Решение по дело №212/2022 на Административен съд - Пазарджик

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е  

 

№ 653/21.07.2022 г.

 

гр. Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  ПАЗАРДЖИК, в публично заседание на двадесет и седми юни,  две  хиляди двадесет и втора година,  в  състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА

 

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 212/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

 

Делото е образувано по жалба на Й.С.П. с ЕГН ********** против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001321002014-091-001/11.11.2021г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите в потвърдените с Решение № 45/31.01.2022г. на И.Д. Директор на Дирекция ОДОП Пловдив части.

С Решение № 45/31.01.2022г. на И.Д. Директор на Дирекция ОДОП Пловдив е потвърден РА №Р-16001321002014-091-001/11.11.2021г. издаден на Й.С.П., с който допълнително са установени следните задължения:

 

С Решението е отменен  ревизионният акт № Р-16001321002014-091 -001/11.11.2021 г., издаден на Й.С.П., с който допълнително са установени задължения за ДДС в размер на 11 287,16 лв., с прилежащи лихви 4 033,44 лв., както и допълнително са установени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на 48.57лв. и лихви 27.27 лв. като незаконосъобразен.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител на първо място оспорва наличието на основания за прилагане на особения ред по чл. 122, ал.1, т.7 ДОПК. Изтъкнато е, че ревизираното лице е представило всички налични документи, които не са преценени правилно. Твърди се, че не са налице данни за сделки с имоти, автомобили, екскурзии, банкови депозити, значителни разходи и др. от които да се направи извод за съществено превишаване на разходите и имуществото му спрямо приходите по години 2015-2019г. Счита, че след като решаващия орган е приел, че не са налице основания за отпочване на ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК  за ЕТ “Вердура-Й.П.“, съответно „Вердура-3“ ЕООД, то не са налице основания за отпочване на ревизия по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и за физическото лице Й.П.. Моли на това основание да бъде отменен РА в потвърдената с Решение № 45/2022г. част. Алтернативно моли да се вземе в предвид изготвената и приета ССчЕ, като се отмени РА в частта за задължения за ДОО и ЗОВ на жалбоподателя, както и за определена част по ЗДДФЛ. Поискано е и присъждане на направените съдебни разноски.

         Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Б. поддържа становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

         Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения за това срок от страна с право и интерес от оспорването. Упражненото процесуално право на жалба е по реда на чл. 156, ал.2 от ДОПК.

         Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001321002014-020-001/07.04.2021г, изменена със Заповед № Р-16001321002014-020-002/13.07.2021г. и Р-16001321002014-020-003/04.08.2021г. издадена от В.И.– на длъжност Началник на сектор, от екип от ревизори: Р.Т.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията и Р.Д.– главен инспектор по приходите е възложено извършване на ревизия на Й.С.П. с обхват на ревизията – Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за период от 01.01.2015г. до 31.12.2019г., Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – 01.01.2015г. до 31.12.2019г. , ДОО – за самоосигуряващи се 01.01.2015г. до 31.12.2019г.;ДДС за периода 29.09.2017г.- 30.11.2018г.; УПФ-за самоосигуряващи се за периода 01.01.2015г. до 31.12.2019г. и Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2015г. до 31.12.2019г.

В определения срок е съставен Ревизионен доклад № Р-16001321002014-092-001/17.09.2021г., връчен на 30.09.2021г. - електронно. В срока по чл. 117, ал.5 ДОПК е постъпило искане за удължаване на срока за възражение против РД. Срокът е бил удължен с уведомление за удължаване на срока за подаване на възражение срещу РД - № Р-16001321002014- РУС-001/29.09.2021г. В удължения срок не е подадено възражение от Й.П..

         В срока по чл. 119, ал.2 от ДОПК въз основа на съставения РД определеният за това орган е издал процесния Ревизионен акт, редовно връчен на 16.11.2021 г. по електронен път.

         Ревизионният акт е обжалван по административен ред с твърдения, доразвити при съдебното оспорване.

С Решение № 45/31.01.2022г. на ИД Директор на дирекция“ОДОП“ гр.Пловдив, жалбата е частично уважена, като е отменен ревизионен акт № Р-16001321002014-091 -001/11.11.2021 г., издаден на Й.С.П., с който допълнително са установени задължения за ДДС в размер на 11 287,16 лв., с прилежащи лихви 4 033,44 лв., както и допълнително са установени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер на 48,57 лв. и лихви 27,27 лв., като незаконосъобразен.

Недоволен от така постановеното решение, жалбоподателят го обжалва пред Административен съд Пазарджик, в частта с която е потвърден процесния РА.

         Съгласно забраната по чл. 160, ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. 

Констатациите в РА покриват тези от ревизионния доклад, който е неразделна част от РА. Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл. 120, ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия.

РД е съставен от гл.инспектор по приходите Р.Т.и Р.Д., гл.инспектор. РА е издаден от В.И.– Началник на сектор, възложил ревизията и Р.Т., лице от ревизиращия екип. Възражение за процесуално нарушение в тази насока пред съда не е повдигано и се отбелязва, че в приложимите разпоредби на ДОПК няма ограничение, според което органа, който издава ревизионния акт да е различен от органите по приходите, които са участвали при извършване на ревизията.

         Прието е за доказано наличието на предпоставките за прилагане на особения ред - чл. 122, ал.1,  т.7 ДОПК и за определяне на данъчната основа и данъка по реда на чл. 122, ал.2 ДОПК при съобразяване с текста на чл. 123 и особените правила от чл. 124 ДОПК.

         В частта за ЗОВ и ДОО - решаващият орган е определил за принципно правилно приложеният механизъм за определяне на основата за облагане и осигурителния доход по реда на чл. 122-124 ДОПК.

         Ревизията на Й.С.П. обхваща определянето на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г.

Й.С.П. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията.

Лицето има регистрация като ЕТ „Вердура - Й.П." с ЕИК *********. На 19.07.2021 г. е извършено прехвърляне на предприятието на едноличния търговец на „Вердура-3" ЕООД с ЕИК ********* с едноличен собственик и управител Й.С.П.. Установено е, че едноличният търговец е заличен считано от 19.07.2021 г.

Констатирано е, че за ревизираните данъчни периоди Й.С.П. е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и е декларирал получени доходи от дейност като ЕТ.

Органът по приходите е установил задължения на Й.П. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 155.54 лв. и лихви 87.33 лв., за 2016 г. - 701,88 лв. и лихви 322,89 лв., за 2017 г. - 700,16 лв. и лихви 251,11 лв., за 2018 г. - 700,29 лв. и лихви 180,11 лв. и за 2019 г. за 3 197,70 лв. и лихви 497,46 лв.

Установено е, че Й.С.П. е закупувал през ревизираните периоди парични средства в евро за погасяване на банков заем по сметка на дружеството „Вердура-3“ ЕООД, както следва:

За 2015г. – 4029.03 евро или 7880.10лв.

За 2016г. – 4 125.87 евро или 8 069.50лв.

За 2017г. – 4 102.98 евро или 8 024.73лв.

За 2018г. – 3 933.93 евро или 7 694.10лв.

За 2019г. – 18 479.37 евро или 36 142.50 лв.

Общо 67 810.93лв.

 

Допълнително от Й.П. са представени с вх. № 94-00-2880/10.09.2021 г. договор за паричен заем от 29.06.2017 г., Аналитичен регистър на счетоводна сметка 159/1 заем от П. П. за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.. 2 бр. ПКО от 29.06.2017 г. и 09.07.2017 г. и 2 бр. декларация-разписка за получаване на заема. Представени са 6 броя договори за дарение за предоставени парични средства от близки роднини на Й.П.. Представените от ревизираното лице договори за дарения не са признати от органите по приходите с мотива, че не са представени документи и доказателства за предоставянето на сумите.

От ревизираното лице е изискано да предостави информация за наличните парични средства в брой към 01.01.2015 г., ведно със съответните документи, удостоверяващи придобиването им преди 01.01.2015 г. Й.П. е посочил, че е разполагал в брой към 01.01.2015 г. с 10000,00 лв., но не е представил документи за произход на сумата към 01.01.2015 г. С оглед изложеното органите по приходите приемат налични парични средства в брой към 01.01.2015 г. в размер на 5 000,00 лв.

На Й.С.П. е извършена съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за ревизираните периоди, при която за лицето е установено несъответствие за 2015г. в размер на 1 555.39лв., за 2016г. – 9 927.59лв., за 2017 г. - 10 045,30 лв., за 2018 г. - 10 193,45 лв. и за 2019 г. в размер на 41 660.62 лв. Основно несъответствието на получените доходи и извършените разходи и плащания се формират от закупени парични средства в евро по банкова сметка *** „Вердура-3" ЕООД.

Като приход на жалбоподателя не са признати парични средства в общ размер на 54 300 лв., посочени като получени като дарение от Г.В.Г. на 28.02.2016г. в размер на 9000лв. и на 06.01.2018г. в размер на 9300лв.; П. С.П. на 03.09.2016г. в размер на 9500лв. и на 29.03.2018г. в размер на 9000лв. и от Т. В.П.на 28.07.2018г. в размер на 9500лв. и на 23.06.2019г. в размер на 8000лв.

В хода на ревизията е извършена проверка в информационните масиви на НАП Пловдив относно декларираните доходи на дарителите, при която е установено, че Г.В.Г. е пенсионерка и за периода 01/2006г. до 12/2017г. е получава пенсия от порядъка на 107,66 лв. до 222,48лв.; Т. В.П.е пенсионер от 11.03.1997г. и за периода от 01/2008г. до 06/2019г. е получавал пенсия в размер от 196,19лв. до 367,33лв.; П. С.П. е пенсионер от 20.12.2018г. За периода 01/2006г. до 03/2018г. е получавал нетно възнаграждение, както следва: за 2006г.-3596,79лв.; за 2007г.-5203,67лв.; за 2008г.-6545,70лв.; за 2009г.-5893,07лв., 2010г.-3720,77лв., за 2011г.- 5825,40лв., за 2012г.- 5626,97лв.; за 2013г.-4722,62лв.; за 2014г.- 3793,45лв.; за 2015г.- 1736,31лв.; за 2016г.- 616,83лв. и обезщетение като безработен- 4440,12лв.; за 2017г. обезщетение като безработен- 4550,04лв. и 01.03.2018г,- обезщетение като безработен-1150,74лв. Освен последно посоченото, по отношение на П. П. е установено, че същият е закупил земя и сграда в с. Козарско, а също и л.а. БМВ/318 И.

От Г.В.Г., Т. В.П.и П. С.П. не са подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за въпросните години. За Г.В.Г. и Т. В.П.не са подавани данни по Справка чл.73, ал.1 и ал.6 от ЗДДФЛ за изплатени доходи по трудови и извънтрудови правоотношения. За П. П. е установено, че е получил доходи през 2009г. от „Хидростроителство -2000" ООД в размер на 124,86лв. и през 2016г. на 211,13лв.

В писменото си обяснение от 28.04.2021 г. жалбоподателят изрично посочва, че „няма как майка му, брат му....да му даряват средства срещу договор", като лицето не конкретизира кое лице кога и каква сума му е предоставил.

Същевременно, с представените доказателства от 08.06.2021 г. от страна на Й.П. са представени 6 броя договори за дарение на парични средства в общ размер на 54 300лв., сключени с горепосочените лица.

Жалбоподателят счита, че не са налице обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за да бъде провеждано ревизионното производство по особения ред. В жалбата се оспорва определения при ревизията недостиг на парични средства за ревизираните периоди. Жалбоподателят счита, че неправилно органите по приходите не са признали получени парични дарения, тъй като се касае за отношения между близки роднини.

По делото са разпитани свидетелите С. П. – син на жалбоподателя и В. П. – съпруга на жалбоподателя. Приети са писмени доказателства административната преписка, както и карта за регистрация като земеделски производител на Й.П. и Нотариален акт №4/02.10.2003г., приета е съдебно-счетоводна експертиза.

Настоящият съдебен състав счита, че правилно ревизиращият екип е предприел извършване на ревизия по реда на чл.122,ал.2,т.7 от ДОПК.

Разпоредбата по чл. 122 и сл. от ДОПК регламентира ревизия при особени случаи при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК, като се приложат размерите на съответния материален закон, но с данъчна основа, определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК, при изследване на посочените в тази разпоредба и относими за конкретния случай обстоятелства по т. 1 – 16. Тази ревизия се извършва, когато липсва възможност за провеждане на ревизия по общия ред, при която основата за облагане се определя съобразно приложимия материален данъчен закон. Предвид особения характер на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК, в разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ДОПК се съдържа оборима законова презумпция, че в случаите по чл. 122, ал.1 ДОПК при определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от същия кодекс, се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане печалба или доход, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него и когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от ДР на ДОПК явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

За да се приложи чл. 122 от ДОПК, при установяването на дължимия данък следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Случаите, в които се допуска извършването на ревизия при особени случаи, са изчерпателно изброени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Наличието на един от тях е достатъчно основание за приложимостта на нормата. Констатациите при ревизията показват, че за Й.С.П. са налице предпоставките и се реализира съставът на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК, при съблюдаване на текста на чл. 123 и особените правила на чл. 124 от ДОПК.

На Й.С.П. е извършена съпоставка на извършените разходи и плащания и на получените доходи за ревизираните данъчни периоди, при която за лицето е установено несъответствие за 2015 г. в размер на 1 555,39 лв.. за 2016 г. - 9 927,59 лв., за 2017 г. - 10 045,30 лв., за 2018 г. - 10 193,45 лв. и за 2019 г. в размер на 41 660.62 лв. Както се спомена по-горе основно несъответствието на получените доходи и извършените разходи се формират от внесени и закупени парични средства /евро/ за погасяване на банков заем в евро по сметка на „Вердура-3“ ЕООД.

Изготвянето на съпоставка на притежаваните имущества и направените разходи с декларираните и/или получени доходи за съответната година е способ за установяване размера на доходите с неустановен произход, при липса на други доказателства.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е налице значително превишаване на разходите над приходите, тъй като липсвало закупуване на имущество, лек автомобил, екскурзии в чужбина и др. Видно е, че лицето, като физическо лице е погасявало заем по сметката на „Вердура-3“ ЕООД, без да е доказало по безспорен начин, наличието на средства, с които да може да покрие съответните суми по кредита. Съдът не кредитира представените договори за дарение от страна на близките роднини на жалбоподателя – майка, баща и брат, тъй като по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод, че тези лица нямат достатъчно средства, за да направят посочените от жалбоподателя дарения – родителите му са пенсионери с изключително ниски пенсии, от които едва ли могат да спестят суми като 8000лв. или 9000лв., освен това доходи от други дейности не са декларирани, а брат му е с доходи, от които също не може да се направи извод за възможност за дарение на стойност 9000лв. По делото се представи и прие Нотариален акт №4/02.10.2003г., от който обаче не може да се направи какъвто и да е извод за наличие на парични средства от страна на брата на жалбоподателя. Св. П. твърди, че баща й им е дарил сума в размер на 9500лв. за пълнолетието на сина им, но не се установи, дали тези пари всъщност са дарени на сина или на родителите му, нито пък се представиха доказателства, че бащата на св. П. има възможност да спести тези пари.

Относно твърдението, че са имали доходи и от земеделие, то тези доходи не са декларирани по съответния ред, по никакъв начин не може да се установи дали в действителност е било така и в какъв размер са. Обстоятелството, че лицето е било регистрирано като земеделски производител, не води до извода за печалба от извършване на земеделска дейност, възможно е да е било налице и загуба от тази земеделска дейност. Съдът не кредитира показанията на св. П., тъй като те се оборват от приетите по делото писмени доказателства относно липсата на доходи, с които да е извършено дарението от посочените лица.

Свидетелят П. твърди, че присъствал на даване на 9000лв. от страна на брата на жалбоподателя, като сумата била дадена на него – на св. П., тъй като имал рожден ден, а същевременно твърди, че пък с тези суми се уреждали взаимоотношения относно имоти в с.Козарско. Същевременно се твърди, че с тази сума бил подпомогнат бизнеса на родителите му.

Възможността на дарителя да разполага с конкретните суми по размер /с доказан източник/ и към определен момент са правно значими факти, които не бяха доказани категорично.

Съдът не кредитира и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, тъй като същата е изготвена професионално и законосъобразно, но с оглед предварително зададени параметри – 10 000лв. начално салдо за 2015г., както и са взети предвид направените дарения. Настоящият съдебен състав счита, че по никакъв начин не се доказа, че лицето е разполагало с 10 000лв. Правилно ревизиращият екип е взел в предвид начално салдо от 5000лв., след като не се събраха достатъчно и убедителни доказателства, от които да се направи извод за действителност на извършените дарения, то експертизата като краен извод може да се цени единствено във връзка с твърдението, че ДОО и ЗОВ не се дължат.

С оглед на гореизложеното начисленият от органите по приходите данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на лицето за 2015 г. в размер на 155,54 лв. и лихви 87,33 лв., за 2016 г. за 701,88 лв. и лихви 322,89 лв., за 2017 г. - 700,16 лв. и лихви 251,11 лв., за 2018 г. - 700,29 лв. и лихви 180,11 лв. и за 2019 г. в размер на 3 197,70 лв. и лихви 497,46 лв. е законосъобразно начислен и в тази си част процесният РА следва да бъде потвърден.

Относно задължения по КСО и ЗЗО на физическото лице Й.П., като самоосигуряващо се лице. Настоящият съдебен състав счита, че настоящият случай попада под хипотезата развита в Тълкувателно решение № 2/02.02.2022г. по т.д. № 8/2020г. на ВАС.

Извършена е ревизия и са определени допълнителни задължения на физическото лице Й.П., налице са определени задължения по ДОО, ДЗПО и ЗЗО не на ЕТ “Вердура – Й.П.“, а на физическото лице Й.П., в качеството му на самоосигуряващо се лице, като е прието, че приходите, които са послужили за погасяване на задължения, са от трудова дейност. Това би било така ако се приеме, че става въпрос за приходи/доходи на ЕТ, но не и на физическото лице. Извършените плащания по сметката на „Вердура-3“ ЕООД са от физическото лице, а не от ЕТ “Вердура-Й.П.“. В Тълкувателно решение № 2/02.02.2022г. по т.д. № 8/2020г. на ВАС е посочено:

„Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО правопораждащият юридически факт за задължително обществено и здравно осигуряване е започването на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс. В § 1, т. 3 от ДР на КСО се съдържа дефиниция на понятието „осигурено лице“, което е физическо лице, извършващо трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В § 1, т. 18 ЗЗО е дефинирано понятието „самоосигуряващо се лице“ за целите на здравното осигуряване и това е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си.

Относно трудовата дейност, като понятие на трудовото право, в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) се регламентира, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовата дейност по смисъла на КСО обаче е не само от трудово правоотношение, но и от гражданско и служебно правоотношение, т.е. КСО третира като трудова всяка дейност, при която се полага труд.

…

В същия смисъл е и чл. 40, ал. 1 ЗЗО относно здравните осигуровки, респ. чл. 157, ал. 1 във връзка с чл. 127 КСО за вноските за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, когато такива задължения са налице за лицата, родени след *** г. В този смисъл не може да се приеме разбирането, че всеки установен по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК укрит доход или недостиг на парични средства, вследствие превишение на разходите над приходите, представлява и осигурителен доход.

…

За разлика от ЗДДФЛ, който регламентира в чл. 12 облагаемост на доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице, с изключение на необлагаемите, които са лимитативно изброени в чл. 13 ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО като материални закони в областта на осигуряването не съдържат обща клауза за дължимост на осигурителните вноски върху всички доходи на физическите лица.

…

При ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК са облагат доходи, източникът на който не е установен, каквото е и облагането по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, като при него се облагат доходите, придобити през съответната данъчна година от всички източници, които не са посочени в ЗДДФЛ или не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или по ЗКПО. Законодателят не е предвидил в изрична правна норма презумпцията, че при ревизия при особени случаи доходът от неустановен източник е доход от трудова дейност. „

Не се установи по безспорен начин, че става въпрос за доход, който е от трудова дейност. Липсват каквито и да са доказателства, че лицето е получило доход въз основа на положен от него труд по трудово, служебно или гражданско правоотношение. При положение, че не се дължат, не следва да се коментира правилно или неправилно са изчислени съответните задължения.

С оглед на гореизложеното в тази си част РА следва да бъде отменен като незаконосъобразно постановен.

 

 

Мотивиран така, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № Р-16001321002014-091-001/11.11.2021г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите, с който са определени вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ на Й.С.П., както следва:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Ревизионен акт /РА/ № Р-16001321002014-091-001/11.11.2021г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите, с който са определени задължения за Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ на Й.С.П., както следва:

 

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/