Определение по дело №501/2019 на Апелативен съд - Пловдив

                          О     П      Р     Е     Д     Е     Л      Е     Н     И        Е

                                                                 № 582

                                         гр. Пловдив, 09.10. 2019 г.

             Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на девети  октомври  две хиляди и деветнадесета година в  състав:                                                        

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                                                                                              ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

            като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВЧНД № 501/2019г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:                                                                                                                                            

                           Производство по Глава 22 НПК- чл.249 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

            Постъпил е частен протест от О.п.С.З. против протоколно определение №558 от 10.09.2019г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 255/2019г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, с което е било прекратено съдебното производство по делото и делото върнато на прокурора за отстраняване на недостатъци при изготвянето на обвинителния акт. В протеста са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на съда за разглеждането му по същество.

            Пловдивският апелативен съд, констатира че протестът е подаден в срок, а разгледан по същество се явява неоснователен.

            Действително, делото представлява фактическа и правна сложност, но при съставяне на акта все още/ това е второ по ред прекратяване на съдебното производство на това основание/ са допуснати визираните от първоинстанционния съд неточности, които правят обвинението против тримата обвиняеми неясно и нарушава правото им да го разберат недвусмислено и точно, за да се защитят както по фактите, така и по правото. На първо  място, това се отнася за т.нар.“предумисъл“, изрично изписан в обвинителния акт при положение, че в обстоятелствената му част  се твърди за спонтанно и внезапно възникнало у подсъдимите решение да се саморазправят с двамата пострадали. Обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.9 от НК обаче няма- по този начин подсъдимите не могат да научат в какво конкретно престъпление са обвинени с обвинителния акт /има ли предумисъл или няма/, поради допуснатото противоречие при формулиране на фактическото и правното обвинение за съответното престъпление.

             По същия начин стоят нещата и с квалифициращия убийството признак“ по особено мъчителен начин“ за убития А.И.А.- на едно място се казва, че предсмъртните мъки са били в продължителен период от време, а при описване на фактологията е прието, че смъртта е настъпила за няколко минути и е била неминуема. Подсъдимите по безпротиворечив начин, както от фактическа, така и от правна страна, следва да разберат съставомерните белези на деянието, които обуславят правната квалификация по чл.116 ал.1 т.6 от НК и въобще, за да могат адекватно да се защитят против твърденията в обвинителния акт. 

           Неяснотата на обвинителната теза проличава и относно „хулиганските подбуди“, утежняващи наказателната отговорност на подсъдимите. От вниманието на първоинстанционния съд не са убягнали отразените в обстоятелствената част на обвинителния инструмент факти, че подсъдимите безразборно нанасяли удари с ножове и колове и същевременно тези им действия били “координирани“, което сочи на личен мотив за саморазправа с пострадалите. Волята на прокурора относно обективните и субективни елементи от състава на престъплението следва да е еднозначна и непротиворечива и да не поставя подсъдимите в положение на обърканост и невъзможност да упражнят правото си на защита.

              Окръжният съд е отправил  упреци и по отношение на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.129 ал.1 от НК против подс.М.Е.С., като въззивната инстанция не констатира да са допуснати фактически или правни непълноти в обвинителния акт при обосноваване на обективната и субективна съставомерност на това престъпление, което да ограничава правото му на защита. Всички коментирани по-горе обаче са съществени по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 предл.първо от НПК и следва да бъдат отстранени от представителя на държавното обвинение с изготвянето на нов обвинителен акт, който да е изцяло съобразен с разпоредбата на чл.246 от НПК и с принципните разяснения в ТР № 2/2002 г. на ОСНК.

           Предвид на изложените съображения, протестираното определение се явява  правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, поради което ПАС

 

                                      О     П    Р    Е     Д    Е    Л    И :     

 

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №558 от 10.09.2019г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 255/2019г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора за прекратяване на съдебното производство по делото и  връщането му на прокурора за отстраняване на недостатъци при изготвянето на обвинителния акт.

           Определението е окончателно.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                              2.