Р Е Ш Е Н И Е № 260010
гр. Пловдив, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 15.07.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9261 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп АД, ЕИК ********* срещу
Община Пловдив. Предявен е осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на
282.04 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение. Претендира
се законна лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба от 03.06.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски. В исковата молба се излагат твърдения, че на 17.02.2019 г. в ***, в
частта му между ***, при управление на л.а. Ауди А6, с рег. № ***, водачът И.М.В.
е реализирал ПТП като попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, в резултат от което са настъпили щети върху автомобила,
подробно описани в молба от 12.07.2019 г. на л.54 от делото. Към датата на
събитието собственикът на увредения автомобил е имал сключена застраховка
„Каско Стандарт“ с ищцовото дружество, със срок на застрахователно покритие от
12.12.2018 до 12.12.2019 г. След инцидента била заведена щета от ищцовото
дружество, бил извършен опис и оценка на вредите по лекия автомобил.
Определено е обезщетение от ищеца в размер на 282.04 лв.,
което е заплатено на собственика на лекия автомобил с преводно нареждане от
27.02.2019 г.. Уточнява се, че от така дължимото обезщетение от 282.04 лв. от
ищеца са приспаднати премия в размер на 228.12 лв., дължима от собственика на
увреденото имущество И.В., като с платежното нареждане е преведена сума в
размер на 53.92 лв.. Твърди се виновно неизпълнение на задълженията на
служителите на Община Пловдив, които не поддържат пътя в изправно състояние,
като вредите са настъпили именно от обстоятелството, че е допусната
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на пътен участък,
стопанисван от Община Пловдив. В тази връзка е предявен иска.
В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба
от ответника. Оспорва се иска. Не се установявало къде точно е нстъпило ПТП.
Оспорва се механизмът на произшествието. Счита, че водачът на л.а. е допринесъл
за настъпването на вредите, не е карал с необходимата съобразена скорост. В
условията на евентуалност, в случай, че се уважи иска на ищеца, прави
възражение за съпричиняване, с оглед което се моли да бъде намалено
обезщетението. Прави се и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
ищеца.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.410, ал.1 КЗ .
За да бъде уважен така предявеният
иск ищецът следва да установи наличие на валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване на застрахователно
събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице, което отговаря пред
застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие,
което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното
поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както
и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно обезщетение в
претендирания размер. В
тежест на ответника е да установи
съпричиняване на произшествието от водача на лекия
автомобил, както и оборването на презумпцията за виновност.
От представената застрахователна полица № *** /л.15/, се
установява, че между ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и И.М.В., е
сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт”, като ищецът, в
качеството си на застраховател приел да покрие имуществена отговорност за
вреди, причинени във връзка с притежаването и ползването на лек автомобил „Ауди
А6”, рег. № ***, като е направена отметка в договора на „Пълно Каско“ и „Помощ на пътя“. Застрахователното
правоотношение между страните е възникнало като срочно и валидно за периода 12.12.2018
г. до 12.12.2019 г. Между страните не се оспорва наличието на посоченото
застрахователно правоотношение.
В общите условия към застрахователна полица, които са неразделна част от
нея е посочено, че застраховката покрива риск от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на движение
на пътно превозно средство и предизвикало повреда на същото, каквото несъмнено
е попадането в необезопасена, отворена шахта на пътното платно –клауза „Пълно
Каско“, която препраща към клауза „Пожар, природни бедствия и ПТП на МПС, т. I Допълнителни покрити рискове, т.2 ПТП от Общите условия на ищеца /л.38/.
От разпита на свидетеля М.Л.С. /протокол от о.с.з. от
04.11.2020 г. л.76/, се установява, че същата заедно с И.М.В., на 17.02.2019
г., при движение по *** с процесния лек автомобил, между кръстовището на ***
автомобилът попаднал в дупка на пътното платно.
Дупката не била обозначена и обезопасена, не се виждала, доколкото
инцидента се случил в тъмната част от денонощието, към 19.00 часа вечерта. След
попаденото в дупката една от гумите на лекия автомобил била спаднала и джантата
изкривена. Автомобилът се движел със съобразена за пътната обстановка скорост с
около 30 км.ч.
Същото се установява и от свидетелските показания на
свидетеля И.М.В. /протокол от о.с.з. от 04.11.2020 г. л.76/. Същият дава сведение, че във връзка с процесния
инцидент е подписал приложената по делото декларация, адресирана до ищцовото
застрахователно дружество /л.12/, в която също е отразен механизма на ПТП,
както и че се касае за повреди, настъпили за лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***
– спукана предна дясна гума и изкривена предна дясна джанта.
Съдът кредитира
показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви с
останалите събрани по делото доказателства. Същите установяват механизма на
процесното ПТП, а именно, че при управление на лекия автомобил попада в
необезопасена и обозначена голяма дупка на пътното платно, като при преминаване
през нея по лекия автомобил са настъпили щети - спукана предна дясна гума и
изкривена предна дясна джанта.
Видно от заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение /л.13/ собственикът на увредения лек
автомобил завел при ищеца щета, образувана под №***.
От приложения по делото опис и калкулация по щета /л.26 и л.28/ се установява кои детайли от автомобила са
увредени, а именно, описаните в исковата молба и установени от свидетелите - спукана
предна дясна гума и изкривена предна дясна джанта, като щетите са оценени в общ
размер на 282.04 лева.
Видно от доклад по щета /л.28/ от така определеното
обезщетение е извършено прихващане на част от дължимото обезщетение със
задължение на пострадалия за вноска по застрахователна премия в размер на
228.12 лева. Като след извършеното прихващане е останала за плащане сума в
размер на 53.92 лева.
С платежно нареждане от 27.02.2019 г. /л.29/ сумата в
размер на 53.92 лева е платена по сметка на И.М.В., собственик на застрахования
автомобил с основание номера на щетата ***.
С плащането на застрахователното обезщетение на
увреденото лице, включително и чрез извършено прихващане, застрахователят
встъпва в неговите права и може да търси платената сума от виновния за
настъпването на застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ.
Извършеното прихващане не променя обстоятелството, че на пострадалия е
определено обезщетение в посочения размер и че същото му е заплатено – част по
сметка и част като погасяване на задължение за вноска по застрахователна премия
към ищеца.
От приетите по делото САТЕ /л.95/, вещото лице дава
отговор, че е възможно, настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на
преминаване през дупка на пътното платно. Констатирано е от вещото лице
причинно-следствена връзка между механизма, описан от свидетеля и процесните щети
по лекия автомобил. Такава се установява и от разпитаните по делото свидетели.
Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на
което е настъпило процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка
със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка в населените места.
С оглед
посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да подържа в изправност
пътищата, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието на дупки
по пътното платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно предприема
действия по отремонтирането им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява
правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата
отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на
възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на
пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на
собственика на застрахования автомобил, поради което е породена деликтната
отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите от нейните
служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни,
които да оборват законовата презумпция.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав на предявения иск по
410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит
риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да
бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд,
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на
застрахователното събитие. В първоначалната САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на
причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ
размер на 376.78 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до
този размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по
размер.
Възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани. За да се приеме, че
вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в нарушение
на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от
водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест
е останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото. В
случая по делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек
автомобил да е допринесъл за настъпване на ПТП.
С оглед изложеното не се налага редуциране на установения
размер на претенцията по главния иск и същата следва да се уважи в пълен
размер.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва
да се уважи и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от
датата на входиране на исковата молба в съда 03.06.2019 г. до окончателното
плащане на вземането.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е
направил своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски – 50 лева – платена държавна такса /л.49/,
40 лева – депозит за свидетели /л.67/, 200 лева – САТЕ /л.68/, и 360 лева с ДДС
– платено адвокатско възнаграждение /фактура л.6, договор за правно обслужване
л.8, регистрация по ДДС л.7 и платежно нареждан л.11/. Общо 650 лева, които следва да бъдат
присъдени в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД
„Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 сумата в размер на 282.04 лева, представляваща платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на
лек автомобил „Ауди А6“, с
рег. № ***, от настъпило на дата 17.02.2019 г. ПТП, изразяващо се в
преминаване в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в района на
кръстовището на *** в гр. Пловдив, път
стопанисван от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 650 лева – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ