№ 19662
гр. София, 30.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110167034 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба от „РК“ ООД против ЧСИ В. И., в която са изложени
твърдения, че срещу ищцовото дружество е образувано изп. дело № 20137780400481 по
описа на ответника. В депозираните множество молби-уточнения са изложени твърдения, че
процесното изпълнително производство е образувано за принудително събиране на вземане
по запис на заповед от 01.11.2011 г., за който е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 11953/2013 г. по описа на СРС, Първо
гражданско отделение, 28 състав. Представителят на ищеца поддържа, че записът на заповед
не удостоверява подлежащо на изпълнение парично задължение, тъй като не съдържа
изискуемите от закона реквизити и не е предявен надлежно на длъжника, а в допълнение
вземането е погасено по давност. В депозираните молби-уточнения са изложени твърдения,
че заповедният съд е приел записът на заповед за редовен от външна страна независимо от
обстоятелството, че са предвидени два падежа, както и е не е извършил проверка относно
истинността на положения в документа подпис. Представителят на ищеца поддържа, че
съдът е осъдил дружеството да заплати сума в особено големи размери без да извърши
проверка относно наличието на действително подлежащо на изпълнение вземане. В
депозираните молби-уточнения са изложени твърдения, че пороците на представения пред
заповедния съд запис на заповед обуславят и незаконосъобразността на образуваното
производство за принудително изпълнение. Законният представител на дружеството
поддържа, че макар дължимостта на вземането по издадената заповед за незабавно
изпълнение да е установена с влязло в сила съдебно решение по чл. 422 ГПК не е налице
процесуална пречка за разглеждане повторно на въпроса относно съществуването на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Представителят на
ищеца поддържа, че в резултат на незаконосъобразността на образуваното изпълнително
производство на дружеството са причинени имуществени вреди, изразяващи се в
принудително събиране на суми.
Видно от постъпила справка ищецът в настоящото производство чрез управителя
1
Галя Костова е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. №
11953/2013 г. по описа на СРС, Първо гражданско отделение, 28 състав, като с определение
от 25.02.2014 г. заповедният съд е констатирал спиране на изпълнението. За установяване на
вземането по заповедта заявителят е образувал по реда на чл. 422 ГПК гр. д. № 6322/2014 г.
по описа на Софийски градски съд, като с влязло в сила Решение № 3008/20.12.2018 г. по в.
гр. д. № 4200/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, 6 състав, е прието за установено,
че „РК“ дължи сумите, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:
По същество поддържаните от ищеца доводи са такива за недължимост на вземането
по запис на заповед от 01.11.2011 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 11953/2013 г. по
описа на СРС, Първо гражданско отделение, 28 състав, които е недопустимо да бъдат
разглеждани в производство по предявен иск за вреди в резултат на незаконосъобразни
действия на съдебен изпълнител. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда, че
заповедите за изпълнение, по които е допуснато незабавно изпълнение, подлежат на
принудително изпълнение, като съдебният изпълнител няма правомощие да извършва
преценка за съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение, въз основа на който е издадена заповед по чл. 417 ГПК.
Единствените доводи за настъпили вреди вследствие на образуваното и водено
изпълнително производство се извеждат от твърдяната липса на годно изпълнително
основание. Следва да бъде отбелязано, че дължимостта на вземането по записа на заповед е
установена с влязло в сила съдебно решение по чл. 422 ГПК. Разпоредбата на чл. 297 ГПК
предвижда, че влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, респ. за
съдебният изпълнител, пред който е образувано дело за принудително събиране на вземане
по подлежащ на изпълнение съдебен акт. От изложеното следва, че е недопустимо
длъжникът да се бори срещу изпълнението с доводи за недължимост на подлежащото на
принудително изпълнение вземане, респ. да претендира вреди възникнали в резултат на
недължимост на подлежащото на принудително изпълнение вземане. Следва да се посочи,
че ищецът не оспорва, че изп. дело № 20137780400481 по описа на ЧСИ В. И. е образувано
именно за събиране на вземането по заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 11953/2013 г. по описа на СРС, Първо гражданско
отделение, 28 състав, респ. липсват надлежно наведени твърдения за извършени
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, в резултат на които в сферата на
ищеца да причинени имуществени вреди. Спорът относно дължимостта на вземането по
записа на заповед от 01.11.2011 г. е разрешен с влязъл в сила съдебен акт и не може да бъде
преразглеждан под претекст, че ищецът е търпял вреди в резултат на образувано за
принудително изпълнение производство по описа на ответника.
Поддържаните от ищеца в настоящото производство доводи за недължимост на сумите
могат да бъдат разгледани в производство по чл. 422 ГПК за установяване на дължимостта
2
за вземането по заповедта за изпълнение, но те не са предмет на извършваната от съдебния
изпълнител проверка при образуване на изпълнителното производство по чл. 426 ГПК, респ.
при предприемане на същински действия по принудително събиране на вземането.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба на „РК“ ООД против ЧСИ В. И..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 67034/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3