Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично заседание проведено на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР
МИХОВ
ЙОРДАН
ДИМОВ
при участието на прокурора Силвиян И. и
секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД №
2099/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 13699/20.09.2021г.
на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, чрез процесуалния представител Д. О.
- старши юрисконсулт, срещу Решение №483/16.08.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 20213110201503/2021г. на Районен съд гр. Варна, пети състав, с което е
отменено наказателно постановление № 03-009248/16.03.2018г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на
чл. 11, ал.5, във връзка с чл.12, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда на
В.И.В., ЕГН: **********,***, в качеството на работодател и възложител е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението е оспорено с твърдения за нарушение на закона
- касационно основание по чл.348, ал.1 от НПК. Направено е искане за неговата
отмяна и потвърждаване на процесното наказателно постановление.
Ответникът В.В., чрез упълномощения си
представител адвокат К. с депозирано писмено възражение вх. №
31252/16.09.2021г. намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно
и законосъобразно, постановено при липса на съществени процесуални нарушения.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Районен съд гр. Варна е обсъдил становищата на
страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
С обжалваното пред въззивната инстанция наказателно
постановление, В.И.В., ЕГН: ********** е наказан за това, че в качеството на
работодател е допуснал до работа лицето П. Ж. Н., ЕГН: ********** да престира
труд в негова полза, изпълнявайки трудовите функции на длъжност общ работник в
строителен обект – жилищна сграда, находящ се в гр. Варна, кв.Аспарухово, с.о. „Боровец-север“,
ПИ 1013.5401.2580, към който момент е следвало между лицето престиращо труд в
негова полза да е документиран инструктаж.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че в случая не става ясно за
какво точно нарушение е ангажирана отговорността на въззивника, установявайки, както
в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното
постановление, като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл.11, ал.5, във
връзка с чл.12, ал.1 от Наредбата, които норми не вменяват забрана за допускане
до работа. Приел е още, че в обстоятелствените части на АУАН и в наказателното
постановление липсват факти, свързани с поведение на въззивника, относими към
това той да не е документирал проведен инструктаж, а се сочи, че той допуснал
до работа лице преди да е документирано /не е ясно от кого/ проведен
инструктаж. Приел е още, че в обстоятелствените части на АУАН и наказателното
постановление липсват каквито и да било факти, свързани с наличието на трудово
правоотношение между въззивника В. и лицето П. Н., съответно факти, обуславящи
качеството на въззивника на работодател. Според въззивния съд посочените
нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно
основание за отмяна на наказателното постановление, поради това, че водят до
нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
Настоящият състав намира съдебното решение за съобразено
с материалния закон и процесуалните правила. Проверката не сочи наличието на
нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват
касационно основание за неговата отмяна. От доказателствата, събрани в хода на
административнонаказателното производство не се установява по категоричен
начин, че между В. и лицето П. Н. е налице трудово правоотношение, респ., че В.
има качеството на работодател. Не са налице категорични и достатъчни като обем
доказателства относно осъществяването на деяние по чл.11, ал.5 от Наредбата. В
тежест на административнонаказващият орган е да докаже проявлението в
обективната действителност на всеки от предвидените в диспозицията на правната
норма признаци на нарушението, установявайки по категоричен начин наличието на
съставомерно деяние. Нарушението не е доказано по категоричен начин от страна
на касатора, в съответствие с изискването на процесуалния закон. Изложените в
касационната жалба твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателства,
поради което се явяват неоснователни. Процесното наказателно постановление е
незаконосъобразно, като издадено в нарушение на закона и при съществено
нарушение на процесуалните правила и правилно е било отменено.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява направеното от ответната страна искане за присъждане на
направените по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 300 /триста/ лева, съставляваща разноски по делото за
заплатен адвокатски хонорар.
Предвид горното, настоящият състав при извършената
проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК
във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 483 от 16.08.2021г.
на Районен съд гр.Варна, пети състав, постановено по н.а.х.д. № 20213110201503/2021г.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна да
заплати на В.И.В., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 300 /триста/лева,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: