№. 255 / 21.7.2020 г.

         РЕШЕНИЕ

 

Г. 21.07.2020 г.

 

                            В    И. М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и. първи юли две хиляди и. двадесета година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ

 

при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ гражданско дело №. 1098 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.330 от ГПК, във вр с чл.50 от СК.

Съпрузите: М.Н.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Г. С. №. 2. е. а. и. Д.Р.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Г. С. №.2. е. а. са подали молба за развод по взаимно съгласие. Отправя се искане до МРС, да прекрати брака с развод, като утвърди постигнатото от страните споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, с което окончателно уреждат последиците на развода помежду си.

В исковата молба се излагат следните твърдения:

Страните са сключили граждански брак на 02.06.1996г. От бракът имат родени две деца-към настоящият момент вече пълнолетни.

По време на техния брак, с течение на времето помежду им възникнали сериозни неразбирателства, свързани с техните различни разбирания за семеен живот и. доверие в семейството.

Възникнали между съпрузите спорове, които така и. не успели да разрешат.

Страните живеят разделени от близо две години.

Считат, че бракът им е сериозно и. непоправимо разстроен, като никакви бъдещи усилия от тяхна страна не могат да доведат до заздравяването му.

Към исковата молба са приложени относими по делото писмени доказателства, надлежно приети от съда, включително и. споразумение по чл. 51 от СК, с което съпрузите окончателно уреждат помежду си последиците от развода.

Страните в о.с.з. потвърдиха пред съда своето сериозно и. непоколебимо взаимно намерение да извършат развод по взаимно съгласие, като заявиха и., че доброволно са подписали споразумението и. са съгласни с неговите последици.

Съдът се убеди, че съгласието на молителите да прекратят брака си с развод е сериозно и. непоколебимо, което те потвърдиха и. в проведеното открито съдебно заседание. Представеното от тях споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, което поддържат, урежда изцяло отношенията им след развода, не противоречи на закона и. морала и. е изцяло в интерес на непълнолетното им дете, за което е представено и. становище от ДСП-Монтана.

Предвид изложеното и. на основание чл. 330, ал.3 от ГПК, съдът намира, че бракът между молителите следва да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, а постигнатото от тях споразумение – утвърдено.

Съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода от 20,00лв., която съгласно приложеното споразумение следва да се заплати изцяло от съпруга Д.Р.Д..

Така мотивиран съдът, на осн. чл. 330, ал.3 от ГПК

 

                                       РЕШИ:

 

ДОПУСКА РАЗВОД И. ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.Н.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Г. С. №. 2. е. а. и. Д.Р.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Г. С. №.2. е. а., сключен на 02.06.1996г. в гр.Монтана с Акт за граждански брак №. 0115 от същата дата,  поради сериозно и. непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото от молителите споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, както следва:

1.     От брака няма ненавършили пълнолетие деца, поради което не се налага определяне на местоживеене не децата, упражняване на родителски права, лични отношения и. издръжка на децата.

2.     Семейното жилище преди раздялата между съпрузите/г. у. С.. е. а./ е напуснато и. от двамата и. към настоящият момент няма такова, поради което съдът не следва да се произнася за неговото ползване.

3.     След прекратяване на брака съпрузите не си дължат взаимна издръжка.

4.     Съпругата след прекратяване на гражданския брак ще носи предбрачното си фамилно име –А.Съпрузите нямат общи фирми, общи влогове и. нямат претенции към такива на съпруга/та, а движимото им имущество е разделено извънсъдебно.

5.     Съпрузите към момента нямат общо недвижимо имущество, придобито при условията на СИО, по което да се налага произнасяне.

6.     Всички поети финансови задължения към банки или други финансови дружества, остават в тежест на лицето, което ги е поело, като другият съпруг не носи солидарна отговорност за тях, извън законово определената.

7.     Разноските по делото ще се поемат от страните, така, както са ги сторили, а дължимата се държавна такса- от съпруга Д.Р.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Г. С. №.2. е. а..

 

ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Г. С. №.2. е. а. ДА  ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 20,00лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и. 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и. не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: