Р Е Ш Е Н И Е
№1798 29.12.2020 г. гр. Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр. Б. осемнадесети състав, в публично заседание на трети декември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:
М. Николова
при секретаря Гергана Славова и прокурор Христо Колев, като
разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 1894 по описа за
2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.203 от Административно процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба на З.Х.М., с постоянен адрес:*** против ОД на МВР гр. Б. с допълнителни
уточнения в молба вх. № 8013/18.09.2020 год. и молба вх. № 8149/24.09.2020 год.
по описа на Административен съд – Б. както и в съдебно заседание на
05.11.2020г., с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата
от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
периода от 16.07.2018 год. до 20.08.2020 год от неправомерно отнемане на СУМПС
на З.Х.М., което е сторено по силата на Заповед № 769з-60 от 19.06.2018 г.,
издадена от Началник сектор „ПП” при ОДМВР гр. Б. отменена с влязло в сила решение
№ 1812 от 19.10.2018 год., постановено по административно дело № 1972/2018 год.
по описа на Административен съд – Б. ведно със законна лихва, считано от
20.12.2019г. – датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се
твърди, че заповедта, с която е отнето СУМПС на ищеца е била отменена като
незаконосъобразна с решение на Административен съд – Б.. След като това решение
било оставено в сила на 20.12.2019г. с решение на Върховния административен съд
З.Х.М. упълномощила адвокат, който от нейно име подал заявление за връщане на
неправомерно отнетото й СУМПС. Сочи се, че междувременно тя се омъжила и започнала
да живее в Република Полша. Твърди се също, че в изпълнение на указания на
административния орган, нейният адвокат й изпратил по електронната поща проект
на пълномощно, което било необходимо за получаването на СУМПС. Тя го заверила в
консулството на Република България във Варшава, сканирала и изпратила по
електронна поща на адвоката. Две седмици след представянето на копието на
пълномощното в сектор Пътна полиция, на адвоката било отказано връщането на СУМПС
с указание да представи оригинала на пълномощното. Това наложило изпращането му
от Полша с куриерска фирма, която повече от месец не могла да достави пратката
до Р.България. Поради това и за да получи обратно своето СУМПС З.Х.М. се
върнала в Р.България при първа възможност в средата на м.август 2020г. с оглед забраната
за пътувания в условия на пандемията от коронавируса. Сочи се, че документът й
бил върнат на 20.08.2020г. след като цели две години тя била неправомерно лишена
от възможност да управлява МПС. Поддържа се, че това й е причинило неудобства и
вреди, тъй като се налагало да ползва таксита, вместо собствения си автомобил и
най-вече притеснения за това как ще приключи всичко, стрес, раздразнение и
емоционални проблеми. С посочените фактически обстоятелства се обосновава
исковата й претенция за обезщетение за неимуществени вреди.
Процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба и направените уточнения в съдебно
заседание. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски, съгласно
представен списък. Представя писмени бележки.
Процесуалният
представител на ответника - Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи /ОД на МВР/ - Б. оспорва иска като неоснователен и недоказан в
представен по делото писмен отговор на исковата молба, в писмено становище с
вх.№ 10 732/01.12.2020г. и в съдебно заседание. Моли за отхвърляне на
иска, а при условия на евентуалност да бъде присъдено обезщетение в намален
размер спрямо претендирания, който намира за завишен и поради съпричиняване на твърдяния
вредоносен резултат от З.Х.М., тъй като тя не е изпълнявала
дадените й указания за явяване лично и за надлежно упълномощаване на адвокат за
получаване на СУМПС. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Релевира и възражение за прекомерност на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна
прокуратура Б. дава заключение, че искът е частично доказан по основание и
размер.
Административен съд Б.
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено следното:
Искът е подаден от
надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник, по смисъла на чл.
205 АПК,
поради което е процесуално допустим. Установява се по делото, че със Заповед №
769з-60 от 19.06.2018 г., издадена от Началник сектор „ПП” при ОДМВР гр. Б. е
било разпоредено изземване на българско СУМПС № *********, кат.В, АМ, В1,
издадено на 15.01.2018г. от ОДМВР – Б. на З.Х.М. на основание чл.19 от Наредба № I-157 ОТ 01.10.2002г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. С решение № 1812 от
19.10.2018 год., постановено по административно дело № 1972/2018 год.
Административен съд – Б. е отменил като незаконосъобразна тази заповед по жалба
на З.Х.М.. Решението на Административен съд Б. е обжалвано от ОДМВР – Б. и
оставено в сила с решение на Върховен административен съд № 17614/20.12.2019г.,
постановено по адм.д. № 14108/2018г. по описа на съда.
На 30.12.2019г. адвокат С.К.е
подал от името на З.Х.М. заявление до началника на сектор „Пътна полиция” при ОД
МВР – Б. входирано с № 769000-29927/30.12.2019г. с искане за връщане на
незаконно отнетото СУМПС (л.32).
С писмо рег.№
769000-765/13.01.2020г. началник сектор ПП при ОД МВР – Б. е информирал З.Х.М.,
чрез адв.С. К., че следва да се яви лично за получаване на СУМПС (л.33).
На 03.06.2020г. адвокат С.К.е
подал от името на З.Х.М. второ заявление до началника на сектор ПП при ОД МВР –
Б. входирано с № 769000-10599/03.06.2020г. за връщане на отнетото й СУМПС, към
което е приложил копие на пълномощно, с което тя го е упълномощила да я
представлява за тази цел пред сектор ПП при ОД на МВР – Б. (л.34-35). В
заявлението адвокатът е посочил, че З.Х.М. е омъжена и живее в Република Полша
и че не може да се върне в България единствено за получаване на документа.
С писмо рег.№
769000-10820/04.06.2020г. началник сектор ПП
при ОД МВР – Б. е информирал адвокат С. К., че за да получи СУМПС на З.Х.М.
е необходимо да представи изрично пълномощно от лицето, заверено от съответните
дипломатически власти на Република България в страната, в която то пребивава,
тъй като СУМПС е български личен документ по смисъла на чл.1, ал.5 от ЗБЛД, който
съгласно чл.17, ал.6 от ЗБЛД се получава лично или от упълномощено лице, след
представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.
В отговор на това писмо
на 18.06.2020г. адвокат С.К.е подал от името на З.Х.М. трето заявление до
началника на сектор ПП при ОД МВР – Б. входирано с № 769000-10820 за връщане на
отнетото й СУМПС. Към заявлението адвокатът е приложил копие на изрично
пълномощно от З.Х.М., със заверка на подписа й на обратната страна на копието от
консулската служба във Варшава, заведено под № 243от 16.06.2020г., с което тя
го е упълномощила да я представлява пред сектор ПП при ОД на МВР – Б. за
получаване на СУМПС (л.37-38). Във връзка с подаденото заявление началник
сектор ПП при ОД на МВР Б. е изготвил писмо рег.№ 76900-12206/19.06.2020г. до
адвокат С. К., уведомявайки го, че може да получи СУМПС на З.Х.М. като за целта
следва да представи в оригинал пълномощното, което притежава. Тъй като при
явяването си в сектор ПП при ОД на МВР Б. на 23.06.2020г. адвокатът не е
представил изискания оригинал на документа, системен оператор в група АНД,
ОПТП, ПРОФИЛАКТИВА и ПОВ е отказала да му предостави СУМПС на З.Х.М. и е
съставила докладна записка по случая с рег.№ 769Р-7594/24.06.2020г. По повод
отказа С.К.подал заявление за връщане на СУМПС на З.Х.М. до директора на ОД на
МВР Б. входирано с № 251000-11396/23.06.2020г. В заявлението той обяснил, че не
разполага с оригинала на пълномощното със заверка на подписа на З.Х.М. и че
няма основание да бъде „разкарван“, тъй като е представил заверено от него копие
на този документ към предходното си заявление.
Началникът на сектор ПП
при ОД на МВР - Б. е изготвил по случая становище до Директора на ОД на МВР – Б.
в което е изразил мнение, че СУМПС следва да се върне на адвокат С.К.след
представяне на оригинала на пълномощното, тъй като заверката от консулската
служба е на гърба на представеното от адвоката копие и без представен оригинал
не може да бъде установено по категоричен начин дали тази заверка е именно за
този документ (л.33).
В отговор на подаденото
заявление директорът на ОД на МВР – Б. е изпратил писмо с рег. №
251030-12428/08.07.2020г. до адвокат С. К., че информационните системи на МВР
не са пригодени за автоматична проверка на документи от сочения вид, поради
което следва да представи необходимоно пълномощно в оригинал, за да получи
СУМПС.
При така установените
факти съдът намира, че предявеният иск за обезщетени за неимуществени вреди е
недоказан по основание.
Основателността на иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното
наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на административен орган; вреда от този административен акт,
действие или бездействие и причинна връзка между тях. При недоказване на което
и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е
да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. При липса на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по този ред.
В случая несъмнено е
налице първата материалноправна предпоставка - отменена като незаконосъобразна
с влязло в сила съдебно решение заповед за изземване на СУМПС на ищеца, но само
за част от исковия период от 16.08.2020г. до 20.12.2019г. Това е така, тъй като
фактическите доводи, с които страната обосновава исковата си претенция, са свързани
не само с това, че З.Х.М. е била лишена от СУМПС докато е било висящо съдебното
производство по оспорването на незаконосъобразната заповед, но и в периода след
това – от 20.12.2019г. до 20.08.2020г. в резултат на незаконосъобразни действия
на административния орган и отказ да бъде върнат документа на изрично
упълномощения от нея адвокат. Съдът, обаче, намира, че така посочените действия,
последващи отмяната на заповедта за изземване на СУМПС, не са
незаконосъобразни. Указанията, които е дал административният орган на адвокат С.К.във
връзка с подадените от него заявления са в съответствие с разпоредбите на чл.17,
ал.7 от ЗБЛД (Нова - ДВ, бр. 82 от 2009 г., предишна ал. 6, бр. 60 от 2020 г.),
във вр.чл. чл.1, ал.5 от ЗБЛД, съгласно които български личен документ какъвто
е свидетелството за управление на МПС се получава лично от лицето, а по
изключение от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично
пълномощно.
В случая, представянето
на оригинала на пълномощното е било необходимо, тъй като заверката на подписа
на З.Х.М. е била на обратната страна на представеното от адвоката копие на
документа, поради което не е било възможно да се установи по несъмнен начин, че
заверката е именно на поставения върху пълномощното подпис на лицето. Самият
адвокат е заявил пред административния орган, че не е разполагал с оригинала на
пълномощното, поради което завереното от него копие не е прието. Правилно административният
орган е указал на адвокат С. К., че ще му предостави СУМПС след като представи оригинала
на пълномощното, т.е. като докаже по безспорен начин, че е упълномощен по
предвидения в закона ред да го получи.
При липса на
незаконосъобразни действия на административния орган в периода от 20.12.2019г.
до 20.08.2020г., съдът намира, че не са налице и останалите две предпоставки по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция за претърпени
неимуществени вреди за този период.
Дори да се приеме, че
отменената като незаконосъобразна заповед за изземване на СУМПС е една от
материалноправните предпоставки за основателност на исковата претенция по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за целия исков период от 16.08.2020г. до 20.08.2020г., съдът
намира, че по делото не бе доказано
наличието на останалите кумулативно
изискуеми от закона материалноправни предпоставки, за да бъде уважен иска, а
именно: настъпване на неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена
последица от отменената заповед.
В исковата молба се твърди, че М. е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в притеснения за изхода от ситуацията, стрес, раздразнение
и емоционални проблеми, свързани с изземването на СУМПС и отказа същото да бъде
върнато на упълномощения от нея адвокат. Неимуществени вреди са както болките и
страданията, така и всички други негативни преживявания в резултат на
увреждането. Тези вреди за разлика от имуществените, обаче, са част от
психическите преживявания на увреденото лице и като такива имат различни прояви
при всеки човек, в зависимост от темперамента и
емоционалнотта му, съответно подлежат
на установяване във всеки конкретен случай. Не може да се презюмира, че
неправомерното изземване на СУМПС за определен период причинява на всеки водач
на МПС непременно и неимуществени вреди, тъй като ограничението, присъщо на
сочената ПАМ, което търпи титулярът, не се отразява по един и същи начин на
всеки човек.
За изясняване на тази
част от спора, по делото е разпитана като свидетел майката на М. - Г.Х.М.. От
нейните показания съдът не установява изземването на СУМПС и указанията на
административния орган до адвокат С. К., да са се отразили в такава степен и
интензитет върху психиката на З.Х.М., че да са й причинили неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване. Показанията на свидетелката са непоследователни и накъсани,
на места нелогични като се губи тяхния смисъл. Първоначално свидетелката заявява,
че дъщеря й се разстроила много в деня, когато са й отнели „книжката“, след
което допълва „даже викаше такси”. После свидетелката обяснява, че „отишли с
такси да приберат“ дъщеря й от пътя, тъй като тя „нямала право да шофира колата
си“. Твърди също така, че тя самата е шофирала „колата и я е прибрала“.
Свидетелката разказва за предприетите впоследствие действия от тяхна страна, че
в КАТ им обяснили причината за отнемането на свидетелството, че се свързали с
адвокат К. за съдействие и писали жалба. Едновременно с това тя споделя за „страх,
че вече е взета книжката“ и че това „психично разстройство от страна на КАТ към
дъщеря й било много неловко”, като от
показанията и не става ясно дали сочените чувства са изпитвани от нея или от
дъщеря й, кой е бил с психическо разстройство, какви точно са били проявите и продължителността
на твърдяното състояние. Свидетелката действително заявява, че докато била в
България дъщеря й всеки път се разстройвала, когато се наложело да отиде
някъде, тъй като по несправедлив начин не й „връщали книжката и се налагало да
я успокояват, че всичко ще се оправи“. От показанията й не се установи, обаче, З.Х.М.
да е изпитала чувство на обида, раздразнение, притеснение или други негативни
емоционални изживявания, вследствие на изземването на СУМПС и последвалите
указания към адвокат С.К.във връзка с неговото връщане, от такава степен и
естество, че да застраши психическото й емоционалното й здраве. Липсват данни
ищецът М. да е проявила твърдяните чувства по начин, който да води до подобен
извод. Свидетелката акцентира върху понесените неудобства и разходи от дъщеря й
за таксита, както в периода, когато е била в България, така и след това, когато
се е приместила да живее в Полша, както и върху разходите, които е направила за
заверка на пълномощното във Вършава. Тези разходи, обаче, са ирелевантно
обстоятелство за претенцията й за обезщетение за неимуществени вреди.
В тежест на ищеца е, при
пълно главно доказване да установи настъпването на реални вреди. За да бъде
ангажирана отговорността на държавата не е достатъчно лицето да посочи
принципно някаква сума, с която да определи настъпилите за него вреди, а да
докаже по несъмнен начин, че за него в действителност са настъпили вреди и техния
размер. В случая ищецът не се справи с тази доказателствена тежест. По делото бе
направено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел и на адвокат С.
К., но същият не бе допуснат от съда, с оглед разпоредбите на чл.33 и чл. 45 от
Закона за адвокатурата.
При липса на кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предявеният от З.Х.М. иск е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли.
При този изход на спора
и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, на
администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 /сто/ лева, определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ/обн.ДВ,бр.5/2006 г./.
По тези съображения и на
основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Б. осемнадесети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на З.Х.М., с постоянен адрес:*** против ОД на МВР гр. Б. с
допълнителни уточнения в молба вх. № 8013/18.09.2020 год. и молба вх. №
8149/24.09.2020 год. по описа на Административен съд – Б. както и в съдебно
заседание на 05.11.2020г., с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати
на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в периода от 16.07.2018 год. до 20.08.2020 год от
неправомерно отнемане на СУМПС на З.Х.М., което е сторено по силата на Заповед
№ 769з-60 от 19.06.2018 г., издадена от Началник сектор „ПП” при ОДМВР гр. Б.
отменена с влязло в сила решение № 1812 от 19.10.2018 год., постановено по
административно дело № 1972/2018 год. по описа на Административен съд – Б.
ведно със законна лихва, считано от 20.12.2019г. – датата на влизане в сила на
съдебното решение до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
З.Х.М., с постоянен адрес:*** да заплати на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи /ОД МВР/ Б. разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: