до остатък от 1,7 - 1,8 %(WV), бензинът съответствал на изискванията за качество по показател "Дестилационни характеристики - край на кипене".
Съдът намира експертизата в частта
й относно коментирането на закона, наредбата и приложимите стандарти за
компетентно изготвена и като такава я кредитира.Съдът обаче не възприема експертизата в частта й
относно коментирането на свидетелските показания по делото и извличането на
изводи от тях, тъй като това е в правомощията на съда, а не на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ- Забранява се пускането на пазара, разпространението,
транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1. Според чл.6,
т.1 от Наредбата за изискванията за качеството
на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол / НИКТГУРНТК/- течните горива трябва
да отговарят на следните изисквания за качество: автомобилен бензин , съгласно
приложение № 1,
като в последното приложение са дадени конкретните изисквания към автомобилен
бензин . Разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗЧАВ предвижда ,че лице, което
разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни
горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени
в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление,
независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с
глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000
до 100 000 лв. Следователно,
деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя, е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът
е съставен в присъствие на упълномощен
представител на жалбоподателя и на свидетели, на основание чл. 40, ал.1 и ал. 4 от ЗАНН, тъй като нарушението
е установено въз основа на официални документи
– констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за
качество № КП от 28.02.2020 г. на ГД
„ККТГ" при ДАМТН. Изпълнени са и
всички изисквания на чл.42 от ЗАНН по отношение на реквизитите, които следва да
съдържа АУАН. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че при
съставянето на АУАН не са допуснати процесуални нарушения, а и такива в жалбата не се
сочат. Счита, че НП е издадено при спазване разпоредбите на ЗАНН и не са на
лице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това
основание. Според настоящият състав нарушението и обстоятелствата при които е
било извършено са точно описани в НП,
така както изисква чл.57, ал.1 , т.5 от ЗАНН. Посочена е датата на нарушението,
мястото където е извършено, като в обстоятелствената част на НП подробно са описани
и обстоятелствата, на база на които е било констатирано нарушението. Това са
именно тези доказателства за обстоятелствата и действия извършени и съответно
протоколирани надлежно и описани в НП. В НП подробно е описано и извършеното от
жалбоподателя нарушение, а именно, че на посочената в АУАН и НП дата и място е
разпространявало течно гориво – автомобилен бензин А 95 , което не
съответства на
установените изискванията за качество в чл.6, т.1 вр.Приложение
№ 1 от Наредба за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.
Следва да се отбележи, че и АУАН и НП са издадени от компетентен орган в кръга
на компетентността му. Правилна е и правната квалификация, като е
посочена и санкционната разпоредба. Като взе предвид горното съдът намира, че
не са на лице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП.
По същество съдът намира че по безспорен
начин от събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност се доказва, че жалбоподателят е осъществил описаното в НП нарушение.
Жалбоподателят оспорва начина на вземане на контролните проби. В процесния случай при вземане на пробите от автомобилен бензин
не са допуснати
нарушения на процедурата,
регламентирана в чл.
18 - чл.21 от НИКТГУРНТК.Установи се по делото от показанията на св. Е.Д. и Д.И., че пробите
са взети от бензиноколонка №4 за автомобилен
бензин А 95 Н , с помощта на удължител в чисти метални съдове за еднократна употреба, които са били предварително охладени и промити със съответното гориво, а след това запечатани
, пломбирани и поставени
в хладилна чанта . Следва да бъде отбелязано, че наредбата съдържа изричното изискване съдовете, в които ще се взема
пробата от автомобилен
бензин да са предварително охладени /чл.21 /.Вземането на пробите и
съставянето на протокола за тяхното вземане
- обективирано в Протокол № Хс 014/26.02.2020 год.за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на
качеството са извършени в присъствието на св. А.А.
/управител на обекта /. Показанията на св.А. и съответстващите им показания на св.И.
в съдебното производство
за това ,че
съдовете
,в които са били взети представителни проби отавтомобилен бензин А
95 не били охладени ,а след запълването им били оставени отворени в продължение на половин
час и в този смисъл са компроментирани , почиват на предположения , без да се подкрепени от други надлежни доказателства в твърдяния смисъл,поради което и съдът не ги кредитира. Свидетелят А. , освен
че е служител на "Сакса" ООД, не е направил
никакви възражения при самото вземане пробите и тяхното съхранение до транспортирането им
,като не е
вписал възражения в този смисъл в протокола , каквито са формулирани много по-късно, според съда с
оглед защитната теза на жалбоподателя.Съдът дава вяра на посоченото
в протокола за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството относно изпълнената процедура за това. В подкрепа на това, че пробите са били взети ,съгласно
всички изисквания на чл.18
–чл.21 от НИКТГУРНТК, настоящият състав кредитира показанията на свидетелите Е.Д.Д.
и Д.В.И. и двете на длъжност „инспектор“ в Главна дирекция „Контрол на
качеството на течните горива“ към ДАМТН
изцяло като еднопосочни , непротиворечиви и подкрепящи се от писмените
доказателства по делото. Предвид горното съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията за допуснати процесуални нарушения
по НИКТГУРНТК,приемайки че пробите са взети надлежно
и че
вземането на проби
от автомобилен бензин А 95 от бензиностанция на
санкционираното дружество, е станало
като са спазени
изискванията на нормативната
уредба относно начина за взимане, съхранение и обработка
на тези проби; като извършените изследвания на контролните и арбитражна проби в акредитирани лаборатории на тези проби, са установили отклонение
от стойностите, предписвани
от чл. 6, т.1 във вр. с
Приложение №1 НИКТГУРНТК, за конкретно описан показател
– «Дестилационни
характеристики-край на кипене" (°С)"».
Подробните доводи в жалбата , че при вземане на пробите от
автомобилен бензин не били спазени процедурите, предвидени в БДС EN ISO 3170 и
БДС EN ISO 3171 и БДС EN 14275 са ирелевантни
в настоящият казус по отношение на описаното в НП нарушение . Относими, предвид момента на извършване на нарушението/26.02.2020 г./ са разпоредбите от НИКТГУРНТК ,обн. в ДВ,
бр. 76 от 2007 г.Съгласно чл. 17 от Наредбата пробите от течни горива от резервоари и
тръбопроводи се вземат съгласно БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171, но на
основание чл. 18 от Наредбата проби от течни
горива от бензиноколонки се вземат от дюзата
(накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални
съдове за еднократна употреба с помощта на удължител, непозволяващ разплискване,
до запълване на около 85 на сто от съда като преди вземането на пробата
съдовете за еднократна употреба се промиват със съответното гориво. Пробите по чл. 18, ал. 1 и по чл. 17 се вземат в
присъствието на собственика или ръководителя или служител на проверявания
обект, който поставя печат, дата и подпис върху протокола за проверка и вземане
на проба и етикетите им. В този смисъл БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171 въобще
не са относими към случая, при който пробата е взета
от бензиноколонка, а не от резервоар или тръбопровод.
Не е приложим и БДС EN 14275, доколкото към него липсва препращане в чл. 18 от Наредбата/обн.ДВ бр.76/2007г./ независимо от заключението на СХЕ .Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на т. 6. 3 от БДС EN 14275, тъй като преди да се вземе пробата
не са източени най-малко четири литра от продукта през дозиращия накрайник в
подходящ съд (източеното гориво за промиване на съдовете е около 1, 2 литра).
Посоченият стандарт е въведен едва с измененията на Наредбата с ДВ, бр. 75 от
2020 г. , в сила от 25.08.2020 г. и към момента на извършване
на нарушението е бил неприложим, тъй
като се отнася за вземането на проби от резервоари по чл. 17, а не от бензиноколонки по чл. 18 от Наредбата, аргумент за което е
и цитираният в него стандарт EN ISO 3170 "Течни нефтопродукти", касаещ ръчно вземане на проби от течни или полутечни
въглеводороди, утайки и отлагания в стационарни резервоари.
Настоящият
състав намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя във връзка с извършеното транспортиране на
взетите проби до сертифицираната лаборатория от куриерска фирма. Според чл.
16, т. 5 от НИКТГУРНТК длъжностните лица от ГД "ККТГ"
при извършване на контрола предават взетите проби от течни горива за изпитване
в акредитирана подвижна или подвижна и стационарна, или стационарна
лаборатория. В случая е безспорно, че взетите проби са предадени за изпитване именно
в акредитирани подвижна и стационарна лаборатории. Обстоятелството, че същите
са транспортирани до лабораториите чрез куриерска фирма, не представлява
нарушение на посочената разпоредба. Както бе посочено, от доказателствата се
установява, че при вземането на пробите са спазени нормативните изисквания за
това, вкл. тези по чл. 20, ал. 2 от НИКТГУРНТК. От
представените протоколи за изпитване е видно, че пробите са предоставени в лабораториите
в метални съдове със запечатани гърловини, пломбирани
с оловна пломба и еднократна пломба, взети съгласно протокол №
Хс-014/26.02.2020 г., тоест същите се намират във вида, в който са били взети
от проверяващите органи ,при ненакърненост на опаковките, представени за проба.
Предвид изложеното и с оглед липсата на каквито и да е данни за компрометиране
на пробите от куриера в процеса на тяхното транспортиране следва извода, че не
е соченото от жалбоподателя нарушение.
Не са допуснати и нарушения на чл.22 ал.9 от НИКТГУРНТК.Според тази разпоредба при оспорване на резултатите от изпитване в стационарната лаборатория заинтересуваната страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването на протоколите по ал. 8 да поиска арбитражната проба да бъде изпитана по арбитражните методи за изпитване по съответните показатели за нейна сметка в друга акредитирана от Българската служба по акредитация лаборатория и резултатите от изпитването се считат за окончателни. Видно от протоколите за изследване се установява, че по показателя "Дестилационна характеристика" – "Край на кипене" автомобилното гориво не е съответствало на нормативните изисквания. Това обстоятелство се потвърждава и от извършеното по молба на жалбоподателя изследване от независима акредитирана лаборатория на иззетите арбитражни проби. В чл. 6, т. 1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол са посочените изискванията по отношение на горивата за автомобилните бензини, а именно тези съгласно Приложение 1. В графа, "Дестилационна характеристика" – "Край на кипене" от Приложение 1 от Наредбата е посочено, че същата трябва да бъде максимум 210 градуса по целзий.Тъй като от двете извършени изследвания, едното от които в независима акредитирана лаборатория се установява че по отношение на показателя "Дестилационна характеристика" – "Край на кипене" установената температура е била над нормативно определените максимум 210 градуса. Обстоятелството че в резултата от двете извършени изследвания има незначителни разминавания в резултатите, а именно в първоначалното изследване е установен резултат от изпитването 215,3 градуса край на кипене, а в изследването от независимата лаборатория "Сейболт - България" е установено 218 градуса край на кипене, се приема за нормално що се отнася до изследване на проби от общо количество около 5 000 литра гориво. Разликата в резултата обаче се приема за незначителна тъй като съгласно БДС EN ISO 4259-2 при получен резултат от изпитването над 214,2 °С, продуктът не съответства на изискването за температура на край на кипене, по показател "Дестилационни характеристики", като следва да се отбележи че дори да се приеме по благоприятния от двата резултата, пак е налице отклонение от нормативно определения максимум. Поради изложеното съдът приема че предвидената в закона и поднормативния акт процедура по изпитване е стриктно спазена.Във връзка с горното следва да се посочи, че в действащата към момента на нарушението норма на чл.22 ал.9 от НИКТГУРНТК не е предвиден срок за приключване на процедурата по оспорване на резултата от изпитването,поради което и възраженията в тази насока не следва да бъдат обследвани.
Според настоящата инстанция по безспорен и несъмнен начин е
доказано, че дружеството разпространява гориво за автомобилен бензин ,
което не съответства на изискванията за качество по показателя " Дестилационна характеристика"
– "Край на кипене". Изпълнителното деяние „разпространение" е
определено като понятие в § 1, т. 23
от ДР на ЗЧАВ, където е дадена и легалната му дефиниция : „Разпространение
на течни горива" е движението на течните горива по веригата от производител,
съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на
складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5".Дружеството „Сакса" ООД е краен разпространител на течно гориво и
санкцията е наложена на дружеството
като на лице, което разпространява течно гориво. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ не прави разграничаване между
разпространител и краен разпространител.
Дейността на „Сакса " ООД като „краен разпространител" не излиза вън от рамките на
понятието „разпространител" по смисъла на ЗЧАВ, още повече, че в чл. 3, ал. 1, т.1 - 5 от ЗЧАВ изрично и изчерпателно са посочени
обектите, до които се отнасят изискванията на ЗЧАВ, като т. 5 визира изрично като такива обекти и бензиностанциите /
включващи и бензино-газстанциите/. При безспорната установеност по
делото, че е осъществен състава на деянието по чл. 34, ал. 2, от ЗЧАВ, правилно от наказващия орган е била ангажирана
отговорността на дружеството-разпространител, носещо обективна отговорност за
извършеното нарушение.
От
друга страна извършеното административно
нарушение по чл. 8 ал.2 от ЗЧАВ не може да се третира
като маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН е дадено определение на понятието
"маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на
нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на
такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за
маловажен случай. Имуществената санкция е
наложена в минимално предвиденият в закона размер, поради което съдът счита, че
са отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства и нарушението е определено
като такова с ниска степен на обществена опасност съобразно нарушенията от този
вид, но по никакъв начин не са налице такива смекчаващи вината обстоятелства,
които да сочат, че степента на обществената опасност на деянието е с по-ниска в
сравнение с обичайните нарушения от този вид.
По
изложените съображения съдът прие,че е осъществен състава на нарушението по чл. 8, ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл.
6, т.1 и Приложение 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол, за което правилно и
законосъобразно дружеството е санкционирано с имуществена санкция в
минимален размер на 10 000 лв. съгласно чл.
34, ал.2 от ЗЧАВ. Предвид гореизложеното, съдът намира, че
оспореното НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № КГ -2341/10.07.2020г. на Председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването
му.
Съдия:/п/
не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.К.