Р Е Ш Е Н И Е
20.02.2020 Дупница
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
27.01. 2020
на Година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
Председател Ели Скоклева
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
нах 804 2018
дело № по описа за
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС-203/ 23.04.2018г.,
издадено от зам.председателя на ДАМТД , с което е наложена имуществена санкция
на Община Рила ЕИК ********* в размер на
1000лв.на основание чл.200 ал.1, т.39 от
Закона за водите /ЗВ/ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Г.К. *** , обжалва наказателно
постановление № НЯСС-203/ 23.04.2018г., издадено от зам.председателя на ДАМТД
,с което на осн.чл.200, ал.1,т.39 е наложена имуществена санкция на общината в
размер на 1000лв. за нарушение по чл.190а, ал.1,т.3 от ЗВ.Прави оплаквания за незаконосъобразност
и моли да бъде отменено, като излага доводи
за допуснати нарушения на материалния закон.
Административно наказващия орган оспорва жалбата,излагайки съображения за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и събраните
по делото писмени доказателства,
преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
С Акт № 359 за публична общинска собственост от 06.06.2005г.
издаден на осн.чл.2,ал.1 т.1 ЗОС и чл.19,т.1от Закона за водите/ред.2001г./,
Община Рила е актувала водоем с площ от 3, 741 дка, съставляващ имот № 000074 ,находящ
се в землището на с.Смочево.
На 13.07.2017г.длъжностни лица при АНО извършили проверка на
техническото и експлоатационно основание на горния обект ,категоризирайки го
като язовир,за което бил съставен констативен протокол №01-02-204/13.07.2017 г. С писмо
изх.№85-00-38/18.01.2018г,началника на Регионален отдел „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях“ – Югозападна България към ДАМТД, изискал от кмета
на Община Рила актуален договор или доказателства за изпълнение изискванията за
оператор на язовирна стена и
съоръженията към нея и документацията от
експлоатацията на язовирната стена и на съоръженията към нея, съгласно
чл.205 от Наредба за условията и реда за осъществяване
на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние/отм./.
С писмото е
определен срок до 05.02.2018г. за представяне на горните документи, като е
посочено същото да се счита за предписание по чл.190а,ал.1,т.3 от ЗВ.
С писмо изх.№РД-01-11020376-001/02.02.2018г.,кмета
на Община Рила ,в отговор на горното писмо, посочил ,че въпросния обект
представлява водоем, а не язовир, поради което не е сключван договор с оператор
на язовирна стена .
На
09.02.2018г., длъжностно лице при АНО
установило,че кмета на Община Рила е изпратил
горното писмо, без да представи исканите документи.
На
19.02.2018г., в присъствие на упълномощен представител на кмета на Община Рила,
бил съставен АУАН за нарушение по чл.190а, ал.1 ,т.3 от Закона за водите . При
предявяване на акта, е направено възражение,че това нарушение не е извършено,
като в срока по чл.44,ал.1 ЗАНН е
направено и писмено такова, в което отново се сочи,че въпросния обект представлява водоем , а не язовир
,поради което няма сключен договор с оператор на язовирна стена.
Въз основа на
съставения акт, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е
наложена посочената по-горе имуществена санкция.
С писмо от
02.07.2019г. на областния управител на Област Кюстендил, е установено,че
водните обекти, находящи се на територията на Община Рила/включително и
въпросния водоем/ никога не са били обект на проверки от междуведомствени
комисии,назначени от областния управител и в Областна администрация гр.Кюстендил не се
съхраняват документи или информация за тях.
Съдът прие за
установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на
разпитаните свидетели. Същите не си противоречат и се подкрепят изцяло от
писмените доказателства.
С оглед на така установеното, съдът
счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от
надлежна страна., а по същество е основателна, поради което съдът отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице,видно от заповед
№92/05.02.2018г., издадена от председателя на ДАМТД.
Събраните по делото
доказателства установиха,че в процедурата по установяване на административното
нарушение и съответно налагане на имуществената санкция ,са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.АУАН е съставен в нарушение на
чл.42,т.4 ЗАНН, като описанието на нарушението и съответно обстоятелствата, при
които е извършено, не обосновават обективните елементи от състава на
чл.200,т.39 от ЗВ/ доколкото това е законовата норма съдържаща състава на
нарушението, а не тази по чл.190а,ал.1,т.3 ЗВ,регламентираща правомощията на
председателя на ДАМТД да дава задължителни предписания/. В АУАН се сочи,че
жалбоподателя не е изпълнил предписанието, да „представи сключен договор с оператор на язовирна стена
или да представи доказателства за изпълнение
изискванията на такъв“ т.е. направено е предписание за представяне на документи,
а не за конкретно действие или бездействие, съобразно правомощията им по Закона за водите.
Действително, контролните органи към ДАМТД имат правомощието да изискват
такива, съобразно чл.190а,ал.1,т.2 ЗВ, но това не представлява предписание по см.
на т.3 от този текст. Обстоятелството,че
в писмото, с което са изискани документите е посочено да се „счита за
предписание“, не променя факта,че не се
касае за такова. В тази връзка, жалбоподателят, изпращайки в отговор писмото, в
което сочи ,че не са сключвали договор с оператор на язовирна стена, тъй като
обекта не представлява язовир, е изпълнил горното искане, доколкото обективно
не е бил в състояние да представи
исканите документи, тъй като няма такива.Независимо от това обстоятелство
обаче, контролния орган е приел,че даденото предписание не е изпълнено и е
съставил АУАН,без конкретно и точно описание на нарушението , именно какво
предписание / за определено действие или бездействие/ е дадено и съответно в какво се е изразило
неизпълнението. В случая, ако приемем хипотетично, че „предписанието“ е изискването за представянето на документи, които не съществуват в правния
мир, то изпълнението на същото се явява
с невъзможен предмет.
Обвинителната функция на АУАН изисква същият да
съдържа точно описание на нарушението, обуславящо всички обективни и субективни
елементи, с оглед възможността нарушителя да организира защитата си и липсата
на такова е основание за отмяната на НП.
Макар и по изложените по-горе съображения да налагат
отмяната на НП без съдът да се произнася по същество, за пълнота на мотивите
следва да се посочи,че наказателното постановление е и необосновано.
Събраните по
делото доказателства не могат да обосноват
извода, че дадените предписания са в кръга на правомощията на ДАМТД ,доколкото
не се установи,че водния обект, за който
е искана документацията и съответно е
обект на контрол от страна на АНО, представлява язовир и кой компетентен
орган го е категоризирал като такъв. За същия
има издаден Акт за публична общинска собственост от 2005г., в който
същия е посочен по вид и описание като“
водоем“.Макар и констативен по своя характер, този акт не е оспорен, отменен
или изменен и е единствения официален документ, удостоверяващ вида на обекта.
От писмото на областния управител на Област Кюстендил
се установи,че същия не е бил класифициран като язовир със съответната
степен на потенциална опасност от комисия по чл.138а,ал.3 от ЗВ, че не е
бил обект на проверки и няма документация за него,съгласно изискванията на чл. 12
от Наредбата за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията
към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.Предвид на
тези обстоятелства, съдът прие,че въпросния воден обект представлява“ водоем „и
не подлежи на контрол от страна на АНО.
С оглед изложеното,съдът отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
По горните съображения, съдът
постанови решението си.