Решение по дело №203/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е инициирано с жалба на И. Н. Н. срещу определение №2913/19.11.2013г. по ЧНД № 478/2013г. по описа на СРС.

С определението С. РС e наложил на осъдения И. Н. Н., роден на ... г. в Г. К. оБ. Ст. З., с постоянен адрес Г. К. У. “О.” № 8, с настоящ адрес Г. К. Ж. “В. Л.” № 2. В. А, .8, А.2. българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, безработен, с ЕГН *, най-тежкото измежду наказанията, наложени му с влезли в законна сила съдебни актове по НОХД №61/2010 г. по описа на РС-С. и НОХД № 546/2010 г. по описа на РС-С. – в размер на най-тежкото измежду тях, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл.25, ал.4 от НК, във вр. с чл.61, т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС е определил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същото определение и на основание чл.25, ал.3 от НК съдът е приспаднал от него при изтърпяването му, времето през което Н. е изтърпявал наказание ПРОБАЦИЯ по НОХД № 61/2010 г., в периода от 08.03.2010 г. до 16.07.2010 г., съгласно писмо с рег. № 4007/10.08.2010 г. на Началника на ОС “ИН” – Б., като два дни пробация се зачетат за един ден “лишаване от свобода”. Същевременно съдът е постановил отделно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, наложено на И. Н. Н. по НОХД № 252/2013 г. по описа на РСС., като на основание чл.25, ал.4 от НК, във вр. с чл.61, т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС е определил да бъде изтърпяно от Н. при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал времето през което Н. е изтърпял наказанието "лишаване от свобода", считано от 02.03.2013 г. до 02.06.2013 г.

Представителят на ОП Б. оспорва жалбата. Сочи съображения за правилност и законност на определението.

В жалбата се сочат доводи за неправилност на постановеното определение, тъй като районният съд не бил съобразил, че спрямо него може да се постанови изтърпяване на наказанията при условията на чл. 66 НК, както и че всички деяния можело да се групират.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото, становището на страните и прецени разпоредбите на Закона приема, че жалбата е допустима- подадена е в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество неоснователна:

Жалбоподателят е бил осъждан с:

1. С протоколно определение №392/22.02.2010 г. на РС-С., постановено по НОХД №61/2010 г. по описа на съда, влязло в сила на 22.02.2010 г. е одобрено споразумение за решаване на дело по реда на чл.382 от НПК, като за извършено от Н. престъпление по чл.343б ал.1 от НК, му е наложено наказание „Пробация” включващо следните пробационни мерки:

- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност 2 пъти седмично

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. /Деянието е извършено на 22.11.2009 г./

2. С присъда №1948/16.07.2010 г. на РС-С., постановена по НОХД №546/2010 г. по описа на съда, влязла в сила на 16.07.2010 г. за извършено от Н. престъпление хо чл.195 ал.1 т.2 и т.4 пр.1 и пр.2 от Нк във вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК във вр. с чл.18 ал.1 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. /Престъплението е извършено на 20.02.2010 г./

На основание чл.25 ал.1 от НК във вр.с чл.23 ал.1 от НК, съдът е определил общо най-тежко наказание из между тези наложени на Н. по НОХД №61/2010 г. и НОХД №546/2010 г. двете по описа на РС-С. - а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. На основание чл.25 ал.4 от НК съдът е отложил изпълнението на това общо наказание за 3 години изпитателен срок.

3. С протоколно определение №1267/22.05.2013 г. на РС-С., постановено по НОХД №252/2013 г. по описа на съда, влязло в сила на 22.05.2013 г. е одобрено споразумение за решаване на дело по реда на чл.384 от НПК, като за извършено от Н. престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.7 от НК, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, във вр. с чл.28 ал.1 от НК - му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, при първоначален строг затворнически режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. /Деянието е извършено на 25/26.07.2011 г./

В периода от 08.03.2010 г. до 16.07.2010 г., Н. е изтърпявал наказание ПРОБАЦИЯ по НОХД № 61/2010 г., съгласно писмо с рег. № 4007/10.08.2010 г. на Началника на ОС “ИН” – Б..

От 02.03.2013 г. до 02.06.2013 г. Н. е търпял наказание «лишаване от свобода», наложено му по НОХД № 252/2013 г., видно от писмо рег. №101/31.05.2013 г. на началника на затвора в Г. Б. д. /л.53/.

Тъй като със споразумението по Нохд № 252/13Гг. съдът не се е произнесъл по въпроса с приложението на чл. 68 от НК, а именно с изтърпяването на условното наказание по НОХД №546/2001г., в чиито изпитателен срок е извършено деянието по цитираното споразумение по НОХД №252/2013г., РП. в С. е внесла настоящото предложение.

Въззивният съд намира, че определението е частично неправилно , но по съображения различни от цитираните от жалбоподателя. В тази връзка приема за законосъобразно да акцентира, че действително според утвърдената съдебна практика при групиране на наказанията, съдът съблюдава най-благоприятния за осъденото лице вариант. В случая обаче подобно групиране вече е било направено по НОХД 546/2010г. , като деянието извършено след него не е в съвкупност с деянията кумулирани вече. Следователно не влияе на постановеното групиране. Ето защо първостепенният съд излишно е приповтарял актове на съда, които вече са били постановени, а именно отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 252/13г. по описа на СРС. В правомощията на съда е било да се произнесе по отношение приложението на чл. 68 от НК и последиците от това, както е било поискано от РП..

Отново се подчертавя, че приложението на чл. 68 НК е приоритетно спрямо това на чл. 23- 25 НК, защото е специална норма имаща значение за последвалата кумулация, най- малкото защото постановеният режим на изтърпяване е от кръга обстоятелствата имащи значение за определяне на общото наказание, неговия вид и размер. Това е причината, поради която подходът в случая следва да е с друга от приложената последователност , а именно на първо място следва да се съобрази приложението на нормата на чл. 68 НК, което е новото обстоятелство за групирането, и едва след това да се кумулира наказанието, ако са налице условията на чл. 25 НК. В този смисъл и определението на районния съд в С. следва да се коригира, а именно първо да се постанови приложението на чл. 68 НК спрямо Наказанието от 6/шест/ месеца лишаване от свобода по НОХД № 546/2010г. по описа на СРС и се постанови изтърпяването му при строг режим, / както правилно е приел СРС/, тъй като в изпитателния му срок е било извършено деянието, за което на осъдения Н. е било наложено наказание 3 месеца „Лишаване от свобода” по НОХД № 252/2013г. Едва след това да се извърши групирането му с деянието по НОХД № 61/2010г., тъй като двете деяния са в съвкупност по между си, защото се извършени преди , за което и да е от тях да има влязла в сила присъда. Деянието, за което Н. е наказан по НОХД № 252/2010г не следва да е предмет на настоящото дело, тъй като въпросът с изтърпяването му е бил решен със споразумението по делото и не са налице нови обстоятелство, които да променят ситуацията с режима и приспадането на търпени дни от него, още повече към настоящия момент е изтърпяно изцяло.

В този аспект въззивната инстанция намира, че определението на РСС. макар и по съществото си правилно, е частично недопустимо и че следва да се измени в съответствие с цитираните мотиви, като съображенията в жалбата противоречащи на изложените аргументи са приемат за несъстоятелни и се оставят без уважение.

Поради изложеното дотук, съдът на основание чл. 306 ал.4 вр. С чл. 334 т. 3 вр. С чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК вр. С чл. 25-23 НК

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА определение №2913/19.11.2013г. по ЧНД № 478/2013г. по описа на СРС, КАТО На основание чл. 68 НК ПОСТАНОВЯВА осъденият Н. със снето по – горе самоличност да изтърпи отделно отложеното наказание от 6/ШЕСТ/ месеца лишаване от свобода, като на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС определя първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, наложено с Присъда по НОХД № 546/2010г. по описа на СРС, ОТМЕНЯВА ГО В ЧАСТТА , С КОЯТО Е постановил отделно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, наложено на И. Н. Н. по НОХД № 252/2013 г. по описа на РСС., В ЧАСТТА , с която на основание чл.25, ал.4 от НК, във вр. с чл.61, т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС е определил да бъде изтърпяно, при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип И С КОЯТО НА основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал времето, през което Н. е изтърпял наказанието "лишаване от свобода", считано от 02.03.2013 г. до 02.06.2013 г. , КАТО го ПОТВЪРЖДАВА в останалата част.

Определението на съда е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: