МОТИВИ по НОХД
№ 518/ 2020 г.
РП-Мездра е внесла ОА срещу И.П.И. *** за извършено
престъпление по чл.183 ал.1 НК , за това , че за времето от
месец декември 2019 г. до месец август 2020 г. включително, след като е осъден
с влязъл в сила съдебен акт – протокол от 21.12.2017 г. за одобрена спогодба по
гражданско дело № 1415/2017 г. по описа на Районен съд гр.Мездра, влязла в
законна сила на 21.12.2017 г., да издържа свой низходящ, а именно малолетния Александър
И.И., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.Г.М. ***,
съзнателно не е изпълнил това си задължение, в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 9 /девет/ месечни вноски от по 150.00 лв., или общо сумата от
1350.00 лв.
Подсъдимият
се явява лично и преди провеждане на разпоредително заседание е възстановил изцяло съставомерната
имуществена вреда в размер на 1350 лв, което обстоятелство е определило съдът
да постанови след провеждане на РЗ в с.з на 25.02.2021 г. делото да се разгледа
на основание чл. 252 ал.2 НПК незабавно
по глава 28 НПК с приложение на чл.78а НК по искане на страните , за което
дадоха съгласие .
Производството
е по реда на чл.378 НПК.
Районна прокуратура пледира за императивно приложение
на чл.78а НК поради възстановяване на щетата, чисто съдебно минало
/реабилитиран / и размерът на предвиденото наказание за престъплението по
чл.183 ал.1 НК .
Обвиняемото лице редовно призовано- явява се
лично.Признава вина, съжалява за извършеното и изтъква , че е възстановил
щетата , като в резултат на това иска
налагане на адм.наказание по чл.78а НК .
Пострадалото лице се явява лично. Заявява , че
щетата по дължимата издръжка и е изплатена изцяло преди разглеждане на делото
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.
378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият И.П.И., с постоянен адрес ***,
живеел на семейни начала със свидетелката В.Г.М. ***. От съвместното им
съжителство се родило детето А. И.И.. През м. юни 2016 г. двамата родители се
разделили. Малолетното дете останало да живее със своята майка. В Районен съд
гр.Мездра било образувано гражданско дело № 1415/2017 г., постановяване на
решение по силата на което да се определи местоживеенето на малолетното дете, както и да бъде присъдена
издръжка, която И. да заплаща за отглеждането му. В съдебно заседание от
21.12.2017 г. между страните по гражданското дело била постигната спогодба.
Упражняването на родителските права по отношение на малолетния Александър И.
било предоставено на свидетелката В.М.. Обвиняемият бил задължен да заплаща
месечна издръжка на своя низходящ в размер на 150 лв. Страните подписали
спогодбата и същата влязла в сила на 21.12.2017
г. След влизането й в сила, обвиняемият И.И. заплатил няколко месечни
вноски и спрял да превежда парични суми.
По този повод свидетелката М. подала жалба. Било образувано наказателно
производство за престъпление по чл.183 ал.1 НК. Междувременно, до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд, обвиняемият внесъл дължимата
сума по издръжка. С присъда по НОХД № 79/2019 г. обв.И. бил признат за виновен
за извършено от него престъпление по чл.183 ал.1 НК, а именно за неизпълнение
на задължението си да издържа своя низходящ за периода от м.юни 2018 г. до м.
февруари 2019 г. На основание чл.183
ал.3 НК, не бил наказан за извършеното престъпление. Присъдата влязла в сила на
04.07.2019 г. След посоченото осъждане отново не заплащал редовно месечната
издръжка за своя малолетен син. По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която е видно, че внесените от обвиняемия суми
за издръжка са на обща стойност 1390 лв. С посочената сума, обв.И. е изплатил
задължението си, равняващо се на пълни девет месечни вноски. Т.е. обвиняемият е
заплатил дължимата издръжка за периода от м.март 2019 г./периода след първото
осъждане за престъпление по чл.183 ал.1 НК/ до м.ноември 2019 г. включително.Процесното
деяние касае последващият период на неплащане на издръжка от м.12.2019 г. до
м.08.2020 г.
Фактическата
обстановка се установява въз основа на събраните на ДП доказателства, преценени
по реда на чл. 378 ал.2 НПК : показанията
на св.В.М. /л.88-89 от ДП /; справка от сектор Пътна полиция при ОД МВР
гр.Враца /л.73-75/; справка от Агенция по заетостта – Бюро по труда гр.Роман
/л.76/; справка от служба по вписванията /л.77/; информация за трудови
правоотношения от ТД на НАП Велико Търново, офис Враца /л.78-81/; справка от
Община Роман за декларирано недвижимо имущество /л.82-83/; заверено копие на
съдебна спогодба по гр.д. № 1415/2017 г. по описа на Районен съд гр.Мездра
/л.85-86/; справка от държавен съдебен изпълнител при МРС /л.93/;
съдебно-счетоводна експертиза /л.94-101/; справка от Община Роман за изплащана
от общината издръжка /л.108/; заверено копие от присъда и мотиви по НОХД №
79/2019 г. по описа на МРС /л.109-112/; справка за съдимост /л.129-130/;
характеристични данни /л.131/; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние /л.132/; разписки от „Изи Пей“ за платени суми за издръжка
/л.133-146/.
В
подкрепа на фактическата обстановка са и обясненията на обвиняемия пред съда ,
свързани с признание за вина и възстановяване на съставомерната вреда .
Всички тези гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства са логични ,
последователни и взаимно допълващи се,поради което по един категоричен начин
подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен .
Подсъдимият се признава за виновен и не
оспорва обвинението и доказателствата,поради което те не следва да се
анализират в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено
подкрепяне на обвинителната теза , съотнесено с изискването за анализ
единствено при противоречие на доказателствената съвкупност - аргумент на
чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице .
От
изложената фактическа обстановка е видно, че обвиняемият И.П.И. ***, е извършил
престъпление против брака и семейството. За времето от месец декември 2019 г.
до месец август 2020 г. включително, след като е осъден с влязъл в сила съдебен
акт – протокол от 21.12.2017 г. за одобрена спогодба по гражданско дело №
1415/2017 г. по описа на Районен съд гр.Мездра, влязла в законна сила на
21.12.2017 г., да издържа свой низходящ, а именно малолетния Александър И.И., с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.Г.М. ***,
съзнателно не е изпълнил това си задължение, в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 9 /девет/ месечни вноски от по 150.00 лв., или общо сумата от
1350.00 лв.
От
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.183 ал.1 НК. От субективна страна деянието е извършено умишлено ,с
пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал
обществено опасният характер на деянието си ,но поради финансови затруднения не
могъл да изпълни това си задължение,което не го
оправдава –аргумент от чл.143 ал.2 СК
.Факта , че за инкриминираният период не е извършвала трудова
дейност,въпреки че е работоспособен
,сочи за обстоятелството ,че е могъл и е
бил длъжен да набавя за себе си доходи от трудова дейност и в резултат на това
да заплаща дължимата месечна издръжка на малолетното си дете . Подсъдимият
е работоспособно лице на средна
възраст и е следвало да прояви
трудова активност в резултат на което
тези средства освен за задоволяване на неговите нужди да са достатъчни в определеният от съда
размер да задоволят минималните нужди и на неговото дете на което дължи месечна издръжка чрез неговата
майка и законен представител В.М. . Според съдебната
практика / Решение № 188/2011 г. на ВКС по НД № 1157/2011 г. на ІІІ-то НО/, за
реализиране състава на чл.183 ал.1 НК е без значение от обективна и субективна
страна трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка
родител, неговото здравословно състояние, поведението и финансовите му
възможности, както и поведението и финансовите възможности на родителя, комуто
са възложени родителските права, предварителната уговорка между двамата
родители да не се плаща издръжка и др.
За
престъплението по чл. 183 ал.1 НК
се предвижда наказание “Лишаване от свобода“ до една
година или пробация .
Обвиняемият
не е осъждан-реабилитиран е на 05.01.2015 г. на основание чл.86 ал.1 т.1 НК за две
осъждания – по НОХД № 214/11 г. на РС-Мездра и НОХД № 359/2011 г. на РС-Мездра,
който са в съвкупност съобразно ТР № 54/61 г.-ОСНК на ВС относно реабилитация при осъждания в група, без да е
извършено групиране .Отделно от това с присъда по НОХД № 79/19 г. на РС-Мездра,
в сила 04.07.2019 г., е признат за
виновен в извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК , но не е наказан на
основание чл.183 ал.3 НК поради изпълнение на задължението си за дължимата
издръжка ,поради което не се счита за осъден , в която насока е задължителната
съдебната практика отразена в т.1 от Постановление № 7 / 04.11.1985 г. по н.д №
4/85 г.-Пленум на ВС и т.1 от ТР № №19/27.03.1974 г. по н.д № 12/74 г.-ОСНК .
По отношение на обвиняемия не е прилагана Глава
VІІІ, Раздел ІV НК-обща част свързана с
приложение на чл.78а НК .
От деянието
причинените съставомерни имуществени
вреди са възстановени изцяло преди даване ход на делото .
Налице са лимитативно изброените задължителни
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, предвидено в чл.78а ал.1 от НК-глоба от 1000 до 5000
лв. Размерът на наложеното
наказание съдът съобрази с ниската обществена опасност на дееца , с
имотното състояние на обвиняемия, респ. с липса на доходи и
имущество . Отчете се също признание за вина , съдействие на
разследващите и съда , критичното
отношение към извършеното и изразено съжаление .Многобройните смекчаващи
отговорността обстоятелства
мотивираха съдът да наложи глоба
в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева в полза на държавата ,която е достатъчна по размер да постигне
целите на наказанието по чл.12 ЗАНН свързани
с личната,генералната и специалната превенция .
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: