РЕШЕНИЕ
№ 1307
гр. Пловдив, 23.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на седемнадесети юни, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа
докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно
- наказателно дело № 1211 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Касационният жалбоподател ОД на МВР Пловдив, чрез
процесуалния си представител ст.юрисконсулт Б., обжалва Решение № 256 от 19.03.2021
г., постановено по АНД № 353/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С
обжалваното решение е отменен Електронен фиш Серия К № 3945915 на ОД на МВР
Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на Т. И.Т. с ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 400
лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр.
с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Претендира се отмяна на решението на РС - Пловдив,
като незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон, като
се сочи в жалбата, че от същото оставало ясно по какви именно мотиви всъщност е
отменен електронният фиш. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно
решение и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил
представител.
От ответника в производството Т. Т. не е постъпил
отговор по касационната жалба и същият не се е явил в съдебно заседание, нито е
изпратил представител.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив Казакова
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов
срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Районен съд – Пловдив, след като е приел писмените
доказателства по делото, е посочил за установено въз основа на тях, че на
датата и мястото, отразено по електронния фиш, описаният в него автомобил е
извършвал движение с превишена скорост, което обстоятелство било установено и
надлежно заснето и правилно квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Въпреки
посоченото, районният съд отразил в решението си, че всъщност не се доказвало,
че именно жалбоподателят е извършил нарушението, както и че било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на електронния
фиш. По отношение на първия извод съдът коментирал разпоредбата на чл.188, ал.1
от ЗДвП, а във връзка с посочените процесуални нарушения се позовал на ТР №1/2004 г. на ОС на ВАС досежно
необходимостта от установяване на нарушения само със стационарни технически
средства, предварително обозначени и функциониращи в отсъствие на контролен
орган, а в случая доказателствата сочели, че средството за контрол е мобилно
такова. Отделно, съдът посочил и че от текста на електронния фиш не можело да
се направи извод относно мястото на извършване на нарушението.
Настоящият касационен съд намира изводите на РС
Пловдив, послужили за отмяна на електронния фиш, за изцяло неправилни и
незаконосъобразни.
На първо място, налице е вътрешно противоречие в
мотивите на обжалвания съдебен акт, като, от една, страна съдът е посочил, че било
установено, че на описаните в електронния фиш време и място е осъществено
нарушение, а от друга – че не било ясно мястото на нарушението. В текста на
електронния фиш е налице пълно съобразяване с изискванията относно неговите
задължителни реквизити, указани от закона и освен това е изрично записано, че
нарушението е извършено в чертите на гр. Пловдив, на бул.“Асеновградско шосе“
срещу № 20 в посока бул.“Цар Симеон“. В тази връзка и мястото на нарушението е
категорично ясно посочено, а освен това е било изпълнено и изискването по чл.189,
ал.8 от ЗДвП и с изпращането на жалбата в съда издателят на ЕФ е предоставил
информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати.
Отделно от това, след като се сочи, че не е ясно мястото на извършване на
нарушението, не става ясно тогава по какъв начин съдът е установил, че е налице
именно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, касаещо движение с превишена скорост
именно в населено място. В тази насока и настоящият съд не споделя изобщо
доводите на първоинстанционния съд за процесуално нарушение, свързано с
непосочване мястото на нарушение, доколкото такова нарушение не е налице.
На второ място, изцяло неправилни са
мотивите на съда касателно лицето, на което е наложено наказание. В тази насока
мотивите към обжалвания съдебен акт отново са вътрешно противоречиви, като
съдът несъответно на приетите от него доказателства е посочил, че в случая МПС
било собствено на юридическо лице, а по-надолу в мотивите си е записал, че било
установено да е собствено на жалбоподателя, каквото именно положение се
установява от приложената справка за собственост по преписката. Не е налице
процесуално нарушение във връзка с издаване на електронния фиш именно на
установения собственик, защото това е
съответно на изричната разпоредба на чл.189, ал.4, вр. с чл.188 от ЗДвП,
като собственикът, видно от административната преписка, не се е възползвал от
възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е представил декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, ако е бил предоставил автомобила другиму да го
управлява, при което положение е предвидено издаденият електронен фиш срещу
собственика да се анулира. В случая, според настоящия съдебен състав правилно е
определено отговорното за нарушението лице.
Що се касае до посоченото от
първоинстанционния съд обстоятелство по установяване на нарушението с мобилно
техническо средство и позоваването на цитираното от РС Пловдив тълкувателно решение
на ВАС в мотивите на обжалвания съдебен акт, следва да се има предвид, че
последното е прието преди настъпилите изменения на ЗДвП от 2015 г., с които на
практика се преодоля посочената в тълкувателното постановление липса на
законодателна основа за установяване на нарушенията за скорост с такъв тип
технически средства. С разпоредба на § 6, т.65 от ДР на ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) се въведе легално
определение на понятието "автоматизирани технически средства и
системи", каквито са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни
- прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. С нормата на ал.3 на чл.165 от ЗДвП, в съответствие именно на мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС на Министъра на вътрешните работи е
вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
В изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015
г.), с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по
пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и
мобилните АТСС. Следователно и към датата на извършеното нарушение е налице
детайлна нормативна уредба на правилата във връзка с използването на мобилни технически средства, които са
достатъчно ясни и подробни, както и процедура, регулираща действията на
контролните органи при използването на мобилни
технически средства, поради което и следва да се приеме, че нарушенията от този
вид могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само
чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и
оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол при спазване на всички
нормативни изискванията на посочената нормативна уредба.
В
случая е установено нарушение с преносим уред за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера, което е било временно разположено на пътя. В
тази насока е налице и съставен по надлежния ред протокол по чл.10 от посочената
Наредба, ведно със снимка от разположението на уреда. Представени са
доказателства относно това, че техническото средство притежава удостоверение за
одобрен тип средство за измерване от БИМ и такива за техническа изправност към
момента на заснемане на нарушението. В тази насока и според настоящия съдебен
състав извършеното нарушение за скорост е било надлежно заснето и установено
при спазване на предвидения нормативен ред за това. Правилно в електронния фиш
е отчетена в полза на санкционираното лице наказуема скорост, съобразно с
отчетеното при техническата проверка отклонение, като са приспаднати 3 км/час
от установената действително скорост. Както е установил и първоинстанционният
съд, нарушението е правилно квалифицирано като такова на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
защото е налице установено превишение на разрешената скорост при движение в
населено място. Констатира се и че наказващият орган е приложил съответната на
нарушението санкционна разпоредба и поради това определеното наказание е
законосъобразно определено. Изложеното води до извод за законосъобразност на
издадения електронен фиш.
Ето защо и предвид това, че районният съд е
достигнал до незаконосъобразен извод за необходимост от отмяната на електронния
фиш, неговото решение ще следва да се отмени и вместо това да се постанови
друго такова, с което електронният фиш, издаден на Т. И.Т. да бъде потвърден.
При този изход на делото разноски са
дължими на жалбоподателя и при направено
своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то съобразно
с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е
от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на
производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено
чрез депозиране на касационна жалба от юрисконсулт, съдът намери, че
следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер от 80 лева.
Поради изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и
чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 256 от 19.03.2021 г., постановено по АНД № 353/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив, 23 н.с., вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3945915, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на Т. И.Т. с ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба от 400 лева на основание чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. И.Т. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата
от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.