№ 795
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503270 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 451 от 31 януари 2020г. по гр. д. № 42/2019г. Окръжен
съд - Благоевград, ГО, 4 състав е осъдил ЗАД „Асет Иншурънс“ АД да
заплати на М. В. К. сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди вследствие причиненото от В. Б. А.
ПТП на 19.09.16г. (точната дата е 16.09.2016г.), ведно със законната лихва,
считано от 24.09.16г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил като
неоснователни исковете за неимуществени вреди до размера на предявените
60 000 лв., като частичен иск от общо 80 000 лв., както и иска за заплащане на
сумата от 574,31 лв., представляващ обезщетение за претърпените
имуществени вреди от горното ПТП, ведно със законните лихви считано от
22.12.17г.; осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 528, 28 лв.,
представляващи направени по делото разноски, съобразно уважените искови
претенции; осъдил ответника да заплати на ОС-Благоевград сумата от 225 лв.,
платени за експертиза, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист; осъдил ищцата да заплати на ответника сумата от 249,60 лв.,
представляващи направени по делото разноски, съобразно отхвърлените
1
искови претенции. С решение № 902962 от 01.07.2020г., постановено по
делото, съдът е отстранил допусната от него очевидна фактическа грешка в
решението, като е постановил, че законна лихва върху присъденото
обезщетение се дължи от 22.12.2017г. С определение № 902963 от
01.07.2020г., постановено по делото, съдът е изменил решението си в частта
за разноските, като е постановил адвокатското възнаграждение от 528, 28 лв.
да се заплати на адв. К., като е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК
в останалата й част.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на М. В. К. срещу решението по гр. д. № 42/2019г. на ОС – Благоевград в
негови отхвърлителни части. С доводи за неправилност на решението,
концентрирани върху нарушения на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, иска
частична отмяна на решението и вместо това уважаване на предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 40 000 лв. и
изцяло иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумите от 24.09.2016г. М. В. К. e подала въззивна
жалба и срещу решението по гр. д. № 42/2019г. на ОС – Благоевград за
поправка на очевидна фактическа грешка, с което съдът е постановил, че
законна лихва върху присъдената главница се дължи от 22.12.2017г. С доводи
по същество, че лихвата се дължи от 24.09.2016г., като препраща към
основната си въззивна жалба, ищцата е заявила, че обжалва това решение без
да излага оплаквания, че съдът е отразил в диспозитива на решението нещо
различно от приетото в мотивите към него. В предоставения срок тя не е
уточнила какво самостоятелно искане отправя към съда в тази жалба, поради
което съдът приема, че тя няма самостоятелен характер, а в нея
жалбоподателката е потвърдила искането си за присъждане, след съответна
отмяна, на законна лихва за забава върху сумата 15 000 лв., начиная от
24.09.2016г.
Насрещната страна ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е подал отговор на
въззивната жалба, с който е оспорил основателността й.
М. В. К. е подала и частна жалба срещу определението на съда по чл.
248 ГПК.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
2
в полза на ищцата е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 25
000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството и
тежестта на травматичните й увреди в областта на глезена на левия крак;
претърпените болки и страдания, начина на проведеното болнично и
извънболнично, включително оперативно, лечение, продължителния период
на възстановяване, в това число на обездвижване и нужда от чужда помощ,
както и извършването на рехабилитация, - около 4 месеца; съобразил е и
начина на възстановяването на пострадалата – активните и пасивни движения
били възстановени в задоволителен обем, тя се придвижва самостоятелно, но
при движение глезенът й се подувал, което довело до преустановяване на
селскостопанската й работа, която извършвала за близките си; по време на
възстановителния период тя била и стресирана, като съдът е отчел, че и
налично заболяване на пострадалата е забавило възстановителния процес.
Законната лихва е присъдена от датата на отказа на застрахователя да изплати
търсеното застрахователно обезщетение, като волята на съда за това, личаща
от мотивите към решението, е отразена формално в решението за поправка на
очевидна фактическа грешка. За да отхвърли иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, съдът е приел, че не е доказана
необходимостта от извършването на разходи, съответно не е разграничена
тази необходимост по отношение на лечението на травмите и на останалите
заболявания на ищцата.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в
обжалвани части.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
3
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е
причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на
увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования
да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя е установена с
акт на наказателния съд.
С оглед обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд
в осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано изцяло, въззивният съд в
правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя е пострадало
лице от ПТП, станало на 16.09.2016г., от което са й причинени телесни
увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на
делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл.
чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).
Спорно във въззивното производство, с оглед доводите на
жалбоподателката срещу първоинстанционното решение, очертаващи
спорния предмет, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да
възмезди болките и страданията, понесени от нея, чиято легитимация като
пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия
размер на обезщетението с оглед причинените й на 77 годишна възраст
травматични увреждания от ПТП, предприетото лечение, периода на
възстановяване и последиците от тях, както и икономическата конюнктура и
застрахователните лимити, се оспорват като необосновани, а като резултат
неправилни поради нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД).
Жалбоподателката счита, че определеното й обезщетение за неимуществени
вреди е занижено, а отхвърлянето на иска й за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е неправилно, тъй като съвкупната преценка на събраните
гласни доказателства и на заключението на съдебно-медицинската експертиза
сочат на извод, че всички приложени фактури за разходи са издадени по
повод процесното ПТП. Висящността на спора е пренесена за част от размера
4
на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – над размера
от 25 000 лв. до 40 000 лв. и изцяло по иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди.
Не е спорно на настоящия етап от производството, че процесното
ПТП, от чието настъпване се претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, е настъпило на 16.09.2016г. с лек автомобил „Киа
Спортидж“ с рег. № ***, управляван от застрахования при ответника водач,
осъществил непозволеното увреждане като основание за ангажиране на
отговорността на ответника с предявения пряк иск (застрахователно събитие),
като ищцата М.К. е пострадала пешеходка от това ПТП. Делинквентът е
признат за виновен за причиняването на ПТП и от наказателния съд – със
задължително за гражданския съд решение по ахд № 658/2018г. на РС –
Благоевград, с което като съставомерна вреда е посочена средна телесна
повреда на пострадалата ищца, изразяваща в счупване на вътрешния глезен на
левия крак, довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник
за около 3 месеца (чл. 300 ГПК; чл. 413 НПК).
От заключението на изслушаната по делото комплексна медицинска
и авто - техническа експертиза в медицинската й част е установено още, че на
ищцата К., получила открито счупване на вътрешния глезен на левия крак,
причинило й трайно затруднение на движението за около 3-4 месеца, е
провеждано болнично и извънболнично лечение. При болничното лечение са
извършени оперативни интервенции за поставяне и отстраняване на метална
остеосинтеза – 3 на брой; провеждано е още физиотерапевтично и
рехабилитационно лечение. Към 06.03.17г., когато е извършена последната
операция за отстраняване от костта на имплантирани уреди, активните и
пасивни движения са възстановени в задоволителен обем и сила, съгласно
съставената епикриза № 2459/2017г. След това тя е изпитвала болки, имало е
оток на мястото, но основната функция на крайника е възстановена и поради
възрастта си е възможно да е изпитвала болки при натоварване или смяна на
времето по-дълго време след приключване на лечебния процес - 6 месеца или
година. Вещото лице е пояснило още, че всички приложени от ищцата
фактури удостоверяват разходи, които отговарят да са издадени във връзка с
провеждано лечение на получената травма при ПТП. Оздравителният процес
при пострадалата е бил забавен от захарния диабет, от който тя страда,
5
понеже той забавя регенерацията на всички тъкани и органи – както на
оперативните рани, така и на самото счупване.
За установяване на търпените неимуществени вреди по делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. В. – дъщеря на ищцата,
които подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК. От показанията й е
установено по делото, че тя е посетила майка си в болницата, където била
настанена след ПТП. Майка й изглеждала видимо стресирана, изплашена,
била пребледняла, Кракът й бил обработен и бинтован, като върху бинта
личала кръв. На следващия ден я оперирали и след около 8-10 дни я
изписали. След това в дома си свидетелката се грижила за майка си, която
била неподвижна. Около 3-4 месеца била на памперси, на легло, наложило се
да ползват рехабилитатор за раздвижване на крака и друго медицинско лице
за поставяне на инжекции. Твърдението на свидетелката, че легловият режим
е продължил около 8 месеца и, че пострадалата е започнала да ходи
самостоятелно до тоалетната след 1 година и 2 месеца, не се подкрепя от
останалите данни по делото (напр. проходилка и патерици са закупени през
м.09.2016г. и м.10.2016г., а не след 8 месеца). Според свидетелката, майка й,
която страдала от диабет и високо кръвно налягане, не се е възстановила
напълно, на всеки 50-100м трябвало да почива, глезенът й се подувал (което
вещото лице, което не е извършвало преглед на ищцата, приема за възможна
последица). Преди ПТП майка й била енергична жена, всички й се
възхищавали заради вилата, където обработвала градина със зеленчуци, като
част от пътя до нея в продължение на километри, тя изминавала пеша. След
инцидента преустановила работата си в градината и си стояла вкъщи, а при
вида на автомобил хващала ръката на дъщеря си и я стискала.
Не се спори, че на 03.10.2017г. ищцата е предявила пред ответника
претенцията си за заплащане на обезщетения за вреди от процесното ПТП.
Неимуществените вреди, които ищцата твърди, че са й причинени от
ПТП, станало на 16.09.2016г., извън съставомерните вреди, за чието
причиняване е признат за виновен делинквентът със задължителния за
гражданския съд акт, подлежат на доказване на общо основание (чл. 154, ал. 1
ГПК) и въззивният съд намира, че твърдените вреди са установени в
първоинстанционното производство, в което е постановено необжалваното
6
осъдително решение. С оглед спорния предмет на делото във въззивното
производство и приетото за установено и от въззивния съд: предвид
характера и тежестта на увреждането на здравето на ищцата (на 77 години
към датата на ПТП) – открито счупване на вътрешния глезен на левия крак,
причинило й трайно затруднение на движението за около 3-4 месеца;
претърпените от нея болки и неудобства от физическо естество, присъщи на
увреждането, характера и продължителността на лечението, включващо три
операции, с общ възстановителен период от около 4 месеца след ПТП,
съпроводен от рехабилитация, необходимостта от чужда помощ за
обслужване, довела пострадалата до зависим живот за периода на
възстановяване, при „задоволително„ възстановен обем на движение след
това и получаване на оток на крака при придвижване; не на последно място
негативното отражение на травматичното събитие върху емоционалното й
състояние, както и при съобразяване на икономическите условия в страната
към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, индиция за икономическите условия, въззивният съд намира, че
обезщетение за търпените неимуществени вреди в претендирания във
въззивното производство размер на 40 000 лв. не нарушава принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и не води до обогатяване на
пострадалото лице. Ето защо, предявеният иск за заплащане на обезщетение
за доказаните в производството неимуществени вреди, резултат от
процесното ПТП, за последиците от реализирането на което отговаря
делинквентът, съотв. ответникът, е основателен до посочения размер.
Въззивният съд определи размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в рамките на търсения размер на същото във
въззивното производство с оглед конкретните обстоятелства, описани по-
горе, като в разглеждания случай отдаде значение на характера и тежестта на
физическото увреждане, получено от ищцата при ПТП, когато е била на
близо 80 годишна възраст; на начина на лечението му, съпроводено със строг
постелен режим и необходимост от чужда помощ, съобрази и, че
травматичното събитие и така както е възстановено движението на левия
долен крайник е предизвикало трайните промени в обичайния начин на живот
на пострадалата. С оглед изложеното доводите за нарушение на чл. 52 ЗЗД,
релевирани във въззивната жалба, са основателни. Въпреки възстановяването
7
в задоволителен обем и сила на движението на увредения крайник, и
забавянето на възстановителния процес от налично заболяване на
пострадалата, обезщетение в размер на 40 000 лв., определено при преценка
на горепосочените релевантни факти, не е в разрез с принципа на
справедливостта и не води до обогатяване на пострадалото лице.
По изложените съображения предявеният иск за заплащане на
обезщетение за доказаните в производството неимуществени вреди, резултат
от процесното ПТП, за последиците от реализирането на което отговаря
делинквентът, съотв. ответният застраховател, е основателен до посочения
размер. Отговорността на застрахователя за вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ има договорен характер спрямо насрещната страна
по застрахователния договор - застрахованият, като в хипотезата на предявен
пряк иск срещу застрахователя отговорността му към третите увредени от
застрахования лица поначало е тъждествена по обем и съдържание с
отговорността на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл.
84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята
в забава и без покана. Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ се включват и лихви
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. Нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ (вж. и
чл. 494, т. 10 КЗ) гласи, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Според чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ,
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой, в това число лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2. Лихвите за забава след
8
посочения момент на уведомяване или предявяване на претенция, визиран в
чл. 429, ал. 3 КЗ, са обусловени от забавата на самия застраховател и не се
включват в застрахователната сума, тъй като не са обезщетение за вреди в
пряка и непосредствена причинна връзка с поведението на делинквента.
Началният момент на забавата при изплащане на самото застрахователно
обезщетение като задължение за реално изпълнение на застрахователя е
уреден в чл. 497 КЗ. При систематичното тълкуване на посочените норми от
действащия КЗ, който урежда спорното материално правоотношение, и като
изхожда от същността на застраховката „Гражданска отговорност“,
въззивният съд намира, че лихвата за забава, която се дължи от причинителя
на вредите, чиято отговорност обезпечава ответникът, се дължи в случая от
датата на уведомяване за настъпването на застрахователното събитие от
самия пострадал в съответствие с чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1,
т. 5 КЗ и няма основание тя да се присъди от по-ранен или по-късен начален
момент, както иска ищцата, съответно застрахователят, който от своя страна
се обосновава с момента на настъпване на собствената си забава. Горното
означава, че лихвата за забава върху сумата от 15 000 лв. се дължи от
03.10.2017г. Тази лихва, с оглед обема на упражненото право на жалба, може
да си присъди единствено върху обезщетението за неимуществени вреди,
което въззивният съд присъжда. Началният момент за забава върху
присъденото обезщетение не е част от предмета на въззивното производство,
като в предоставения срок, както се посочи, жалбоподателката не е уточнила,
че иска присъждане на лихва за забава върху сумата 25 000 лв., считано от по-
ранен момент, от определения от съда, каквото искане отправя по отношение
на сумата, за която искът е отхвърлен и се обжалва решението на
първоинстанционния съд.
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
С оглед заключението на СМЕ, че фактурите за сторени разходи за
пелени за възрастни, помощни средства, лекарства, препарати, пособия и
образни изследвания, удостоверяват разходи, които могат да се свържат с
лечение на увреждането, получено при ПТП, въззивният съд намира, предвид
и непроведеното от ответника насрещно доказване,разколебаващо това,
извършено от ищцата, че тези разходи са сторени за лечение на процесното
увреждане и са били необходими, като изхожда и от характера на получената
9
травма и естеството на лечебния процес, за който разказва и разпитаната по
делото свидетелка. Ето защо намира, че този иск е доказан по основание. В
приложение на чл. 162 ГПК искът следва да се уважи до размера от 368, 09
лв., на колкото въззивният съд изчислява необходимите разходи за лечение
въз основа на приложените фактури. Върху това обезщетение се присъжда и
законна лихва от 03.10.2017г.
С оглед изложеното, поради частично несъвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението му подлежи на
частична отмяна в обжалваните части – за размерите, за които въззивният съд
счете, че следва да уважи исковете, и вместо това искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди да се уважи до размера от 40 000 лв.,а
искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до размера от 368,
09 лв. ведно със законната лихва от 03.10.2017г.
При този изход на спора решението подлежи на отмяна и в частта, в
която в тежест на ищцата са възложени разноски над размера от 141, 77 лв.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 ЗА, в полза на представителя по пълномощие на ищцата следва да се
присъди и възнаграждение за безплатна правна помощ пред първа инстанция
в размер на още 595, 51 лв., което съдът изчислява на база уважената част от
исковете в общ размер на 1 564, 25 лв. (определено на основание чл. 7, ал. 2, т.
4 НМРАВ, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 40 368, 09
лв.). За определяне на пълния размер на възнаграждението, дължимо пред
първа инстанция, следва да се посочи, че подадената частна жалба срещу
определението на първоинстанционния съд е частично основателна. След
частична отмяна на атакуваното с нея определение решението на
първоинстанционния съд следва да се измени в частта за разноските, като се
присъди в полза на представителя по пълномощие и сума в размер на още
440, 46 лв. – възнаграждение за безплатна правна помощ за първа инстанция
(съразмерно на сумата 25 000 лв., при присъдена сума от 528, 28 лв., и при
общ материален интерес от 60 574, 31 лв.). Няма основание за присъждане на
търсената с частната жалба разлика на възнаграждението до 639, 80 лв. с
ДДС, поради което в тази част частната жалба е неоснователна, като
въззивният съд счита, че няма и легално основание съдът да начислява ДДС
върху възнаграждението за безплатна правна помощ. На основание чл. 78, ал.
10
1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, в полза на представителя по
пълномощие на жалбоподателката следва да се присъди и възнаграждение за
безплатна правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 984, 02 лв.
(съразмерно на уважената част от исковете в размер на 15 368, 09 лв.).
Доколкото в случая се касае за предявени искове за вземания с общ
правопораждащ факт, при едни и същи усилия на представителя по
пълномощие за защитата на пострадалото лице, няма основание за
определяне на възнаграждение по всеки от исковете, а то се изчислява на база
търсените суми с двата предявени иска. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на САС ответникът - ответник
по жалбата на ищцата, освободена от заплащане на държавна такса, следва да
заплати държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете и такава за
въззивно обжалване, в размер на 922, 09 лв.
В останалата обжалвана част решението, предмет на инстанционен
контрол, следва да се потвърди като правилно като резултат.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 451 от 31 януари 2020г. по гр. д. № 42/2019г.
на Окръжен съд - Благоевград, ГО, 4 състав, поправено с решение № 902962
от 01.07.2020г., в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до 40 000 лв.,
искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен до
размера от 368, 09 лв. и в частта, в която в полза на ответника са присъдени
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК над размера от 141, 77 лв. и вместо
това постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, да заплати на
М. В. К., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата 15 000 лв.
(разликата над 25 000 лв. до 40 000 лв.) и сумата 368, 09 лв., представляващи
застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени и
имуществени вреди от ПТП от 16.09.2016г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 03.10.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
11
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, да заплати
адв. П. К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА,
сумата 595, 51 лв. - възнаграждение за безплатна правна помощ за първа
инстанция и сумата 984, 02 лв. - възнаграждение за безплатна правна
помощ за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на САС сумата 992, 09 лв. - държавна такса по уважените от САС искове и за
въззивно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 451 от 31 януари 2020г. по гр. д. №
42/2019г. на Окръжен съд - Благоевград, ГО, 4 състав, поправено с решение
№ 902962 от 01.07.2020г., в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение № 902963 от 01.07.2020г., постановено по гр.
д. № 42/2019г. на Окръжен съд - Благоевград, ГО, 4 състав, с което отказано
изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на
адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в размер на още 440,
46 лв. и вместо това: ИЗМЕНЯ решение № 451 от 31 януари 2020г. по гр. д. №
42/2019г. на Окръжен съд - Благоевград, ГО, 4 състав, поправено с решение
№ 902962 от 01.07.2020г., в частта му за разноските, като осъжда ЗАД „Асет
Иншурънс“ АД, ЕИК *********, да заплати адв. П. К., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, и сумата 440, 46 лв. -
възнаграждение за безплатна правна помощ за първа инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. В. К., подадена чрез
представителя й по пълномощие, срещу определение № 902963 от
01.07.2020г., постановено по гр. д. № 42/2019г. от Окръжен съд - Благоевград,
ГО, 4 състав, в останалата му обжалвана част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му,
при условията на чл. 280 ГПК, пред ВКС на РБ, а в частта, в която има
характер на определение може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му, при условията на чл. 280 ГПК, пред ВКС на РБ.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13