МОТИВИ по НОХД №
37 по описа за 2019 г. на РС-Попово
Производството
по делото е образувано по внесен от РП – Попово обвинителен акт против И.И.Ю. ***, за това че на 8.12.2018 г., в с.
С., община П., при условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ - 20
литра домашна ракия на стойност 165.00 лева, от владението на П.Б.В., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 29,
ал. 1, б. „а“ от НК.
В съдебно
заседание, представителя на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание
“лишаване от свобода”.
Подсъдимият, редовно
призован, се явява лично и с адв. Х. – ТАК.
По реда на глава XXVII НПК и при условията на чл. 371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия
пледира за налагане на минимално наказание.
В последната си дума подсъдимият моли за
наказание в минимален размер.
След
анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият И.И.Ю. е
роден на *** ***, български гражданин, живее в с. С., община П., с основно образование,
неженен. Същият е трайно безработен и без постоянни доходи. Препитавал се от
случаен труд и кражби. Осъждан е многократно, само за кражби, изтърпявал е ефективни
наказания „лишаване от свобода“, но въпреки това не е променил начина си на живот.
Последното
му осъждане, релевантно за квалификацията на процесното
деяние като опасен рецидив е по НОХД № 134/2017 г. на ПРС , по което е осъден
за кражба и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една годна,
изтърпяно на 27.12.2017 г.. Въпреки изтърпяното наказание, подсъдимият не променил начинът си на живот.
Ю. познавал обстановката в дома на пострадалия П.Б.В.
***, тъй като една от кражбите по предишното му осъждане била от там. Знаел и,
че В. има домашна ракия, защото вече бил купувал от него.
Около 22,30
часа на 8.12.2018 г. подсъдимият отишъл
до дома на В., който по това време отсъствал. Влязъл в двора през незаключената
пътна врата, после отишъл до постройката, в която знаел, че се съхранява ракията.
Тя също не била заключена. От там обвиняемият взел две пластмасови туби, с
вместимост по 10 литра, пълни с ракия. След това се върнал по същия път, без да
знае, че в имота има действащи камери за видео наблюдение. Подсъдимият занесъл
ракията у дома си, където с приятели изпили едната туба.
Още на
следващия ден пострадалият разбрал, че е извършена кражба и по записите от
видеокамерите установил самоличността на дееца, след което подал сигнал в полицията.
Деянието на обвиняемия било разкрито и
той доброволно предал втората туба от 10
литра с ракия, която била върната на пострадалия.
Стойността
на откраднатите 20 литра ракия била общо 165.00 лева.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно свидетелски
показания на пострадалия, оценъчна експертиза, следствен експеримент с подсъдимия
и доброволно предадената ракия.
Съдът
прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията
на подсъдимия Ю. се подкрепят от гореизброените доказателства, с оглед на което
съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние,
както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните
изводи:
От обективна страна подсъдимият Ю. е осъществил
фактическия състав на престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал.
1, б. „а“ от НК, тъй като на 8.12.2018
г., в с. Светлен, община Попово, при условията на опасен рецидив, е отнел чужда
движима вещ - 20 литра домашна ракия на стойност 165 лева, от владението на П.Б.В.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
От субективна страна подсъдимия е разбирал свойството и значението на извършеното, като не
само е съзнавал обществено опасният характер на деянието си и неговите
последици, но наред с това е искал и тяхното настъпване, при което е реализирал
намерението си. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна,
съдът счита, че същото е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” от две до девет години.
При определяне вида и размерна на наказанието,
съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства, тежкото материално положение
на подсъдимия, послужило като водещ мотив за извършване на деянието, ниската стойност на отнетото имущество,
изказаното съжаление за случилото се, както и факта, че половината от
откраднатата ракия е върната на собственика й.
Като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие многократните осъждания на дееца и
трайните му престъпни навици.
Съпоставяйки смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, съдът прие, че в случая не са налице условията за
приложение на чл. 55 от НК, но няма пречка наказанието на подсъдимия да бъде определено
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът прие, че
в случая е от една страна необходимо, а от друга достатъчно на подсъдимия да
бъде наложено наказание в размер на предвидения от закона минимум, а именно две години “лишаване от свобода”, което на
основание чл. 58а от НК намали с 1/3 и осъди подсъдимия на “лишаване от
свобода” за срок от една година и четири месеца, което на основание чл. 57, ал.
1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим.
По
разноските:
Подсъдимият
бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Търговище направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 50.40 лв..
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: