Р Е Ш Е Н И Е
№125 / 20.03.2023 г., град
Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на
двадесет и осми февруари, две хиляди двадесет и трета година, в касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕЛИ КАМЕНСКА
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич, ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря, МАРИЯ
МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Каменска касационно дело с
административно–наказателен характер № 37 по описа на съда за 2023 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на кмета на Община
Добричка С. Г., подадена чрез адв.Д.Д.-***, редовно упълномощен срещу Решение №
423 от 13.12.2022 г., постановено по нахд № 20223230200663/2022 г. по описа на
Районен съд – Добрич, с което е отменено Наказателно постановление № 18 от 10.06.2022
г., издадено от кмета на Община Добричка, с което на С.Т.П. е наложено
административното наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл. 26, ал.
1, т. 2 от Наредба № 6 за управление на дейностите по третиране на отпадъци и
поддържане на чистота на територията на Община Добричка.
Касаторът счита решението за незаконосъобразно, издадено
при неправилно приложение на материалния закон. В касационната жалба се възразява, че съдът не е съобразил
разпоредбата на чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда, която
предвиждала задължително даване на предписание. Изразено е становище, че
началната дата, от която започва да тече тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН е не
датата на първата проверка, извършена в имота на ответника по касация, 12.01.2022 г., а датата, на която е
констатирано, че даденото предписание не е изпълнено, 21.04.2022 г. Направено е
искане първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за
потвърждаване на наказателното постановление. В съдено заседание адв.Д.
заявява, че поддържа жалбата и излага доводи, че общината няма как да състави
акт за установяване на административно нарушение в период, в който тече срокът
за изпълнение на даденото предписание.
Ответникът, С.Т.П. лично и с адв.А.А., оспорва касационната
жалба като неоснователна. Изразява становище, че постановеното решение е
правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба като изразява становище, че решението
е законосъобразно, понеже в административно-наказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение.
Административен съд –Добрич приема, че касационната жалба е
подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
касационната жалба за неоснователна.
С оспореното пред районния съд Наказателно постановление (НП)
№ 18/10.06.2022 г. въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 7, серия А 10 № 001317/23.05.2022 г. кметът
на Община Добричка, е наложил на С.Т.П., за нарушаване на забраната по чл. 5,
ал. 3, т. 2 от Наредба № 6 за управление на дейностите по третиране на отпадъци
и поддържане на чистота на територията на Община Добричка (Наредбата), административното
наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 от същата
наредба.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът е приел,
че е нарушаването на чл. 5, ал. 3, т.2 от Наредбата е безспорно установено, но
при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на тримесечния срок за
съставяне на АУАН по чл.34 от ЗАНН от откриването на нарушителя. Съдът е
изложил подробни съображения, че неспазването на давностния срок по чл.34 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение, което налага отмяната на издаденото
НП. За да обоснове този извод, съдът е посочил, че С.П. е санкциониран за
нарушаване на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредбата, т.е. за деяние, изразяващо се в изоставяне на
отпадъци в частен имот, което е забранено от сочената за нарушена норма и което
е установено при извършена проверка в имота от контролните органи на
12.01.2022г., обективирана в съставен протокол от същата дата. Същевременно
АУАН бил издаден след изтичане на 3 месечния давностен срок по чл. 34 от ЗАНН, едва
на 23.05.2022 г. Съдът е приел, че срокът по чл.34 от ЗАНН, започва да тече от
датата, на която е открито извършването на това нарушение, която е 12.01.2022
г., а не от 22.04.2022 г., датата на която наказващият орган е приел, че П. не
е изпълнил дадено от контролните органи предписанието, т.е. че е извършил друго
нарушение.
Касационният състав намира, че решението на въззивния съд е
постановено при правилно приложение на материалния закон и не е налице
заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
От мотивите на оспореното пред РС-Добрич НП е видно, че
същото е издадено не за неизпълнение на предписание, дадено по реда на чл.155,
ал.2 от Закона за опазване на околната среда, а за нарушаване на забраната по
чл. 5, ал. 3 т. 2 от общинската наредбата да не се изоставят отпадъци в
частните имоти. За нарушаването на тази забрана, т.е. „за изоставен отпадък в
частен имот“ чл.26, ал.1, т.2 от Наредбата предвижда наказанието глоба в размер
от 50 до 300 лева, в зависимост от вида и количеството на изоставения отпадък.
Деянието, обявено за наказуемо от чл.26, ал.1, т.2 от
Наредбата е различно от деянието, изразяващо се в неспазване на дадено
предписание по реда на чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда.
За неизпълнението на даденото по реда на чл.155, ал.2 от
ЗООС предписание от контролните органи на общината, разпоредбата на чл.166, т.3
във вр. с чл.165 от ЗООС предвижда наказанието „глоба“ от 2000 лв. до 20 000
лева.
След като
административно-наказателното производство е било образувано за деянието по
чл.5, ал.3, т.2 във вр. с чл.26, ал.1, т.2 от общинската наредба, то
наказващият орган е следвало да съобрази сроковете по чл.34 от ЗАНН, съобразно
момента, когато е открито нарушаването на тази забрана, а не съобразно момента,
когато е установено неизпълнение на дадено предписание, т.е. на извършване на
друго нарушение.
От съдържанието на съставения срещу С.П. АУАН и издаденото
срещу него НП е видно, че не е повдигнато обвинение за нарушаване на чл.155,
ал.2 от Закона за опазване на околната среда, а административно-наказателното
производство е образувано за изоставяне на отпадъци в частен имот, обявено за
наказуемо от нормата на чл.26, ал.1, т.2 от Наредбата. Затова правилно съдът е
приел, че срокът по чл.34 от ЗАНН започва да тече именно от констатирането на
това нарушение, а не от констатирането на друго, различно нарушение, изразяващо
се в неспазване на дадено предписание.
По тези съображения касационният състав приема, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно, не страда от визираните в
касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.
Страните не претендират присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр.
с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 423 от 13.12.2022 г., постановено
по нахд № 20223230200663/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: