Решение по дело №320/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 472
Дата: 17 октомври 2022 г. (в сила от 10 ноември 2022 г.)
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20227170700320
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 472

 

гр. Плевен, 17.10.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Плевен – първоинстанционен тричленен състав, в открито съдебно заседание шестнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:        

   

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                              ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

                                                    Катя Арабаджиева

 

при секретар Милена Кръстева  и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя административно дело № 320 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура- Плевен, срещу чл.18б, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община – Д.Митрополия, в частта ѝ „до 31 октомври на предходната година“. В протеста се твърди, че посочената разпоредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен, уреждащ същите обществени отношения, а именно чл.71 от ЗМДТ /изм. ДВ, бр.88/03.11.2017 год./. Съгласно протестираната разпоредба на чл.18б, ал.1 не се събира такса за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в Община Д.Митрополия. Разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ след изменението му, публикувано в  ДВ, бр.88/03.11.2017 год., е с идентично съдържание, но е регламентирано тези изменения да влязат в сила от 1-ви януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 год., а според информация от електронната страница на НСИ окончателни данни от преброяването ще има в края на 2022 го. Ето защо в протеста се твърди, че към настоящия момент е актуална редакцията на чл.71 от ЗМДТ преди последното му изменение – ДВ, бр.101/2013 год., в сила от 01.01.2014 г. Същият е изменен

В заключение е направено искане да бъде отменена посочената разпоредба от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община – Д.Митрополия в протестираната ѝ част. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание изготвилия протеста прокурор не се явява и не се представлява.

         Ответникът също не изпраща процесуален представител и на изразява становище по основателността на протеста.

         Представителят на контролиращата страна Окръжна прокуратура – Плевен дава становище за основателност на подадения протест.

         Административен съд - Плевен, като взе предвид доводите на страните, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Оспорването е съобщено по реда на чл.181 ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл.188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.107 на „Държавен вестник”(л.61) и в сайта на Върховен административен съд (л.60), както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен (л59). По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.

 Административен съд – Плевен, в настоящия си първоинстанционен тричленен състав, като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорят без ограничение във времето. В случая Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община – Д.Митрополия е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа административноправни норми, отнася се до неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Приемането му е от компетентността на Общински съвет – гр. Д.Митрополия като орган на местната власт и местното самоуправление, съгласно чл. 138 от Конституцията на РБ и чл. 18, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), който се избира от жителите на общината при условия и по ред, определени от закона.

Предмет на оспорване в настоящето производство по протеста на Окръжна прокуратура - Плевен е част от разпоредба на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община – Д.Митрополия,  която е приета с Решение № 859/20.02.2003 г. на ОбС – Д.Митрополия, след което е изменяна с Решение № 135/24.08.2004 г.; Решение № 192/28.12.2004г.; Решение № 324/24.08.2004г.; Решение № 426/28.02.2006г.; Решение № 474/31.05.2006г.; Решение № 656/28.02.2007г.; Решение №741/31.05.2007г.; Решение № 735/29.06.2007г.; Решение № 100/27.03.2008 г.; Решение №243/31.10.2008г.; Решение № 311/30.01.2009г.; Решение № 572/29.01.2010г.; Решение № 815/28.01.2011г.;  Решение № 148/31.05.2012 г.; Решение № 256/30.10.2012 г.; Решение № 299/28.12.2012 г.; Решение № 491/30.09.2013 г.; Решение № 525/30.12.2012 г.; Решение № 806/29.01.2015 г.; Решение №354:27.04.2017 г.; Решение № 370/29.06.2017 г.; Решение № 313/17.07.2017 г.; Решение № 566/3.08.2018 г.; Решение № 31/20.12.2019 г.; Решение № 286/26.02.2021 г. и Решение № 392/31.08.2021 год.    Конкретната норма, която се оспорва, е изменяна с Решение № 806/29.01.2015 год.; Решение № 525/30.12.2013 год. и Решение № 392/31.08.2021 год. Протестираната част от нея е приета с последното от посочените изменения.

Съгласно чл. 186, ал. 2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу акта, т.е. законодателят е предоставил правомощията по оспорване на подзаконов нормативен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК. 

Предвид изложеното следва, че протестът е допустим, тъй като прокурорът притежава процесуална легитимация за оспорване на текстове от подзаконов нормативен акт, подлежащ на съдебен контрол.

По основателността на жалбата:

На основание чл. 168 от АПК съдът следва да извърши служебно проверка на законосъобразността на обжалвания подзаконов административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК като за нищожността следи служебно.

Общинският съвет е орган на местното самоуправление, който се избира от населението на общината и осъществява своите правомощия предвидени в чл. 21, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и други закони, като по аргумент на алинея 2 от горната разпоредба "в изпълнение на правомощията си по алинея 1, общинският съвет приема правилници, наредби и инструкции, решения, декларации и обръщения". Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на общината решава самостоятелно въпросите от местно значение.

Разпоредбата на чл.18б, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община – Д.Митрополия в оспорената ѝ част, а именно „до 31 октомври на предходната година“, е изменена в този си вид с Решение № 392/31.08.2021 год. на Общински съвет-Д.Митрополия. От представените по делото писмени доказателства, свързани с приемането на горното решение /Преписка  №1907/2022 г., Част I, л.32 – л.58/ горното изменение е инициирано от кмета на общината с предложение, в което са посочени основанията за изменение на наредбата, целите на изменението, очакваните резултати и анализ за съответствие с правото на ЕС. На л.42 -45 е приложена  покана за заседанието на ОбС, а от Протокол № 30 /л.54/ е видно приемането на горния дневен ред за заседанието. От списъка на л.52 е видно, че ОбС – Д. Митрополия се състои от 17 общински съветници, от които участие в заседанието са взели 15 съветника, т.е. при наличие на законоустановения кворум за провеждането му по смисъла на чл.27, ал.2 от ЗМСМА. Решение № 392 от горното заседание е прието с 15 гласа „за“, поради което съдът счита, че е спазено изискването на чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният подзаконов нормативен административен акт е издаден от компетентен орган.

От писмените доказателства на л.77 и 78 от Преписка  № 1907/2022 г., Част I, както и от достъпната в Интернет страницата на  ОбС –Д.Митрополия, може да се направи извод, че процесното изменение е надлежно оповестено и публикувано.

Ответникът обаче не е представил доказателства за спазване изискванията на чл. 26, ал.2 от ЗНА, а именно преди внасянето на проекта за изменение на подзаконовия нормативен акт да извърши публикация на проекта на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, както и да предостави на заинтересованите лица най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Представяне на горните доказателства е указано изрично на ответника от настоящия съд с Определение № 916/12.05.2022 год. С оглед така изложеното съдът намира за установено, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо основание за уважаване на подадения протест.

         Протестът е основателен и по отношение материалната незаконосъобразност на оспорената подзаконова норма.

Съображенията за това са следните:

Наредбата е приета въз основа законовата делегация по чл.9 от ЗМСМА. Съобразно разпоредбата на чл.18б, ал.1 в последното ѝ изменение, коментирано по- горе, не се събира таса за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в Община – Д.Митрополия.

Съобразно чл.71, т.1 от ЗМДТ в актуалната ѝ редакция (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г., доп., бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 88 от 2017 г., в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. - изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г):  Не се събира такса за:

1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината;“

         Както е видно от самата разпоредба на закона, изменението ѝ със съдържание, идентично с това на чл.18б, ал.1 от Наредбата, а именно това, публикувано в ДВ, бр.88/03.11.2017 г. е с отложено във времето влизане в сила. Същата следва да влезе в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд на РБ през 2021 год.

         Към момента на подаване на протеста очевидно не са били публикувани резултатите от преброяване на населението и жилищния фонд, което е публично оповестено в Интернет страницата на НСИ, на което обстоятелство се е позовал прокурорът. Към датата на изготвяне на настоящето съдебно решение тези резултати вече са публикувани, което е се установява от страницата на НСИ, като от публично достъпните метаданни е видно, че публикацията е извършена на 3.10.2022 год., поради което не е изтекъл указаният по-горе период за влизане в сила на посочената разпоредба. От горното следва, че разпоредбата на чл.71, т.1 от ЗМДТ в актуалната си редакция към датата на изменение на чл.18б, ал.1 на Наредбата, а именно ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014г., не предвижда задължение за адресатите на разпоредбата за подаване на декларации от задължените лица до 31 октомври на предходната година, а до края на предходната година.

От така цитираните разпоредби е видно, че чл.18б, ал.1 от Наредбата е в противоречие разпоредба от нормативен акт от по-висока степен, а именно чл.71, т.1 от ЗМДТ, поради което протестът е основателен и разпоредбата в протестираната ѝ част следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора, на Окръжна прокуратура – Плевен следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 20 лева, представляващи заплатен депозит за публикация в «Държавен вестник».

         Мотивиран от изложеното и на основание чл.193, ал.1 АПК, Административен съд - Плевен, първоинстанционен тричленен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура- Плевен  разпоредбата на чл.18б, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община – Д.Митрополия, последно изменена с Решение № 392/31.08.2021 год. на ОбС – Д.Митрополия, в частта ѝ „до 31 октомври на предходната година“.

ОСЪЖДА Община Долна Митрополия да плати в полза на Окръжна прокуратура- Плевен деловодни разноски в размер на 20 лв.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

След влизане в сила на съдебното решение същото да се изпрати на Общински съвет – гр.Д. Митрополия за обнародване, като се представят доказателствата пред Административен съд – Плевен за изпълнение на това задължение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:        1.                                 2.