РЕШЕНИЕ
№ 11624
гр. ................, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:........
при участието на секретаря ................
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20211110171583 по
описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца „............ ” , с ЕИК ............, със седалище и адрес
на управление г..........., представлявано от ........... – изпълнителен
директор, твърди в исковата си молба, че в негова полза е
издадена заповед за изпълнение от 15.12.2018 г. по ч.гр. д. № 76337 по описа
за 2018 г., като поради подадено възражение от страна на ответницата счита,
че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда
на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа.
Ответницата Р. К. И. с ЕГН **********, от гр.
................, ................, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала
писмен отговор, в който изцяло оспорва предявените по делото искове и моли
същите да бъдат отхвърлени.
Третото лице-помагач ............., със седалище и адрес на управление
гр. ................, ............., не изразява становище по исковете, не се представлява
по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 76337 по
описа за 2018 г. на СРС, на 30.11.2018 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата И.,
за цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
15.12.2018 г., по ч.гр. д. № 76337 по описа за 2018 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжницата. Така издадената
заповед била връчена на длъжницата, като същата в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че
възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на
топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на
правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
2
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
Ответницата не оспорва качеството си на потребител, а и същото
се установява от приложеното по делото доказателство – нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот при условията и по реда на Закона за
уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни ........ том
............., по дело № ........... по описа за....... на .......... .............. при СРС,
удостоверяващо правото и на собственост върху процесния имот.
Не е налице възражение за изтекла погасителна давност за цялата или
част от процесните суми, поради което и този въпрос няма да бъде
разглеждан от съда.
Съгласно приетите и и неоспорени СТЕ и ССчЕ, задължението по
делото възлиза на сумата в размер на 1 758, 12 лева, в това число главница 1
488, 17 лева и лихва в размер на 269, 95 лева. С оглед на горното следва
исковете срещу ответницата И. да бъдат изцяло уважени, като върху
главниците следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
С оглед този изход от спора право на разноски има ищеца, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК. Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 1 157,
22 лева, както следва: По заповедното производство по ч.гр. дело № 76337 по
описа за 2018 г. на СРС, са направени разноски в размер на 85, 16 лева, от
които 35, 16 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
По исковото производство по настоящото дело ищеца е сторил разноски в
размер на 1 072, 06 лева, от които 172, 06 лева държавна такса, 100 лева
юрисконсултско възнаграждание /определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
и чл. 25 от НЗПП/, и 800 лева депозити за 2 бр. експертизи – СТЕ и ССчЕ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Р. К. И. с ЕГН
**********, от гр. ................, ................, че дължи на
3
„............ ”, с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление
г..........., представлявано от ........... – изпълнителен директор, сумата в
размер на 1 430, 42 лева /хиляда четиристотин и тридесет лева и
четиридесет и две стотинки/, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК – 30.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
представляваща главница – стойността на незаплатената електрическа енергия
за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г., сумата в размер на 259, 24 лева /дваста
петдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2016 г. – 25.11.2018 г., сумата в
размер на 57, 75 лева /петдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 30.11.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –
стойността на дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г., и
сумата в размер на 10, 71 лева /десет лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 30.11.2015 г. –
20.11.2018 г., съгласно издадената заповед за изпълнение от 15.12.2018 г.
по ч.гр. д. № 76337 по описа за 2018 г. на СРС.
ОСЪЖДА Р. К. И. с ЕГН **********, от гр. ................,
................, да заплати „............ ” , с ЕИК ............, със седалище и
адрес на управление г..........., представлявано от ........... – изпълнителен
директор, сумата в размер на 1 157, 22 лева /хиляда сто петдесет и седем
лева и двадесет и две стотинки/, представляваща направените по делото
разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, както следва – 85, 16 лева по
заповедното производство по ч.гр. дело № 41341 по описа за 2020 г. на СРС,
от които 35, 16 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение и 1 072, 06 лева по настоящото дело, от които 172, 06 лева
държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждание /определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП/, и 800 лева депозити за 2 бр.
експертизи – СТЕ и ССчЕ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
4
страната на ищеца - ............., със седалище и адрес на управление гр.
................, ..............
Банкова сметка на ищеца:
............
..........
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5