М О Т И В
И:
Обвинението е
против Г.Д.П. ***, за престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че в периода от
м.октомври 2016г. до м.юни 2019г. включително, в гр. Плевен, като осъден с
Решение №3312/2016г. по гр. дело №4760/2016г. по описа на РС-Плевен, да издържа
свой низходящ – М.Г.П., роден на ***г., съзнателно не изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 33 /тридесет и
три/ месечни вноски по 120 лева всяка, на обща стойност 3855 лева.
Представителят
на Р.п.– г. поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита
го за доказано въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Пледира за налагане на адекватно наказание съобразено с разпоредбата на чл.36 от НК, кореспондиращо
на извършеното от подсъдимия, а именно „Пробация“.
Повереникът на частния обвинител
поддържа обвинението срещу подсъдимия. Счита,
че същото е доказано по несъмнен начин и от обективна, и от субективна
страна, тъй като подсъдимият не е заплатил дължимата от него издръжка на свой
низходящ, съгласно съдебно Решение за периода, за който е обвинен.
Подсъдимият Г.Д.П., уведомен от предходно
съдебно заседание, не се явява, не се представлява.
Съдът като
прецени показанията на разпитаната свидетелка,
както и представените по досъдебно производство № Д-2159/2018г. по описа
на Районна
прокуратура - Плевен писмени доказателства, намира за установено следното:
През 2011 г. подсъдимият Г.П. заживял на
семейни начала с ч.о. В.В.И. в дома на майка й и баща й в гр. Плевен, ******.
На 26.06.2014 г. им се родил син – М.Г.П..
С течение на времето подсъдимият П.
започнал системно да злоупотребява с алкохол и спрял да полага каквито и да
било грижи за детето, поради което през 2015 г. той и ч.о. И. се разделили.
С постигната между страните спогодба и
одобрена от съда с Протокол № 3312/2016 г. по гр. д. № 4760/2016г. по описа на
РС – Плевен, влязла в сила на 23.08.2016 г. подсъдимият П. бил осъден да
изплаща месечна издръжка на своя низходящ – М. П., в размер на 120 лева.
Първоначално подсъдимият, чрез своята майка – свидетелката В.Н.П., изплатил две
пълни месечни вноски за издръжка на сина си и една частично, за която били
преведени 105 лева. След това, обаче, подсъдимият П. спрял плащанията на
издръжката поради липса на постоянни доходи.
По случая било образувано настоящото
досъдебно производство, в хода на което била разпитана пострадалата, като тя
потвърдила гореописаната фактическа обстановка.
По делото било установено, че подсъдимият
дължи издръжка на малолетния си син М. П. за периода от м.10.2016 г. до
м.06.2019 г., а именно 33 месечни вноски по 120 лева, на обща стойност
3 855 лева.
През посочения период е установено, че подсъдимият
П. е в трудоспособна възраст, липсват обективни причини същият да не плаща
дължимата издръжка на своя низходящ.
По тази причина ч.о. В.В.И. депозирала
жалба в Районна прокуратура град Плевен.
Така изложената
и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитания ч.о. В.В.И., препис от Протокол №3312 по гр.д. №5444/2016г. по описа на Районен съд-
гр.Плевен; Удостоверение за раждане на М.
В.И.; справка за съдимост на подсъдимия П., както и от останалите приложени към
делото писмени материали.
От показанията
на ч.о. И. се установява, че през 2011г. е заживяла на съпружески начала с
подсъдимия Г.П., с когото имат един син М. роден на ***г. Като в последствие се
разделят. Упражняването на родителските права по отношение на детето са
присъдени на свидетелката В.И., а подсъдимия П. бил осъден да изплаща месена
издръжка в размер на 120.00 лв. месечно. Свидетелката установява и
обстоятелството за не плащане на дължимата издръжка през периода м. ноември 2016г.
до месец юни 2019г.
Съдът възприема
и кредитира изцяло показанията на свидетелката В.И., като обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, в съответствие помежду си и с
писмените доказателства по делото.
При тези факти, съдът прие за установено по
несъмнен начин, че подсъдимият Г.Д.П. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния
кодекс, за което е повдигнатото му обвинение и привлечен към наказателна
отговорност.
За да е
съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна,
издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно
влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко
от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено
съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл.183 от НК по своя характер е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време. Неизправен
длъжник трябва да е бездействал най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено. С
нормата на чл.183, ал.1 от НК са създадени допълнителни гаранции за
своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от
родител на дете. Осигурена е наказателно-правна защита на интересите на
низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото
отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на изправния
родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на
другия родител.
От събраните
данни е безспорно установена обективната страна на деянието. Подсъдимият П. е
осъден да издържа свой низходящ – малолетното дете М.Г.П., родена на ***г., с
влязло в сила решение на гражданския съд, но въпреки това не е изпълнил
доброволно своето задължение. Установено в случая е, че е налице съзнателно
неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време,
поради което подсъдимият П., следва да понесе наказателна отговорност.
Разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК изрично постановява, че наказателно
отговорен е онзи, който като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ,
съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.
В случая допуснатото неизпълнение е за сумата общо в размер на 3855 лева,
представляващи тридесет и три месечни вноски за периода от м. октомври 2016 г.
до м. юни 2019 г.
За да е
съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна,
издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно
влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко
от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено
съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл.183 от НК по своя характер е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време. Неизправен
длъжник трябва да е бездействал най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено. С
нормата на чл.183, ал.1 от НК са създадени допълнителни гаранции за
своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от
родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на
низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото
отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на изправния
родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на
другия родител.
След като по
делото се установи по несъмнен начин, че не е било изпълнено задължението на
подсъдимия за даване на издръжка за повече от два месеца, съдът призна
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. От друга страна, не е налице последващо негово поведение, в резултат
на което същият да е изпълнил задължението си до постановяване на присъдата от
първата инстанция, поради което да се приеме, че може да се приложи
привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК.
С оглед последното и при определяне вида и
размера на наказанието, съдът взе предвид: от една страна степента на
обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия.
Като отегчаващи вината обстоятелства, следва
да се вземе предвид сравнително
продължителния период от време, през който подсъдимият е бездействал и не
изпълнявал следващото се по силата на влязло в сила съдебно решение за
заплащане на издръжка – общо за тридесет и три месеца.
Подсъдимият П. е
извършил деянието при условията на пряк умисъл – същият е съзнавал
общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване.
Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за целите и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.36 и
чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода” и алтернативно „Пробация”, съдът счете, че са налице
смекчаващи вината обстоятелства, поради което следва на подсъдимия да се наложи
по – лекото измежду двете алтернативно предвидени наказания “Пробация”, при
следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.1
от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, която
на основание чл.42б, ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и подписване пред
пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице два пъти
седмично; по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Така
определеното по вид и размер наказание е справедливо и обосновано, като е от
естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже
своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
С оглед
изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: