Решение по дело №4467/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260136
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 13 март 2021 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20202120204467
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260136

 

гр.Бургас, 18.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и  първа година в състав:

                                                                     

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

 при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 4467 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление - гр. *, общ. *, обл. *, ул. „Н. С" № 3, представлявано от *, чрез адв. Н.К.- ВТАК срещу НП № */19.02.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - *, с което за нарушение на чл. 128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415в, ал.1 от КТ, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 250 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради допуснати процесуални нарушения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. *, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николов, който оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието на л. 8, НП е връчено на упълномощено лице на 06.03.2020г., а жалбата е депозирана по пощата на 13.03.2020г.- л.9). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

През януари 2020 година, свидетелката М.О.М.- Ж.-***, извършила проверка на „*“ ЕООД по повод на сигнал постъпи в ДИТ *, препратен за разглеждане от ДИТ Бургас. При проверката били изискани документи, при което се установило, че за *– стоковед в * ЕООД е договорено размер на основното трудово възнаграждение в размер на 860 лева. От представените платежни документи се установило, че възнаграждението за ноември 2019 г. е изплатено в брой на лицата работещи в обекта в гр. Бургас, като на *е изплатено основно трудово възнаграждение от 610 лева.

Свидетелката преценила, че с поведението си дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл.128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 КТ, поради което и на 10.02.2020г. съставила срещу дружеството АУАН с № *, в който описала горните факти и им дала посочената правна квалификация. Наред с АУАН контролният орган издал и задължителни преписания на работодателя за изплащане на работните заплати на работници.

 Актът бил съставен на място в Дирекцията, след което бил предявен на упълномощеното лице, което го подписало, като посочило, че има възражения. В предвидения срок по чл. 44 ЗАНН писмени възражение срещу акта били депозирани.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, също счел, че с поведението си дружеството  е осъществило състава на административното нарушение по чл. 128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 КТ, поради което и на основание чл. 414, ал.1 КТ наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 250 лева. АНО преценил, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 415в, ал.1 КТ, защото нарушението е било отстранено веднага след откриването му и не са настъпили други вредни последици.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Жалбоподателят като цяло не оспорва така установените факти, но навежда доводи за процесуални нарушения, поради което и счита, че НП следва да се отмени.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщените към материалите по делото копия на Заповед № З-0100/28.01.2020г.  и Заповед № З-0011/12.01.2010г., както и съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че вмененото му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В този смисъл съдът счита, че в двата процесуални документа по достатъчно описателен начин са посочени както мястото на извършване на нарушението – т.е. мястото на полагане на труд, където се е дължало и изплащане на свързаните с трудовото правоотношение суми, както и че е имало непосредствено изпълнение на задължението.

По същество следва да се посочи следното.

Няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че към процесния период жалбоподателят е имал качеството „работодател“ по смисъла на §1, т,1 от ДР на КТ и е стопанисвал обект – ТЦ-Бургас в гр. Бургас. Същият е изплатил на работника си – *, месечно възнаграждение за месец ноември 2019г. в размер на 610 лева, а не уговореното в размер на 860 лева.

Съгласно подадените писмени обяснения на л. 31 не всички служители към този месец били подписали допълнителни споразумения за намаляване на основната си заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 119 от КТ трудовото правоотношение се изменя по писмено съгласие на страните, а съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. От тези разпоредби следва, че след като е липсвало подписано споразумение за намаляване на възнаграждението на Попова, то на същата се е дължало това, което последно е уговорено- 860 лв.- л. 27.

При тези факти съдът приема, че правилно АНО е преценил, че е извършено нарушение по чл.128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 КТ. С тези норми е въведено самостоятелно задължение за работодателя в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работниците си. Неизпълнението на това задължение, представлява нарушение на трудовото законодателство. Съгласно нормата на чл. 414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Ето защо, без съмнение – в конкретния случай дружеството е извършило вмененото му нарушение, доколкото не е изплатило в срок трудовото възнаграждение на своя работник.

Следва да се отбележи, че законът говори за неизпълнение на задължението, като това понятие включва в себе си всички видове неизпълнение- закъсняло, частично и некачествено и т.н. В случая се касае за частично неизпълнение, което би могло да бъде отчетено при индивидуализация на санкцията.

С оглед всичко казано по-горе съдът намира, че в случая правилно АНО е приел, че има извършено административно нарушение, като правилно е квалифицирал фактите.

На последно място съдът счита, че правилно в случая АНО е приложил и разпоредбата на чл. 415в КТ, която предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Видно от горната фактология, всички изисквания на чл. 415в КТ са налице, доколкото макар и със закъснение все пак плащането по трудовото правоотношение е било извършено и няма данни за произтекли вредни последици за работника, като случаят не попада сред забраните по чл. 415в, ал.2 КТ.

Въпреки това, по мнение на настоящия състав, неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.

В АУАН и НП не се съдържат никакви доказателства (дори твърдения) за предишни административни нарушения от страна на дружеството или за отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това се касае за частично неизпълнение на задължението на работодателя. Всичко това мотивира съда да приеме, че неоправдано и немотивирано АНО е наложил санкция към максималния размер, без да изложи конкретни мотиви и без да го обвърже с конкретни факти, поради което и наказателното постановление следва да се измени в частта, относно размера на наложената санкция. Изрично следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на търговеца, които да са въведени с АУАН или поне с НП, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на търговеца следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния предвиден от законодателя, а именно 100 лева, който е подходящ да осъществи функциите, свързани със специалната и генерална превенция. Изрично в този смисъл е Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-Бургас.

Накрая следва да се отбележи, че  е неприложим чл. 28 от ЗАНН, тъй като както е прието в Решение № 1220 от 04.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1096/2017 г. - специалният състав на маловажно административно нарушение по  чл. 415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, поради което и след като АНО е приложил веднъж нормата на чл. 415вКТ, недопустимо се явява и приложението на чл. 28 ЗАНН. Нормата на чл. 415в КТ е „специален закон” и изключва приложението на общата норма на чл. 28, б."а" от ЗАНН - Решение № 1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много други.

С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че НП следва да се измени в частта относно наложената санкция, като тя се намали от 250 на 100 лева.

            С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт, докато не следва да бъдат присъждани такива в полза на жалбоподателя. Това е така, доколкото съгласно ТР № 3/85 г. на ОСНК при потвърждаване или изменяване на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата сторените разноски, като липсва хипотеза на съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № */19.02.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - *, с което за нарушение на чл. 128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415в, ал.1 от КТ, на „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление - гр. *, общ. *, обл. *, ул. „Н. Симов" № 3, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 250 лева., като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 250 лв. на 100 лв. (сто) лева.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление - гр. *, общ. *, обл. *, ул. „Н. С" № 3, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.