РЕШЕНИЕ№497
гр. Видин, 21.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин, VI състав, в открито съдебно заседание на двадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Галина
Герасимова
при участието на
секретаря Мила Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
747 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са три обективно съединени иска с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД от ищцата С.Г. ***, против ответницата М.Г. ***.
Ищцата твърди, че през лятото на 2015 г.
ответницата, нейна сестра, решила да закупи апартамент в гр. Видин, за което
ѝ поискала на заем сумата от 5 000 лева. През м. юли 2015г. ищцата
дала на ответницата в брой поисканата сума, след което последната закупила
апартамент с административен адрес гр. Видин, ж.к. „Вида“, бл. 14, вх. Б, ет.
2, ап. 21. Впоследствие ищцата предоставила на ответницата в заем суми за
ремонт на апартамента, както следва: през м. ноември 2015г. сумата от 1000 лева
и през м. декември 2015г. сумата от 500 лева. Отделните плащания били извършени
в присъствието на свидетели, като между страните не бил уговорен срок за
връщане на сумите.
В исковата молба се твърди, че две години
след даването на сумите ищцата била отправила до ответницата лично и чрез
съпруга си Нинко Цоков многократни устни покани да ѝ се издължи. След
като ответницата не върнала никаква част от заетите парични средства, ищцата
отправила до нея нотариална покана чрез нотариус с рег. № 029 Лорета Цветкова в
едномесечен срок от получаването да върне получените в заем суми в общ размер
на 6500 лева. Поканата била връчена на ответницата на 24.01.2019г. при
условията на чл. 47 от ГПК. Твърди се, че до момента на подаване на исковата
молба ответницата не била извършила плащане.
Иска се от съда да постанови решение, с което
да осъди ответницата да заплати на ищцата следните суми:
- сумата в размер на 5000 лв. – главница по
договор за заем от м. юли 2015г.
- сумата в размер на 1000 лв. – главница по
договор за заем от м. ноември 2015г.
- сумата в размер на 500 лв. - главница по
договор за заем от м. декември 2015г.
Направено е искане за присъждане на законната
лихва върху главниците от датата на предявяване на иска – 18.03.2019г. до
окончателното изплащане.
Претендират се направените по делото
разноски.
Ответницата е депозирала в срок отговор по
чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявените искове.
Твърди се, че към 2015г. и понастоящем
страните, макар и сестри, не са се намирали в добри отношения и не са
поддържали връзка повече от 40 години.
Твърди се, че ответницата никога не е искала
пари на заем от ищцата. Към момента на закупуването на недвижимия имот, посочен
в исковата молба, ответницата и нейния съпруг не са имали финансови проблеми и
са разполагали с повече от необходимите парични средства. Отделно от събраните
средства на влог, ответницата е получавала месечни доходи около 1 000 лева
– 317,30 лв. от пенсия и 760 лв. – трудово възнаграждение като медицинска
сестра в Направление „Здравни дейности“ към Община Видин. За обзавеждането на
закупения недвижим имот били сключени договори за кредит.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
Видинският районен съд, като взе предвид
постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по
делото доказателства, прие следното от фактическа страна:
Ищцата С.Г.Ц. и
ответницата М.Г.С. са сестри, видно от представеното по делото Удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки изх. № 252/27.11.2018г., издадено от Кметство с.
Антимово, общ. Видин.
С договор за покупко –
продажба от 02.10.2015г. М.Г.С. закупила от Иван Любенов Александров недвижим
имот – жилище с административен адрес гр. Видин, ж.к. «Вида», бл. 14, вх. Б,
ет. 2, ап. 21, за сумата от 8 000 лева, за което бил съставен нотариален
акт № 8, том IX,
рег. № 14136, дело 892 от 2015г. на нотариус Надежда Ангелова, вписана в
регистъра на Нотариалната камара под № 028.
Ищцата С.Г.Ц. отправила нотариална покана до ответницата М.Г.С.,
чрез нотариус Лорета Цветкова, рег. № 029 в регистъра на Нотариалната камара, за връщане в едномесечен срок от
получаването на предоставени в заем суми в общ размер на 6500 лева, от които
5000 лева, получени през м. юли 2015г., 1000 лева – през м. ноември 2015г. и
500 лева – през м. декември 2015г. Нотариалната покана рег. № 7518 том 2 № 189
е връчена на ответницата на 24.01.2019г. при условията на чл. 47 от ГПК.
Установява се от представеното копие от тъжба
от С.Г.Ц. и Нинко Братков Цоков против М.Г.С. от 28.01.1977г., че в РС – Видин е водено частно наказателно дело
между страните за престъпление по чл. 147 и чл. 148 от НК.
Установява се от
представеното копие от искова молба от С.Г.Ц. и Нинко Братков Цоков против
Георги Станев Онков от 27.09.1977г., че в РС – Видин е водено дело от ищцата
против нейния баща за предаване на движими вещи.
Видно от представеното Разпореждане № **********
на ТП на НОИ – Видин, ответницата М.Г.С. получава лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст в размер на 317,30 лв.
Видно от представените
фишове за работна заплата, през периода от м. януари 2015г. до м . януари
2016г. ответницата М.Г.С. е получавала трудово възнаграждение в размер на около
660 лева.
По делото е представено
копие от Договор за банков кредит № 033LD-R-001448/15.05.2015г., сключен между „Първа Инвестиционна Банка“
АД и М.Г.С. за предоставен банков кредит в размер на 2350 лева.
Представено е копие на
нареждане от 17.09.2015г. за теглене на сумата от 24 291,71 лева от М.Г.С.
от нейна банкова сметка *** «Инвестбанк» АД – ФЦ Видин.
Представен е Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-11874747 от 27.11.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.Г.С. за сумата
в размер на 1413,00 лева.
Представен е Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на кредитен
лимит по разплащателна сметка 033СС-R-000783/31.05.2016г. между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и М.Г.С. за
предоставено право на ползване от титуляра по сметката на кредитен лимит в
размер до 600 лева.
Представен е документ за
теглене на каса от «Търговска банка Д» АД на сумата от 1740,00 лева от С.Г.Ц.
на 09.07.2015г.
Съдът е допуснал и
разпитал свидетели по делото за установяване на твърденията на страните.
Свид. Нинко Братков Цоков – съпруг на ищцата,
твърди, че през м. юли 2015г. последната е предоставила в заем на ответницата М.Г.С. сумата в
размер на 5 000 лева в брой (50 банкноти по 100 лева) за закупуване на
апартамент. От тях 1 760 лв. или 1 740 лв. (свидетелят заявява, че не си спомня
точно) ищцата изтеглила от банка, 3 000 лева взела на заем от съседка –
Юлия Велизарова Петрова, а остатъкът от сумата имала в дома си. Парите били
предадени под навеса в двора на къщата на
С.Г.Ц. *** в присъствието на свид. Параскева Хадзи и съпруга на
ответницата – свид. Дамян Ницов. През м. ноември 2015г. на същото място – под
навеса на къщата в с. Антимово, ищцата предоставила в заем на ответницата
сумата от 1 000 лева от спестявания в присъствието на свид. Райна Николова
и свид. Дамян Ницов. През м. януари 2016г. в стая на къщата в с. Антимово
ищцата предоставила на М.Г.С. в заем сумата от 500 лева в присъствието на
съпруга на ответницата. Сумите били предоставяни без разписка и без уговорена
конкретна дата за връщане. Свидетелят установява, че двете сестри – страни по
настоящото производство, не са си говорили в продължение на много години.
Срещнали са се през 2015г. в съда по дело за делба. От тогава ответницата
започнала да ходи на гости на ищцата до 2018г., когато последната поискала да
ѝ бъдат върнати дадените в заем пари, включително чрез нотариална покана.
Свид. Параскева Кочова Хадзи твърди, че през
м. юли 2015г. е била в двора на къщата на ищцата в с. Антимово и е станала
свидетел на предаването на сумата от 5 000 лева в зелени банкноти от
ищцата на ответницата, която ги взела и ги предала на съпруга си.
Свид. Райна Г. Николова твърди, че през м.
ноември почиствала градината на ищцата. Докато си почивала, отишла за чаша вода
и видяла как ищцата дала на ответницата сумата от 1 000 лева.
Свид. Дамян Идрисов Ницов – съпруг на
ответницата, твърди, че е присъствал на всички срещи между страните. Между
двете сестри имало разрив в отношенията в продължение на 40 години. Започнали
да контактуват по време на дело за делба на бащините им земи. През м. юли
2015г. двамата посетили дома на ищцата. Апартаментът в гр. Видин, ж.к. „Вида“,
бл. 14, бил закупен със собствени средства. По това време ответницата работила
като медицинска сестра. Свидетелят бил пенсионер и имал спестявания около
5 000 лева. Ответницата имала около 24 000 лева спестявания, които
изтеглила от банка. Свидетелят твърди,
че съпругата му никога не е искала пари на заем от ищцата и не е получавала
такива. Апартаментът бил ремонтиран от мъжа, който живее с дъщерята на
ответницата, а обзавеждането било закупено на изплащане. Действителната
стойност на апартамента била 8 000 лева, както е посочено в нотариалния
акт.
Свид. Борис Спасов Димитров – живущ на
семейни начала с дъщерята на ответницата, твърди, че апартаментът е бил закупен
за сумата от 25 000 лева. Ремонтът бил направен с общи усилия.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 240
от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален,
неформален, консенсуален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат
предадени на заемателя. За действителността на договора не е предвидена
специална форма, а писмената такава е единствено форма за доказване.
По въпроса налице
ли е договор за заем между страните, с оглед липсата на писмен договор, съдът
следва да се произнесе относно действителните отношения между страните на базата
на събраните по делото доказателства.
Ищцата, в чиято
доказателствена тежест е да установи съществуващите между нея и ответницата
заемни правоотношения, е ангажирала за това свидетелски показания. Поради
обстоятелството, че претендираната сума по всеки от твърдените три договора за
заем не надвишава 5 000 лева, не са налице процесуални пречки за
установяване на договорите за заем и техния размер със свидетелски показания. В
подкрепа на твърденията на ищцата за наличие на договори за заем са показанията
на свидетелите Цоков, Хадзи и Николова, които потвърждават наличието на
отношения между ищцата и ответницата във връзка с предоставени заеми.
Показанията на свидетеля Цоков се преценяват от съда по реда на чл. 172 от ГПК,
т.е. с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната
заинтересованост. Съдът кредитира показанията на този свидетел досежно
твърденията за наличие на договори за заем от м. юли 2015г. за сумата от
5 000 лева и от м. ноември 2015г. за сумата от 1 000 лева, тъй като
същите се подкрепят от показанията съответно на свидетелите Хадзи и Николова,
които се основават на преки впечатления.
Предвид изложеното, съдът намира, че от
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за
наличието на облигационна връзка по договори за заем от м. юли 2015г. за сумата
от 5 000 лева и от м. ноември 2015г. за сумата от 1 000 лева със
заемодател – ищцата и заемател – ответницата.
Съобразно
правилото на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, когато не е бил уговорен срок за връщане на
заемните суми, същите се считат изискуеми един месец след покана. По делото е
представена нотариална покана от ищцата до ответницата за връщане на исковите
суми, връчена на 24.01.2019г. по
реда на чл. 47 от ГПК. Доколкото е изтекъл едномесечен срок от получаване на
поканата, то падежът на задължението е настъпил и ответницата дължи връщане на
получените в заем суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 18.03.2019г., до окончателното плащане.
Ответницата не
твърди и не доказва да е погасила чрез плащане задълженията. При липса на такива фактически твърдения и на
ангажиране на доказателства в тази насока, съдът приема, че ответницата не е
изпълнила своето договорно задължение да върне на ищцата получените парични
заеми, поради което исковата претенция в тази част се явява основателна и като
такава следва да бъде уважена.
По отношение на
исковата претенция за осъждането на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 500 лв. - главница по
договор за заем от м. декември 2015г., съдът намира, че ангажираните по делото гласни
доказателства не са в състояние да обосноват извод за сключен между страните
договор за заем. В подкрепа на твърденията на ищцата за наличие на сключен
договор са единствено показанията на свид. Цоков – неин съпруг, които следва да
бъдат преценявани по реда на чл. 172 от ГПК, т.е. с оглед на всички други данни
по делото, като се има предвид възможната заинтересованост. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля в частта относно наличие на договор за заем за сумата
от 500 лева, тъй като същите не се подкрепят от други доказателства. В същото
време е налице разминаване с твърденията в исковата молба – ищцата твърди, че сумата е била предоставена
в заем на ответницата през м. декември 2015г., а свидетелят Цоков посочва, че
срещата за предаване на сумата се е състояла в дома на ищцата в с. Антимово
през м. януари 2016г.
По изложените
съображения и при отсъствието на категорични доказателства, които да налагат
извода, че между страните е породено заемно правоотношение, предявеният иск за
осъждането на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 500 лв. - главница по договор за заем от м.
декември 2015г., се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
И двете страни претендират разноски.
С оглед изхода на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищцата ще следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за платена държавна такса по уважените две искови претенции
в общ размер на 250 лева.
Ищцата претендира да ѝ
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Тъй
като договорът касае три обективно съединени иска, съдът намира, че
договореното и заплатено от ищцата възнаграждение по всеки от тях е в размер на
220 лв. С оглед изхода на делото ищцата има право на разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно уважените искови претенции в размер на 440 лева.
С оглед изхода на делото ответницата има
право на разноски по съразмерност, като с оглед на представените доказателства
за направени разноски за платено адвокатско възнаграждение следва да ѝ се
присъди сума в размер на 220 лв. Размерът на полагащите се разноски
съдът определи като взе предвид, че ответницата е оспорила всички предявени три
обективно съединени иска, заплатила е адвокатско възнаграждение за защита по тях
в общ размер от 660 лв., без конкретизация каква сума е заплатила за защита по
всеки един от исковете. При това положение съдът приема, че за защита по всеки
един от обективно предявените искове ответницата е договорила и заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на по 220 лв. Така, предвид отхвърлената
една искова претенция, ответницата има право на разноски в размер на 220 лв.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Г.С. *** ДА ЗАПЛАТИ НА С.Г.Ц. с ЕГН **********
***, сумата
в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева
по договор за заем от м. юли
2015г. и сумата в размер на 1 000,00 /хиляда/
лева по договор за заем от
м. ноември 2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба - 18.03.2019г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Г.Ц. с ЕГН ********** ***,
против М.Г.С. *** иск за сумата от 500,00
/петстотин/ лева по договор за заем от м. декември 2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
18.03.2019г. до окончателното изплащане, като недоказан.
ОСЪЖДА М.Г.С. *** ДА ЗАПЛАТИ НА С.Г.Ц. с ЕГН **********
***, сумата
в общ размер на 690,00 /шестстотин и
деветдесет/ лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА С.Г.Ц. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.Г.С. *** сумата в размер
на 220,00 /двеста и двадесет/ лева –
разноски по производството.
Решението може да се обжалва пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: