РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. Б., 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210102365 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А. Ч.“ № 3, представлявано от В. Н. М. –
управител против АНТ. М. ОЛ., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., ул. „М. С. И.“ №
15.
Ищецът твърди, че в периода 30.04.2014г. -11.01.2021г. се е намирал в облигационно
правоотношение с ответника, по силата на което е доставил на последния ВиК услуги за
имот, находящ се в адрес гр. Б., ул. „М. С. И.“ № 15, абонатен № 1031091. Поддържа, че
процесното облигационно отношение било уредено от Общите Условия /ОУ/ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014г.
Заявява, че съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ ответникът като потребител бил длъжен да заплаща
дължимите суми за ползваните от него ВиК услуги - "вода", "канал" и "пречистване" в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. Навежда, че за процесния период / 30.04.2014г. -
11.01.2021г. /предоставил на ответника ВиК услуги на обща стойност от 1802,10 лв., за
което са били издадени 44 броя фактури, които са подробно описани в исковата молба.
Твърди, че във фактурите били вписани показанията на водомера за процесния имот.
Заявява, че поради неплащане на задълженията по цитираните фактури в срок на основание
чл. 44 ОУ се дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, за периода от 19.06.2017г. до 08.06.2021 г., възлизащо на общо 521,91 лв.
Посочва, че за претендираните вземания по ч. гр. д. № 1594/2021г. на Районен съд – гр. Б. е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, била връчена на ответника /длъжник в
заповедното производство/ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът чрез особения си представител адв. Ант. К. Б. оспорва предявените искове.
Тази си процесуална позиция обосновава с подробни доводи, че липсвало облигационно
отношение между страните, както и че претендираните вземания били погасени по давност.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 1802,10 лв. /хиляда
осемстотин и два лева и десет стотинки/, главница за доставена ВиК услуга, за имот,
1
находящ cе в гр. Б., ул. „М. С. И.“ № 15 - абонатен № 1031091, за периода 30.04.2014г. -
11.01.2021г.
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 521,91 лв.
/петстотин двадесет и един лева и деветдесет и една стотинки/ – общ размер на мораторната
лихва върху главницата за периода от 19.06.2017г. до 08.06.2021 г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 223 от 22.06.2021г. по ч. гр. д. №
1594/2021г. на Районен съд – гр. Б.. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
Уважаването на първата от разглежданите искови претенции по чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/
наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за доставка
(продажба), по силата на който ищецът има качеството на доставчик на ВиК услуги, а
ответникът - на потребител; 2/ реалното доставяне на ВиК услуги от доставчика на
потребителя за процесния имот; 3/ размера на претендираното вземане и 4/ неизпълнение на
корелативното задължението на потребителя за заплащане стойността на доставените
мобилни услуги.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението
на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
С цел да установи първите две от горевизираните условия за уважаване на иска по чл. 422
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищцовото дружество е представило 44 броя фактури, които са
подробно описани в исковата молба. От съдържанието на фактурите става ясно, че за техен
издател фигурира ищецът, а за получател на услугите – ответникът.
Ищецът е представил и Заповед № РД-06-305/20.11.2018г. на Управителя на
“Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Б.; Заповед № РД-06- 423/27.12.2019г. на
Управителя на “Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Б.; Заповед № РД-06-2/02.02.2019г.
на Управителя на “Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Б.; Заповед № РД-06-
459/31.12.2020г. на Управителя на “Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Б.; Покана за
доброволно плащане; Актуално състояние на “Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Б. към
04.06.2022г.; Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор “Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Б., публикувани в местен и централен
всекидневник; Оригинал на фактури, включени в Справка[1]извлечение за дължимите суми
към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Б. № 1034/08.06.2021г. и Номенклатура на
делата със срокове за съхранение на “Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Б..
От представените по делото писмени доказателства се установява наличието на валидно
облигационно отношение, породено от договор за доставка (продажба), по силата на който
ищецът има качеството на доставчик на ВиК услуги, а ответникът - на потребител.
От приетите по карнетни листа става ясно, че е имало реално доставяне на ВиК услуги от
доставчика на потребителя за процесния имот.
Отчетните периоди, за които са издадени фактурите и отчетените количества вода се
съдържат в процесните фактури за задълженията на абоната и в карнетните лиса за
конкретният начин, по който е извършено отчитането.
2
Ответникът, чрез особения си представител е релевирал възражение по чл. 110 - чл. 111
ЗЗД за настъпила погасителна давност досежно претендираните суми по фактурите. В тази
връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116,
б. „б“, предл. 1 ЗЗД) и не тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“
ЗЗД). В принципен план искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в съда
(чл. 125 ГПК). Съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване
на иск, имащ за предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за
изпълнение, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Такъв е и настоящият
случай. Посоченият нормативен регламент е изключение от общото правило на цитирания
чл. 125 ГПК и като законодателно разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй като
свързва материалноправните последици от предявяването на иска с момент, предхождащ
депозирането на исковата молба. Към тези последици несъмнено се включва и прекъсване
течението на погасителната давност, спиране на давността и правото на законна лихва (вж. в
този смисъл мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Вземанията за главница по процесните фактури се погасяват с тригодишната давност.
В разглеждания казус падежите на вземанията по оспорените фактури №
**********/18.05.2017 г., № **********/03.07.2017 г., № **********/01.08.2017 г.,
**********/01.09.2017 г., № **********/02.10.2017 г., № **********/01.11.2017 г., №
**********/01.12.2017 г., № **********/02.01.2018 г. са на дати, които са много преди
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.06.2021г.
В настоящия случай исковата претенция за главница е предявена на 22.06.2021г., при
което съдът на основание чл. 162 ГПК, изчислявайки три години назад, то вземането за
главница се счита за погасено по давност преди 22.06.2018г. Това води до извод, че искът за
главница за размера от 1503,91 лв. и за периода от 30.04.2014г. до 22.06.2018г. е
неоснователен, като погасен по давност. Главницата след 22.06.2018г. в размер на 298,19
лв., и за периода от 22.06.2018г. до 11.01.2021г. не е погасена по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. "в", пр. 2 ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с
тригодишната давност. В настоящия случай исковата претенция е предявена на 22.06.2021г.,
при което при което съдът на основание чл. 162 ГПК изчислявайки три години назад, то
вземанията за лихва се считат за погасени по давност преди 22.06.2018г. Това води до извод,
че искът за лихва за забава в размера от 401,72 лв. и за периода от 19.06.2017г. до
22.06.2018г. е неоснователен, като погасен по давност. Лихвата за забава след 22.06.2018г. в
размер на 120,19 лв., и за периода от 22.06.2018г. до 08.06.2011г. не е погасена по давност.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Ответникът дължи непогасената част от главницата в размер на 298,19 лв., като за
остатъка от 298,19 лв. до пълния претендиран размер от 1802,10 лв. следва да се отхвърли
като неоснователен.
Ответникът дължи лихва за забава в размер на 120,19 лв., и за периода от 22.06.2018г. до
08.06.2021г., като за разликата до пълния предявен размер от 521,91 лв. и за периода от
19.06.2017г. до 22.06.2018г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил
представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
3
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 20,35 лв. и в
исковото производство в общ размер на 209,11 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Б., Гражданско отделение,
Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че АНТ. М. ОЛ., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. Б., ул. „М. С. И.“ № 15 дължи на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А. Ч.“ № 3,
представлявано от В. Н. М. – управител, следните суми, които са били предмет на Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 223 от 22.06.2021г., издадена по ч. гр. д. № 1594/2021г. на
Районен съд – гр. Б., а именно:
- 298,19 лв. /двеста деветдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/ – главница за
доставена ВиК услуга, за имот, находящ cе в гр. Б., ул. „М. С. И.“ № 15 - абонатен №
1031091, за периода 30.04.2014г. -11.01.2021г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.06.2021г., до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 1802,10 лв. /хиляда осемстотин и два лева и десет
стотинки/.
- 120,19 лв. /сто и двадесет лева и деветнадесет стотинки/ – общ размер на мораторната
лихва върху главницата за периода от 22.06.2018г. до 08.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 521,91 лв. /петстотин
двадесет и един лева и деветдесет и една стотинки/ и за периода от 19.06.2017г. до
22.06.2018г.
ОСЪЖДА, АНТ. М. ОЛ., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., ул. „М. С. И.“ № 15 да
заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Б., ул. „А. Ч.“ № 3, представлявано от В. Н. М. – управител следните суми:
- 20,35 лв. /двадесет лева и тридесет и пет стотинки/ – представляваща общ размер на
разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 1594/2021г. на РС – гр. Б.),
съобразно уважената част от исковете и
- 209,11 лв. /двеста и девет лева и единадесет стотинки/ – представляваща общ размер на
разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 2365/2021г. на РС – гр. Б.).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Б. в двуседмичен срок, считано
от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез
Районен съд – гр.Б..
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4